Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 17.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 7 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В.М.А. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление (НП) № Е-НП-23 от 09.05.2016 г. на Заместник–министър на енергетиката, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на НП: не бил извършил нарушението; в НП не била посочена дата на извършване на нарушението, съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

В съдебно заседание, лично и чрез защитника си адв. К. ***, поддържа жалбата.

Заместник-министърът на енергетиката в съпроводително писмо и в съдебно заседание, чрез пълномощника – главен инспектор Й., оспорва жалбата, като обосновава законосъобразността, правилността и обосноваността на НП.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира следното:

На 19.08.2015 г. свидетелят–актосъставител Г. - главен инспектор в отдел „Контрол” в дирекция „Природни ресурси и концесии” на Министерство на енергетиката, видно от Заповед № Е-РД-16-123/01.04.2015 г. на Министър на енергетиката, придружен от свидетеля Д. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР – Ивайловград, видно и от писмо № УРИ276000-2397/10.11.2015 г. на началник на РУ на МВР – Ивайловград, извършил проверка в района на Община Ивайловград, в изпълнение на посочената заповед, но в нарушение на т. 1 - за участието в проверката на поне двама служители на Министерство на енергетиката.

Около 09.40 часа, на кариера в землището на с. Черни рид, в допълнителна концесионна площ към находище „Кантона”, свидетелите установили четирима граждани – жалбоподателят А. и свидетелите К., И. и М., занимаващи се с добив на гнайс с ръчни инструменти, чрез цепене и подреждане на гнайсови плочи на купчини. Кариерата била голяма и видимо експлоатирана от много години. Концесионер на находището бил свидетелят Ф., в качеството на Едноличен търговец (ЕТ) „Ш.Ф.”, но концесионният договор още не бил влязъл в сила, тъй като течали процедурите по оценка на въздействието върху околната реда (писмо № ПД-151-14/12.08.2015 г. на Регионална инспекция – Хасково към Министерство на околната среда и водите и Искане на ЕТ „Ш.Ф.”) . Свидетелят Г. попитал работниците какво правят на кариерата и те му заявили, че са назначени на работа от Ш.Ф. и от него са изпратени там.

От извършения от съда оглед на фотографии, направени от свидетеля Г., се установява значителна по площ част от земната повърхност наподобяваща кариера, в която има и трактор с подемник за палети.

Свидетелите Г. и Д. съставили Констативен протокол за установеното при проверката, към който били приложени фотографиите.

На 24.08.2015 г. били снети писмени обяснения от жалбоподателя и свидетелите Ф., К., И. и М., които посочили, че жалбоподателят и свидетелят К. работили за Ш.Ф., който ги изпратил да пазят кариерата. На 19.08.2015 г. дошли И. и М. за да добият за лични нужди десетина квадратни метра камък, но тъй като не могли да се свържат с Ф. и да получат разрешението му не започнали работа, а тръгнали към ската. Тогава дошли проверяващите.

В този смисъл са и показанията на свидетелите Ф., К., И. и М., като уточняват и че свидетелят Ф. бил обещал на И. и М. да им даде камък от кариерата.

Свидетелят И. дава показания, че няколко месеца преди 19.08.2015 г. бил работил на кариерата.

Видно от Трудов договор № 00000016/20.04.2015 г., същият е сключен между ЕТ „Ш.Ф.”, като работодател и жалбоподателя А., като работник на длъжност „Работник по добив на гнайсови плочи” с код по НКПД: 93110014 – „Работник копач кариери”.

Видно от Трудов договор № 00000018/20.04.2015 г., същият е сключен между ЕТ „Ш.Ф.”, като работодател и свидетеля К., като работник на длъжност „Работник по добив на гнайсови плочи” с код по НКПД: 93110014 – „Работник копач кариери”.

В договорите не е посочено мястото на работа, но от показанията на свидетелите Ф. и К., писмените им обяснения, както и тези на жалбоподателя, се установява, че мястото на работа е именно кариерата в находище „Кантона”, единствената, която се експлоатира от ЕТ (свидетеля Ф.) и в която двамата били установени от проверяващите да изпълняват трудовите си задължения.

На 02.11.2015 г. били изпратени покани до свидетеля Д. и до жалбоподателя за явяването им, първият като свидетел, вторият като нарушител в Министерство на енергетиката на 13.11.2015 г. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Видно от Известие за доставяне поканата била връчена на жалбоподателя на 09.11.2015 г..

Свидетелят Д. не се явил, тъй като видно от писмо на началника на РУ на МВР – Ивайловград, бил служебно ангажиран.

На 13.11.2015 г. свидетелят Г., оправомощен от Министъра на енергетиката със Заповед № Е-РД-16-123/01.04.2015 г. да съставя актове, в присъствието на свидетелите К. и Д., съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, АУАН № 26/13.11.2015 г..

От съдържанието на АУАН може да се заключи, че е съставен, за това, че на 19.08.2015 г. в точка с координати 35Т 0414608, 4595232, попадаща в концесионна площ, предоставена с концесия за добив от находище „Кантона”, разположено в землището на с. Черни рид, община Ивайловград, жалбоподателят извършва добив на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали, чрез цепене и нареждане на добити гнайсови плочи, без предоставена концесия, с което нарушил чл. 4, ал. 2 ЗПБ.

В АУАН било описано, че жалбоподателят бил работник на ЕТ „Ш.Ф.” – концесионер за добив от находище „Кантона”, но концесионният му договор не бил влязъл в сила. Работодателя бил изпратил жалбоподателя и друг работник на кариерата за да „наблюдава терена и да наглежда имуществото”.

Описани са размерите и състоянието на кариерата (над 100 – 120 метра фронт, с откос на места около 10 метра), както и наличието в нея в неработещо състояние на трактор с подемник за палети. В насипищата за отпадък имало пресни насипвания.

Не е посочено какво конкретно количество е добил жалбоподателя.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, видно и от подписите му върху акта и разписката към него.

На 17.11.2015 г. в Министерство на енергетиката постъпила Молба, имаща характер на Възражение от жалбоподателя, в която той сочи, че нарушението е маловажно и иска да се приложи чл. 28 ЗАНН. Сочи, че имал малки деца и работи на минимална заплата, поради което налагането на глоба в размерите по чл. 93 ЗПБ би била прекомерна репресия спрямо него.

Въз основа на съставения АУАН, Ж. С. - заместник-министър на енергетиката, видно от Заповед № Е-РД-16-382/05.08.2015 г. на Министър на енергетиката, оправомощен със същата заповед, издал НП № Е-НП-23 от 09.05.2016 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.

В НП са възпроизведени фактическите обстоятелства от АУАН, като са обсъдени възраженията на жалбоподателя и е прието, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

От разписка към НП се установява, че то е връчено на жалбоподателя на 21.02.2017 г., след като над 9 месеца са правени опити да бъде открит, за да му се връчи, включително, чрез Община Ивайловград, РУ на МВР – Ивайловград, та дори и чрез Министерство на външните работи.

На 23.02.2017 г., видно от входящия номер, в съда постъпила жалба срещу НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д. с доверие, тъй като са единни, непротиворечиви логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Ф., К., И. и М., че жалбоподателят и К. били изпратени от Ф. да наглеждат кариерата, а не да извършват добив на скалнооблицовъни материали, както и че И. и М. били случайно там за да добият за себе си камък за чешма, а не са работили също за Ф., тъй като са напълно нелогични и се опровергават от приетите писмени доказателства по делото и показанията на свидетелите Г. и Д..

Свидетелят Ф. е заинтересован да избегне административно наказание, за да не бъде прекратен/развален договорът му за концесия.

За свидетелите К., И. и М., може основателно да се предположи, че са в зависимост от свидетеля Ф., като техен работодател. Освен това и на тях са наложени административни наказания за същото деяние, което е основание да имат защитна позиция, като в същото време не се конфронтират с работодателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, по смисъла на чл. 95, ал 1 и ал. 3 ЗПБ, видно от обсъдените по-горе доказателства.

Спазени са регламентираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Посочените като нарушени законови норми в АУАН и в НП са идентични.

В АУАН и в НП е посочена дата на извършване на нарушението – 19.08.2015 г., поради което неоснователни са доводите, изложени в жалбата в обратния смисъл.

Съдът намира, обаче, че както в АУАН, така и в НП не са описани в необходимата пълнота и точност обстоятелствата по извършване на нарушението, така че то да бъде индивидуализирано и разграничено от други такива, а също и така, че жалбоподателят да може да разбере точно за какво нарушение е наказан, за да се защити адекватно, а съда да може да извърши правилна преценка за законосъобразността и правилността на НП, а именно:

В АУАН и НП не е посочено какво количество подземни богатства се твърди че е добил жалбоподателят.

Вярно е, че законът не свързва нарушението по чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ с определени количествени измерения, но количеството добити подземни богатства е от значение за определяне на тежестта на вредните последици от нарушението, които не следва да се бъркат с размера на вредите /Виж. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 15.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 2/1973 Г., ОСНК НА ВС/. Всяко едно престъпление или административно нарушение се характеризира с вредни последици, чието предотвратяване или ограничаване е обусловило квалификацията на съответните деяния, които ги причиняват като престъпления или административни нарушения.

Добивът на подземни богатства без концесия, която се издава при спазване на строги изисквания, включително за опазване на околната среда, и за заплащане на концесионни такси, във всички случаи е дейност, която причинява или може да причини вредни последици в различни размери. Поради това преценката за наличието или липсата на вредни последици от нарушението и техния размер е от съществено значение за правилно прилагане на закона от наказващия орган и съда. Това е така, защото само точната преценка на вредните последици може да обуслови правилното прилагане на нормата на чл. 28 ЗАНН, която е напълно приложима за този вид нарушения. Очевидно е, че идеята на ЗПБ, в частта относно добива на подземни богатства, е регулиране на обществените отношения свързани с промишлен добив. В този смисъл целта на закона не е и санкциониране на всеки гражданин, изкопал някой камък от земята, а на тези, които извършват промишлен, търговски добив. Именно от тази гледна точка, както и от потенциалното наличие на вредни последици от добива без концесия, следва приложимостта на чл. 28 ЗАНН при нарушенията по чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ.

От тук следва, че непосочването в АУАН и в НП на вредните последици от деянието, води до съществена непълнота в изложението на обстоятелствата по извършване на нарушението, възпрепятстваща защитата на нарушителя и възможността на съда да се произнесе законосъобразността на НП, което съставлява нарушение на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Този недостатък не се санира от доказателствата по делото, тъй като те не могат да заместват или допълват съдържанието на АУАН или НП.

Независимо от горното, съдът намира, че извършването на нарушението от жалбоподателя не само, че не е доказано, но и категорично се опроверга от събраните доказателства.

Видно от установените по делото факти, още на място работещите на кариерата, включително жалбоподателя, са се легитимирали като работещи за ЕТ „Ш.Ф.” – концесионерът за добив от находище „Кантона”, при това осъществяващи именно възложена им от работодателя работа по добив на скалнооблицовъчни материали.

Установи се, че двама от работниците, включително жалбоподателя, имат и сключени трудови договори в предвидената в Кодекса на труда форма, именно за длъжността „Работник по добив на гнайсови плочи” с код по НКПД: 93110014 – „Работник копач кариери”, а не за длъжност „пазач”.

Добивът на скалнооблицовъчни материали и особено търговската реализация на продукцията изисква определени търговско-икономически ресурси, които с оглед обстоятелствата по делото, поставят под съмнение, че жалбоподателят е добивал продукция за себе си, а не за работодателя си, имащ необходимите знания, опит, контакти, инструменти, машини, амбалаж и други, който при това е концесионер на находището и видно от собсртвените му показания и тези на свидетелите, негови работници, е упражнявал строг контрол върху достъпа до кариерата и дейността в нея.

Абсурдното твърдение на работодателя – свидетеля Ф. и работниците му – жалбоподателя и свидетелите, К., И. и М., че жалбоподателя и К. изпълнявали функциите на пазачи, очевидно се основава на стремежа на работодателя да избегне административно наказание, за да не бъде прекратен/развален договорът му за концесия, както и на зависимостта на работниците от работодателя им.

Това, че добивът се е извършвал от концесионера се установява и от показанията на И., който сочи, че е работил на кариерата, като съдът, както сочи по-горе, приема, че и към датата на проверката е работил там за ЕТ „Ш.Ф.”.

Следва да се отбележи, че дори да е истина, че И. и М. са отишли в кариерата защото Ф. им обещал да им даде камък, то това отново сочи, че добивът е извършван от концесионера на кариерата, независимо дали е чрез негови работници или чрез лицата, за които е предназначена продукцията.

Работниците на кариерата, включително жалбоподателят, са посредствени извършители, чрез които концесионерът ЕТ „Ш.Ф.” е извършвал незаконния добив, и не следва да носят административнонаказателна отговорност.

(В горния смисъл по аналогични случаи се е произнесъл и Административен съд – Хасково с: Решение № 78./24.04.2017 г. по КАНД № 29/2017 г.; Решение № 43/13.03.2017 г. по КАНД № 2/2017 г.; Решение № 55/22.03.2017 г. по КАНД № 3/2017 г.)

Поради гореизложеното, Съдът намира, че НП № Е-НП-23 от 09.05.2016 г. на Заместник–министър на енергетиката, с което на В.М.А. *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ, е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № Е-НП-23 от 09.05.2016 г. на Заместник–министър на енергетиката, с което на В.М.А. с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 000 лева на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: