Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
Ивайловград, 05.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в публично
заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Калоян Петров
при секретаря Красимира Христова,
като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 3 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.Р. ***, който не е съгласен с Наказателно
постановление (НП) № 16-0276-000114 от 25.11.2016 г. на Началник на Районно
управление (РУ) на МВР – Ивайловград, с което са му наложени административни
наказания "Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца на основание чл. 174,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки.
Моли да
се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност и неправилност:
Не бил извършил нарушението; Актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП не съдържали задължителните реквизити по Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН); Липсвало пълно описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението; Съдържанието на АУАН и НП било
различно, както по отношение на обстоятелствата, така и по отношение на
нарушените норми. НП и АУАН били издани от органи без
правомощия.
В
съдебно заседание, лично и чрез защитниците си адв. К.
и адв. П. ***, поддържа жалбата, като те развиват
съображенията за незаконосъобраност на НП. Като
процедурни нарушения се сочат и: Това, че в нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са
предвидени две нарущения, а е наложено само едно наказание,
в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Не ставало ясно за кое от двете нарушения се
налага наказанието; Талонът за медицинско изследване бил подписан от жалбопподателя, а в него било отразено, че отказва да го
подпише; В талона не било отразено за какво изследване е издаден;
Незаконосъобразно в талона било посочено, че жалбоподателят следва да се яви за
предоставяне на кръв за изследване в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) –
Свиленград, при условие, че местопроизшествието е в гр. Ивайловград, в който
има ЦСМП; В АУАН и в НП били посочени различни регистрационни номера на
управлявания от жалбоподателя автомобил, тоест - различни автомобили.
Административнонаказващият орган –
Началник на РУ на МВР – Ивайловград, не взема становище по жалбата. В съдебно заседание
не се явява, не се представлява.
След
като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа
страна следното:
През
нощта на 23.09.2016 г. - 24.09.2016 г. полицейските служители – свидетелите К.,
Ч. и К. изпълнявали задълженията си по контрол на движението по пътищата в гр. Ивайловград,
като извършвали проверка за правоспособност на водачите и употреба на алкохол.
Около 00.20 часа на 24.09.2016 г. тримата се намирали на пост на паркинга срещу
автогарата. По това време жалбоподателят управлявал личният си автомобил
„Мерцедес” с рег. № ****** по ул. „И.В.” в посока автогарата,
като с него бил и свидетелят Ш.. До кръстовището с ул. „К. П. в.”
жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители. Свидетелят К.
поканил няколко пъти жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за установяване
на съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух „Дрегер
7510” № ARDN-0087, преминало последваща проверка
за годност на 02.06.2016 г., със срок на валидност до 02.12.2016 г., видно от
Протокол рег. № 3286р-21761/07.06.2016 г.. Жалбоподателят отказал да бъде
изпробван, като признал на свидетеля К., че е употребил алкохол и дори го
помолил да наруши служебните си задължения и да не го изпробва.
При
така установения отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство
за съдържание на алкохол в кръвта, на място свидетелят К. – полицейски
инспектор IV степен – пътен контрол, оправомощен
със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (т. 1.3) на Министъра на МВР, в
присъствието на свидетеля Ч. и на жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №
107/2016 г., фабричен № 806393, за това, че на 24.09.2016 г. в гр. Ивайловград,
на ул. „И. В.” до кръстовище с ул. „К. П. в.” управлявал лек автомобил „*******” с
регистрационен № ******, негова собственост, като отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510 ” с номер ARDN-0087
за установяване употребата на алкохол. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 0299981. С това нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
АУАН
бил веднага предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише и получи, видно
и от удостоверителните подписи на свидетеля К..
Свидетелят
К. издал талон за медицинско изследване фабричен № 0299981, но жалбоподателят отказал да го
подпише и да получи препис от него, видно от удостоверителните подписи на
свидетеля К. и показанията на свидетеля Ч.. Впоследствие размислил и взел
талона, видно от екземпляра, който представи, и акта (св. Ч.).
В
талона било записано, че жалбоподателят следва да се яви за предоставяне на
кръвна проба в ЦСМП – Харманли или ЦСМП – Свиленград.
Видно
от писмо № 274/13.03.2017 г. на ЦСМП – Хасково, в гр. Ивайловград има ФСМП, в
който работят фелдшери, като през нощта на 23.09.2016 г. – 24.09.2016 г. е
имало дежурен фелдшер.
Видно
от писмо № 367/10.04.2017 г. на ЦСМП – Хасково, през 2016 г. във ФСМП –
Ивайловград са взети 9 кръвни проби за изследване, като в екипа при 6 от
случаите е участвал фелдшер, а при 2 само медицински сестри. През 2017 г. са
взети 2 кръвни проби за изследване от личния лекар на лицата, предоставящи
кръвта.
Жалбоподателят
не се явил да предостави кръвна проба, нито в Харманли, нито в Свиленград,
видно и от показанията на свидетелите Б., К. и К., които били дежурен
медицински екип в ФилиалСМП (ФСМП) – Свиленград,
документите по административнонаказателната преписка
- Становище Рег.
№ УРИ - 276р - 10849 от 17.11.2016 г. на инспектор Х., Обяснения от Г.И.Б., обяснение от Г.А. К., обяснение от Д-р О.К.К., Писмо № УРИ
276Р-8762от 04.10.2016 г. на РУ МВР – Ивайловград, писмо от Центъра за
спешна медицинска помощ - Хасково изх. № 1024/03.11.2016 г., извадка
от регистър на Центъра за
спешна медицинска помощ – Свиленград - книга за регистрация
на спешни повиквания; извадка Амбулаторен журнал; писмо УРИ 351р 22286/ 16.11.2016 г. на
Началник РУ – Свиленград, писмо на РУ – Ивайловград
№ УРИ 276р-000-(не се чете) от 17.10.2016 г., писмо от Центъра
за спешна медицинска помощ –Хасково № 1018/1.11. 2016 г., писмо на РУ - Ивайловград № УРИ
276р - 8709/04.10.2016 г., Докладна записка № 271-23462/10.10.2016 г. на
инсп. Ч. при РУ – Харманли.
Видно
от показанията на свидетеля Ш. и обясненията на жалбоподателя, двамата отишли
във ФСМП – Ивайловград, където на Ш., поради установена хипертонична болет и повръщане, била оказана медицинска помощ, след
което двамата си заминали. В този смисъл и Писмо № 367/10.04.2017 г. с
приложени към него Амбулаторен лист, Информирано съгласие и извадка от
Амбулаторния журнал. От тези документи е видно, че посещението на Ш. е
регистрирано с дата 23.09.2016 г., час 1:10. От Амбулаторния журнал се
установява, че последният пациент на ФСМП – Ивайловград от дата 23.09.2016 г. е
именно Ш.. От това в съчетание с показанията на свидетелите и обясненията на
нарушителя, другите писмени доказателства, може обосновано да се заключи, че в
медицинските документи датата погрешно е посочена, като посещението на двамата
във ФСМП – Ивайловград е на 24.09.2016 г. около 01:10 часа.
Видно
от писма № 407200-66/05.05.2017 г. №
407200-73/16.05.2017 г. на ГПУ – Ивайловград, писмо № УРИ:4537-5892/28.04.2017
г. и Докладна записка № 4537р-6212/05.05.2017 г. на
ГПУ „Ново село”, жалбоподателят и свидетелят Ш. не са преминавали през
границата на страната, в частност през ГКПП – Ивайловград и ГКПП „Ново село”
през нощта на 23.09.2016 г. - 24.09.2016 г.. Не се съхраняват записи от
камерите на ГКПП-тата за този период.
Видно
от писма на ЦСМП – Хасково № 477/12.05.2017 г. и „Еском”
ООД № 471/15.05.2017 г., не се съхраняват записи от камерите на ФСМП -
Свиленград от 23.09.2016 г. - 24.09.2016 г..
Видно
от извършения оглед на веществени доказателства – фотографии, камерите във ФСМП
– Свиленград, са разположени вътре в сградата и съответно заснемат само
вътрешни помещения.
Началникът
на РУ на МВР – Ивайловград, съобразно правомощията си по Заповед № 272з-155/05.02.2015 г. на Директор
на ОДМВР – Хасково, издал Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 16-0276-000018 от 24.09.2016 г., с която, поради установените с АУАН
нарушения временно отнел свидетелството за управление на моторно превозно
средство на жалбоподателя. Заповедта била обжалвана и оставена без разглеждане от
АС – Хасково, видно от определението му по Адм. д. № 591/2016
г..
На
26.04.2016 г. жалбоподателят извършил „Възражение” до Директора на ОДМВР –
Хасково срещу АУАН и действията на полицаите, като от съществено значение е, че
признал, че е отказал проверка с техническо средство за алкохол. Бил карал
болен до ФСМП – Ивайловград, та за това се бил раздразнил, че го проверяват и
отказал да даде проба за алкохол. След като му бил издаден талон отишъл до ФСМП
– Свиленград, където пък отказали да му вземат кръвна проба за изследване, тъй
като на медицинските лица не им се занимавало с това.
Била
извършена проверка, която не установила истинността на твърденията на
жалбоподателя, както за това, че са били налице пречки той да бъде изпробван с
техническо средство, така и че е посетил ФСМП – Свиленград и там му е отказано
вземане на кръв за медицинско исзледване.
Въз
основа на така съставения АУАН, Стефан Стамболов – Началник РУМВР –
Ивайловград, видно от Удостоверение № 28082/30.10.2014 г. на Директор на ОДМВР
- Хасково, оправомощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015
г. (т. 2.13) на Министъра на МВР, издал НП № 16-0276-000114 от 25.11.2016 г., с
което наложил на жалбоподателя административни наказания "Глоба” в размер
на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за
срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539
на МВР на жалбоподателя били отнети 12 контролни точки.
В НП е
възпроизведено описанието на нарушението и обстоятества
по извършването му от АУАН, като единствената разлика е в регистрационният
номер на автомобила. В АУАН автомобилът управляван от жалбоподателя е посочен с
рег. № Х 1679 ВК, а в НП с рег.
№ Х 1679 КВ, така както е
действителният номер на автомобила на жалбоподателя.
В НП е
посочено, че с така описаното жалбоподателят „е извършил: 1) отказва да му бъде
извършена проверка с тех. средство за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е
нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДВП”.
Видно
от Разписка към НП, то е връчено на жалбоподателя на 04.01.2017 г..
На 10.01.2017
г., жалбоподателят подал жалба срещу НП, видно от пощенското клеймо.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите К., Ч., К., Б., К. и К., тъй
като в същността си са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от
другите доказателства по делото.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ш. и обясненията на
жалбоподателя, които противоречат на показанията на кредитираните свидетели,
включително че двамата били отишли до ФСМП – Свиленград, тъй като бяха
категорично опровергани от останалите събрани доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи по смисъла
на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП,
а именно от длъжностно лице от служба за
контрол и длъжностно лице определено от министъра на
вътрешните работи, видно от обсъдените
по-горе доказателства.
При съставяне, предявяване и
връчване на АУАН не са допуснати процедурни нарушения. АУАН съдържа всички
необходими реквизити. Пълно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата по
извършването му. Посочен е нарушеният закон, който е определен правилно – чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Не са допуснати процедурни
нарушения при съставяне и връчване на талона за медицинско изследване. Без
каквото и да е правно значение по делото е въпросът как при удостоверен отказ
на жалбоподателя да получи талона, той се е оказал в него, тъй като е могъл да
реализира правото си да даде кръвна проба.
При издаването на НП обаче е
допуснато особено съществено процедурно нарушение, което е основание за
неговата отмяна, без спорът да се разглежда по същество.
В НП като описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението е възпроизведен текстът на АУАН.
Извършено е обаче различно
описание на нарушението.
С НП на жалбоподателя е наложено
наказание за това, че „е извършил: 1) отказва да му бъде извършена
проверка с тех. средство за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество, или
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3
от ЗДВП”.
Така
извършеното описание на нарушението е недопустимо.
Посочването
на две алтернативни нарушения, за едно от които е наложено наказанието, сочи на
това, че административнонаказващият орган не е нясно за какво точно нарушение налага санкцията – за това,
че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство или за това, че не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване.
След
като самият наказващ орган не знае за какво или за кое нарушение налага
санкцията, как това да се разбере от наказания и от съда?
За да се издаде едно НП
нарушението следва да бъде безсъмнено установено и съответно да бъде
безсъмнено, ясно, точно, конкретно и непротиворечиво описано в НП, така, че описанието
да съответства на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Абсурдно е описанието на
нарушението да съдържа две алтернативни изпълнителни деяния (две алтернативни
нарушения), така че и наказващият орган, и наказаният, та й съдът да си
„избират”, според случая и усмотрението си, а последните двама и да гадаят, за
кое от тях е наложено наказанието или може би и за двете, което пък би било
нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
(В този смисъл са Решение № 316 от
27.02.2017 г. по
КАНД № 230/2017 г. и Решение № 1804 от
24.08.2015 г. по
КНАХД № 1791/2015 г. на Административен съд – Варна. В
обратния смисъл, обичайно, също се намират решения.)
Освен това в конкретният случай
от защитните действия на жалбоподателя и защитника му (съдържанието на жалбата,
писмената защита, съдебните прения, доказателствените искания) се установява, че жалбоподателят
действително не е разбрал, че наложеното му наказание е за едно нарушение, а не
за две и съответно не е разбрал за кое от двете. За това съдим от фактите, че
защитата основно набляга на заложената в чл. 18 ЗАНН недопустимостт
за две нарушения да се налага едно наказание, какъвто въобще не е случаят,
както и от задълбочените аргументи оборващи нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и изтъкващи процедурни
нарушения във връзка с него, а не за нарушението изразяващо се в отказ да бъде
изпробван с техническо средтво, за което би следвало
да бъде издадено това НП, още повече, че се установи, че АУАН е съставен само
за него и преди неизпълнението на предписанието. Поведението на жалбоподателя
сочи несъмнено за съда за нарушено право на защита, тъй като той явно не може
да разбере за какво точно е наказан.
За да визуализираме абсурдността на
НП ще дадем и следния пример:
Извършеното с наказателното
постановление е равносилно на това с присъда
по наказателен от общ характер дело, водено за престъпление, например, по чл.
279, ал. 1 НК, съдът да признае за виновен подсъдимият за това, че е влязъл или е излязъл през границата на
страната без разрешение и т. н., като наложи и едно наказание.
Такава присъда би била незабавно
отменена от горестоящите инстанции, защото от нея:
1. Не може да се установи волята
на съда, а ако волята на съда може да се установи от мотивите (тоест от тях да
се установи кое от двете деяния е извършено), то те биха били в противоречие с
присъдата, което също е недопустимо;
2. Присъдата би била в
противоречие на 303 от НПК, забраняващ тя да почива на предположения;
3. Нарушава се основно право на
подсъдимия, валидно и за административно наказания – да разбере за какво е
осъден (административнонаказан) (чл. 55, ал. 1 НК – относим съответно и към присъдата и към АУАН и НП);
4. Нарушава се чл. 35, ал. 3 НК –
тъй като при неяснота относно престъплението няма как да се прецени
съответствието на наказанието;
5. Ако деецът е извършил и двете
деяния, нарушава се основен принцип, че за всяко деяние се определя отделно
наказание, освен око не е приложен чл. 26 НК, като чл. 23 НК налага определяне
на общо наказание, а чл. 18 ЗАНН не допуска това;
6. Нарушава се и ЕКЗПЧОС – чл. 6,
б.”а” – тъй като при подобно алтернативно по отношение на деянието обвинение,
респективно осъждане е невъзможно да се изпълни изискването обвиненото (осъденото,
административнонаказаното) лице да бъде „в подробности
информирано за характера и причините за обвинението срещу него”.
Следва да отбележим и че при
преглед на собственста си съдебна практика по НАХД за
нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, настоящият състав установи, че административнонаказващият орган досега не е допускал
подобно нарушение (НАХД № 3/2012 г., № 58/2008 г. и др.)
Горните съждения не влизат в
колизия с постановеното от АС – Хасково Решение № 301/25.11.2016 г. по КАНД № 222/2016 г., с което е потвърдено Решение № 53/24.06.2016
г., постановено по НАХД № 88/2016 г. на Харманлийския районен
съд, потвърждаващо НП № 15-0271-000479/16.09.2015
г. на Началника на РУ на МВР Харманли, в което нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е описано така, както е по
настоящото дело, тъй като видно от касационното решение, жалбоподателят не се е
позовал на този порок и съдът не го е разгледал съобразно чл. 218, ал. 1 АПК.
За пълнота следва да се отбележи,
че:
1. Не е
нарушен чл. 18 от ЗАНН, тъй като наказанието е наложено за едно нарушение, но
както бе изложено по-горе, жалбоподателят може сам да си избере за кое по-точно;
2.
Грешката в рег. № на автомобила на жалбоподателя, би могла да се поправи по
реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, което е сторено с НП.
3. Не е
съществено процедурно нарушение, че вместо в ФСМП – Ивайловград на
жалбоподателя е предписано да се яви в Харманли или Свиленград, тъй като това е
обективно възможно. Не така би било ако му беше предписано да се яви в Хайредин
или Свищов.
4. Не е
процедурно нарушение, че в талона за медицинско изследване не е посочен вида на
предписаното изледване – за алкохол или наркотици,
тъй като това не е довело до невземане на кръвна проба.
С оглед
на изложеното, Съдът счита НП 16-0276-000114 от 25.11.2016 г. на Началник на РУ
на МВР – Ивайловград, с което на М.Р. *** са наложени административни наказания
"Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са му отнети 12 контролни точки, за незаконосъобразно, поради което и
следва да се отмени.
Водим
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА
НП 16-0276-000114 от 25.11.2016 г. на Началник на РУ на МВР – Ивайловград, с
което на М.Р.Р. с ЕГН: ********** *** са наложени
административни наказания "Глоба” в размер на 2000.00 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: