РЕШЕНИЕ

Гр. Ивайловград, 20.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Таня Киркова

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.А.Х. дело № 75 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на "Барон" ООД - гр. Хасково, който не е съгласен с НП № Е-НП-21/25.04.2016г., издадено от зам. Министъра на МЕ, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 50 000 лева на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ, за нарушение разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗПБ. В нея се сочи за незаконосъобразност и неправилност на НП, поради допуснати съществени процедурни нарушения: Изтекъл преклузивен срок при на издаване на атакуваното НП; АУАН не бил издаден на място, в деня на извършване на проверката; По време на същата не е присъствал представител/управител на санкционираното дружество в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Твърди, че не бил извършван добив на гнайс. Намерените в находището 4 броя палети с гнайс били добити при проучвателната дейност на дружеството в един по-ранен период въз основа на учредено в полза на „Барон” ООД разрешение за проучване. Установените на кариерата лица не били работници на жалбоподателя. Единствено С. Х. имал сключен договор с „Барон” ООД, като функциите му били да охранява обекта. И.Л. го придружавал, а другите две лица били на обекта в търсене на работа. Оспорва собствеността на фургона и верижния багер, намиращи се в близост на кариерата. Моли с решението си съдът да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, пледира за преценка за маловажен случай, доколкото имало разрешение за добив и между страните съществували гражданско-правни отношения, съответно за пълна отмяна на атакуваното НП.

Министърът на енергетиката в писменото становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да потвърди процесното НП.

Д О К А З А Т Е Л С Т В А ПО Д Е Л О Т О

АУАН №24/23.10.2015 г. е съставен на основание чл. 95, ал. 1 от ЗПБ, чл.37, ал. 1, буква „б" от ЗАНН и Заповед № Е-РД-16-123/01.04.2015г. на министъра на енергетиката; чл. 93, ал. 2, предложение първо във връзка с чл.4, ал. 2 от ЗПБ,чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и във връзка с Констативен протокол от 28.07.2015г. от проверка на място от актосъставителят Х.Д.К. - главен инспектор в Дирекция „Природни ресурси и концесии" на Министерство на енергетиката, в присъствието на свидетеля Д.И.Д. - инспектор в Дирекция „Природни ресурси и концесии", МЕ срещу „БАРОН" ООД, ЕИК 126622512, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково 6300, общ. Хасково, обл. Хасково, ул. „Балкан" № 2, ет.2, ап. 7, с управители - А. Танев Ч. и Таню Тенев Ч.. В АУАН е обяснено, че на основание чл. 90, ал. 1 от ЗПБ и във връзка с излъчени репортажи по БТВ за незаконен добив на подземни богатства в района на гр.Ивайловград, е извършена проверка на място в землището на с.Кобилино, общ.Ивайловград. Същата започнала на 28.07.2015 г., около 8:30 часа в землището на с.Кобилино, общ. Ивайловград, като констатирала следното: На обекта били установени лицата: С. М. Х., с ЕГН **********; И.Б.Л., с ЕГН ********** ; О.О.А., с ЕГН **********; М.М.С.. Горецитираните лица извършвали добив на подземно богатство - скалнооблицовъчни материали - гнайс. Добитото и складирано количество гнайс на обекта било 3 бр. палета с плочи за настилка, 1 бр. палет с плочи за облицовка, ¹/2 палет с плочи за настилка и ¹/2 палет с плочи за облицовка. В хода на проверката работниците заявили, че работят за фирма „Барон" ООД, гр.Хасково, като само С. М. Х. бил с трудов договор с фирмата, а другите лица работели без договори. В АУАН е записано, че в обекта се извършва активен добив и е оформена добивна кариера. Окомерно фронтът бил около 50 м, като разкривката от почвен слой се извършвал с багер, паркиран на около 20 метра от добивното поле. Основните добивни работи се извършвали чрез пробивно-взривни работи с последваща ръчна сепарация. По вътрешно и външнокариерните пътища личали пресни следи от тежка верижна техника. Около котлована на кариерата и вътре в нея били разположени множество насипища за откривка и отпадък. Работният хоризонт бил засипан с отпадък от добива и цепенето. В северния борд на кариерата било извършено взривяване за допълнително напукване на масива и последваща екплоатация на взривеното поле. В близост до кариерата бил разположен фургон за работниците. В близост от добивното поле на кариерата в момента на проверката в неработещо положение бил разположен верижен багер NOBAS Nordhausen, модел UE632, ТGЕ NR.26583, FАВR NR.60160008. По време на проверката с GРS Gаrmin Мар 64з били заснети координатите на точката, в която се извършвал добив: 35Т0415723 и 4594946 UТМ. Направени били снимки, от които са видни горните констатации. След извършена справка в специализираните карти и регистър на находищата било установено, че добивните дейности се извършват в находище „Кобилино", участък „Стария даскал". При направена допълнителна справка с наличната информация и документи, съхранявани в Дирекция „Природни ресурси и концесии" на МЕ, било установено, че с Решение № 52 от 03.02.2014г. Министерски съвет предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.б от ЗПБ - скалнооблицовъчни материали - гнайси от находище „Кобилино", участък „Стария даскал", разположено в землището на село Кобилино, община Ивайловград, област Хасково. За концесионер бил определен „Барон" ООД, гр.Хасково. Към датата на извършване на проверката на място - 28.07.2015г. и към момента на съставяне на акта все още нямало подписан концесионен договор за добив от находище „Кобилино”, участък „Стария даскал ".

Към датата на проверката на място - 28.07.2015г. дружеството нямало правно основание да извършва добив на подземни богатствата от находището. В заключение е направен изводът, че извършваните от „БАРОН" ООД на 28.07.2015г. дейности в находище „Кобилино", участък „Стария даскал", представляват добив по смисъла на т.4 от параграф 1 от ДР ЗПБ. Същият бил осъществен от „БАРОН" ООД, гр.Хасково, без надлежно предоставена концесия за добив, с което си действие юридическото лице е извършило нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път. Следват подписи на актосъставителя, един свидетел и управителя на дружеството – нарушител - А. Ч.. Последният е положил подпис под следния текст: „Декларирам, че съм запознат с правото си по чл.44 ал.1 от ЗАНН да внеса писмени възражения по този акт в 3-дневен срок от датата, на която ми е връчен. В момента на връчване на Акта, видно от неговото съдържание, на нарушителя не е предоставена възможност да напранви това.

В депозираното от нарушителя в законоустановения 3-дневен срок, възражение се твърди, че описаните в акта обстоятелства не отговарят на фактическата обстановка. АНО не бил събрал необходимите и относими за случая доказателства, които убедително да удостоверяват, че посочените 4 лица са извършвали добив на гнайс от името и за сметка на жалбоподателя.

Процесното НП е издадено от зам. министъра на МЕ Жеко Станков, оправомощен със Заповед №Е-РД-16-382/5.8.2015г. на министъра на МЕ въз основа на АУАН №24/23.10.2015 г.. В него е добавено, че след справка в НАП е установено, че към датата на проверката лицето С. М. Х. е бил в трудовоправни отношения с жалбоподателя. Установеното и описано в НП е квалифицирано като нарушение на чл.4, ал.2 ЗПБ. Предвид изложеното, на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ и като първо, извършено от търговеца нарушение и не маловажен случай, АНО е наложил на „БАРОН" ООД, с ЕИК 126622512, представлявано от А. Ч. - управител, имуществена санкция по чл.93 ал.2 т.1 от ЗПБ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗПБ.

Видно от Решение №52 от 3.2.2014г. за откриване на процедура за предоставяне ня концесия – т.т. 3 и 4 – началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор, който е определен от датата на предоставяне на банкова гаранция по т.8.1.1 от решението. Същата договореност е повторена и в Концесионния договор от 13.06.2016г., сключен между МС на РБ, представляван от министъра на МЕ и жалбоподателя в чл.2 ал.2 и ал.3 от него. Такава банкова гаранция е предоставена на 20.06.2016г., видно от писмо на „СИБАНК” ЕАД, с реф. №BG16-0572/20.06.2016г. до Министерство на Енергетикета.

В съдебно заседание актосъставителят обяснява, че при пристигане на място на проверката били посрещнати от 4-ма работника, които били там. Заварили ги в момент, в който добивали и обработвали гнайс. С ръчни инструменти вадили гнайса от склона и един го чукал, друг го редял. Един от тях – С.-казал, че е на трудов договор с фирмана, че тя има концесия и работели абсолютно легално. Другите 3-ма също заявили, че работят за тази фирма, но без трудови договори.

Св. Д., присъствал на проверката на място и подписал АУАН, казва: „Установихме, че 4 лица добиват гнайс…Бяха се разпръснали и чукаха камъни. Имаха чукове, длета и ги ползваха. Бяха клекнали и така отделяха камъка от самия масив, всеки един от тях, като в един момент някои чукаха, други вземаха, редяха...” Св. Д. твърди, че когато те са отишли хората били в гнездото на кариерата, били се изправили, но той не видял да държат в себе си нещо. Св.Р. обяснява, че когато отишли на процесната кариера имало хора в кариерното гнездо, но дали извършвали някаква работа, не можел да каже. Били седнали, не прехвърляли камъни, не чукали. Стояли там. „Преди да отидем при хората се чуваха звукове от инструменти, че се чука камък, звукът идваше от там. Когато имах видимост видях двама човека в гнездото, които седяха. Единият седеше, а другият беше изправен. Имаше разхвърлени инструменти и камъни разхвърлени.”

Св.И.Л. т.к. търсел работа се отбил на кариерата, но С. му казал, че тя все още не работи, поради което не могат да ги наемат на работа. На въпроса на проверяващите дали работи, той им отговорил отрицателно, като обяснил, че си търси работа, но те му поискали личната карта.

Св. А. подобно на Л. и заедно с него си търсел работа по кариерите, като спрели първо при С., т.к. тя била първа по място. Той работил от много години по кариерите и искал да огледа камъка дали се цепи лесно. С. им обяснил, че документите на фирмата не били готови. Твърди, че никой не работил при пристигането на проверяващите.

При очната ставка между актосъставителя К. и св.Л., първият сочи, че Л. е бил на кариерата с инструменти в ръце, но не си спомня кой какво е правил. Били с инструменти. Само С. не бил зает с извършване на добивни дейности. На това св.Л. отрича да е държал инструменти и да е работил. Обяснява, че бил прав и пушил цигара, когато св.Д. го извикал. К. твърди, че задал въпроса на Л. дали работи за фирмата, на който лицето или С., той не си спомнял със сигурност, му отговорил, че не работи за фирмата и няма трудов договор с нея. Което обстоятелство и св.Л. потвърди.

При очната ставка между актосъставителя К. и св.А. актосъставителят поддържа твърдението си, че всички били в кариерното гнездо и държали инструменти, с които извършвали някакви дейности, но кой какви, не можел да каже. На въпроса отправен от К. към А., имал ли е св.А. трудов договор с фирмата, той отговорил, че няма такъв, което потвърди и в съдебно заседание.

Св.С. Х. обяснява, че бил на трудов договор при „Барон” ООД, но към момента на проверката само в качеството на охрана. Същият ден, рано сутринта, свидетелите Л. и А. дошли да си търсят работа, а св.М.С. обикалял околността, т.к. живеел наблизо.

При очната ставка между св.С. Х. и св.К. последният заяви, че С. не извършвал добивни дейности, а стоял прав в кариерното гнездо. С. Х. на свой ред обясни, че нито той, нито останалите лица извършвали добивни дейности при пристигането на проверяващите, той само им показвал камъка, като им демонстирал доколко се цепи.

Св.М.С. при разпита си също отрича да е работил на кариерата, стопанисвана от жалбоподателя. Обяснява, че се разхождал и отишъл там, т.к. С. му бил познат. Тогава дошли проверяващите и поисколи документите им.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО И ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, поради което е процесуално допустима. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процедурни нарушения, от естество да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство. Те са издадени от лица, с необходимата материална компетнтност, съгласно приложените по делото заповеди на министъра на МЕ - Заповед №Е-РД-16-382/5.8.2015г. и Заповед № Е-РД-16-123/01.04.2015г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Текстът на чл.4 ал.2 от ЗПБ разпорежда добивът на подземни богатства да се извършва чрез предоставяне на концесия, по реда, установен с чл.5 т.3 от същия закон. Санкциониращата разпоредба на чл.93 ал.2 т.1 ЗПБ предвижда за този, който извършва добив на ПБ без надлежно предоставена концесия наказание “Глоба” или “Имуществена санкция” при първо нарушение от 50 000лв. до 100 000лв.

Предмет на доказване в настоящия казус е:

1. Дали жалбоподателят „Барон”ООД е имал концесионен договор, даващ му право да извършва добивни дейности към момента на проверката?

2. Дали лицата, установени на кариерата, стопанисвана от жалбоподателя са извършвали добивни работи ?

3. Ако те са извършвали такива, дали това е било в качеството им на работници на Барон” ООД, със знанието и разрешението на дружеството, в негова полза и за негова сметка?

От приложените по делото доказателства е видно, че към момента на проверка процесното дружество - „Барон„ ООД е нямало действащ концесионен договор, даващ му право да извършва добивни дейности на участък „Стария Даскъл”, находище „Кобилино”.

По втория въпрос дали лицата са извършвали добивни дейности по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПБ не се събраха доказателства, които да удостоверяват по категоричен начин това обстоятелство. От разпита на извършилите проверка се установяват противоречиви сведения относно тези факти.

Актосъставителят и св.Д. обясняват, че при пристигане на място на проверката били посрещнати от 4-ма работника. Заварили ги в момент, в който добивали и обработвали гнайс. С ръчни инструменти вадили гнайса от склона и един го чукал, друг го редял. В противоречие на това при очната ставка със свидетелите Л. и С. Х. актосъставителят вече твърди, че единствено С. Х. не бил зает с извършване на добивни дейности.

Същевременно свидетелите Д. и Р. не са видели лицата, установени на процесната кариера да извършват добивни дейности. Те стоели прави в средата на кариерата и не държали инструменти, или били седнали и не работели по техните думи.

Установените на място лица, при разпита и очната ставка категорично отричат да са извършвали добив на гнайсови плочи, като твърдят, че са се намирали на мястото, за да търсят работа и да изпробват камъка.

С оглед противоречието в показанията на свидетелите, включително и на тези, осъществили проверката за извършване на добивни дейности от лицата, установени на място, съдът счита, че това обстоятелсто остана недоказано.

Третият въпрос: „Ако установените на кариерата лица са извършвали добивни дейности, дали това е било в качеството им на работници на Барон” ООД, със знанието и разрешението на дружеството, в негова полза и за негова сметка?”

Съдебното следствие след анализ на събраните доказателства, не установи такава връзка. Актосъставителят при очната ставка със свидетелите Л. и С. Х. потвърди, че лицата Л. и А. са му обяснили, че не работят за фирмата, поради което нямали и трудови договори с нея. Такива не се установяват и след справка в НАП. Единствено С. Х., който към момента на проверката е в трудовоправни отношения с жалбоподателя, по думите на актосъставителя, не извършвал добивна дейност.

Видно от установените по делото факти, въз основа на събраните доказателства, АНО не успя да докаже по категоричен и небудещ съмнение начин, което задължение му вменява закона, / чл.84 вр. с чл.103 от НПК/, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение разпоредбите на чл.4, ал.2 ЗПБ – незаконен добив чрез посочените в НП четири лица. Ето защо съдът намира, че процесното наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон.

Поради горното, съдът счита, че НП № Е-НП-21/25.04.2016г., издадено от зам. министъра на МЕ, с което на "Барон" ООД - гр. Хасково, ЕИК 126622512, представлявано от А. Ч., е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 50 000 лева на основание чл. 93. ал. 2, т. 1 от ЗПБ, за нарушение разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗПБ, следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от изложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № Е-НП-21/25.04.2016г., издадено от зам. министъра на МЕ, с което на "Барон" ООД - гр.Хасково, ЕИК 126622512, представлявано от А. Ч., на основание чл.93. ал.2, т.1 от ЗПБ, за нарушение разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗПБ, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 50 000 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: