Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 07.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 69 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.Д.О. ***, която не е съгласна с Наказателно постановление /НП/ № 21 от 29.07.2016 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково, с което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

Моли да се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност и неправилност: неправилно бил определен субекта на административнонаказателната отговорност, тъй като жалбоподателката – кмет на Община Ивайловград със съответна заповед била прехвърлила изпълнението на задълженията по ЗУО на заместник-кмет; в НП не била посочена дата на извършване на нарушението, съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/; не бил спазен едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, тъй като НП било издадено повече от два месеца след съставянето на АУАН.

В съдебно заседание не се явява. Чрез процесуалният си представител адв. Христов от АК – Хасково, поддържа жалбата. Последният въвежда и други основания за незаконосъобразност на НП: жалбоподателката не била надлежно поканена за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, поради което не били налице основанията за съставянето му в нейно отсъствие; АУАН не бил надлежно връчен; наказващият орган не бил преценил наличието на предпоставките за маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган - Директор на РИОСВ, чрез юрисконсулт Димова, в съпроводително писмо, в съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва жалбата, като навежда доводи за законосъобразност и правилност на НП.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа страна следното:

На 19.04.2016 г. свидетелите Н. и К.,***, извършили проверка в община Ивайловград, относно спазването нормите по управление на отпадъците. Заедно със служител на Община Ивайловград, посетили известно им от предишни проверки незаконно сметище в землището на гр. Ивайловград в посока към с. Драбишна, където установили, че в него продължава изхвърлянето и обезвреждането на битови отпадъци от системата за сметосъбиране на общината. Отпадъците не били извозвани до регионалните съоръжения за депониране на отпадъци. Площта на сметището била около 3 декара и обхващала части от поземлени имоти 014030, 014031 и 014036, първите два, от които били общински, а третият - частна собственост. Количеството отпадъци на сметището било значително, натрупано в рамките на няколко години. Имало следи от скоро изхвърлени отпадъци - в рамките на около седмица преди проверката.

За извършената проверка свидетелят Н. съставил Констативен протокол № 328 от 19.04.2016 г., подписан от свидетелката К. и участвалия в проверката служител на Община Ивайловград. В протокола отразил, че Община Ивайловград е организирала сметосъбирането на четири населени места – гр. Ивайловград и селата Свирачи, Драбишна и Славеево, и е сключила договор с дружество за извършване на дейностите по събиране и транпортиране на битовите отпадъци от системата за сметосъбитране. Свидетелят отразил, че битовите отпадъци се депонират на посоченото незаконно сметище заемащо площ около 3 декара.

Свидетелите сочат, че през 2014 г. жалбоподателката О. *** била наказана с наказателно постановление, което не обжалвала, за същото нарушение, за което била наказана с НП предмет на настоящото дело.

При така установеното, на 28.04.2016 г. Директорът на РИОСВ – Хасково изпратил писмо изх. № О-397 от 28.04.2016 г., на адреса на Община Ивайловград, видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 00NUHZ N, на което като получател е посочен „Кмет на Община Ивайловград”, с което поканил жалбоподателката да се яви в РИОСВ за съставяне на АУАН, като я предупредил, че при неявяване актът ще бъде съставен в нейно отсъствие.

В писмото не се съдържа дата или срок, до който жалбоподателката следва да се яви в РИОСВ.

Писмото, видно от посоченото известие за доставяне било получено в Община Ивайловград на 05.05.2015 г., като по неизвестни причини било заведено във входящия регистър на общината на 12.05.2016 г., видно от входящия номер на екземпляра, представен от защитника на жалбоподателката. На непосочена дата, от неустановено лице, писмото било резюлирано към компетентност на Кр. Кръстев – заместник-кмет на общината.

На 19.05.2016 г., в РИОСВ – Хасково, свидетелят Н., главен експерт при РИОСВ – Хасково, видно от Заповед № ЧР-28/17.03.2016 г., оправомощен със Заповед № 8/09.03.2015 г. и двете на Директора на РИОСВ – Хасково да осъществява контрол и да съставя АУАН за нарушения по ЗУО, в присътвието на свидетелите К. и С., в отсътвие на жалбоподателката, съставил срещу последната АУАН № 21 от 19.05.2016 г., за това, че в качеството си на кмет на Община Ивайловград „не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци в посочените в акта имоти, за които не са разрешени дейности по обезвреждане, образувано е незаконно сметище, без да бъде организирано почистването му”, с което е нарушила чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

Обстоятелствата по извършване и установяване на нарушенията са описани така: „При извършена проверка на 19.04.2016 г. в землището на гр. Ивайловград относно спазването на разпоредбите на Закона за управление на отпадъците за обезвреждане на битови отпадъци се констатира, че отпадъците от бита, образувани на територията на община Ивайловград, в три населени места – общинския център, с. Славеево, с. Драбишна се депонират на незаконно сметище, като отпадъците са заели три поземлени имота с номера № 014030, № 014031, № 014036. Поземлен имот № 014036 е частна собственост. Поземлени имоти № 014030, № 014031 са общинска собственост. Зетата площ с битови отпадъци е около 3 (три) декара.”

С писмо изх. № О-397/1 от 02.06.2016 г. АУАН, в три екземпляра, бил изпратени на жалбоподателката, в качеството й на кмет, за да си го предяви и връчи, и върне два подписани екземпляра в РИОСВ.

На 03.06.2016 г., видно от известието за доставяне писмото с АУАН постъпило в Общината.

На 04.07.2016 г. жалбоподателката си връчила и подписала АУАН, видно от него и разписката към него.

На 07.07.2016 г. с писмо изх. № 32-00-66/07.07.2016 г. на Община Ивайловград, жалбоподателката върнала два от подписаните екземпляри на АУАН, заедно с възражение и приложена към него Заповед № 176/25.03.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград.

Във възражението срещу АУАН жалбоподателката посочила, че с приложената заповед е делегирала задълженията си по ЗУО на заместник-кмета Красен Кръстев, поради което актосъствителя неправилно е определил субекта на отговорността. Моли административнонаказателното производство срещу нея да се прекрати.

Видно от Заповед № 176/25.03.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград с нея заместник-кмета на Община Ивайловград Красен Кръстев е оправомощен да: контролира дейностите във връзка с образуване, събиране, транспортиране, третиране, депониране на битови, строителни, опасни отпадъци и прочие; да изпълнява задълженията, възложени на Кмета на Община Ивайлвоград в ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На 29.07.2016 г., въз основа на съставения АУАН, Димитър Илиев - Директор на РИОСВ - Хасково, видно от Трудов договор № 1283/02.08.2013 г. и допълнително споразумение към него, оправомощен като административнонаказващ орган със Заповед № РД-648/26.08.2014 г. на Министъра на околната среда и водите, издал НП № 21 от 29.07.2016 г., в което били възпроизведени фактическите обстоятелства и описание на нарушенията, съдържащи се в АУАН.

На жалбоподателката било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

Видно от Известие за доставяне препис от НП бил връчен на жалбоподателката на 02.08.2016 г..

На 08.08.2016 г. била подадена жалба срещу НП, видно от входящият номер в съда.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Н., К.С., тъй като са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от другите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 157, ал. 2 ЗУО, а именно оправомощено от директора на РИОСВ длъжностно лице, каквото е свидетелят Н. - главен експерт.

НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 157, ал 4 ЗУО, а именно оправомощено от министъра на околната среда и водите длъжностно лице, каквото е Директорът на РИОСВ, оправомощен като административно наказващ орган със Заповед № РД-648/26.08.2014 г..

Правилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.

Чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО определя кръга на наказателно отговорните лица, като освен кмета, кумулативно или алтернативно на него добавя и длъжностно лице. От формулировката на този текст може да се направи обоснован извод, че кметът на общината е наказателно отговорно лице за нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО във всички случаи, дори когато е делегирал правомощията си на длъжностно лице. Тоест делегацията на правомощията и задълженията разширява кръга на субектите на административнонаказателна отговорност по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО, а не ги променя. В определени хипотези обаче делегацията на правомощия и задължения може да доведе до невиновност на кмета, което е въпрос по същество на спора.

Едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, в който административнонаказващият орган следва да се признесе по преписката е инструктивен и в този смисъл е константната съдебна практика.

НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН – 6-месечен срок от съставяне на АУАН.

Административнонаказващият орган не е длъжен в НП да обсъжда защо приема, че не са налице предпоставките за маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН. Фактът на издаване на НП сочи на това, че в мисловния процес предхождащ издаване на НП, административнонаказващият орган е приел, че такива предпоставки не се налице. Ето защо необсъждането на предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН в НП не е процедурно нарушение.

Ако такива предпоставки са налице, последиците могат да се приложат и от съда, като отмени НП.

Жалбоподателката не е надлежно поканена за съставяне на АУАН, тъй като в поканата не е посочена дата, на която да се яви в РИОСВ. Това е довело до процедурно нарушение, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, но това нарушение не е съществено, тъй като не е накърнено правото на защита на жалбоподателката, което на този етап от производството се свежда до правото й да извърши възражение срещу съставения АУАН.

По делото се установи, че АУАН е предявен и връчен на жалбоподателката така, че тя е могла както да впише в него възраженията си /доколкото сама си го е предявила и връчила/, така и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да извърши писмени възражения, каквито жалбоподателката е извършила, при това без да оспорва, че не е била надлежно призована.

Тоест жалбоподателката е имала възможност и е упражнила в пълнота правото си на защита в този етап на административнонаказателното производство, поради което не е налице съществено процедурно нарушение.

За пълнота следва да се отбележи, че връчването на поканата за съставяне на АУАН е надлежно извършено – на лице от администрацията на Община Ивайловград /което не се оспорва/, тоест на служител на работодателя по смисъла на чл. 178, ал. 4 НПК, което е поело задължението да я предаде на жалбоподателката, но същото е без значение с оглед на посоченото по-горе относно реализираните от последната права за защита.

При съставянето на АУАН и издаването на НП обаче са допуснати други съществени процедурни нарушения, които в своята съвкупност напълно са лишили жалбоподателката от право на защита, както и съда от възможността да се произнесе по същество на спора, а именно:

1. В НП са посочени три извършени от жалбоподателката нарушения, а е наложено само едно наказание, без да може да се установи от описанието на нарушенията, описанието на обстоятелствата по извършване на нарушенията /доколкото има такова описание/ и по установяването им, както и от посочената като нарушена правна норма, за кое от трите описани нарушения се налага санкцията.

Съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО, наказва се кмет или длъжностно лице, което не предприемане на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.

Трите нарушения са: 1 - непредприемане на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места: 2 - непредприемане на мерки за предотвратяване създаването на незаконни сметища; 3 - непредприемане на мерки за организиране на почистването на отпадъците от неразрешени за изхвърлянето им места и незаконните сметища.

В текста на чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО се използват алтернативно съюзите „и” и „или”, което сочи идеята на законодателя, че и трите състава на нарушения могат да се осъществят както отделно, така и заедно, което теоретично вероятно е възможно, но практически едва ли, най-вече относно третото нарушение, което за да бъде осъществено следва вече отпадъците да са изхвърлени.

Това, че в текста на чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО се съдържат състави на различни нарушения следва именно от възможността те да се осъществят в различно време, какъвто е случаят и по настоящото дело.

От доказателствата по делото се установи, че незаконното сметище в землището на Ивайловград е създадено преди години, като най-късно към 2014 г. съществуването му е било известно на контролните и наказващи органи от РИОСВ, доколкото тогава кметът на общината е бил вече наказван във връзка с това сметище, според свидетелите - за същото нарушение.

Непредприемането на мерки за предотвратяване създаването на незаконни сметища и в частност на конкретното процесно сметище не е нарушение на непрекъснато извършване, което да трае до преустановяването му.

Това нарушение има точно опредено време на извършване, след което нарушението е осъществено и започват да текат давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН /1-годишен от извършването на нарушението и 3-месечен от откриване на нарушителя/ след изтичане, на които се погасява възможността за административнонаказателно преследване.

А времето на извършване или довършване на нарушението е времето на създаване на сметището, тоест на обособяване на определена част от земната повърхност като място, на което като правило, обичайно, системно се изхвърлят отпадъци. Това е така защото до създаване на сметището е следвало да се вземат мерки това да не се осъществи. След като сметището е създадено, възниква следващото задължение на наказателно отговорните лица - да предприемат мерки за почистване на сметището, а също задължението да предотвратяване изхвърлянето на още отпадъци на това вече създадено незаконно сметище.

От горното следва, че доколкото сметището е създадено най-късно през 2014 г. са изтекли сроковете за започване на административнонаказателно преследване, поради което ако предположим, че жалбоподателката е наказана за това нарушение, то НП е незаконосъобразно, поради нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН

Предприемането на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, също е задължение, което има точно определен срок, до който следва да се изпълни и след който нарушението е осъществено, и започват да текат сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Това задължение следва да бъде изпълнено до изхвърляне на съответните отпадъци на съответното неразрешено за това място. От момента на изхърлянето нарушението е извършено, тъй като наказателноотговорното лице не го е предотвратило и започват да текат давностните срокове. Действия на предотвратяване след изхвърлянето е ясно, че са невъзможни. След изхърлянето на отпадъците единствено възможно е почистването на мястото.

Ако предположим, че жалбоподателката е наказана за това, че не е предприла мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и разгледаме спора по същество, то от доказателствата по делото не се установява, нарушение да е вършено на 19.10.2016 г., тъй като видно от показанията на свидетелите към тази дата не са установили изхвърляне на отпадъци на незаконното сметище. Имало е отпадъци, но на около седмица време от изхвърлянето им.

Всяко административно нарушение, както и престъплението, се индивидуализира с точно определено време или период от време на извършването му. Ако не се докаже времето на извършване на нарушението не се доказва и самото нарушение.

От трите нарушения по чл. 152, ал. 2 т. 6 ЗУО единствено непредприемането на мерки за организиране на почистването на отпадъците от неразрешени за изхвърлянето им места и незаконните сметища е нарушение на постоянно извършване чрез бездействие, което трае докато не се преустанови, чрез предпримане на действия за почистване на отпадъците.

Само че от съдържанието на АУАН и НП, и от събраните доказателства – показанията на свидетелите и констативния протокол от извършената проверка, по никакъв начин не се установява, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за такова нарушение. Напротив в протокола от извършената проверка и дума няма за това, че не са предприети мерки за почистване на отдавна известното на РИОСВ незаконно сметище. В този смисъл са и показанията на свидетелите, от които категорично може да се установи, че АУАН и НП са издадени за това, че не са взети мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на сметището, а не за неговото почистване.

Но това какво се установява от доказателствата е без правно значение, защото от съдържанието на АУАН и НП не се установява, а следва именно от него ясно да се разбере, както от наказания, така и от съда, какво е нарушението предмет на спора, така, че наказаният да може адекватно да се защити, а съдът да постанови законосъобразно решение, в рамките на предмета, очертан с НП.

2. И тук логично достигаме до второто процедурно нарушение, непосредствено свързано с първото обсъдено - не е посочена дата на извършване на нарушенията, съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и същата дата, видно от гореизложеното, не може да се извлече по пътя на тълкуването от описанието на нарушенията и обстоятелствата по извършването и установяването им, доколкото, както бе обсъдено всяко едно от трите описани нарушения може да бъде извършено в различно време, а не може да се установи, за кое от нарушенията е наложена санкцията /според РЕШЕНИЕ № 211/29.07.2016 Г. ПО КАНД № 156/2016 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, датата на установяване на нарушението въобще не може да се извлича по пътя на формалната или правна логика, още по - малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката, тоест от доказателствата по преписката/.

Това, че, както сочи представителят на РИОСВ, в графата „дата и място на извършване на нарушението” в АУАН и НП била посочена дата, съвсем не значи, че е посочена дата на нарушението. От буквалното и граматическо тълкуване на текста на АУАН и НП, категорично скледва, че датата 19.04.2016 г. е посочена като дата на „извършена проверка” и на установяване на нарушението, а не като дата на извършване на нарушението. По-горе подробно хипотетично бе обсъдено дали на тази дата би могло да се докаже извършено нарушение, ако от НП можеше да се установи какво е то, респектично за кое нарушение е наказана жалбоподателката.

3. Третото процедурно нарушение е отновно свързано с първите две, обсъдени по-горе.

В обстоятелствата по извършаване на нарушенията не е посочено какви точно действия /мерки/ е следвало да предприеме кмета на общината, така, че неизвършването им да осъществи съставите на нарушенията по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 1500 ОТ 14.10.2015 Г. ПО ВНОХД № 423/2015 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД; РЕШЕНИЕ № 333 ОТ 09.03.2016 Г. ПО ВНОХД № 3/2016 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД/. Такива действия не се сочат в нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО, нито кокретно в чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО /Някои съдилища приемат, че в чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО не се съдържа задължение за действие, а то е формулирано в чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО, поради което неправилно като нарушен се сочил чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО - РЕШЕНИЕ № 389 ОТ 20.11.2014 Г. ПО КНАХД № 367/2014 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ШУМЕН, което не се споделя от настоящия състав/.

Ако в АУАН и НП бяха посочени действията, които е следвало да предприеме кмета на общината /например: да издаде заповед за почистване на сметището или да обяви обществена поръчка за това; да постави охрана, която да не допуска изхвърляне на отпадъци на сметището или друго/, щеше да се установи и за кое от трите описани нарушения се налага санкцията, или и за трите, което е недопустимо, съгласно чл. 18 ЗАНН, а също по пътя на тълкуването би могло да се установи и дали посочената дата на установяване на нарушението е тази на извършането му.

Посочените три процедурни нарушения, в своята съвкупност са съществени и водят до опорочаване на административнонаказателното производство по реализиране отговорността на жалбоподателката, поради което са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

С оглед на изложеното, съдът счита НП № 21 от 29.07.2016 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, с което на Д.Д.О. *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, за незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА НП № 21 от 29.07.2016 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, с което на Д.Д.О. с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: