Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 28.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 54 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М.К.И. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление (НП) № 25-052/20.06.2016 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Южна България” – Пловдив на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

Моли да се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост: Не бил извършил нарушението; Въпреки, че отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение (АУАН), следвало да му се връчи препис от него, което не било сторено; Описаното в НП нарушение не съответствало на нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА – не се твърдяло, че бил извършвал улов на риба, а че извършвал стопански риболов; Не била извършена преценка за маловажност на нарушението; Не било обосновано налагането на наказание в максимален размер.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Й. ***, поддържа жалбата, като развива изложените в нея събражения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП. Добавя и че в АУАН не са посочени свидетелите, присъствали при извършване на нарушението.

Административнонаказващият орган - Началник отдел "Рибарство и контрол - Южна България" на ИАРА в съдебно заседание оспорва жалбата.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа страна следното:

Жалбоподателят и Х. Х. (фамилията видна от възражението на жалбоподателя и служебно известна на съда от разглежданите НАХД № 51/2016 г. и № 52/2016 г. с жалбоподател Х. Д. Х., срещу НП, издадено за нарушения при същите време, място и обстоятелства) поставили в язовир „Ивайловград”, в местността „Поповата бахча”, землище на с. Горноселци, общ. Ивайловград, няколко мрежи за улов на риба.

Сутринта на 18.05.2016 г. двамата влезли в язовира с надуваема лодка, за да извадят мрежите с уловените в тях риби.

По същото време, около 9.40 часа, в язовира със своята лодка се намирали свидетелите Г.Г. и В.Г., които ловели риба с въдици. Придвижвайки се в язовира те видели в един от заливите жалбоподателя и Х. да вадят мрежа с риба. След известно време свидетелите видели, че жалбоподателят и Х. са преминали в друг залив, откъдето също вадили мрежа. Това раздразнило свидетелите, тъй като незаконният риболов, водил до ощетяване на риболовците, извършващи законен такъв. Ето защо свидетелите се придвижили с лодката си до залива, в който били жалбоподателят и Х. и препречили пътя на лодката им със своята, която била по-голяма, пластмасова. Свидетелите поставили ултиматум на жалподателя и Х., или да освободят уловената риба и да изхвърлят мрежите, или да бъде сезирана за случая ИАРА. Тъй като двамата отказали да освободят рибата, свидетелите сигнализирали по телефона за случващото се свидетеля К. – главен инспектор “Рибарство и контрол” при отдел “Рибарство и контрол - Южна България” на ИАРА, видно от Служебна бележка № Z-12779/12.09.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА. Той от своя страна уведомил своя колега – свидетеля Б. – специалист „Рибарство и контрол” при отдел “Рибарство и контрол - Южна България” на ИАРА, видно от Служебна бележка № Z-12781/12.09.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА

Тъй като свидетелите Б. и К. не можели да отидат веднага на местопроизшествието, свидетелят К. поискал помощ от свидетелите А. и У. – сътрудници на ИАРА, видно и от идентификационите им карти, които се насочили към мястото със служебната лодка на ИАРА.

Междувременно, осъзнавайки, че може да понесат санкции за извършения риболов, жалподателят и Х. се опитвали да избягат, както и да заличат доказателствата за извършеното, като започнали да изхвърлят от лодката си чувалите, в които били прибрали мрежите с уловената в тях риба. Един от двамата успял да слезе на брега с чувал и го скрил в гората, след което се върнал. Изхвърлили един чувал в язовира, който поради тежестта на съдържанието си бързо потънал. Изхвърлили и втори чувал, но свидетелите Г. успели да го хванат с кука и изтеглят в лодката си, заедно с мрежата и рибата в нея.

Свидетелите Г. започнали да вадят от хванатия чувал мрежата (която била двойна с различен размер, за да се ловят различни размери риби) и да освобождават от нея уловената риба, сред която имало голям шаран с тегло около 6-7 килограма с много хайвер, една бяла риба с тегло около 2 килограма, както и други по-малки риби от различни видове. По това време пристигнали свидетелите А. и У., които видели как свидетелите Г. освобождават от мрежата риба, включително един шаран.

Свидетелите Г. разказали за случилото се на свидетелите А. и У.. Жалбоподателят и Х. потвърдили, като си посочили имената и разказали, че вечерта се напили и затова сутринта се успали и тръгнали да вадят мрежите по светло. Х. казал, че му трябвала една риба за болната му жена. Свидетелят У. опитал да открие изхвърления във водата чувал, но не успял. Двамата с А. взели „спасената” от свидетелите Г. мрежа и тази изхвърлена в гората, закачили лодката, ползвана от жалбоподателя и Х. за лодката на ИАРА и ги закарали в с. Малки воден, където ги предали на свидетеля К.. На местопроизшествието не съставили никакви документи.

По-късно същия ден в с. Малки воден дошли, със служебен автомобил, видно и от пътна книжка, свидетелите Б. и К., който съставил Констативен протокол № 98. В него е посочено, че: Около 9.40 часа бил получен сигнал за заловени лица извършващи стопански риболов с хрилни мрежи и гумена лодка в язовир „Ивайловград”, в землището на с. Горноселци, общ. Ивайловград. Нарушителите били изхвърлили два броя чували с мрежи и риба във водите на язовира и направили опит да напуснат местопроизшествието. От нарушителите били иззети 1 брой чувал с мрежи и риба и 1 брой гумена лодка. Вписано е още, че на нарушителите ще бъдат изпратени покани за съставяне на АУАН. Протокола бил подписан от Б. и К. и от свидетеля А., а по-късно от свидетеля У., който не присъствал при съставянето му, както и от още едно лице.

Видно от показанията на свидетелите и т. I.4 и т. IV от Заповед № РД09-217 от 15.04.2016 г. на Министъра на земеделието и храните (МЗХ), на 18.05.2016 г. уловът на шаран в язовир „Ивайловград” е бил забранен, поради размножаването му.

След като се убедили, че са извършени нарушения, контролните органи на ИАРА съставили срещу жалбоподателя и Х. актове за установяване на административни нарушения.

Жалбоподателят бил поканен да се яви на 01.06.2016 г. в РУ – Ивайловград на МВР с писмена покана № 9400-6797/19.05.2016 г., която получил на 25.05.2016 г., видно от известие за доставяне на „Булпост”.

На 01.06.2016 г. в РУ – Ивайловград на МВР, свидетелят Б. в присъствието на свидетелите У. и А., и на жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН № В0004173 за нарушение описано по следния начин и извършено при следните обстоятелства: На 18.05.2016 г., в 09.40 часа на яз. Ивайловград, в землището на с. Горноселци, общ. Ивайловград, извършва стопански риболов с 2 броя хрилни мрежи потопени във водата и 1 брой гумена лодка, като е уловена риба - 1 брой шаран. Риболовът се извършва през периода на забраната за риболов, определена със Заповед № РД09-217 от 15.04.2016 г. на МЗХ, като с деянието си жалбоподателят нарушавал чл. 32, ал. 1 от ЗРА.

АУАН бил предявен на жалбоподателя, който вписал в него, че има възражения и че отказва да го подпише, което и сторил. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, видно от подписа му върху разписката, неразделна част от АУАН и показанията на свидетеля К..

На 02.06.2016 г., видно от Разписка № 60 на „Български пощи” – Свиленград, жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН, но го адресирал до Директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в София, вместо към Началник отдел "Рибарство и контрол - Южна България” – Пловдив. Възражението не достигнало до административнонаказващия орган, видно от негово писмо № 1100-16352/28.11.2016 г..

Във възражението си жалбоподателят посочва, че бил призован в РУ на МВР – Ивайловград, където свидетелят Б. му предявил АУАН, с който той не бил съгласен, тъй като не бил извършил нарушението и затова не го подписал в графа „нарушител”. Подписал го само в графата, удостоверяваща получаването му. Сочи, че на 18.05.2016 г. бил на брега на яз. „Ивайловград”, където дошли две лица облечени с тениски на ИАРА и без да му се представят поискали да им представи документ за самоличност. След като представил такъв и му записали данните, лицата си тръгнали, като взели лодката на Х. Х.. Не бил ловил риба.

На 20.06.2016 г., въз основа на така съставения АУАН, Х.К. - Началник отдел "Рибарство и контрол – Южна България" - Пловдив на ИАРА, видно от Служебна бележка № Z-12782/12.09.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА, издал НП № 25-052/20.06.2016 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА. В НП са дословно възпроизведени от АУАН описанието на нарушението и фактическите обстоятелства по извършването му.

На същата дата Началник отдел "Рибарство и контрол – Южна България" - Пловдив на ИАРА издал и НП № 25-051/20.06.2016 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лева на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, а именно за това, че на 18.05.2016 г. в 9.40 часа на язовир Ивайловград в землището на с. Горноселци, общ. Ивайловград извършва стопански риболов през периода на забраната за риболов определена със Заповед № РД09-217 от 15.04.2016 г. на МЗХ с два броя хрилни мрежи потопени във водата и 1 брой гумена лодка. Уловена риба - 1 брой шаран върната във водата. Рибоволовът се извършвал на воден обект различен от Черно море и река Дунав.

Видно от известие за доставяне на “Булпост”, препис от НП № 25-052/20.06.2016 г. бил връчен на жалбоподателя на 27.06.2016 г..

На 30.06.2016 г. била подадена жалба срещу НП, видно от входящия номер в ИАРА.

От представената Заповед № РД09-25/21.01.2014 г на Министъра на земеделието и храните се установява, че оправомощени да съставят АУАН са специалистите в отделите “Рибарство и контрол” към ИАРА, а да издават НП - началниците на отдели “Рибарство и контрол” на ИАРА.

От Декларация за семейно и материално, и гражданско състояние, се установява, че жалбоподателят не е женен, няма непълнолетни деца. Има доход 133.80 лева месечно от инвалидна пенсия. Притежава селскостопанска постройка, лек автомобил и скутер.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Б., К., А., У., Г.Г. и В.Г., тъй като в същността си са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от другите доказателства по делото.

Съдът не кредитира писмените възражения на жалбоподателя, тъй като противоречат на другите доказателства по делото, които съдът кредитира с доверие, като намира тези възражения за израз на защитна позиция.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, по смисъла на чл. 91, ал. 1 и ал. 4 от ЗРА – определени и оправомощени от Министъра на земеделието и храните длъжностни лица.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процедурни нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство по реализиране отговорността на жалбоподателя, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗААН).

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, имената на които се посочват в акта, съгласно нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН.

В конкретния случай в АУАН са посочени двама свидетели, които са били свидетели, отчасти на нарушението, доколкото са възприели наличието на уловена забранена за лов риба и с риболовни средства за вършене на стопански риболов, и на признанията на нарушителя за принадлежността им, и за извършеното. Поради същото, а и защото въз основа на предоставените от тях данни, включително за самоличността на нарушителя, актосъставителят е установил нарушението, посочените в акта имат качеството и на свидетели присъствали при установяване на нарушението.

Ето защо не са основателни доводите на защитата за извършено съществено процедурно нарушение, поради това, че в АУАН не са посочени като свидетели Г.Г. и В.Г..

Освен това и дори по-важно е, че непосочването в АУАН на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението не може да обоснове същественост на процедурното нарушение, в степен да се отмени НП на процедурно основание.

Това е така, защото посочването на тези категории свидетели в АУАН има за цел и предназначение осигуряване на възможността на административнонаказащия орган и на съда да установят извършеното нарушение. Именно в този смисъл е т. 10 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по Н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, в което е посочено: „Актосъставителите допускат нарушения на чл. 40 ЗАНН. При наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране в акта се посочват за свидетели други лица, присъствували само при съставянето му. Това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина.” Но не и защитата на нарушителя.

Нарушението, изразяващо се в непосочването в акта на свидетелите по извършване или установяване на нарушението, ако те не могат да се установят от други източници, осуетява възможността за доказване на нарушението пред административнонакзващия орган и съда, което води, било до прекратяване на административнонаказателната преписка от наказващия орган, било до отмяна на НП от съда, но не поради процедурното нарушение, а поради недоказаност на административното нарушение.

Тоест, непосочването в АУАН на свидетелите по извършване или установяване на нарушението не води до накърняване на правото на защита на нарушителя, тъй като може да доведе единствено до благоприятни за него последици при решаване на спора по същество. Именно в този смисъл е и разрешението, дадено от ВС в посоченото постановление, в което са посочени и процедурни нарушения накърняващи правото на защита на нарушителя.

Това, че на нарушителя не са известни свидетелите-очевидци на нарушението, също не води до съществено процедурно нарушение, тъй като в съдебното следствие могат да се събират и доказателства, непосочени в АУАН и НП, както подкрепящи, така и опровергаващи нарушението, и това е дори служебно задължение на съда. Обратното би означавало съдът да бъде лишен от възможността да разкрие обективната истина, което очевидно противоречи на закона. Правото на защита на нарушителя е гарантирано от възможността му да участва в съдебното следствие по събирането на тези доказателства и да ангажира такива, които ги опровергават.

В АУАН е посочен свидетел на отказа на жалбоподателя да го подпише, но същият свидетел не се е подписал, съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

В конкретният случай не е налице съществено процедурно нарушение, тъй като жалбоподателят всъщност се е подписал върху АУАН и в частност върху разписката, за връчването му, която е неразделна част от самия акт, а не отделен документ. Освен това жалбоподателят собственоръчно е записал в акта отказа си да го подпише, потвърден и в писменото му възражение, и в жалбата срещу НП.

Следва да се отбележи, че в практиката на АС – Хасково /респективно РС – Ивайловград/ са налице множество случаи, при които АУАН се връчва на нарушителя по пощата и поради това фактически върху него не е налице въобще подпис на нарушителя, което АС – Хасково не възприема като съществено процедурно нарушение, позовавайки се на доказаността на връчването на акта чрез пощенската разписка. И това е така защото, след като АУАН е връчен, жалбоподателят е могъл да разбере за какво нарушение му е съставен и да реализира защитата си.

Не е съществено процедурно нарушение и установеното сходство в текстовете на процесното НП № 25-052/20.06.2016 г. и на НП № 25-051/20.06.2016 г..

Вярно е, че текстовете на НП са непрецизни, но не до степен да се наруши правото на защита на жалбоподателя.

Двете НП са издадени за нарушения, за които се твърди, че са извършени при идентичност на фактическите обстоятелства, тоест при така наречената идеална съвкупност, при която едно лице с едно деяние извършва няколко нарушения.

Ето защо описанието на нарушенията и фактическите обстоятелства по извършването им са сходни и в същността си идентични, но с двете НП са наложени наказания за две различни нарушения, а не за едно и също, поради което не е налице процедурно нарушение.

С НП № 25-052/20.06.2016 г. жалбоподателят е наказан за това, че извършва риболов на шаран в периода на забраната му, като това, че извършваният риболов е стопански с две хрилни мрежи потопени във водата, са обстоятелства, при които е извършено нарушението, посочването на които се дължи по силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респективно на чл. 42, т. 4 ЗАНН за АУАН.

Обратното, с НП № 25-051/20.06.2016 г. жалбоподателят е наказан за това, че извършва стопански риболов, като посочването, че същият е в периода на забраната на риболов на шаран е обстоятелство, при което е извършен стопанският риболов.

В процесното НП № 25-052/20.06.2016 г. се съдържат всички обективни признаци на съответното нарушение. От посочените като нарушени правни норми в съпоставка с описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му, жалбоподателят е могъл да разбере за какво нарушение е наказан, поради което правото му на защита не е нарушено.

Съобразно практиката на АС – Хасково, не е съществено процедурно нарушение непосочването при описанието на нарушението и обстоятествата по извършването му, че то е извършено в съучастие /доколкото за същото нарушение е издадено НП и срещу друго лице/, тъй като не е налице и механично разделяне на предмета и средствата на нарушението.

Не е налице съществено процедурно нарушение и неправомерното изземване на лодката и мрежите, извършено от свидетелите А. и У. и последващото им предаване на свидетеля К., тъй като тези действия не осуетяват възможността да се разкрие обективната истина и защитата на жалбоподателя.

Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 (изкуствени водни обекти – язовири) се забранява уловът на риба през периода на нейното размножаване съгласно приложение № 1.

В приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 ЗРА, озаглавено „Срокове на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножаване”, в б. „Б. Пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби”, т. 5 е посочено, че забраната се определя по б. „Г” съобразно надморската височина, като за рибата шаран тя е в периода от 15 април до 31 май във водни обекти, намиращи се до 500 метра надморска височина, какъвто е язовир Ивайловград (120 метра, публично известен факт от географските атласи и карти, включително, публикувани в интернет), а за обекти от 500 до 1500 метра – от 01 май до 15 юни (и по двата височинни критерия на 18 май ловът на шаран е забранен).

Законоустановеният период на забрана излишно е преповторен в обсъдената Заповед № РД09-217 от 15.04.2016 г. на МЗХ, посочена в АУАН и НП, но същото не съставлява процедурно нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, тъй като нарушението е правилно квалифицирано по чл. 32, ал. 1 ЗРА и сроковете за забрана по закона и заповедта са идентични. Следователно жалбоподателят е могъл да разбере за какво точно нарушение му се налага наказанието.

Неизпълнението от физически лица на съдържащото се в чл. 32, ал. 1 ЗРА задължение за бездействие е квалифицирано като административно нарушение с нормата на чл. 70, ал. 1 ЗРА, според която ловът на риба шаран в периода на забраната по чл. 32, ал. 1 се наказва с глоба от 1500 до 3000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 18.05.2016 г. жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 32, ал. 1 ЗРА, като използвайки хрилни мрежи е извършил риболов на шаран, в периода на забрана лова на този вид риба, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 70, ал. 1 ЗРА.

За така извършеното нарушение, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в максималния размер от 3000 лева, без административнонаказаващият орган да обоснове този размер, както в НП, така и в съдебното производство.

Съдът намира, че поради необосноваността на размера на наказанието НП следва да се измени, като глобата се намали от 3000 лева на минималния размер от 1500 лева, по следните съображения: нарушението на ЗРА е първо за нарушителя; установен със сигурност е улова само на една риба шаран, за което се реализира и отговорността му по чл. 70, ал. 1 ЗРА; материалното положение на нарушителя, съпоставена, с което глобата в размер над минималния се явява прекомерна репресия, с оглед и на конкретното нарушение и обстоятелствата по извършването му.

В същото време съдът намира, че не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид извършването му с непозволени средства – хрилни мрежи, които създават опасност от значителни вреди за рибните ресурси.

С оглед на изложеното, съдът счита, че НП № 25-052/20.06.2016 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Южна България” – Пловдив на ИАРА, следва да се измени, като се намали наложеното наказание "Глоба" от 3000 лева на 1500 лева, който размер съдът намира за справедлив с оглед на установените по делото обстоятелства по извършване на нарушението и личността на дееца.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА НП № 25-052/20.06.2016 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Южна България” – Пловдив на ИАРА, с което на М.К.И. с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000.00 лева на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, като НАМАЛЯВА наложеното наказание "Глоба" от 3000.00 лева на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: