Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 15.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 39 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „П.” АД – с. Груево, обл. Кърджали, представлявано от управителя си, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 04 от 04.04.2016 г. на Кмет на Община Ивайловград, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 41, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ.

Моли да се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност и неправилност: При издаване на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ е нарушен чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - актът е съставен и подписан без присъствие на свидетели, като не са налице официални документи въз основа, на които да бъде съставен. Констативният протокол съставен от служители на Община Ивайловград нямал характер на официален документ. Освен това актосъставителят е съставил и констативния протокол, на който се позовавал като официален документ; Констативният протокол имал характер на АУАН, поради това от датата на съставянето му започвали да текат сроковете по чл. 44, ал. 3 и чл. 52, ал. 1 ЗАНН, които не били спазени; в АУАН бил нарушен чл. 42, т. 5, тъй като не бил посочен конкретно нарушения закон. Чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗЗ не съдържали задължение, а принципни текстове; В НП не е посочено защо се приема, че служители на дружеството са извършвали дейността по добив; Не било ясно конкретното място, на което е осъществен добивът; В НП било посочено, че нарушението е извършено на 27.11.2015 г., а проверката била от 05.11.2015 г.; Тъй като имотът бил изключителна държавна собственост, компетентният административнонаказващ орган бил Министърът на земеделието и храните; Имотът не бил земеделски; Имотът бил включен в гоския фонд, с начин на трайно ползване „горска ливада”, поради което статутът му се регламентирал със Закона за горите, а не със ЗОЗЗ; Отговорност за това, че статута на имота не бил променен носил Министъра на енергетиката; Не били изложени мотиви относно санкцията.

В съдебно заседание не се представлява. С писмена молба, управителят поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Кмет на Община Ивайловград не взема отношение по жалбата. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа страна следното:

С Договор от 29.12.2014 г., вписан в Агенция по вписванията – Ивайловград на 10.02.2015 г., под № 109, акт № 54, том I, Община Ивайловград учредила в полза на „П.” АД право на ползване върху недвижим имот – поземлен имот № 000226 в местността „А. река”, землище с. Кобилино, с начин на трайно ползване - горска ливада, с площ 9.273 дка, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1455/11.12.2012 г., вписан в Агенция по вписванията – Ивайловград на 14.12.2012 г., под № 675, акт № 98, том III /видно от Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ/. Правото на ползване било учредено за срок от 01.01.2015 г. до 16.05.2036 г.. За така учреденото право на ползване „П.” АД се задължило да плати цена в размер на 38266.80 лева без ДДС, платими на годишни вноски от 1790 лева без ДДС.

Преди да бъде актуван като частна общинска собственост, имотът бил публична държавна собственост, актуван с Акт № 750 от 22.10.2003 г. като находище на гнайси „В. - 4”.

На 05.11.2015 г. комисия на Община Ивайловград, в състав свидетелите Д. – Директор на Дирекция „Общинска собственост, устройство на територията и контрол”, И. – Главен инспектор в отдел „Общинска собственост” на същата дирекция и А. – Старши експерт в посочените отдел и дирекция, в изпълнение на Заповед № 630/30.12.2014 г. на Кмета на Община Ивайловград, извършила проверка в отдадения за ползване на дружеството-жалбоподател имот по спазване на изискванията на ЗОЗЗ. Свидетелите установили, че имотът е разкопан и преобразуван в кариера за добив на гнайс без да е променено предназначението на земята. На мястото не заварили хора, които да извършват дейност, но имало остатъци от добити скални плочи.

За проверката и установеното, свидетелят Д. съставил Констативен протококол от 05.11.2015 г., подписан и от другите свидетели, като участници в проверката.

На 27.11.2015 г. свидетелката И., оправомощена с посочената Заповед № 630/30.12.2014 г. на Кмета на Община Ивайловград да съставя АУАН, след като представителят на дружеството бил устно, по телефона, поканен и не се явил, съставила срещу „П.” АД АУАН № 11/27.11.2015 г., за това, че без да е сменено предназначението на земята, използва земеделска земя за неземеделски цели, с което е нарушен чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ. Посочено е, че при проверка на 05.11.2015 г. е установено, че в находище „В. – 4” е извършван добив на скално-облицовъчни материали – подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства, с което е нарушена целостта на поземлен имот № 000226 - горска ливада, землище с. Кобилино, актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска собственост № 1455/11.12.2012 г.. В АУАН не е посочена датата или периода от време на извършване на нарушението.

АУАН бил предаден от свидетеля Д. на служителка на „П.” АД, която го занесла в Кърджали и го върнала в общината подписан от П. П. – член на съвета на директорите, видно и от Търговския регистър.

На 04.04.2016 г., въз основа на така съставения АУАН, Д. О. – Кмет на Община Ивайловград, издала № 04 от 04.04.2016 г., с което на „П.” АД, е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 41, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ.

В НП като дата на извършване на нарушението е посочена 27.11.2015 г. – датата на съставяне на АУАН.

Видно от разписка към НП, то било връчено на управителя на дружеството на 21.04.2016 г..

На 28.04.2016 г., по куриер, била подадена жалба срещу НП, видно от разписка на „Спиди” АД, която постъпила в община Ивайловград на 03,.05.2016 г. видно от входящия номер и разписка на „Спиди” АД за връщане на документ с входящ номер от общината на жалбоподателя.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д., И. и А., тъй като са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от другите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗОЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от кмета на общината, каквото е свидетелката И..

НП е издадено от компетентен орган по смисъла на на чл. 44, ал. 2 ЗОЗЗ – кмета на общината.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процедурни нарушения, които опорочават административнонаказателното производство по реализирането на отговорността на дружеството-жалбоподател, поради което са налице формални предпоставки за отмяна на НП, без да се разглежда спора по същество, а именно:

1 - В АУАН не е посочена дата или период от време на извършване на нарушението, съгласно изискването на чл. 42, ал. 3 ЗАНН. Посочена е единствено дата на установяване на нарушението – 05.11.2015 г., но от описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването и установяването му, в частност използваната глаголна форма – минало свършено време, може да се направи обоснован извод, че актосъставителят не сочи, че на тази дата е вършено нарушение /което, ако делото се раглеждаше по същество, се установява и от показанията на свидетелите – контрольори/.

2 - Дори обаче да се приеме, че датата на установяване на нарушението – 05.11.2015 г. е датата на извършването му, то административнонаказващият орган е допуснал особено съществено процедурно нарушение, като е издал НП за нарушение, за което не е съставен АУАН, тоест, за което не е образувано административнонаказателно производство, съгласно императивната норма на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а това, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН, е недопустимо.

Изключенията по чл. 36, ал. 2 ЗАНН не са налице – производството не е било прекратявано от съда или прокурора и изпращано на административнонаказващия орган.

НП е издадено за нарушение извършено на 27.11.2015 г..

За нарушение извършено на тази дата АУАН не е съставян и такава дата на нарушение не може да се извлече от съдържанието на процесния АУАН, който единствено е съставен на 27.11.2015 г., но за нарушение извършено до 05.11.2015 г..

Като е нарушил забраната на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал особено съществено процедурно нарушение, а също и напълно е лишил наказаното лице от право на защита в административната фаза на производството, както и съда от възможността да се произнесе по същество на спора.

Незавимо от горното, ако делото се разглеждаше по същество, то от доказателствата по делото не се установява нарушение да е вършено на 27.11.2015 г., поради което НП също следваше да се отмени.

Поради така установеното особено съществено процедурно нарушение, безпредметно е да се обсъждат другите доводи за незаконосъобразност на НП, сочени от жалбоподателя.

С оглед на изложеното, Съдът счита НП № 04 от 04.04.2016 г. на Кмет на Община Ивайловград, с което на „П.” АД – с. Груево, обл. Кърджали, е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 41, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ, за незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА НП № 04 от 04.04.2016 г. на Кмет на Община Ивайловград, с което на „П.” АД – с. Груево, обл. Кърджали, с ЕИК: ***, е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл. 41, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: