Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Ивайловград, 10.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 15 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя си, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 26-000057 от 13.02.2015 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"/Д”ИТ”/ – Хасково, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на НП: не било извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ; в НП не били записани дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; наказващият орган не е извършил проверка и преценка за законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/; не е посочена конкретната хипотеза на чл. 414, ал. 3 КТ, въз основа на която се налага санкцията.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Н. ***, поддържа жалбата. Развива съображенията за незаконосъобразност на НП, които допълва с това, че АУАН не е връчен на дружеството.

Директорът на Д”ИТ” – Хасково, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., излага съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на НП.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът установи следното:

На 14.11.2014 г. свидетелите Л. и Д. ***, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в цех за обработка на гнайсов камък, стопанисван от дружеството – жалбоподател, намиращ се в района на гр. Ивайловград, в бившия стопански двор. В цеха заварили работници, които се занимавали с обработката на гнайсови плочи. Проверяващите извикали при себе си работниците и им раздали за да попълнят декларации за удостоверяване на основанието за присъствието им на производствения обект. Един от установените в цеха бил М.Д.И., когото свидетелите установили да работи на машина за рязане на гнайсови плочи. Същият попълнил декларация, че работи на “пробен период” от 7 дни във „Фриго-макс”, без да има сключен трудов или граждански договор, при уговорено възнаграждение “на направен палет”, с почивни дни - събота и неделя.

С призовка изх. № 0072-5622/14.11.2014 г. управителят на дружеството бил призован да се яви на 21.11.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково, където да представи за проверка определени документи, сред които трудови досиета на работниците.

На 21.11.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково се явил управителя на дружеството, като не представил трудов договор с М.Д.И..

Липсата на трудов договор свидетелите установили и от справка в регистрите на НАП.

За установеното при проверката на място на 14.11.2014 г. и по документи на 21.11.2014 г. свидетелката Л. съставила Протокол за извършена проверка № 1850/08.12.2014 г., т. 14, от която касае и установеното по отношение на дружеството и И..

На 21.11.2014 г., видно от писмо-покана, управителят на дружеството бил поканен да се яви на 05.12.2015 г. в Д”ИТ” – Хасково за съставяне на АУАН, но същият не се явил.

Ето защо на 08.12.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково свидетелката Л. – Главен инспектор в Д”ИТ” – Хасково, видно от Заповед № 275/28.01.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и Длъжностна храктеристика, в присъствието на свидетелите Д. и Ю., съставила срещу дружеството АУАН № 26-000057 за това, че на 07.11.2014 г. работодателят "Фриго-макс” ЕООД – гр. София е наел на работа М.Д.И. като работник без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, в нарушение на изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ – отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. В АУАН е посочено, че М.Д.И. бил заварен на 14.11.2014 г. в цех за обработка на гнайсови плочи, намиращ в района на гр. Ивайловград да работи на машина за рязане на гнайсови плочи.

АУАН бил изпратен за връчване по пощата, но бил върнат поради това, че на адреса на дружеството, на който се намирал жилищен апартамент, не бил открит представител на дружеството на 11.12.2014 г. и на 22.12.2014 г., който да получи пощенската пратка и такъв не се явил в пощенската станция повече от двадесет дни, след като в пощенската кутия била поставена покана за това /видно от пощенския плик и писма № 1246/22.04.2015 г. и № 1247/22,04.2015 г. на “Български пощи”, и 2 броя опис на пощальона 242Е за носене на адреси по дати/.

Поради връщането на пратката с АУАН, било извършено съобщение за съставянето му, публикувано на 14.01.2015 г. в интернет страницата на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” /видно от разпечатката на тази страница/, както и съобщение поставено на информационното табло на Д “ИТ” – Хасково на 15.01.2015 г., свалено на 23.01.2015 г. /видно от съобщението/.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 26-000057 от 13.02.2015 г. от Петър Андреев - Директор на Д”ИТ” – Хасково, видно от представената Заповед № 919/18.06.2014 г., оправомощен със Заповед № 186/13.06.2008 г. и двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, при възпроизвеждане на фактическите обстоятелства описани в АУАН. С НП на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

От Известие за доставяне на пощенска пратка, се установява, че НП, заедно с още четири такива, е връчено на жена с фамилия К. /съвпадаща с фамилията на управителя и едноличен собственик на дружеството/ на 17.02.2015 г., заедно със съпроводително писмо изх. № 009380/13.02.2015 г..

На 23.02.2015 г. срещу НП е подадена жалба, видно от печата върху пощенския плик, от което следва и че НП е достигнало до адресата си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. и Д. с доверие. Същите са единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля И., че е бил само в деня на проверката в производствения обект, за да помага на болния си баща, както и че не знае защо е писал че работи от седем дни, респективно, че проверяващите така са му казали, доколкото тези показания противоречат на кредитираните показанията на свидетелите Л. и Д., на писмените доказателства по делото, и не са логични с оглед данните предоставени от самия И. в декларацията пред контролните органи. Освен това за контролните органи, респективно за административнонаказателната отговорност на работодателя, видно и от рамера на санкцията, е без значение колко време е работил работникът, или в конкретният случай е без значение дали евентуалният работник работи от 7 дни или от деня на проверката. Дори ако работникът посочи, че работи от деня на проверката, това в много по-голяма степен опростява административнонаказателното производство, поради което няма логика контролните органи да са принуждавали работника да извършва невярно деклариране. Видно е също така, че свидетелят И. е в зависимост от жалбоподателя, доколкото се установи, че и баща му работи при него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежно лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по реализиране отговорността на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София, поради което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, видно от обсъдените по-горе доказателства.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, съответно по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актосъставителят и наказващият орган са спазили сроковете и процедурите регламентирани в ЗАНН и КТ.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на НП поради това, че в него не били записани дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Както бе установено по-горе в АУАН и в НП ясно са посочени дата, място на нарушението и подробно са изложени обстоятелства при които е извършено.

Доколкото АУАН не страда от пороци, не е налице нарушение извършено от наказващия орган свързано с неправилна преценка на законосъобразността на АУАН.

Санкционната норма е посочена достатъчно ясно в НП, а именно чл. 414, ал. 3 КТ, като не е необходимо да се сочи конкретната хипотеза, въз основа на която се налага санкцията. Конкретната хипотеза се извежда от изложените в НП факти, срещу които жалбоподателят следва и може да се защитава. Независимо от това в НП е посочено, че е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, с което ясно е посочена и хипотезата по чл. 414, ал. 1 КТ, въз основа на която е наложена санкцията.

АУАН е връчен по предвидения в 416, ал. 3 КТ ред – чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления в Д”ИТ” и в интернет страницата на ИА “ГИТ”, доколкото жалбоподателят- юридическо лице, не е бил намерен, чрез своите представители, на адреса на управление. Изискването за връчване на АУАН по постоянен адрес и месторабота касае само нарушителите физическите лица. То не се отнася до управителите на юридическите лица – нарушители.

Следва да се отбележи, че добрата търговска практика изисква търговеца да осигури достъп и присъствие на служител на адреса на управление, който да приема кореспонденцията му, което в случая не е сторено.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

В описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението се съдържа твърдение, че отношенията между дружеството и И. не са уредени като трудови, което съставлява самостоятелно нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тоест нарушението на тази норма се изразява в това, че вместо да уреди отношенията като трудови, работодателят ги е уредил като граждански със съответен формален или неформален граждански договор, което нарушение се санкционира от общата санкционна норма на чл. 414, ал. 1 КТ.

От своя страна текста на чл. 62, ал. 1 КТ определя формата на договора, с който се уреждат трудовите отношения, като въвежда задължение за работодателя, не относно характера на отношенията по предоставяне на работна сила, а именно относно формата за уреждане на тези отношения, които според задължението по чл. 1, ал. 2 КТ следва да са трудови. Неизпълнението на това задължение осъществява нарушение наказуемо по чл. 414, ал. 3 КТ.

КТ урежда писмената форма на трудовият договор, като условие за неговата действителност, а от тук и за действителността на трудовото отношение. Тоест единственият способ за уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила, като трудовите отношения, е сключването на трудов договор в писмена форма. Неизпълнението на задължението да се сключи трудов договор в писмена форма, при отношения по предоставяне на работна сила, е равносилно на неизпълнението на задължението тези отношения да бъдат уредени като трудови.

Изводът от горното е, че липсва противоречие между обстоятелствата по извършване на нарушението и описанието на нарушението, както и между тях и правната му квалификация под нормата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ. Факт е, че връзката с чл. 1, ал. 2 КТ е излишно да се сочи, което следва и от санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, но посоченото в повече в случая не съставлява процедурно нарушение от характер да опорочи производството /Виж. Решение № 344/25.11.2014 г., по К.А.Н.Д.№ 318/2014 г. и други публикувани на интернет страницата на АС - Хасково, в които правната квалификация е същата/.

КТ е уредил едно и също нарушение да се санкционира по различни санкционни текстове, в зависимост от конкретните елементи на фактическия състав, които са възприети от контролните и наказващи органи.

От доказателствата по делото се установи, че на 07.11.2015 г. дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател, е наело на работа М.Д.И. в цех за обработка на гнайсови плочи в района на гр. Ивайловград, без да е сключило с него трудов договор в писмена форма, с което е нарушил задълженията си по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ и е осъществил състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.

Отношенията между дружеството-жалбоподател и М.Д.И. са трудови, което следва от характера на работата – работа с машина за рязане на камък, стопанисвана и находяща се в производствения обект на дружеството, което е мястото на работа, а от тук следва, че работата се осъществява под контрола на работодателя, при установено работно време, установен от работодателя начин на определяне на трудово възнаграждение - според изработеното. Контрола на работодателя следва и от това, че работникът е работил на пробен период.

Несъстоятелни са аргументите, че работодателят не бил знаел, че И. работи в производствения му обект. Не е логично в един обособен производствен обект – цех, всеки да може да влезе безконтролно и така безконтролно да си заработи на една опасна чужда машина, каквато е тази за рязане на каменни плочи.

Датата на извършване на нарушението се установява от декларацията на работника, неговите показания и показанията на свидетелите Л. и Д..

В декларацията си И. е посочил, че работи от 7 дни. Не е уточнил точната дата, а също дали има предвид 7 работни или календарни дни. Това, че лично е написал тези данни свидетелят И. потвърди в съдебно заседание.

Ако е имал предвид 7 календарни дни и при условие, че събота и неделя е декларирал като почивни, то действително датата на извършване на нарушението е 07.11.2015 г..

Ако И. е имал предвид 7 работни дни, то същият е приет на работа на 05 или 06.11.2015 г.. /в зависмост от това дали броим 14.11.2015 г./, но доколкото работодателят, като не е сключил договор в писмена форма с достоверна дата, и в частност трудов договор, не е уредил между страните и срока на действието на правоотношението им. А от това може да се приеме, че всеки ден, в който работодателят е допускал до работа И., всъщност го е наемал на работа, без да сключи писмен трудов договор с него. Следователно и в този случай нарушението е осъществено и на 07.11.2014 г..

За нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 КТ, чл. 414, ал. 3 КТ въвежда имуществена санкция за работодателя, какъвто е едноличният търговец, в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение.

С НП на жалбоподателя е определено наказание в минималния размер от 1500 лева.

Не са налице условията за приложение на 415в КТ, който е специален по отношение на чл. 28 ЗАНН, доколкото ал. 2 на чл. 415в КТ изрично указва, че нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ не е маловажно.

С оглед на изложеното съдът счита НП № 26-000057 от 13.02.2015 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-000057 от 13.02.2015 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София с ЕИК: 131250330 е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: