Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Ивайловград, 18.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в публично заседание на деветнадесети
май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Таня Киркова
при
секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията Н.А.Х. дело № 14 по описа
на съда за 2015г. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-000056/ 13.02.2015 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по Труда” – Хасково, с което на "Фриго-Макс” ЕООД –
гр.София, ЕИК 131250330, представлявано от Т.Д.К., на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500 лева,
като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
МОТИВИ НАХД 14 /2015г.
Производството е образувано по жалба на "Фриго-Макс”
ЕООД – гр.София, представлявано от управителя –
Т.К., който не е съгласен с НП № 26-000056/
13.02.2015г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, с което на дружеството е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500 лева на основание чл.416
ал.5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение
разпоредбата на чл.62, ал. 1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Твърди, че същото е необосновано
и незаконосъобразно. Не били спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
доколкото в НП не били записани датата и мястото на извършване на нарушението, което
нарушавало правото му на защита и осуетявало преценката на съда по същество на
спора. Заявява, че не е извършил вмененото му нарушение, т.к. в качеството на
работодател не е възлагал на Д.К.И.
работа като оператор на машина за рязане
на гнайсови плочи.
В съдебно
заседание се представлява от адв. Н.,
който акцентира върху нередовното връчване на АУАН на жалбоподателя.
АНО, чрез процесуалния си представител, излага съображения за
законосъобразност, правилност и обоснованост на НП.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
В Протокол за извършена проверка, Рег.№
1850/8.12.2014г. - т.15, е установено, че жалбоподателят като работодател е наел на работа лицето Д.К.И.,
като „оператор на машина”, без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма, в нарушение изискването на чл.1
ал.2 от КТ – отношенията при
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Това е констатирано при проверка, извършена
на 14.11.14г. на работни места в цех за
обработка на гнайсови плочи, намиращ се в двора на бивш кравекомплекс
на АПК, имот 216028, в гр.Ивайловград, стопанисван от ЕООД „Фриго Макс”.
Д.И. бил заварен да извършва възложената
му работа „оператор на машина за рязане на гнайсови плочи”. Същият писмено
декларирал, че извършва тази работа от
01.11.14г., с работно време от 8.00часа до 16.00часа, почивни дни – събота и
неделя, че получава трудово възнаграждение „на направен палет” и няма сключен
трудов или граждански договор, както и, че е на пробен период. При проверката
по документи в Д „ИТ” – Хасково на
21.11.14г., не бил представен трудов
договор в писмена форма, сключен между Д.И.
и „Фриго-Макс” ЕООД. Следва
заключението, че при така установената фактическа обстановка Д.К.
предоставя работната си сила на
ЕООД „Фриго-Макс” на определено работно място – цех за обработка на
гнайсови плочи, намиращ се в двора на
бивш кравекомплекс на АПК, имот 216028, в гр.Ивайловград, при
спазване на определени от работодотеля – работно време, трудова и технологична
дисциплина, срещу уговорено възнаграждение.
По този начин работодателят
използвал предоставената му от Д.К.И. работна сила, без да е уредил възникналите
отношения помежду им като трудови
правоотношения по смисъла на чл.62 ал.1
вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
АУАН №
26-000056/ 08.12.2014г. е издаден на основание чл.416 ал.1 от КТ срещу жалбоподателя „Фриго-Макс” ЕООД Пресъздадени
са констатираните в ПИП обстоятелства, като е добавено, че нарушението е
извършено на 01.11.14г. в гр.Ивайловград. За нарушени са посочени разпоредбите
на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
АУАН е изпратен за
връчване по пощата, но е върнат поради това, че на адреса на дружеството, на
който се намирал жилищен апартамент, на 11.12.2014г. и на 22.12.2014г., не е
открит представител на дружеството, който да получи пощенската пратка и такъв
не се явил в пощенската станция повече от двадесет дни, след като в пощенската
кутия била поставена покана за това /видно от пощенския плик и писма №
1246/22.04.2015г. и № 1247/22,04.2015г. на “Български пощи”, и 2 броя опис на
пощальона 242Е за носене на адреси по дати/. Поради връщането на пратката с АУАН и съгласно
нормата на чл.416 ал.3 КТ, е изготвено съобщение за съставянето му, публикувано
на 14.01.2015г. в интернет страницата на Изпълнителна агенция “Главна инспекция
по труда”, както и съобщение, поставено
на информационното табло на Д “ИТ” – Хасково на 15.01.2015г., свалено на
23.01.2015г., видно от приложените по делото доказателства. Въз основа на гореописания
акт е издадено процесното НП № 26-000056/ 13.02.2015г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Хасково. Подробно са
изложени обстоятелствата, съдържащи се в АУАН. Визираната
правна квалификация на неправомерното деяние е
нормата на чл.62,
ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ , а приложената санкционна разпоредба
- чл. 414, ал. 3 от КТ, като на
нарушителя е наложено наказание – „имуществена санкция” в размер на
1 500лв.
Процесното НП е връчено с писмо с обратна
разписка на 17.02.2015г.
Разпитани
в съдебно заседание, извършилите проверката служители на Д „ИТ” – Хасково,
подробно описват изложеното в атакуваното НП.
Свидетелят Д.И., след предявяване на
саморъчно попълнената и подписана от него декларация, си спомни, че е ходил в
цеха от 01.11.2014г., но първо не работил, т.к. изчаквал да се навършат 6
месеца от момента, когато му била
извършена операция на язвата, /
10.05.14г./. Последното твърдение на И. съдът не кредитира с доверие, доколкото
ако то беше истина, би следвало да отбележи в декларацията си за начало на
работа 11.11.2014г.
ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има
правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество
е неоснователна.
Съдът
счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процедурни
нарушения, които водят до опорочаване на
административно-наказателното производство, поради което липсват формални
предпоставки за отмяна на НП.
АУАН е съставен, а НП
е издадено от материално и местно компетентни органи, видно от Заповед №919/18.06.2014г., Заповед
№186/13.06.2008г. и Заповед №275/28.01.2014г., издадени от изпълнителния
директор на ИА „ ГИТ”, както и Длъжностна характеристика за длъжността „главен
инспектор” в Д „ИТ” – Хасково.
АУАН и НП съдържат
всички реквизити, изискуеми съгласно чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, включително място
и време на извършване на нарушението.
Съдът приема
изложената в атакуваното НП фактическа обстановка. Тя се потвърждава от
събраните в процеса на съдебното следствие доказателтва и отнесена към правната квалификация на визираното в НП
нарушение по чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, осъществява изцяло фактическия
му състав.
Разпоредбата на чл.1 (2)
от КТ регламентира отношенията при предоставянето на работна сила да се
уреждат само като трудови правоотношения. На свой ред нормата на чл. 62 (1) от КТ изисква последните
да се обективират в писмен трудов
договор, сключен между работник и
работодател.
Следователно
логиката на доказване на настоящия казус изисква на първо място установяване наличие или липса на трудовоправни отношения
- такива на предоставяне на работна сила от работника на работодателя при
условия, договорени между страните – работно място, продължителност, периодичност,
размер и начин на заплащане на полагания труд,
а на второ - наличие или липса на
изискуемата за това форма, в която следва да бъдат обективирани тези отношения
– писмен трудов договор, или гражданки такъв.
Какви са фактите:
1. Извършената
на 14.11.2014г. от инспекторите на Д
„ИТ” проверка на място установила, че лицето Д.И. е заварено да работи
на машина за обрязване на
гнайсови плочи в процесния цех за обработка на гнайсови
плочи, находящ се в двора на бивш
кравекомплекс АПК, имот 216028, гр.Ивайловград, стопанисван от "Фриго Макс" ЕООД;
2. В декларацията си И.
саморъчно е записал, че работи във фирма „Фриго Макс” от 01.11.2014г. на
длъжност „оператор на машина”, на 8-часов работен ден, с работно време от 8.00
до 16.00 часа, с почивни дни – събота и неделя, обедна почивка, срещу уговорено
трудово възнаграждение – на направен палет.
Това той не отрече при разпита си в
съдебно заседание.
Гореустановеното сочи, че между
жалбоподателя и лицето И. са съществували трудовоправни отношения, т.к. са
налице характеризиращите ги елементи:
месторабота - "Фриго Макс" ЕООД, при уговорени работно място – производствен обект на
дружеството, точно определено работно време, почивки, размер на заплащане на
труда, трудова функция.
3.Проверката
по документи на 21.11.14г. на свой ред установила, че с лицето И.,
работодателят не е сключил трудов договор в изискуемата писмена форма. Такъв не
бил представен и от работодателя в Д „ИТ” - Хасково.
Липсата на трудов
договор в писмена форма, при наличието на
доказано престиране на работна сила, е съставомерно бездействие и правилно е
квалифицирано от наказващия орган като административно нарушение.
Относно посочване момента на извършване на нарушението съдът
споделя становището на АС-Хасково, че процесното нарушение е от категорията на
т.н. „продължени” нарушения, поради което
датата на извършване на нарушението не е елемент от неговия фактическия състав, доколкото то е налице във
всеки един момент, докато нарушителят не коригира незаконосъобразното си
поведение, което е констатирано и в момента на
проверките, извършени на 14.11.2014г. и на 21.11.14г. /КАНД №190/2011г.
на ХАС/.
Същевременно съдът не приема
твърдението на И., че е ходил в цеха от 01.11.14г. без да работи, изчаквайки да
се навършат 6 месеца от извършване на операцията му, доколкото това противоречи
на написаното в саморъчно попълнената и
подписана от него декларация и на елементарната житейска логика.
Доколкото предоставянето
на работна
сила от страна на работника на жалбоподателя се доказа по категоричен начин,
както и липсата на сключен в писмена форма трудов договор, който е единственият начин за обективиране на
трудовото правоотношение, то вмененото административно нарушение се явява безспорно установено.
За нарушение на нормата на чл. 62,
ал.1 от КТ, тази на чл. 414, ал.3 от КТ въвежда имуществена санкция за
работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение.
С НП на жалбоподателя е
определено наказание в размер на 1500 лева.
Не са налице условията за
приложение на 415в КТ, доколкото ал. 2
изрично указва, че нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ не е маловажно.
Относно конкретния размер на наложената в настоящия случай имуществена
санкция от 1500 лева, същата е определена в минималния предвиден размер и т.к.
няма възможност за промяна на размера на административното наказание, предвид
изложените по-горе мотиви за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, то същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът счита твърденията на жалбоподателя – за допуснато процесуално нарушение при връчване на АУАН, за
несъстоятелни, мотиви за което бяха изложени по-горе.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, с ъдът постанови
решението си.
Районен съдия :