Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Ивайловград, 07.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 13 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя си, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 26-000055 от 13.02.2015 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"/Д”ИТ”/ – Хасково, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на НП: не било извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ; в НП не били записани дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; наказващият орган не е извършил проверка и преценка за законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/; не е посочена конкретната хипотеза на чл. 414, ал. 3 КТ, въз основа на която се налага санкцията.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Н. ***, поддържа жалбата. Развива съображенията за незаконосъобразност на НП, които допълва с това, че не било доказано, че нарушението е извършено на 01.10.2014 г., а също, че липсвало съгласие на страните за сключване на трудов договор, тъй като ръководството на дружеството не е и знаело за присъствието на обекта на съответния гражданин.

Директорът на Д”ИТ” – Хасково, в съдебно заседание и в писмена молба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., излага съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на НП.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът установи следното:

На 14.11.2014 г. свидетелите Л. и Д. ***, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в цех за обработка на гнайсов камък, стопанисван и използван от дружеството – жалбоподател, намиращ се в района на гр. Ивайловград, в бившия стопански двор. В цеха заварили работници, които се занимавали с обработката на гнайсови плочи. Проверяващите извикали при себе си работниците и им раздали, за да попълнят, декларации за удостоверяване на основанието за присъствието им на производствения обект. Един от установените в цеха бил Г.Д.Х.. Същият попълнил декларация, че работи от 01.10.2014 г. в цех за обработка на гнайс на „Фриго-макс”, без да има сключен трудов или граждански договор, при уговорено възнаграждение “на направен палет”, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с обедна почивка през работния ден. Бил получил възнаграждение в размер на 57 лева през месец октомври.

С призовка изх. № 0072-5622/14.11.2014 г. управителят на дружеството бил призован да се яви на 21.11.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково, където да представи за проверка определени документи, сред които трудови досиета на работниците.

На 21.11.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково се явил управителя на дружеството, като не представил трудов договор с Г.Д.Х..

Липсата на трудов договор свидетелите установили и от справка в регистрите на НАП.

За установеното при проверката на място на 14.11.2014 г. и по документи на 21.11.2014 г. свидетелката Л. съставила Протокол за извършена проверка № 1850/08.12.2014 г., т. 14, от която касае и установеното по отношение на дружеството и Х..

На 21.11.2014 г., видно от писмо-покана, управителят на дружеството бил поканен да се яви на 05.12.2015 г. в Д”ИТ” – Хасково за съставяне на АУАН, но същият не се явил.

Ето защо на 08.12.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково свидетелката Л. – Главен инспектор в Д”ИТ” – Хасково, видно от Заповед № 275/28.01.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и Длъжностна храктеристика, в присъствието на свидетелите Д. и Ю., съставила срещу дружеството АУАН № 26-000055 за това, че на 01.10.2014 г. работодателят "Фриго-макс” ЕООД – гр. София е наел на работа Г.Д.Х. като работник без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, в нарушение на изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ. В АУАН е посочено, че Г.Д.Х. бил заварен на 14.11.2014 г. в цех за обработка на гнайсови плочи, намиращ в района на гр. Ивайловград да работи на машина за рязане на гнайсови плочи.

АУАН бил изпратен за връчване по пощата, но бил върнат поради това, че на адреса на дружеството, на който се намирал жилищен апартамент, не бил открит представител на дружеството на 11.12.2014 г. и на 22.12.2014 г., който да получи пощенската пратка и такъв не се явил в пощенската станция повече от двадесет дни, след като в пощенската кутия била поставена покана за това /видно от пощенския плик и писма № 1246/22.04.2015 г. и № 1247/22,04.2015 г. на “Български пощи”, и 2 броя опис на пощальона 242Е за носене на адреси по дати/.

Поради връщането на пратката с АУАН, било извършено съобщение за съставянето му, публикувано на 14.01.2015 г. в интернет страницата на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и поставено на информационното табло на Д “ИТ” – Хасково на 15.01.2015 г., свалено на 23.01.2015 г. /видно от съобщението/.

От разпечатката от интернет страницата на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, се установява, че на 14.01.2015 г. е създадена интернет връзка към съобщение до ЕООД “Фриго макс” за съставени АУАН №№ 26-000056, 26-000057 и 26-000058 – всичките от дата 08.12.2014 г.. В така озаглавената интернет връзка не се съдържа посочване на процесния АУАН № 26-000055, но същият се съдържа в прикаченото съобщение, приложено и по делото.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 26-000055 от 13.02.2015 г. от Петър Андреев - Директор на Д”ИТ” – Хасково, видно от представената Заповед № 919/18.06.2014 г., оправомощен със Заповед № 186/13.06.2008 г. и двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, при възпроизвеждане на фактическите обстоятелства описани в АУАН. С НП на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

От Известие за доставяне на пощенска пратка, се установява, че НП, заедно с още четири такива, е връчено на адреса на дружеството – апартамент на 4-ти етаж в жилищен блок, на жена с фамилия К.*** /съвпадаща с фамилията на управителя и едноличен собственик на дружеството/ на 17.02.2015 г., заедно със съпроводително писмо изх. № 009356/13.02.2015 г..

На 23.02.2015 г. срещу НП е подадена жалба, видно от печата върху пощенския плик, от което следва и че НП е достигнало до адресата си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. и Д. с доверие. Същите са единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Х., че е бил само три дни в производствения обект, по два часа на ден за да пробва, както и че е попълнил декларацията под диктовка на инспекторите по труда, че не бил получавал възнаграждение, доколкото тези показания противоречат на кредитираните показанията на свидетелите Л. и Д., на писмените доказателства по делото, и не са логични с оглед данните предоставени доброволно от самия Х. в декларацията пред контролните органи. Освен това за контролните органи, респективно за административнонаказателната отговорност на работодателя, видно и от размера на санкцията, е без значение колко време е работил работникът, или в конкретният случай е без значение дали евентуалният работник работи от 1 месец и половина или от деня на проверката. Дори ако работникът посочи, че работи от деня на проверката, това в много по-голяма степен опростява административнонаказателното производство, поради което няма логика контролните органи да са принуждавали работника да извършва невярно деклариране, а и самия свидетел потвърди, че не е бил заплашван, следователно принуждаван. Декларацията му е детайлно попълнена, което сочи на прецизно отношение на свидетеля към личните му работи, а от тук за достоверността й.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежно лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по реализиране отговорността на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София, поради което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, видно от обсъдените по-горе доказателства.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, съответно по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актосъставителят и наказващият орган са спазили сроковете и процедурите регламентирани в ЗАНН и КТ.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на НП поради това, че в него не били записани дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Както бе установено по-горе в АУАН и в НП ясно са посочени дата, място на нарушението и подробно са изложени обстоятелства при които е извършено.

Доколкото АУАН не страда от пороци, не е налице нарушение извършено от наказващия орган свързано с неправилна преценка на законосъобразността на АУАН.

Санкционната норма е посочена достатъчно ясно в НП, а именно чл. 414, ал. 3 КТ, като не е необходимо да се сочи конкретната хипотеза, въз основа на която се налага санкцията. Конкретната хипотеза се извежда от изложените в НП факти, срещу които жалбоподателят следва и може да се защитава. Независимо от това в НП е посочено, че е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, с което ясно е посочена и хипотезата по чл. 414, ал. 1 КТ, въз основа на която е наложена санкцията.

АУАН е връчен по предвидения в 416, ал. 3 КТ ред – чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления в Д”ИТ” и в интернет страницата на ИА “ГИТ”, доколкото жалбоподателят- юридическо лице, не е бил намерен, чрез своите представители, на адреса на управление.

Следва да се отбележи, че добрата търговска практика изисква търговеца да осигури достъп и присъствие на служител на адреса на управление, който да приема кореспонденцията му, което в случая не е сторено.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.

В описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението се съдържа твърдение, че отношенията между дружеството и Х. не са уредени като трудови, което съставлява самостоятелно нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тоест нарушението на тази норма се изразява в това, че вместо да уреди отношенията като трудови, работодателят ги е уредил като граждански със съответен формален или неформален граждански договор, което нарушение се санкционира от общата санкционна норма на чл. 414, ал. 1 КТ.

От своя страна текста на чл. 62, ал. 1 КТ определя формата на договора, с който се уреждат трудовите отношения, като въвежда задължение за работодателя, не относно характера на отношенията по предоставяне на работна сила, а именно относно формата за уреждане на тези отношения, които според задължението по чл. 1, ал. 2 КТ следва да са трудови. Неизпълнението на това задължение осъществява нарушение наказуемо по чл. 414, ал. 3 КТ.

КТ урежда писмената форма на трудовият договор, като условие за неговата действителност, а от тук и за действителността на трудовото отношение. Тоест единственият способ за уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила, като трудови отношения, е сключването на трудов договор в писмена форма. Неизпълнението на задължението да се сключи трудов договор в писмена форма, при отношения по предоставяне на работна сила, е равносилно на неизпълнението на задължението тези отношения да бъдат уредени като трудови.

Изводът от горното е, че липсва противоречие между обстоятелствата по извършване на нарушението и описанието на нарушението, както и между тях и правната му квалификация под нормата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ. Факт е, че връзката с чл. 1, ал. 2 КТ е излишно да се сочи, което следва и от санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, но посоченото в повече в случая не съставлява процедурно нарушение от характер да опорочи производството /Виж. Решение № 344/25.11.2014 г., по К.А.Н.Д.№ 318/2014 г. и други публикувани на интернет страницата на АС - Хасково, в които правната квалификация е същата/.

КТ е уредил едно и също нарушение да се санкционира по различни санкционни текстове, в зависимост от конкретните елементи на фактическия състав, които са възприети от контролните и наказващи органи.

От доказателствата по делото се установи, че на 01.10.2014 г. дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател, е наело на работа Г.Д.Х. в цех за обработка на гнайсови плочи в района на гр. Ивайловград, без да е сключило с него трудов договор в писмена форма, с което е нарушил задълженията си по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ и е осъществил състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.

Отношенията между дружеството-жалбоподател и Г.Д.Х. са трудови, което следва от характера на работата, определено място на работа със средства осигурени от работодателя, под неговия контрола, при установено работно време, установен от работодателя начин на определяне на трудово възнаграждение - според изработеното.

Несъстоятелни са аргументите, че работодателят не бил знаел, че Х. работи в производствения му обект. Не е логично в един обособен производствен обект – цех, всеки да може да влезе безконтролно и така безконтролно да си поработи нещо, в полза на търговеца, включително използвайки неговите инструменти, машини и съоръжения.

Датата на извършване на нарушението се установява от декларацията на работника, неговите показания и показанията на свидетелите Л. и Д..

За нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 КТ, чл. 414, ал. 3 КТ въвежда имуществена санкция за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение.

С НП на жалбоподателя е определено наказание в минималния размер от 1500 лева.

Не са налице условията за приложение на 415в КТ, който е специален по отношение на чл. 28 ЗАНН, доколкото ал. 2 на чл. 415в КТ изрично указва, че нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ не е маловажно.

С оглед на изложеното съдът счита НП № 26-000055 от 13.02.2015 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-000055 от 13.02.2015 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Фриго-макс” ЕООД – гр. София с ЕИК: **** е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: