Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Ивайловград, 24.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 82 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А.М.Д. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 14-0276-000102 от 02.10.2014 г. на Началник на РУ “Полиция” /РУП/ - Ивайловград, с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на разпоредбата на 150а, ал 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и направилност на НП: НП противоречало на материалния закон – посочената от наказващия орган като нарушена норма забранява управлението на моторно превозно средство от категория различна от тази, за която водачът има свидетелство за управление, а не касаела срока на издаденото свидетелство. Жалбоподателят притежавал свидетелство за управление, което било посочено в НП и бил правоспособен водач. Не бил лишен от право да управлява моторно превозно средство. Дори да бил нарушен закона то нарушението не било по ЗДвП, а по Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Началник на РУП - Ивайловград не взема становище по жалбата.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира следното:

На 27.08.2014 г. свидетелите В. и К. – полицейски служители при РУП - Ивайловград, извършвали дейност по контрол на движението по пътищата на установъчен пункт на път II-59, в местността “Пенсионерската чешма”, намираща се след изхода/преди входа на Ивайловград. Около 14.30 часа спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил “О. А.”, идвайки от Ивайловград. При проверката свидетелите установили, че свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност преди повече от 3 месеца – на 03.05.2014 г., видно и от Справка за нарушител/водач № на РУП – Ивайловград ЯИ – 11599/10.12.2014 г.. На място се явили служителите от пътния контрол при РУП – Ивайловград, един от които бил и свидетелят С..

На място свидетелят В., в присъствието на свидетеля К. и жалбоподателя, съставил срещу последния Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 109/14, фабричен № Серия Р 211840, за това, че на 27.08.2014 г., около 14.30 часа, на път II-59, километър 87,500 е управлявал лек автомобил “Опел Астра” с рег. № *** АХ с изтекъл срок на валидност на СУМПС № 224054731 от 03.05.2004 г., валидно до 03.05.2014 г., с което нарушил чл. 150а от ЗДвП.

АУАН бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоерено с подписа на свидетеля С..

Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, видно от показанията на свидетелите и подписа му върху разписката към АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 14-0276-000102 от 02.10.2014 г. от С. С. - Началник на РУП – Ивайловград, видно от Удостоверение № 28082/30.10.2014 г. на Директор ОДМВР - Хасково, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 150а, ал 1 от ЗДвП. В НП са възпроизведени описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му от АУАН. Нарушението е словесно квалифицирано като управление на моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляванато от него превозно средство.

От Разписка към НП и Докладна записка на връчителя, се установява, че НП е връчено на жалбоподателя на 27.10.2014 г..

На 31.10.2014 г. в съда е постъпила жалба срещу НП, видно от вх. №.

Видно от Заповед № Iз-1745/28.08.2012 г. на Министъра на МВР, оправомощени да съставят АУАН по ЗДвП са и полицейските органи категория “Е” от звената охранителна полиция в ОДМВР, след проведено обучение и проверка на знанията им, чрез ежегодно полагане на изпит по ЗДвП.

От Заповед № 2335/10.12.2013 г. на Директор на ОДМВР се установява, че актосъставителя В. е полицейски орган категория “Е” и е определен да съставя АУАН по ЗДвП, след успешно издържан изпит.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В., К. и С. с доверие, доколкото са единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи по смисъла на чл. 189 от ЗДвП, а именно от длъжностно лице от служба за контрол и длъжностно лице определено от министъра на вътрешните работи, видно от обсъдените по-горе доказателства.

АУАН и НП съдържат всички задължителните реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са регламентираните в ЗАНН процедури.

Не се установи да са допуснати съществени процедурни нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по реализиране отговорността на жалбоподателя, поради което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН, като управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС, вместо като управление на МПС без съответно свидетелство за управление, не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, доколкото управлението на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС е равнозначно на управление без СУМПС /Виж. по-долу/ и е посочена нарушената норма - чл. 150а от ЗДвП.

Освен това съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Съдът намира, че тази хипотеза е приложима в случая, тъй като в НП не е налице промяна във фактите или закона посочени в АУАН и определящи рамките на обвинението и защитата. Жалбоподателят е следвало да се защитава именно срещу обвинението, че свидетелството му за управление на МПС е изтекъл срок на валидност.

Непосочването в АУАН и НП на конкретната категория на управляваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил, в случая не е съществено нарушение, тъй като към датата на нарушението жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС, за която и да е категория МПС, поради изтичане на срока на валидност на СУМПС, което е факт относим към всички категории МПС. В АУАН и НП ясно е посочено МПС, което е управлявал жалбоподателя.

Съгласно чл 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 от ЗДвП квалифицира като административно нарушение неизпълнението на задължението, респективно забраната по чл. 150а ЗДвП, а именно - управлението на моторно превозно средство, без водача да притежава съответното свидетелство за управление.

От доказателствата по делото се установи, че на 27.08.2014 г. на път II-59, километър 87,500, жалбоподателят е управлявал лек автомобил “Опел Астра” с рег. № *** АХ с изтекъл срок на валидност на СУМПС № 224054731 от 03.05.2004 г., валидно до 03.05.2014 г., тоест без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, с което е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 ЗДвП.

Свидетелството за управление на моторно превозно средство едновременно е документ по смисъла на ЗБЛД удостоверяващ самоличността на притежателя му и документ, с който се удостоверява правоспособността на притежателя му да управлява моторно превозно средство, което е и неговата основна функция. Функцията на СУМПС по удостоверяване на самоличността е факултативна, второстепенна, доколкото основният документ за самоличност е личната карта /в този смисъл и чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД/.

С изтичането на срока на валидност на СУМПС, то губи своята удостоверителна функция относно правоспособността на притежателя му да управлява МПС. След като такъв документ не може да удостовери правата на притежателя му да управлява МПС, следва, че той е загубил качеството си на свидетелство за управление на МПС. Ето защо управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност е равносилно на управление на МПС без водача да притежава съответното свидетелство за управление и съставлява административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 от ЗДвП. /В този смисъл Решение № 44/19.02.2013 г. по Н. д. № 2161/2012 г., н. к., I н. о. на ВКС, в което подробно е обсъден въпроса за функциите и значението на СУМПС, включително при изтекъл срок на валидност/.

Факт е и че използването на СУМПС с изтекъл срок на валидност, независимо дали се управлява МПС, съставлява и нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД – използване на нередовен български личен документ.

Ако притежателят на такова СУМПС управлява МПС и в същото време удостоверява пред контролните органи правата си с него, то е налице съвкупност на административни нарушения - както по чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 от ЗДвП, така и по чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД, и за всяко от тези нарушения може и следва да се наложи отделно наказание.

В конкретният случай административнонаказателно производство е образувано само за едното от двете извършени нарушения – това по чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 от ЗДвП.

С оглед на горното съдът намира, че като е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, жалбоподателят е нарушил чл. 150а ЗДвП и е осъществил състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 ЗДвП.

За така извършеното нарушение чл. 177, ал. 1, т. 2. пр. 1 ЗДвП е въвел наказание “Глоба” в размер от 100 до 300 лева.

На жалбоподателя е наложена “Глоба” определена в минималния размер от 100 лева.

На са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не е маловажно. Управлението на МПС е строго регламентирана дейност, доколкото упражняването й създава сериозен риск за живота и здравето, както на водача на МПС, така и на трети лица. Като не е изпълнил своевременно и повече от 3 месеца, условията за издаване на ново СУМПС, жалбоподателят не е удостоверил годността си да управлява МПС към 27.08.2014 г. и е застрашил собствения си и на трети лица живот, здраве и имущество.

С оглед на изложеното Съдът счита НП № 14-0276-000102 от 02.10.2014 г. на Началник на РУП – Ивайловград, с което на А.М.Д. *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 150а, ал 1 от ЗДвП, за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 14-0276-000102 от 02.10.2014 г. на Началник на РУП – Ивайловград, с което на А.М.Д. с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на 150а, ал 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: