Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Ивайловград, 09.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в публично заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 74 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Едноличен търговец /ЕТ/ “Р.А.”***, представлявано от Р.А., която не е съгласна с Наказателно постановление /НП/ № 26-000101 от 10.10.2014 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"/Д”ИТ”/ – Хасково, с което на търговеца е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на НП: било налице разминаване между фактическите и правни основания за издаване на НП; не бил извършил описаното нарушение.

В съдебно заседание и в писмено становище, чрез пълномощника си адв. Станчева-Станева, поддържа жалбата. Навежда и други доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП: АУАН е връчен на лице, което няма представителна власт по отношение на ЕТ; неточно е посочена датата на извършване на нарушението, което е от значение както за преценка на приложимия закон, така и за сроковете по чл. 34 ЗАНН; нарушението не било извършено, тъй като отношенията между него и Л. С. били граждански, уредени със съответен договор; не било ясно защо актосъставителят е приел, че С. изпълнява длъжността пазач, след като е установил, че полага труд по добиване на мраморни плочи; описаното в АУАН и НП нарушение съответствало на състава на чл. 61, ал. 1 от КТ, а не на този по чл. 62, ал. 1 КТ; неизпълнението на задълженията по чл. 1, ал. 2 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ осъществяват състави на различни нарушения, санкционирани от различни норми на КТ.

Директорът на Д”ИТ” – Хасково, в съпроводително писмо оспорва основателността на жалбата, като сочи, че НП е законосъобразно и правилно.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Грудева, излага подробни съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на НП.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира следното:

На 04.08.2014 г. свидетелите Д. и Л. ***, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на кариера за добив на мраморен и гнайсов камък в землището на с. Камилски дол, общ. Ивайловград, в местността “Чакъров дрян”, стопанисвана от търговеца – жалбоподател. На кариерата свидетелите заварили няколко работници, които се занимавали с добив на мраморни плочи. Проверяващите раздали на работниците декларации, които да попълнят за удостоверяване на основанието за присъствието им на производствения обект. Един от установените на кариерата бил Л. Д. С., който спопред свидетеля Д. участвал в добива на мрамор, а според свидетелката Л. само стоял до другите работници. С. устно и в писмената си декларация заявил, че работи от месец май 2013 г. като пазач на обекта. Посочил, че живее в намиращ се там фургон. В декларацията си записал, че работи при ЕТ “Р.А.” на 24-часов работен ден, без почивни дни, без сключен /писмен/ трудов или граждански договор срещу сумата от 300 лева месечно, като последното възнаграждение получил на 29.07.2014 г. от работодателя. Проверяващите връчили, чрез един от работниците, призовка на търговеца-жалбоподател да се яви на 08.08.2014 г. в Д “ИТ” – Хасково, като представи посочени в призовката документи.

На 08.08.2014 г. жалбоподателя представил в Д”ИТ” – Хасково Граждански договор за работа чрез личен труд с дата 30.06.2014 г. подписан между търговеца – жалбоподател и С.. В договора било записано, че С. се задължава да почисти и отдели от отпадъчния материал на кариерата 100 кв. м. каменни плочи срещу задължението на възложителя да му заплати сумата 500 лева. Срокът за изпълнение на договора бил записан за периода от 01.07.2014 г. до 30.09.2014 г..

Била представена от търговеца и служебна бележка за проведен на 01.07.2014 г. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, а също и декларация на С. датирана от 01.07.2014 г. за това, че бил регистриран като самоосигуряващо се лице.

За установеното при проверката на място на 04.08.2014 г. и по документи на 08.08.2014 г. свидетелите съставили Протокол за извършена проверка № 1145/19.08.2014 г., т. 2, от който касае установеното по отношение на търговеца и С..

На 19.08.2014 г. в с. Дъбовец свидетелят Д. ***, видно от Заповед № 266/28.01.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и Длъжностна храктеристика, в присъствието на свидетелката Л. и на П. А. – пълномощник на едноличния търговец, видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа на Р.А. от 12.08.2014 г., съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 26-000101 за това, че при проверки на място в посочената кариера в землището на с. Камилски дол на 04.08.2014 г. и по документи в Д ”ИТ” – Хасково на 08.08.2014 г. се установило, че ЕТ, в качеството си на работодател, “не е уредил като трудово отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма” със С. “на длъжност пазач”. Посочено е, че в хода на проверката на 04.08.2014 г., С. е заварен “да предоставя работната си сила в полза на” работодателя, “полагайки труд свързан с ръчни работи за добиване мраморни плочи, като собственоръчно и доброволно декларира, че работи без трудов или граждански договор като “пазач” на 24-часов работен ден, считано от 23.05.2013 г., без почивни дни и срещу уговорено трудово възнагрждение от 300 лева”. Описано е и установеното при проерката по документи извършена на 08.08.2014 г., а именно че са представени граждански договор, служебна бележка и декларация от самоосигуряващо се лице.

Накрая в АУАН се извършва описание на извършеното нарушение по следния начин: ЕТ, в качеството си на работодател, “е наел на работа горепосоченото лице без да сключи трудов договор в писмена форма, с което е нарушил изискванията на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ”. Нарушението било извършено на 04.08.2014 г. в кариера /участък за добив на мраморни плочи/ в землището на с. Камилски дол.

Допълнително в АУАН е посочено повторно, че с това е нарушил чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

АУАН бил предявен и връчен на пълномощника на ЕТ, видно и от разписка от 19.08.2014 г., който записал, че не е съгласен с описаното в акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП 26-000101 от 10.10.2014 г. от П. А. - Директор на Д”ИТ” – Хасково, видно от представената Заповед № 919/18.06.2014 г., оправомощен със Заповед № 186/13.06.2008 г. и двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което НП на търговеца е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В НП описанията на нарушението и описанието на обстоятелствата, при които е извършено и установено са идентични.

От Известие за доставяне на пощенска пратка, се установява, че НП, заедно с още едно такова, е връчено на жалбоподателя на 15.10.2014 г., заедно със съпроводително писмо изх. № 0072-5007/10.10.2014 г..

На 20.10.2014 г. срещу НП е подадена жалба, видно от входящия номер в Д “ИТ” – Хасково.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Л. с доверие, доколкото в същността си единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира с доверие представените от жалбоподателя Граждански договор за работа чрез личен труд с дата 30.06.2014 г. Служебна бележка за проведен на 01.07.2014 г. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и Декларация от самоосигуряващо се лице.

Тези документи са без достоверна дата и в пълно противоречие на установеното от свидетелите и декларацията на работника. Последната съдът кредитира с доверие, доколкото е в единство с показанията на свидетелите и е попълнена от работника при самата проверка. Освен това съдържа подробни, детайлни данни за отношенията между работодателя и работника, което сочи на това, че работникът е ориентиран добре във работите си и от тук – на истинноста на посочените данни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, видно от обсъдените по-горе доказателства.

Не се установи да е извършено съществено процедурно нарушение от характер да опорочи административнонаказателното производство и да обуслови отмяна на НП по процедурни съображения.

Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процедурно нарушение, изразяващо се в това, че при съставяне на АУАН не е присъствал надлежно упълномощен представител на търговеца и съответно, че не му е връчен.

С пълномощното издадено от Р.А. в качеството й на ЕТ, същата е овластила П. А. да представлява ЕТ, като търговски пълномощник. В пълномощното е посочено, че А. е упълномощен да представлява търговеца навсякъде, включително пред Дирекция “Инспекция по труда”, а също да ангажира отговорността й и я подписва там където е необходимо. Така издаденото пълномощно, овластява А. да представлява ЕТ в качеството му на търговски пълномощник и пред административните органи в административнонаказателните производства. В този смисъл е практиката на АС – Хасково – Решение № 279/10.06.2013 г., по К.А.Н.Д.№ 234/2013 г., и Решение № 344/25.11.2014 г., по К.А.Н.Д.№ 318/2014 г. и други.

При невнимателен прочит на АУАН и НП се създава впечатление, че в тях са извършени две описания на извършеното нарушение, а именно първо, че ЕТ, в качеството си на работодател, “не е уредил като трудово отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма” със С. “на длъжност пазач”, и второ, накрая на текста съдържащ обстоятелствената част на АУАН и НП, че ЕТ, в качеството си на работодател, “е наел на работа горепосоченото лице без да сключи трудов договор в писмена форма”.

Вярно е, че така конструирани текстовете на АУАН и НП, които са идентични, разгледани извън общия контекст, създават известна противоречивост, но не до степен да се накърни правото на защита на наказания.

Съдът намира, че при внимателен прочит на текстовете, жалбоподателят е могъл да разбере за какво точно нарушение е наказан. От особено значение за този извод е изричният текст, съдържащ се в края на обстоятелствената част на АУАН и НП “с оглед на горепосоченото”, предхождащ словесното описание на нарушението, което има и характер на обобщително заключение, а именно че ЕТ, в качеството си на работодател, “е наел на работа горепосоченото лице без да сключи трудов договор в писмена форма, с което е нарушил изискванията на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ”. Именно този текст съдържа словесното описание на нарушението, за което се съди от израза “с оглед на горепосоченото”, систематичното му място в текста на АУАН и НП и изричния текст, в същото изречение – наказателен диспозитив, че именно с това е нарушил чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

С оглед на горното, съдържащото се в първото изречение на обстоятелствената част на АУАН и НП описание, че ЕТ, в качеството си на работодател, “не е уредил като трудово отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма” със С. “на длъжност пазач”, всъщност следва да се приеме, като описанието на обстоятелствава по извършване на нарушението, а не като описание на нарушението.

В описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението се съдържа твърдение, че отношенията между търговеца и С. не са уредени като трудови, което съставлява самостоятелно нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тоест нарушението на тази норма се изразява в това, че вместо да уреди отношенията като трудови, работодателят ги е уредил като граждански със съответен формален или неформален граждански договор, което нарушение се санкционира от общата санкционна норма на чл. 414, ал. 1 КТ.

От своя страна текста на чл. 62, ал. 1 КТ определя формата на договора, с който се уреждат трудовите отношения, като въвежда задължение за работодателя, не относно характера на отношенията по предоставяне на работна сила, а именно относно формата за уреждане на тези отношения, които според задължението по чл. 1, ал. 2 КТ следва да са трудови. Неизпълнението на това задължение осъществява нарушение наказуемо по чл. 414, ал. 3 КТ.

КТ урежда писмената форма на трудовият договор, като условие за неговата действителност, а от тук и за действителността на трудовото отношение. Тоест единственият способ за уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила, като трудовите отношения, е сключването на трудов договор в писмена форма. Неизпълнението на задължението да се сключи трудов договор в писмена форма, при отношения по предоставяне на работна сила, е равносилно на неизпълнението на задължението тези отношения да бъдат уредени като трудови.

Изводът от горното е, че липсва противоречие между обстоятелствата по извършване на нарушението и описанието на нарушението, както и между тях и правната му квалификация под нормата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ. Факт е, че връзката с чл. 1, ал. 2 КТ е излишно да се сочи, което следва и от санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, но посоченото в повече в случая не съставлява процедурно нарушение от характер да опорочи производството /Виж. Решение № 344/25.11.2014 г., по К.А.Н.Д.№ 318/2014 г. и други публикувани на интернет страницата на АС - Хасково, в които правната квалификация е същата/.

КТ е уредил едно и също нарушение да се санкционира по различни санкционни текстове, в зависимост от конкретните елементи на фактическия състав, които са възприети от контролните и наказващи органи.

Ето защо са неоснователни доводите на защитата за незаконосъобразност на НП поради смесване и противоречие на фактическите и правни състави на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ.

От доказателствата по делото се установи, че на 04.08.2014 г. търговецът – жалбоподател, в качеството си на работодател, не е уредил като трудово отношението при предоставяне на работна сила, като е наел на работа Л. С. на длъжност “пазач” без да сключи с него трудов договор в писмена форма, с което е нарушил задълженията си по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ и е осъществил състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.

Неоснователни са доводите на защитата, че нарушението не е извършено на 04.08.2014 г..

Вярно е, че от декларацията на работника и показанията на свидетелите се установява, че същият предоставя труда си на жалбоподателя от 23.05.2013 г., а също че е получил последното си възнаграждение на 29.07.2014 г., но доколкото работодателят, като не е сключил договор в писмена форма с достоверна дата, и в частност трудов договор, не е уредил между страните и срока на действието на правоотношението им. А от това може да се приеме, че всеки ден, в който работодателят е допускал до работа С., всъщност го е наемал на работа, без да сключи писмен трудов договор с него. Следователно нарушението е осъществено и на 04.08.2014 г..

Неоснователни са доводите, че между жалбоподателя и С. било налице гражданско правоотношение.

От обсъдените по – горе факти, установени от кредитираните доказателства, се следва извод за наличие на отношения по предоставяне на работна сила, които е следвало да се уредят като трудови със съответен трудов договор. Между страните е било уговорено характер, време и място на работа, възнаграждение, контрол. Това, че работникът е посочил 24-часов работен ден на точно определено място на работа в предприятието на жалбоподателя и липса на почивни дни, сочи единствено за сериозно нарушаване на трудовите му права.

Неоснователни са доводите, че НП е незаконосъобрано и неправилно поради различието между трудовите функции /длъжността/, които работникът е декларирал, че е изпълнявал и установеното от контролните органи.

В АУАН и НП ясно е посочено, че длъжността, за която не е сключен трудов договор е “пазач”. Тази длъжност е посочена от работника в декларацията, а и устно пред свидетелите. Единия от свидетелите е възприел, че С. изпълнява именно тази функция. Това, че другият свидетелите е възприел, че в момента на проверката С. изпълнява освен тази функция и функции по добив на мрамор не сочи на това, че той не е изпълнявал функция на пазач, а евентуално, ако това е така, сочи че е изпълнявал и други възложени от работодателя адължения, заедно с основаното, което му е възложил.

За нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 КТ, чл. 414, ал. 3 КТ въвежда имуществена санкция за работодателя, какъвто е едноличният търговец, в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение.

С НП на жалбоподателя е определено наказание в минималния размер от 1500 лева.

Не са налице условията за приложение на 415в КТ, който е специален по отношение на чл. 28 ЗАНН, доколкото ал. 2 на чл. 415в КТ изрично указва, че нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ не е маловажно.

С оглед на изложеното съдът счита НП № 26-000101 от 10.10.2014 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на ЕТ “Р.А.” е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-000101 от 10.10.2014 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на ЕТ “Р.А.” с ЕИК: ********* е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: