Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Ивайловград, 07.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Таня Киркова

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.А.Х. дело № 58 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-2602122/ 07.07.2014 г. на Директора на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Ф.-М.” ЕООД – гр. София, ЕИК: ******** е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:

МОТИВИ НАХД № 58 /2014г.

Производството е образувано по жалба на "Ф.-М.” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя си, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 26-2602122 от 07.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда – Хасково, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП, т.к. фактическата обстановка, описана в НП не отговаряла на действителността, не били спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, както и материалният закон.

В съдебно заседание не се представлява. Процесуалният представител на АНО излага съображения за законосъобразност на НП.

След като обсъди поотделно и в цялост приобщените по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 13.05.2014 г. свидетелите Д., А. и Л. – тримата инспектори в Д”ИТ” – Хасково, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на кариера за добив на гнайсов камък “Мелницата”, намираща се в района на с. Железино, общ. Ивайловград и стопанисвана от дружеството – жалбоподател. На кариерата свидетелите заварили лица, които извършвали добив на гнайсови плочи. Лицето Х. А. М. попълнил саморъчно и доброволно декларация по образец. Съгласно заявеното в нея работел на изпитателен срок като „копач” във „Ф.-М.” от 12.05.2014г., с работно време от 08.00 до 12.00 часа, без сключен трудов или граждански договор, при уговорено възнаграждение на “добит камък на квадрат”.

С призовка изх. № 2463/13.05.2014 г. управителят на дружеството бил призован да се яви на 21.05.2014 г. в Д ”ИТ” – Хасково, където да представи за проверка всички необходими документи. Опълномощеното лице - Д. К. представил на проверяващите трудов договор №027/12.05.2014г., сключен между дружеството и М., за срок от 6 месеца, на длъжността “работник на кариера”. В договора няма отбелязване за връчване на работника. Представена била и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх. № 22388143171370/13.05.2014 г., от което е видно, че уведомлението за сключения трудов договор е постъпило в НАП на 13.05.2014 г., а Справката за извършването му е регистрирана в 20.57 часа, когато е регистрирано уведомлението.

Така свидетелите установили, че към времето на проверката – около 12.00 -13.00 часа на 13.05.2014г. е било невъзможно на работника М. да бъде връчено заверено от НАП копие на уведомлението до агенцията, тъй като уведомлението било регистрирано като изходящо около 9 часа по-късно.

За установеното при проверката на място на 13.05.2014г. и по документи на 21.05.2014 г. свидетелите съставили Протокол за извършена проверка № 791/27.05.2014 г.

На 27.05.2014г. в Д”ИТ” – Хасково свидетелят Д., в присъствието на свидетелите Л., А. и на опълномощеното лице - Д. К. съставил АУАН № 26-2602122 за това, че на 13.05.2014г. работодателят "Ф.-М.” ЕООД – гр. София в кариера за добив на гнайсови камъни „Мелницата” в землището на с. Железино, е допуснал до работа Х. А. М., като работник – копач, преди да му е предоставил екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което нарушило „чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда”.

АУАН бил предявен и връчен на пълномощника на управителя на дружеството, без възражения. Такива не последвали и в законовия 3-дневен срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 26-2602122 от 07.07.2014г. на директора на Д”ИТ” – Хасково, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 600.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, връчено на жалбоподателя на 15.07.2014 г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и А. с доверие. Същите са единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, за което е налице правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по реализиране отговорността на "Ф.-М.” ЕООД – гр. София, поради което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, видно от приложените по делото доказателства.

АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ въвежда забрана работодателят да допуска до работа работника, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и заверено от НАП копие от уведомлението до агенцията за сключения трудов договор.

От събраните по делото доказателства се установи, че "Ф.-М.” ЕООД – гр. София и Х. А. М., към 13.05.2014 г., са били в трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор от 12.05.2014г.. Към момента на извършената от инспекторите на Д „ИТ” проверка около 12.00 часа на 13.05.2014 г., работникът е престирал работната си сила на работодателя, без преди това последният да му е връчил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и заверено от НАП копие от уведомлението до агенцията за сключения трудов договор. Очевидно е, че към този момент уведомлението до агенцията за сключения трудов договор не е било върнато на работодателя и следователно не е било обективно възможно последният да го връчи на работника. Установи се и че работодателят не е връчил и екземпляр от сключения трудов договор на работника, доколкото такава разписка върху договора липсва, а в този смисъл е и декларацията на работника.

За нарушение на нормата на чл. 63, ал. 2 КТ, чл. 414, ал. 3 от КТ въвежда имуществена санкция за работодателя в размер от 1 500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение.

С НП на жалбоподателя е определено наказание в размер на 1 600 лева.

Не са налице условията за приложение на 415в КТ, който е специален по отношение на чл. 28 ЗАНН, доколкото ал. 2 на чл. 415в КТ изрично указва, че нарушението на чл. 63, ал. 2 КТ не е маловажно.

Съдът намира, че размерът на наложената санкция е правилно определен от наказващия орган. Сумата от 1600 лева незначително надвишава долната граница на наказанието, като следва да се отчита обстоятелството, че по повод извършената на 13.05.2014 г. проверка срещу дружеството-жабоподател са образувани общо 7 административнонаказателни производства за тежки нарушения на КТ.

С оглед на изложеното съдът счита НП № 26-2602122 от 07.07.2014г. на Директора на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Ф.-М.” ЕООД – гр. София е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното съдът постанови решението си.

Районен съдия: