Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ивайловград,
29.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд, колегия в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди
и четиринадесета година в състав:
Председател:
Калоян Петров
при секретаря М.Й., като разгледа
докладваното от съдията Н.а.х. дело № 53 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на "Ф.-м.” ЕООД – гр. София, представлявано от управителя
си, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 26-2601986 от 07.07.2014
г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"/Д”ИТ”/ – Хасково, с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600.00 лева
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/,
за нарушение на разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от КТ.
В
жалбата се сочи незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП: фактическата
обстановка описана в НП не отговаряла на действителността; НП не отговаряло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН; бил нарушен материалният закон.
В
съдебно заседание не се представлява.
Директорът
на Д”ИТ” – Хасково, в съпроводително
писмо оспорва допустимостта на жалбата, като сочи, че същата е просрочена и НП
е влязло в сила.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Грудева, излага съображения за
законосъобразност, правилност и обоснованост на НП.
След
като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира следното:
На 13.05.2014
г. свидетелите А. и Д., и Е.Л. – тримата инспектори в Д”ИТ” – Хасково, извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство на кариера за добив на гнайсов
камък “Мелницата”, намираща се в района на с. Железино, общ. Ивайловград и
стопанисвана от дружеството – жалбоподател. На кариерата свидетелите заварили 7
работници, които се занимавали с добив на гнайсови плочи. Проверяващите
извикали при себе си работниците и им раздали за попълнят декларации за
удостоверяване на основанието за присъствието им на производствения обект. Един
от установените на кариерата бил П. Л. Б., който попълнил в декларацията си, че
работи като „работник копач” във „Ф.-м.” от 12.05.2014 г., на кариера “Мелницата”
на изпитателен срок, с работно време от 08.00 до 12.00 часа, без да има сключен
трудов или граждански договор, при уговорено възнаграждение на “добит камък”. С
призовка изх. № 2463/13.05.2014 г. управителят на дружеството бил призован да
се яви на 21.05.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково, където да представи за проверка
определени документи, сред които трудови досиета и граждански договори.
На
21.05.2014 г. в Д”ИТ” – Хасково се явил Д. К., който бил упълномощен от
управителя Т.К. да представлява дружеството, включително пред инспекция по
труда. Пълномощникът представил на проверяващите Трудов договор между
дружеството и П. Б. от 12.05.2014 г., сключен за определен срок, по силата, на
който Б. се задължил да изпълнява длъжността “работник на кариера”. В договора
не е отразено да е връчен на работника. Пълномощникът К. представил и Справка
от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. №
22388143171362/13.05.2014 г., от което е видно, че уведомлението за сключения
трудов договор е постъпило в НАП на 13.05.2014 г., а Справката за извършването
му е регистрирана в 20.47 часа, когато е регистрирано уведомлението.
Така
свидетелите установили, че към времето на проверката – около 12.00 часа на 13.05.2014
г. е било невъзможно на работника Б. да бъде връчено заверено от НАП копие на уведомлението
до агенцията, тъй като уведомлението било регистрирано като изходящо близо 9
часа по-късно.
За
установеното при проверката на място на 13.05.2014 г. и по документи на
21.05.2014 г. свидетелите съставили Протокол за извършена проверка №
791/27.05.2014 г., т. 6, от която касае установеното по отношение на
дружеството и Б..
На 27.05.2014
г. в Д”ИТ” – Хасково свидетелят А. – Старши инспектор в Д”ИТ” – Хасково, видно
от Заповед № 268/28.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда” и Длъжностна храктеристика, в присъствието
на свидетелите Д. и Л. и на пълномощника К., съставил срещу дружеството Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 26-2601986 за това, че на 13.05.2014
г. работодателят "Ф.-м.” ЕООД – гр. София в кариера за добив на гнайсови
камъни „Мелницата” в землището на с. Железино, е допуснал до работа П. Л. Б., като
работник – копач, преди да му е предоставил екземпляр от сключен трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, с
което нарушило „чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда”.
АУАН
бил предявен и връчен на пълномощника на управителя на дружеството, видно и от разписка от 27.05.2014 г., който в момента не
направил възражения.
Възражение
срещу АУАН не постъпило и впоследствие.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено НП № 26-2601986 от 07.07.2014 г.
от П. А. - Директор на Д”ИТ” – Хасково,
видно от представената Заповед № 919/18.06.2014 г., оправомощен със Заповед №
186/13.06.2008 г. и двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда”, с което НП на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600.00 лева
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.
От
Известие за доставяне на пощенска пратка, се установява, че НП, заедно с още
шест такива, е връчено на жалбоподателя на 15.07.2014 г., заедно със
съпроводително писмо изх. № 0072-3439/08.07.2014 г..
На 22.07.2014
г. срещу НП е подадена жалба, видно от печата върху пощенския плик.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите А. и Д. с доверие. Същите са единни,
непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по
делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. НП е връчено на
15.07.2014 г., а жалбата е депозирана в пощата на 22.07.2014 г. в седемдневния
срок по чл. 59, ал 2 ЗАНН. В този смисъл са неоснователни възраженията на
административнонаказващия орган за недопустимост на производството.
Съдът
счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процедурни
нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по реализиране отговорността на "Ф.-м.” ЕООД – гр. София,
поради което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.
АУАН е
съставен, а НП е издадено от компетентни органи, видно от обсъдените по-горе
доказателства.
АУАН и
НП съдържат всички изискуеми реквизити, съответно по чл. 42 и чл 57 от ЗАНН.
Актосъставителят
и наказващият орган са спазили сроковете и процедурите регламентирани в ЗАНН.
Чл. 63,
ал. 2 КТ въвежда забрана работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и заверено от НАП
копие от уведомлението до агенцията за сключения трудов договор.
От
събраните по делото доказателства се установи, че "Ф.-м.” ЕООД – гр. София
и П. Л. Б., към 13.05.2014 г., са били в трудово правоотношение, по силата на сключен
между тях трудов договор от 12.05.2014 г.. Към момента на извършената от
инспекторите на Д „ИТ” проверка около 12.00 часа –на 13.05.2014 г., работникът
е престирал труда си на работодателя, без преди това последният да му е връчил екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и заверено от НАП копие от уведомлението до
агенцията за сключения трудов договор. Към този момент уведомлението до
агенцията за сключения трудов договор не е било върнато на работодателя и
следователно не е било обективно възможно последния да го връчи на работника. Установи
се и че работодателя не е връчил и екземпляр от сключения трудов договор на
работника, доколкото такава разписка върху договора липсва, а в този смисъл е и
декларацията на работника.
Поради
горното нарушението на нормата на чл. 63, ал. 2 КТ се явява доказано.
За
нарушение на нормата на чл. 63, ал. 2 КТ, чл. 414, ал. 3 въвежда имуществена
санкция за работодателя, каквото е дружеството, в размер от 1500 до 15 000 лева,
за всяко отделно нарушение.
С НП на
жалбоподателя е определено наказание в размер на 1600 лева.
Не са
налице условията за приложение на 415в КТ, който е специален по отношение на чл.
28 ЗАНН, доколкото ал. 2 на чл. 415в КТ изрично указва, че нарушението на чл.
63, ал. 2 КТ не е маловажно.
Съдът
намира, че размерът на наложената санкция е правилно определен от наказващия орган.
Сумата от 1600 лева незначително надвишава долната граница на наказанието, като
следва да се отчита обстоятелството, че по повод извършената на 13.05.2014 г.
проверка срещу дружеството-жабоподател са образувани общо 7
административнонаказателни производства за тежки нарушения на КТ, свързани с
експлоатация на работници без трудови договори или преди връчването им с
уведомленията до НАП. Макар по тези производства да не са налице влезли в сила
НП те сочат на наличие на лоши търговски практики, което обосновава минималното
завишение на наказанието /в този смисъл – Решение № 587/1997 г. по н. д. № XXX/1997
г., I н. о.
на ВКС, публикувано в информационната система “Сиела”/.
С оглед на изложеното съдът счита
НП № 26-2601986 от 07.07.2014 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Ф.-м.” ЕООД – гр.
София е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 1600.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от
КТ, за нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ за
законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.
Водим
от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 26-2601986 от 07.07.2014 г. на Директор на Д”ИТ” – Хасково, с което на "Ф.-м.” ЕООД – гр.
София с ЕИК: ******** е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1600.00 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: