Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

Гр. Ивайловград, 27.05.2014 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на тридесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

Председател: Калоян П.

 

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 20 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. В. М. ***, който не е съгласен с НП № 25-018/21.02.2014 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА - гр. Хасково, с което му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 6000 лева на основание чл. 91, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, с което е осъществен съставът на чл. 56, ал. 1 ЗРА. На основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети в полза на държавата 3 броя хрилни мрежи с обща дължина 225 метра, 1 брой гумена лодка, 1 брой електрически двигател за лодка, 2 броя гребла и 1 брой акумулатор.

Моли да се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. П. ***, поддържа жалбата, като развива събражения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП: В АУАН и НП били смесени двата административнонаказателни състава съдържащи се в чл. 56, ал. 1 от ЗРА, като не ставало ясно по кой от тях е наказан жалбоподателя. Ако е по първия състав, жалбоподателят не може да бъде субект на нарушението, доколкото субекти на задължението по чл. 17 ЗРА са еднолични търговци и юридически лица, а не физически лица, в каквото качество е наказан жалбоподателя; Контролните органи не били извършили проверка дали жалбоподателя има разрешително за риболов; Наложена била глоба в размер на 6000 лева, какъвто размер на наказание не фигурирал нито в ал. 1, нито в ал. 2 на чл. 56 ЗРА.

Административнонаказващият орган - Началник отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА - гр. Хасково, не в взема становище по жалбата. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

 След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа страна следното:

Свидетелите К. – главен инспектор “Рибарство и контрол” при сектор “Рибарство и контрол” на ИАРА – Хасково, видно от Заповед № ЧР 187/14.10.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, и С. имали информация, че на 07.02.2014 г. жалбоподателят М. и друг гражданин ще извършват риболов с мрежи в местността “Слюдите” на язовир “Ивайловград”. Разбрали се свидетелят С. да застане на брега с бинокъл и да ги дебне, както и било сторено.

Около 17.30 часа жалбоподателят с още един гражданин навлязъл с лодка в язовира, в посочената местност и двамата започнали да вадят мрежа от водата. Свидетелят С. видял това и се обадил по телефона на свои познати риболовци, които също били в язовира, и те потвърдили, че жалбоподателят и съратникът му вадят мрежа. Свидетелят се обадил на свои познати, които дошли на брега с лодка и го закарали при лодката на жалбоподателя. С. видял, че двамата вадят мрежа с въже със завързан камък на края му. Разпоредил на другия гражданин да се качи в неговата лодка, а на жалбоподателя да остане на място в лодката си. Завел другия гражданин на брега, където последния завел С. при автомобила, с който той и жалбоподателя пътували. Там предоставил на С. своята и на М. лични карти. Казал на С. и къде още са пускали мрежи освен на мястото, където била лодката. Заедно със С. извадили две мрежи и след това се върнали при лодката на жалбоподателя и доизвадили и мрежата, която последния бил започнал да вади заедно със спътника си. След това се насочили към брега.

Междувременно С. се обадил на свидетеля К. и последният пристигнал с автомобил в района на местопроизшествието в момента, в който С., жалбоподателя и другите граждани с извадените мрежи се насочили към брега.  Там свидетелят К. проверил самоличността на жалбоподателя и съратника му, претеглил с електрическа везна уловената в трите мрежи риба, като установил, че е уловена 9 броя бяла риба, тежаща 24 килограма и 110 килограма каракуда. Трите мрежи били с обща дължина около 225 метра. След като се убедил, че е извършено нарушение, К. съставил срещу жалбоподателя и спътника му актове за установяване на администрартивни нарушения.

Срещу жалбоподателя К. съставил АУАН № А0015393 от 07.02.2014 г. /видно и от същия/ за това, че на  07.02.2014 г., в 17.30 часа на яз. Ивайловград, в местността “Слюдите”, общ. Ивайловград, извършва стопански риболов с 3 броя хрилни мрежи потопени във водата и 1 брой гумена лодка с електрически двигател, като е уловена риба - 9 броя бяла риба – 24 килограма и 110 килограма каракуда. Посочено е, че риболовът се извършва във воден обект различен от Черно море и р. Дунав, като с деянието си жалбоподателят нарушава чл. 17, ал. 1 ЗРА. С АУАН били иззети уловената риба, която била върната във водата, трите хрилни мрежи и 1 брой гумена лодка с електрически двигател, 1 брой акумулатор и 2 броя гребла.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля С.. Жалбоподателят не извършил възражения срещу АУАН, който му бил предявен и връчен, видно и от разписката към него.

На 21.02.2014 г., въз основа на така съставения АУАН, д-р Милчев - Началник отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА - гр. Хасково, видно от Заповед № ЧР 344/02.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, издал НП № 25-018/21.02.2014 г., в което били възпроизведени фактическите обстоятелства описани в АУАН. Било добавено обаче, че “Няма разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми”. На жалбоподателя било наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 6000 лева на основание чл. 91, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, с което е осъществен съставът на чл. 56, ал. 1 ЗРА. Посочено е, че размерът на наложената глоба е на основание чл. 89 ЗРА.  На основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети в полза на държавата 3 броя хрилни мрежи с обща дължина 225 метра, 1 брой гумена лодка, 1 брой електрически двигател за лодка, 2 броя гребла и 1 брой акумулатор.

Видно от известие за доставяне на “Булпост”, препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 26.02.2014 г..

Още същия ден - на 26.02.2014 г. била подадена жалба срещу НП, видно от известие за доставяне на “Европът”.

От представената Заповед № РД09-25/21.01.2014 г на Министъра на земеделието и храните се установява, че оправомощени да съставят АУАН са главните инспектори в отделите “Рибарство и контрол” към ИАРА, а НП - началниците на отдели “Рибаство и контрол” на ИАРА.

От приетото НП № 25-051/29.04.2013 г. се установява, че с него жалбоподателят е наказван за нарушение по чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 17, ал.  1 ЗРА, като НП е влязло в сила на 04.11.2013 г..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К. и С., тъй като са единни, непротиворечиви, логични, потвърждават се от другите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи, по смисъла на чл. 91 от ЗРА - определени от Министъра на земеделието и храните длъжностни лица.

При съставянето на АУАН не са допуснати процедурни нарушения, но при издаването на НП, такива са допуснати и те са съществени и водят до опорочаване на административно - наказателното производство по реализиране отговорността на жалбоподателя, поради което са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗРА, който извършва стопански риболов във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лева.

Административнонаказващият орган е наложил на нарушителя глоба в размер на 6000 лева, тоест над законоустановения размер на наказанието за съответното нарушение.

В НП е посочено, че размерът на наложената глоба е на основание чл. 89 ЗРА. Тоест това посочване на чл. 89 ЗРА, доколкото в него не се съдържат фактически обстоятелства по извършване на нарушението или описание на нарушението, следва да се приеме като част от правната му квалификация, макар и извършена непрецизно.

Загадката за съда и нарушителя бе разкрита в съдебно заседание от приложеното от административнонаказващия орган като доказателство НП № 25-051/29.04.2013 г., от което се установява, че с него жалбоподателят е наказван за нарушение по чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 17, ал.  1 ЗРА и е извършил новото нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на това НП /влязло в сила на 04.11.2013 г./.

В НП обаче не са изложени никакви факти, обстоятелства, че нарушението е извършено в условията на повторност, съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Не е описано и нарушение, извършено в условията на повторност, със съответни съставомерни квалифициращи признаци, съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В този смисъл е налице противоречие между правната квалификация на нарушението под нормата на чл. 89, във вр. с чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗРА и наложеното наказание под тази норма и фактическото описание на нарушение по чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗРА.

Това противоречие е недопустимо тъй като ограничава правото на защита на нарушителя и най-вече възможността на съда да се произнесе по същество на спора, доколкото не може да се прецени за какво точно нарушение се реализира административнонаказателната отговорност, каква точно е волята на наказващия орган, а съда следва да преценя законосъобразността на НП именно от неговото съдържание.

По наказателни дела за престъпление от общ характер подобно противоречие, независимо на коя инстанция се установи, води до прекратяване на съдебното производтсвото и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.

В случая е незаконосъобразно съдът дори да измени НП като намали размера на наложената глоба до този по чл. 56, ал. 1 ЗРА, с оглед на описаното нарушение, тъй като тази възможност е допустима само при необоснованост на наложената санкция, тоест когато е определена в законоустановените граници за конкретното нарушение, но не съответства на тежестта на нарушението, но не и когато размерът на санкцията е незаконосъобразен.

По доводите на защитата за допуснати процедурни нарушения:

Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

С чл. 56, ал. 1 от ЗРА е въведено административно наказание за този, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение чл. 17 ЗРА.

С оглед на съдебната практика на АС – Хасково изразена в Решение № 417/04.10.2013 г. по КАНД № 344/2013 г., която настоящият състав не споделя, но следва да съобрази, посочването в НП на обстоятелствата, че жалбоподателят “няма разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми” не съставлява процедурно нарушение, тъй като според АС – Хасково нормата на чл. 56, ал. 1 ЗРА не съдържала съставите на две отделни  нарушения, а “се визират два различни съставомерни признака” на едно такова и “осъществяването, на който и да е от тях е достатъчно за реализиране на административнонаказателна отговорност по тази норма”.

Следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗРА, в случаите по чл. 56 ЗРА рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.

Липсва легална дефиниция за уреди, средства и приспособления за риболов. Но от текстовете на ЗРА може да се направи, категоричен извод, че уреди, средства и приспособления за риболов са:

въдици и риболовни мрежи; взривни материали, отровни и упойващи вещества; електрически ток и технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток и лъчения; дънни тралиращи и драгиращи средства; огнестрелно оръжие; харпун; кърмаци, маломерни мрежи тип “парашут”, далян /чл. 21, чл. 35, ДР на ЗРА/.

В ДР на ЗРА са дефинирани отделни уреди като чепаре, кърмак, дънно тралиращо средство, парашут.

От текста на чл. 45а ЗРА ясно е видно разграничението между уреди, принадалежности, средства и приспособления от една страна и от друга страна риболовни кораби и други плавателни средства - лодки - риболовни и с друго предназначение, салове и прочие.

Съгласно този текст на борда на риболовни кораби и ДРУГИ ПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА се забранява съхранението, пренасянето, превозването и монтирането на уреди, средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1, свързани с извършване на стопански или любителски риболов. Закона ясно прави разграничението между плавателно средство и уреди, средства, принадлежности и приспособления за риболов

Тоест уреди, средства и приспособления са само вещи, материали, вещества, които непосредтвено се съприкосновяват с рибата /или другите организми предмет на улов/ и/или, с които непосредствено се въздейства върху рибата за да бъде тя уловена. Лодки, кораби, двигатели за лодки, акумулатири, гребла не са уреди, средства и приспособления за риболов по смисъла на ЗРА, следователно не подлежат на отнемане по реда на чл. 90, ал. 1 ЗРА.

В този смисъл и дефиницията на Риболов дадена с § 26 ЗРА "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Поради това НП в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно.

Лодките следва да се отнемат по общия ред на чл. 20 ЗАНН, при наличие на предвидените в него предпоставки.

С оглед на изложеното, съдът счита, че НП № 25-018/21.02.2014 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА - гр. Хасково, с което на Т. В. М. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 6000 лева на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, с което е осъществен съставът на чл. 56, ал. 1 ЗРА, като размерът на наказанието е определен на основание чл. 89 ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети в полза на държавата 3 броя хрилни мрежи с обща дължина 225 метра, 1 брой гумена лодка, 1 брой електрически двигател за лодка, 2 броя гребла и 1 брой акумулатор, следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 25-018/21.02.2014 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол" на ИАРА - гр. Хасково, с което на Т. В. М. *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 6000 лева на основание чл. 91, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, с което е осъществен съставът на чл. 56, ал. 1 ЗРА, като размерът на наказанието е определен на основание чл. 89 ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети в полза на държавата 3 броя хрилни мрежи с обща дължина 225 метра, 1 брой гумена лодка, 1 брой електрически двигател за лодка, 2 броя гребла и 1 брой акумулатор.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               Районен съдия: