Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 25.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 19 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д.Я.С., който не е съгласен с НП № 5/13 от 21.02.2013 г. на Началник на РУП - Ивайловград, с което са му наложени административни наказания:

- „Глоба” в размер на 800 лева и “Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП;

- „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

На основание Наредба IЗ - 1959 на МВР са му отнети 10 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП: АУАН не съдържал задължителните реквизити – не били изписани нарушените законови разпоредби; не били събрани всички доказателства при установяване на административното нарушение; наложеното наказание не съответствало на степента на обществена опсност на нарушението, като наказващият орган не бил съобразил нормата на чл. 27 ЗАНН.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител адв.Д от АК – Хасково, поддържа жалбата. Развива съображения за допусната незаконосъобразност при вземане на кръвната проба, която процедура не била съобразена с изискванията на Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/, а също така за грешка в експертизата на кръвната проба, поради повлияване на резултата от наличието в организма на жалбоподателя на ацетон, проникнал в него при боядисване на мотоциклет.

Началникът на РУП – Ивайловград в съдебно заседание оспорва жалбата.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира следното:

На 24.01.2013 г., около 00.50 часа, свидетелите И.Н. и А.А. *** били наряд и спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил "БМВ ***” с английски рег. № R *** BLF в гр. Ивайловград по ул. "Шипка". Същият не представил на полицаите лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно средство. От автомобила и жалбоподателя се носила миризма на алкохол и поради това той бил поканен от свидетелите и изпробван с техническо средство алкотест “Дрегер 7410 плюс”. Уредът показал 0,98 промила алкохол в издишания въздух. Свидетелите Н. и А. отвели жалбоподателя в РУП – Ивайловград за съставяне на АУАН.

Акт за установяване на административно нарушение № 5/2013 г., фабричен № 211810 е съставен срещу Д.Я.С. *** за това, че на 24.10.2013 г. около 00.52 часа в гр. Ивайловград на ул. "Шипка" е управлявал лек автомобил марка "БМВ ***", регистрационен № R *** BLF след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство алкотест Дрегер 7410 плюс с фабричен № ARRK 0636, като уредът отчел 0,98 промила. На водачът бил издаден талон за медицинско изследване № 03666692. В АУАН било посочено, че при проверката от жалбоподателя се носи мирис на алкохол. При проверката жалбоподателят не носил свидетелство за управление на моторно превозно средство. С горните нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП .

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля А.. Жалбоподателят отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетеля А.А., който също усетил, че от жалбоподателя се носи мирис на алкохол. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя.

На жалбоподателя в 01.45 часа бил издаден Талон за медицинско изследване № 03666692 /видно от същия/ и той следвало да се яви до 03.45 часа в МБАЛ – Свиленград за да даде кръв за изследване.

Кръвната проба на жалбоподателя била взета на 24.01.2013 г. в 04.00 часа от свидетеля д-р А. К в “Център за спешна медицинска помощ” – Свиленград.

Преди вземане на пробата, свидетелят почистил кожата на жалбоподателя с дезинфектант без спиртен разтвор. Кръвната проба била 10 милилитра и била запечатана в шишенце, в което останало около половин милилитър празно пространство, тъй като шишенцето било с малко по – голяма вместимост, а жалбоподателят отказал да даде още малко кръв.

Свидетелят К съставил Протокол за медицинско изследване, в който отразил отказа на жалбоподателя да даде повече от 10 милилитра кръв, както и отказът му да подпише протокола. Протоколът бил подписан от свидетеля и присъствали при вземане на пробата полицаи от РУП – Свиленград.

Пробата била изпратена за химическа експертиза в НТЛ – ОД МВР – Хасково.

Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 16/28.01.2013 г., съставен от в. л. Х., пробата била предадена в лабораторията на 25.01.2013 г. в 10.15 часа. Посочено е, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30. Кръвта била изследвана с метода на Видмарк. При изследването се установило, че в кръвта на жалбоподателя се съдържа 0.78 на хиляда етилов алкохол.

От показанията на свидетеля Д.П. се установява, че през деня на 23.01.2013 г., същият е боядисвал части от мотоциклета на жалбоподателя. Последният присъствал при боядисването. Свидетелят П. използвал за грунда, базата и лака разредител съдържащ ацетон.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице д-р Е., концетрацията на ацетон в кръвта на жалбоподателя е била в нормалните граници от 0,01 – 0.02 на хиляда и тази концентрация не е в състояние да повлияе резултата от техническото средство и кръвната проба. Вещото лице сочи още, че при концентрация на ацетон в кръвта 0.11 на хиляда се наблюдават прояви на кето ацидозна кома, като при концентрации максимум 0.14-0.20 на хиляда настъпва смърт.

Видно от приложената към писмо № 1961/01.02.2013 г. на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив Справка за нарушител от региона, жалбоподателят е бил наказван по чл. 343г НК с “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 30 месеца, считано от 12.02.2007 г. за престъпление от общ характер, а също така са му налагани наказания “Глоба” за нарушения по чл. 179, ал. 1, т. 5 /неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/, чл. 182, ал. 1, т. 2 /превишение на скоростта с 20 до 30 километра в час/; чл. 183, ал. 1, т. 1 /неносене определените документи/ и ал. 2, т. 9 /неносене на предпазен колан/; чл. 185 /нарушения, за които не е предвидено друго наказание/ от ЗДвП извършени в периода 2003 – 2005 г..

Видно от разпечатка от електронната памет на алкотест № ARRK 0636, към Докладна записка на свидетеля Н., на 24.01.2013 г. в 00.49 часа уредът е отчел 0.98 на хиляда в издишан въздух. Разпечатката била извършена след искане на Н. № ЯИ-660/24.01.2013 г. до Началника на РУП.

Алкотест № ARRK 0636, видно от протокол на лаборатория за проверка на средства за измерване, успешно е преминал проверката на 25.10.2012 г., със срок на валидност до 25.04.2013 г..

Установеното по-горе било описано в докладна записка на свидетеля Н., който предложил на Началника на РУП – Ивайловград да издаде НП.

Въз основа на АУАН и събраните доказателства, вкл. химическата експертиза на кръвта, на 21.02.2013 г. било издадено НП № 5/13 г. на Началника на РУМВР - Ивайловград, при възпроизвеждане в НП на описаната в АУАН фактическа обстановка, като единствено е добавено, че извършената химическа експертиза е дала резултат 0,78 промила алкохол в кръвта. На жалбоподателя са наложени наказания - „Глоба” в размер на 800 лева и “Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. На основание Наредба IЗ - 1959 на МВР са му отнети 10 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

От разписката към НП се установява, че то е връчено на жалбоподателя на 07.03.2013 г..

На 14.03.2013 г. е подадена жалба срещу НП, видно от входящия номер в съда.

От Заповед № Iз-1745/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че оправомощени да съставят АУАН са служителите от категория “Д”, след проведено обучение, а оправомощени да издават НП са началниците на РУП.

От Заповед № 2715/13.12.2012 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, се установява, че актосъствителят Н. е полицейски служител категория “Д” и е определен да съставя АУАН след успешно е издържан изпит.

От Удостоверение № 21469/01.10.2012 г. на Директора на ОДМВР - Хасково се установява, че Д. П. е Началник на РУП - Ивайловград.

Началникът на РУП издал и Заповед за прилагане на принудителни администратривни мерки № 5/2013 г. от 24..01.2013 г., с която било временно отнето свидетелството за управление на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите с доверие. Същите са единни непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН е съставен и НП е издадено от компетентентни органи, видно от обсъдените доказателства.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и НП са спазени изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. чл. 43, 44, 52, 53, 58 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички всички установени от закона елементи, включително са посочени нарушените законни разпоредби и санкционните норми, поради което доводите на жалбоподателя, че това не било сторено са неоснователни. Извършено е и ясно, точно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, включително датата и мястото на извършване. Обстоятелствата, при които са извършени нарушенията ясно, точно и идентично са посочени в АУАН и НП. И в АУАН и в НП като нарушени са посочени нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по реализиране отговорността на жалбоподателя, поради което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.

1. Относно наложеното наказание по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП:

Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, водачите са длъжни да не управляват пътно превозно средство под въздействие на алкохол. При нарушение на това задължение, установено с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, се поражда административнонаказателната отговорност по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, с текста на който са въведени кумулативно наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца и “Глоба” от 500 до 1000 лева.

Видно от доказателствата по делото, установи се, че на 24.01.2013 г. в гр. Ивайловград жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "БМВ ***” с рег. № R *** BLF след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /0,78 на хиляда, установено с химическа експертиза на кръвта/, с което нарушил задължението си по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че евентуално проникнал в организма на жалбоподателя ацетон при наблюдение на боядисването на части от мотоциклет е повлияло на резултата от химическата експертиза.

По делото е прието и неоспорено заключението на в. л. д-р Е., от което е видно, че дори минимално количество ацетон в кръвта от 0.11 би причинило на жалбоподателя кома и смърт. Но дори и това да не бе така и количеството ацетон да се извади от общоустановеното количество от 0.78, то пак количеството етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя би било над 0,5 на хиляда, а именно това обстоятелство е от правно значение.

Неоснователни са доводите на защитата, че са нарушени правилата за вземане и изследване на кръвна проба установени с Наредба № 30 и по – конкретно относно количеството взета кръв и запълването на шишенцето, в което се поставя пробата. Такива и други нарушения на Наредба № 30 не се установиха.

По – конкретно, видно от чл. 11, ал. 1 от Наредба № 30, при изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 милилитра кръв. Именно това е и сторено, видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 16/28.01.2013 г., Протокол за медицинско изследване и показанията на свидетеля К. Дали шишенцето е било запълнено до горе или са останали 0.5 милилитра празно пространство е без правно значение. Наредба № 30 не въвежда изискване за запълване на шишенцето до горе. Независимо от това и както сочи свидетеля д-р К, а и това е общоизвестно, поради което не са нужни специални знания, поради летливостта на алкохола незапълването на целия обем на шишенцето, евентуално, би могло да доведе единствено до намаляване на концентрацията на алкохол в дадената проба /поради “изпаряване” във въздушния джоб на шишенцето/, което е изцяло в полза на жалбоподателя.

Както бе посочено чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, въвежда кумулативно наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца и “Глоба” от 500 до 1000 лева, за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В конкретният случай на жалбоподателя са наложени наказания "Глоба” в размер на 800 лева, тоест около средния размер за това наказание и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, тоест в минимални размер за това наказание.

Относно наказанието “Лишаване от право да управлява МПС” и доколкото е наложено в минималния размер от 6 месеца, е безпредметно да се обсъжда дали този размер е събразен с конкретната тежест на нарушението и личността на нарушителя, тъй като съдът не може да определи нито по – леко, нито по – тежко като размер наказание.

Относно наказанието "Глоба”, съдът намира, че същото е правилно определено около средния размер от 800 лева.

Видно от приетата Справка за нарушител от региона, жалбоподателят е наказван 9 пъти за нарушения по ЗДвП, извършени в периода 2003-2005 г., като същите наказания са леки, тъй като и нарушенията са с ниска степен на опасност. Но жалбоподателят е наказван и за извършено престъпление, като изпълнението на наказанието от 30 месеца “Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” по чл. 343г НК е започнало на 12.02.2007 г. и е завършило на 12.08.2009 г.. Ето защо съдът намира, че наложеното наказание “Глоба” в размер на 800 лева ще има значение за постигане целите на административните наказания прокламирани в чл. 12 ЗАНН, а именно ще спомогне по – ефективно да се предупреди и презвъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред, а също и ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Размерът на наказанието е съобразен и с имотното състояние и доходите на жалбоподателя, който, видно от изявлението му в съдебно заседание на 28.06.2013 г., имащо характер на обяснение, е лекар, а същото и в частност, че е зъболекар е общоизвестно в Ивайловград, където е практиката му.

Съгласно чл. 4, ал. 1 , т. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27 декември 2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, за нарушение по чл. 174, ал. 1 ЗДвП / за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително/ се отнемат 10 контролни точки, както е и сторено.

Към датата на издаване на НП 21.03.2013 г. Наредба № Iз-1959 вече е била отменена с § 2 от ПЗР на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г., в сила от 04.02.2013 г., но с § 4 от същата е уредено, че отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на тази наредба административнонаказателни производства се извършва по досегашния ред, тоест по реда на Наредба № Iз-1959.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-1959 за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) се отнемат 10 к.т.. Същият брой контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 1 ЗДвП се отнемат и по новата Наредба № Iз-2539.

Отнемането на котролни точки не е наказание, а правна последица от влязло в сила НП, като посочването на отнетите точки в НП има най - вече информационен характер.

2. Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП:

Задължението на водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория е регламентирано в т. 1 на чл. 100, ал. 1 ЗДвП.

От приетата фактическа обстановка се установява, че на 24.01.2013 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство. Бил е спрян за проверка, при която не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Като не е носил свидетелство за управление на МПС, жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи при управление свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Според тази норма наказва се с глоба от 10 лева водач, който не носи свидетелство за управление. С НП на жалбоподателя е наложено наказание в предвидения в закона размер, поради което същото в тази му част е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 5/13 от 21.02.2013 г. на Началник на РУП - Ивайловград, с което на Д.Я.С. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 800 лева и “Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и на основание Наредба IЗ - 1959 на МВР са му отнети 10 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: