Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ивайловград, 18.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Н.а.х. дело № 1 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С.И.Т. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление /НП/ № 11010931/05.12.2012 г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финасова инспекция /ЗДФИ/ за нарушение на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Моли да се отмени наказателното постановление поради незаконосъобразност, неправилност, необоснованост: изводите на контролния орган съставил АУАН били изцяло субективни и “репресивни” при нееднакво прилагане на закона от страна на органите на АДФИ спрямо него и новия кмет на общината; била спазена процедурата по сключване на процесния договор за наем, уредена в наредбите на общината; липсват доказателства за извършване на нарушението, респективно за умишлено поведение от страна на жалбоподателя; действията на жалбоподателя не били съставомерни; АУАН бил съставен след като били изтекли сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/; алтернативно - ако съдът приеме, че е налице нарушение, то същото било маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. К. ***, поддържа жалбата. Навежда и допълнителни доводи за незаконосъобразност на НП: АУАН е съставен от некомпетентен орган, доколкото актосъставителя не е бил надлежно оторизиран по реда на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДФИ да извърши съответната финасова ревизия в Община Ивайловград; наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Административно наказващия орган - Директор на АДФИ, чрез юрисконсулт С., в съдебно заседание оспорва жалбата.

След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира от фактическа страна следното:

Със Заповед № ФК-10-140/02.02.2012 г., Директора на АДФИ възложил на актосъставителя – свидетеля Я. И. – старши финасов инспектор /видно от заповедта и от заповеди № ФК-10-326/20.03.2012 г. и № ФК-10-523/10.05.2012 г. на Директора на АДФИ/ и Н. С. – главен финансов инспектор при АДФИ, в периода 07.02.2012 г. – 19.03.2012 г., да извършат финасова инспекция на Община Ивайловград, с предмет: 1. Проверка и анализ на извършените разходи и сключените договори за доставки, услуги и строителство, както и проверка за законосъобразност при прилагане режима за възлагане на обществени поръчки през 2010 г. и 2011 г., изпълнението на сключените договори и счетоводното им отчитане. 2. Проверка и анализ на задълженията на общината, в т. ч. просрочените задължения за периода 2010 г. – 2011 г.. 3. Проверка за законосьобразност, свързана с предоставените средства от общинкия бюджет на медицински център. 4. Проверка за законосъобразност, свързана с разходването и усвояването на средствата по проекти, финансирани от фондове и програми на Европейския съюз. 5. Проверка на законосъобразност, свързана с извършени разпоредителни сделки с общински имоти й тяхното счетоводно отчитане за периода 2010 г. – 2011 г..

Със заповеди № ФК-10-326/20.03.2012 г. и № ФК-10-523/10.05.2012 г. на Директора на АДФИ, бил продължен срока на финансовата инспекция, считано до 06.06.2012 г.

При извършената проверка свидетелят И. *** – жалбоподателя Т., бил сключил договор с ЕТ “И. З”, по силата на ойто общината разрешила на търговеца да постави два броя рекламни табели в обхвата на пътя съгласно приложени към договора скици срещу заплащане на наемна цена. За така отдадените под наем имоти липсвало решение на Общинкия съвет, за което свидетелят И. съставил Констативен протокол, подписан и от служители на община Ивайловград – К. и П..

Видно от Договор за наем № 226 и приложените към него скици, същият е сключен на 27.10.2010 г. между Община Ивайловград, като наемодател, представлявана от кмета С.Т. и ЕТ “И. З.” – Ивайловград.

По силата на договора Общината отдала на ЕТ две площи в обхвата на пътя за поставяне на два броя рекламни табели с площ от 0,800 кв. м., срещу задължението на търговеца да заплаща месечна наемна цена в размер на 12 лева – по 6 лева на табела.

Площите за поставяне на табелите, съобразно приложените скици били – едната в УПИ XV, кв. 63 по ПУП на Ивайловград /видно от скица и Разрешение за поставяне № 15/21.12.2010 г. на рекламно-информационна табела/, актуван с Акт № 1101/04.03.2009 г., на ул. “Беломорска”, на входа на гр. Ивайловград, а другата площ – в тротоара на кръстовището на ул. “К. П. В.” и ул. “Х. Б.” /видно от скица и Разрешение за поставяне № 16/21.12.2010 г./. Общоизвестно е, че и двете улици, които са продължение една на друга, са и главен общински път, прекъсващ и съответно свързващ републикански път II-59 от Момчилград до Ивайловград и от Ивайловград до ГКПП “Ивайловград”.

За поставянето на двете табели било изготвено и Конструктивно становище.

С Решение № 54 от 30.06.2003 г. Общински съвет – Ивайловград приел Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения, елементи на градското обзавеждане и рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи на територията на община Ивайловград /НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ/, в сила от 01.07.2003 г..

Глава пета от НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ урежда изискванията при поставяне на рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи, а конкретно чл. 37 от НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ урежда поставянето на информационно – указателните, рекламни табели, каквито по своята същност са тези по Договор за наем № 226 /Виж. и разрешенията за поставяне/, в границите на пътищата.

Съгласно чл. 37, ал. 2 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ информационно – указателните табели “се разполагат на не повече от 100 м от обекта, чиято дейност /функции, местоположение/ указват”. Съгласно ал. 3 на чл. 37, всяко лице има право да разположи до 6 броя информационно – указателните табели, свързани с негов обект. В ал. 4 са уредени размертите на табелите и отстоянието им от уличното платно.

Съгласно чл. 41, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ ракламните табели се разполагат въз основа на разрешение за поставяне, издадено от кмета, при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията и подзаконовите актове по прилагането му, относно реда за поставянето им.

Кметът, съгласно чл. 42 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, може мотивирано да откаже разполагане на рекламна табела, когато: елементите не отговарят на изикванията на нормативниоте актове; заявителят е нарушавал изискванията на наредбата или сключените с общината договори; “вече има издадено друго разрешение за разполагане на елементи по чл. 21 върху или в непосредствена близост до мястото, посочено от заявителя”; когато искането не е в интерес на общината; когато рекламно-информационните табели създават рискови условия за безопасността на движението и хората.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, ползването на общински имоти за разполагане на рекламно – информационни елементи се извършва въз основа на договор за наем, който се сключва от кмета по реда и условията на наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС на община Ивайловград. Тоест тази норма препраща към Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НПУРОИ/, приета с Решение № 1/31.01.2005 г. на Общински съвет – Ивайловград.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т.2 от НПУРОИ с нея се определя редът и условията за отдаване под наем на недвижими имоти или части от тях – публична общинска собственост.

Съгласно чл. 13, ал. 1 НПУРОИ части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем “след решение на общинския съвет” за срок до 5 години. Ал. 2 поставя изискването отдаването под наем да се осъществява след провеждане на търг или конкурс, по реда на Глава пета от НПУРОИ, а съгласно ал. 3 на чл. 13, въз основа на резултатите от търга или конкурса, кметът на общината сключва договор за наем.

В Глава пета от НПУРОИ урежда реда и условията за провеждане на търгове и конкурси, като основен принцип за класиране на кандидатите е икономически по изгодното предложение – по-високо наддавателно предложение.

Видно обаче от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград /НОАМТЦУТОИ/, приета с Решение № 19/07.02.2003 г., с нея, в чл. 58, ал. 1, са уредени “твърди” месечни такси /цени/ за поставяне на рекламни, указателни или обозначителни табели на обществени места /алеи и улици, какъвто е настоящия случай/, а именно месечната такса е определена в размер на 6 лева с ДДС на табела, така както е и по сключения Договор за наем № 226.

Установявайки горното, на 11.06.2012 г. в гр. Ивайловград, свидетелят И., в присъствието на свидетел по съставяне на акта - Р.К. и жалбоподателя, съставил срещу последния Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11010931/11.06.2012 г., за това, че в качеството си на кмет на Община Ивайловград е сключил договор за наем № 226 за отдаване под наем на част от имот – публична общинска собственост без да има решение на Общински съвет Ивайловград, с което нарушил чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Нарушението било извършено на 27.10.2010 г.. Актосъствителят подробно изложил мотиви за това, защо е приел, че е извършено нарушението. Посочено е че имота публична общинска собственост предоставен за поставяне на рекламни табели се намирал на “общински път – ул. “Г. Димитров””.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя на 11.06.2012 г., видно и от разписка.

На 05.12.2012 г., въз основа на така съставения АУАН, Т. П. - Директор на АДФИ, видно от Трудов договор, издала НП № 11010931/05.12.2012 г., в което били възпроизведени фактическите обстоятелства описани в АУАН. На жалбоподателя било наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ за нарушение на чл. 14, ал. 7 от ЗОС.

Видно от Известие за доставяне на “Български пощи”, препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 07.12.2012 г..

На 14.12.2012 г. била подадена жалба срещу НП, видно от печат върху пощенски плик.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процедурни нарушения, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по реализиране отговорността на жалбоподателя, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни органи по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗДФИ, съответно финансов инспектор и директора на АДФИ, видно от обсъдените по-горе доказателства.

Действително със Заповед № ФК-10-140/02.02.2012 г. Директора на АДФИ не е възложил на финасовият инспектор да извършва проверка за законосъобразността на сключените от общината договори за отдаване под наем на имоти, но видно от НОАМТЦУТОИ, поставянето на рекламни табели в улици и алеи общинска собственост, се третира като услуга предоставяна от общината срещу съответна такса. Ето защо може да се приеме, че договорът попада в обхвата на т. 1 от Заповед № ФК-10-140/02.02.2012 г., възлагаща на инспектора проверка и анализ на сключените от общината договори за услуги. Дори обаче съответния договор да не попада в обхвата на проверката, очертан със Заповед № ФК-10-140/02.02.2012 г., то при установено друго нарушение извън предмета на проверката не съществува пречка да се реализира административнонаказателната отговорност на извършителя.

Неоснователен е доводът на защитата за това, че АУАН бил съставен след изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН.

Действително са изтекли сроковете по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, но не са изтекли сроковете по ал. 2, които са приложими в настоящия случай.

Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗАНН, за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 на чл. 34 ЗАНН не се прилагат.

В конкретният случай посочената като нарушена норма на чл. 14, ал. 7 от ЗОС попада в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, доколкото урежда финасово-стопанска дейност, във връзка със стопанисването на общинските имоти.

Нарушението е посочено като извършено на 27.10.2010 г. и до установяването му на 11.06.2012 г., видно от Констативен протокол, не са изтекли 5 години. АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението.

Не съставлява процесуално нарушение, само по себе си, липсата на мотиви за неприлагане на чл. 28 ЗАНН. В ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС ясно е посочено, че НП подлежи на отмяна, само когато съдът констатира, че са налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Без правно значение е дали контролният и наказващият орган са приложили закона еднакво спрямо всички. Ако законът не е приложен еднакво спрямо всички - нарушен е основен принцип на правовата държава, но законодателят не е уредил правни последици от нарушението на този имагинерен в българската административнонаказателна действителност принцип. Тоест същото не може да опорочи административнонаказателното производство и да доведе до отмяна на НП.

В АУАН и НП за допълнителна индивидуализация на нарушението, освен с посочване на номер, дата и страни по договора за наем, е посочено, че частта от имот публична общинска собственост, предоставена за временно и възмездно ползване за рекламни табели, без разрешение на общинския съвет, се намира на общински път – ул. “Г. Димитров”.

От приложените към Договор за наем № 226 от 27.10.2010 г. скици, неразделна част от него, се установява, че имотите предмет на договора са два и се намират на ул. “Беломорска” и ул. “Капитан Петко Войвода”, а не на ул. “Г. Димитров”.

Съдът намира, че така допуснатата грешка е несъществена и че същата не би могла да накърни правото на защита на жалбоподателя, доколкото нарушението се индивидуализира с Договор за наем № 226 от 27.10.2010 г.. Поради тази причина така допуснатата грешка не може да обоснове отмяна на НП и при разглеждане на делото по същество, поради недоказаност на елемент от фактическия състав на нарушението.

Съгласно чл. 14, ал. 7 ЗОС, свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Ал. 2 урежда, че отдаването под наем на имоти се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

От горните текстове на чл. 14 ЗОС следва, че за да се отдаде под наем част от имот публична общинска собственост следва да са налице следните кумулативни условия: 1 – решение на общинския съвет; 2 – провеждане на търг или конкурс, освен ако в закон не е предвидено имота да се отдаде без търг или конкурс; успешно проведен търг или конкурс, тоест да е излъчен победител от търга или конкурса.

В конкретния случай, факт е, че липсва изрично решение на ОС – Ивайловград, разрешаващо отдаването под наем на двата конкретни имота, предмет на Договор за наем № 226/27.10.2010 г.. Не са проведени и търгове и конкурси.

Причините за тези обстоятелства обаче се крият в трите наредби на ОС – Ивайловград и във възприемането на процесните имоти като общински пътища, така както са посочени и в АУАН и НП.

На първо място тези наредби не третират поставянето на рекламни табели в имоти публична общинска собственост, като резултат от възникнало наемно правоотношение, а като резултат от предоставяна от общината услуга, като нейно задължение срещу насрещното право на лицата. В този смисъл са характерни текстовете от общинските наредби, разгледани поотделно и в съвкупност и най вече: 1 - Съгласно чл. 37, ал. 3 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, всяко лице има право да разположи до 6 броя информационно – указателните табели, свързани с негов обект в улица; 2 - т. 2 на чл. 42, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, според която кмета може да откаже разполагането на табелите, когато вече има издадено друго разрешение за разполагане върху или в непосредствена близост до мястото, посочено от заявителя. Тоест заявителя сам решава мястото на общинските улици, на което да постави табелата си, спазвайки единствено ограниченията по чл. 37, ал. 2 и ал. 4 и съответните строително-технически изисквания; 3 – в чл. 58, ал. 1 от НОАМТЦУТОИ/, са уредени “твърди” месечни такси за поставяне на рекламни, указателни или обозначителни табели на обществени места и конкретно улици, тоест имоти публична общинска собственост, а именно месечната такса е определена в размер на 6 лева с ДДС на табела.

Самото название на НОАМТЦУТОИ е Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград и от цялостното й съдържание се установява, че урежда именно таксите за предоставяни от общината административни и административно-стопански услуги, а не цени по наемни правоотношения, възникващи от договор, който е резултат на търг или конкурс.

След като поставянето на табели върху общинските улици /публична общинска собственост/ е определена от Общинския съвет като административна услуга, от която лицата имат право да се ползват, при заплащане на точно определена /”твърда”/ такса, то от една страна може да се приеме, че ОС – Ивайловград е дал разрешение рекламни табели да се поставят върху всички общински улици, освен ако не са налице пречките предвидени в НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, съответно следва да се приеме, че е овластил кмета да разрешава поставяне на табелите в обхвата на пътя, който е публична общинска собственост или да откаже на основанията по чл. 42 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ.

Самото съдържание на чл. 42 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ също показва, че кмета е овластен от ОС да сключва договори във връзка с предоставяната от общината услуга – поставяне на рекламни табели на общински улици.

Видно от текстовете на чл. 42, кмета може мотивирано да откаже разполагането на елементите в изброените в текста случаи.

Поставя се въпроса ако тази наредба не оправомощаваше кмета да разрешава поставяне на рекламните табели, на какво основание той би могъл да откаже разполагането на табелите при наличие на решение на общинския съвет и успешно проведен търг или конкурс. Тоест от текста на чл. 42 следва, че общинския съвет е поставил във властта на кмета да решава, в рамките на определени условия, дали да разреши или не разполагането на рекламните табели, а от тук, че с тази наредба общинският съвет е дал разрешение за поставяне на табели на всички общински улици.

Показателен е текста на т. 2 на чл. 42, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, според който кмета може да откаже разполагането на табелите, когато вече има издадено друго разрешение за разполагане върху или в непосредствена близост до мястото, посочено от заявителя.

От тук следват два извода: 1 – този текст показва, че наредбата е игнорирала тръжното, респективно конкурсното начало в съответствие и с НОАМТЦУТОИ, а те са непосредствено свързани с разрешението на ОС за отдаване под наем на части от общински имоти. При определяне ползвателя на терена за поставяне на табела, е въведен принципа на първенството – право да постави табелата си има първия подал заявление, респективно получил разрешение, а не спечелилия търг или конкурс, които в случая са и обективно невъзможни, поради липса на критерии за оценка и 2 - лицето, което рекламира дейността си, само решава мястото на общинските улици, на което да постави табелата си, спазвайки единствено ограниченията по чл. 37, ал. 2 и ал. 4 и съответните строително-технически изисквания, което също игнорира тръжната /конкурсна/ процедура и в същото време показва, че ОС е разрешил ползването на улиците за поставяне на рекламни табели.

Объркването идва от текста на чл. 43, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, според който ползването на общински имоти за разполагане на рекламно – информационни елементи се извършва въз основа на договор за наем, който се сключва от кмета по реда и условията на наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС на община Ивайловград – НПУРОИ, която, както и ЗОС изискват наличие на решение на ОС и провеждане на търг или конкурс за отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост.

Но при съпоставяне на чл. 43, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ с чл. 58, ал. 1 НОАМТЦУТОИ може да се направи обоснован извод, че нормата на чл. 43, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ не се прилага за поставяне на табели в обхвата на улиците и алеите.

При условие, че НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ дава право на всеки да постави до 6 рекламни табели на определено разстояние от рекламирания си обект и най-вече при твърдо определената такса от 6 лева, напълно се изключва възможността за провеждане на търг или конкурс, защото видно и от текстовете на НПУРОИ основен и единствен критерий за участие и спечелване на търг и конкурс е икономическия – по-високо финасово предложение. Невъзможността да се проведе търг или конкурс, които са законово определена последица от вземане на решение от ОС за отдаване под наем на общински имот, пък прави невъзможно отдаването под наем.

Както бе посочено по-горе ползването на пътищата, в частност улиците за поставяне на табели не се урежда като наемно правоотношение, а като административна услуга.

В този смисъл Договор за наем № 226 от 27.10.2010 г. е лишен от основание. След като табелите се поставят в обхвата на пътя, както се сочи в договора, в АУАН и НП, достатъчно е било кметът да издаде съответните разрешителни за поставяне.

Тоест от горното е видно, че е налице едно пълно вътрешно противоречие от една страна между самите текстове на НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ и от друга между текстовете на НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ и НПУРОИ, съответно чл. 14 ЗОС.

Текста на чл. 43, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ прави неприложими текстовете на цялата Глава пета, относно общинските улици, независимо от вида общинска собственост и съответно неприложими са и текстовете на НОАМТЦУТОИ/, в частност на чл. 58, ал. 1, относно таксата за поставяне на рекламни табели на улиците. От тук следва, че този текст на чл. 43, ал. 1 НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, макар и законосъобразен, е вметнат механично и с оглед на останалата уредба в НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ, именно той се явява неприложим.

В подкрепа на горното съждение е и уредбата дадена в Наредба за управление на общинската пътна мрежа и улици в община Ивайловград, приета на на основание чл. 23 от Закона за пътищата /публикувана на интернет страницата на Община Ивайловград/, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от същия закон. Именно в нея, в Глава четвърта “Специално ползване на пътищата” е уредено правомощието и задължението на кмета да предоставя за специално ползване общинските пътища, включително улици /Виж. чл. 2, ал. 1/ за поставяне на рекламни съоръжения и материали /чл. 15, ал. 4, т. 2 вр. с ал. 3, т. 8/. Това правомощие се осъществява не по реда на ЗОС, без специално разрешение на общинския съвет и без провеждане на търгове и конкурси, без възникване на типични наемни правоотношения, а при условия и ред определени с Наредбата, както и с Наредба за специално ползване на пътищата /ПМС № 179/04.07.2001 г./ и Закона за пътищата, които се явяват специални по отношение на ЗОС и които третират правоотношението по поставяне на рекламни материали в обхвата на пътищата като административно правоотношение по предоставяне на административна услуга, което изхожда от самото нормативно определено допълнително /специално/ предназначение на пътя.

При така извършената от ОС - Ивайловград нормативна бъркотия, съдът намира, че нарушението не е извършено от обективна страна, доколкото жалбоподателя е действал в рамките на правомощията си определени с НРУИРПВПСЕГОРИМДЕТОИ и в съответствие с НОАМТЦУТОИ.

Но по важното е, че съдът намира, че деянието не е осъществено от субективна страна, именно поради изключителната неяснота и противоречивост на посочените наредби, които обективно могат да доведат до объркване на всеки добросъвестно прилагащ ги.

Съдът намира и че ако бе извършено нарушение, то то би попаднало в хипотезата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН именно поради изложените съображения за противоречивото и неясно нормотворчество на общинския съвет. А освен това нарушението е от такъв характер, че не би могло да увреди общината, доколкото таксата е нормативно уредена и уговорената в “излишния” договор й съответства. Самия материален интерес от договора е незначителен /144 лева за година/ с оглед нормативно определената цена и времето на действие на договора – 1 година. Липсват данни общинският съвет да е приел сключения договор като нарушение. Липсват данни да са ощетени други лица, включително да са били налице кандидати за поставяне на рекламни табели на същите места. Поради това, макар и формално, евентуалното нарушение, с оглед посоченото, би било маловажен случай.

С оглед на изложеното, съдът счита НП № 11010931/05.12.2012 г. на Директор на АДФИ, с което на С.И.Т. *** е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ за нарушение на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, за незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА НП № 11010931/05.12.2012 г. на Директор на АДФИ, с което на С.И.Т. *** е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ за нарушение на чл. 14, ал. 7 от ЗОС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: