О   К   Р   Ъ   Ж   Е   Н     С   Ъ   Д     Х   А   С   К   О   В   О

 

 

 

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

288/13.VII.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд-Хасково на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, открито заседание, в  състав:

                                                   Председател :Деляна Пейкова

                                                          Членове : 1. Г. Гочев 

                                                                            2.Тодор Хаджиев

при секретар-протоколиста Галя Кирилова като разгледа докладваното от съдия Г. Гочев въззивно гражданско дело №370/2018 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №12/13.IV.2018 г. постановено по гр.дело №49/2017 г. състав на Районен съд-Ивайловград признава за установено, по отношение на И.С.Г. ЕГН ** ***, че вземането на Н.Г. Н. ЕГН ********** *** за сумата от 418.50лв. от които: 154 лв,- за идентификация-маркиране на 88бр.овце; 127лв. - за изготвяне на декларация обр. КЗЖ-87 за 151бр.овце и 42бр.говеда; 53.50лв. - за диагностично изследване - вземане на про­би за серологично изследване за бруцелоза от 107бр.овце; 60лв.- за диагностично изс­ледване - поставяне на говежди ППД туберкулин на 50 бр. говеда и 24лв. -за иденти­фикация- маркиране на 8 бр. говеда , ведно със законната лихва за забава считано от 22.ХI.2016г. до изплащане на вземането , за което е издадена pаповед за изпълнение на парично задължение № 15/ 25.II.2016г., по ч.гр.д. № 19 по описа на РС Ивайловград за 2016г.,съществува.С рещшението се осъжда  И.С.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Г.Н. ЕГН ********** от гр. Димит­ровград, сумата от, сумата от 685.00лв. разноски по исковото производство,както и осъжда И.С.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Г.Н. ЕГН ********** от гр. Димит­ровград, сумата от 25.00лв. разноски по заповедното производство.

 

Обстоятелства по въззива

 

         Недоволен от постановеното решение е останал И.С.Г.,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно,с искане за отмяната му и отхвърляне на предявената претенция.Основния грешен извод на съд бил,че същият приел,че между въззивника и ищеца,като ветеринарен лекар бил сключен устен договор за ветеринаромедицинска услуга,по силата на който въззиваемият обслужвал възложените му животни срещу заплащане на всички извършени ветеринаромедицински услуги и свързаните с тях разходи.Всъщност самият ищец посочил пред съда,че изпълнявал описаните дейности по силата на договор с ОДБХ-Хасково по чл.46г от ЗВМД и възнаграждението му било заплатено от този държавен орган-с.з. от 15.IХ.2017 г.РС-Ивайловград въобще не обсъдил този относим и значим за изхода на делото факт.В тази насока и самият съд приел като безспорно,че ищецът в отношенията си с ответника действал в рамките на държавната профилактична програма,заплатила и самите дейности.Съдът не съобразил и категоричното становище на ответника,че между страните няма сключен договор,какъвто е твърдян от ищеца,а че извършените от ветеринарния лекар дейности са по чл.46А от ЗВМД,финансирани по реда на чл.120 от закона.Съдът не обсъдил и събраните като доказателства-анекси към договори по чл.46Г от ЗМВД,сключени с ОБДХ-Хасково,въз основа на които ищецът осъществявал процесните дейности с животните на ответника.

         Според въззивникът първата инстанция не съобразила и действащите към 2011 г. норми по чл.120,чл.46А от ЗВМД,които уреждали държавно финансиране на дейности като процесните.Същите изрично били мерки по ПНЛБЖ и ДПП съобразно чл.46А и чл.118 от ЗВМД за 2011 г.Следвало да се има предвид и че закона-чл.120 предвиждал цялостно финансиране от държавата на дейностите по исковата молба,без да предвижда някакви изключения,които да се поемат от собственика на животните.

         От друга страна въззиваемият не е представил никакви доказателства за твърдените от него разходи,които обосновал само с единния минимален ценоразпис на ветеринаромедицинските услуги.Този ценоразпис обаче не касаел финансираните то държавата дейности.

         Въззиваемият Н.Г. Н. не представя отговор на въззивната жалба,в съдебно заседание ангажира становище,което намира същата неоснователна,а атакуваното решение за правилно,като иска и потвърждаването му.

 

Правни съображения

 

                   Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК настоящата инстанция установи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение на РС-Ивайловград.В тази насока не се извличат нарушения,нито страните сочат такива.Въззивната проверка по същество е обвързана изцяло от доводите в жалбата на недоволната страна,касаещи правилността на постановеното решение.

                   Страните по делото са били страни и по заповедно производство,по което настоящия въззиваем отправя възражение за недължимост на обективираното в заповедта за изпълнение,за което от своя страна въззивникът предявява установителен иск по чл.422 от ГПК, както правилно е дала квалификацията и първата инстанция. Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

                   Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.

                   Основния въведен предмет на проверка от въззивния съд е дали описаните дейности в исковата молба са обхванати от държавна програма и финансирани по нея или съставляват частно правоотношение с въззивникът по силата на договор.

                   В исковата молба като основание за възникване на задължението на ответника се посочва извръшване на следните дейности с животните –идентификация на 88 броя овце-маркиране и премаркиране чрез поставяне на ушни марки на стойност от 154 лв.;изготвяне на декларация образец КЗЖ-87,утв. със заповед №415/16.V.2007 г. относно притежаваните от Гегов 151 брой овце и 42 броя говеда,чрез отиване с личен превоз на место от доктора в с.Конници,община Ивайловград,извършване на проверка на всяко животно,като услугата възлиза на 127 лв.;извършване на диагностично изследване-вземане на проби за серологично изследване за бруцелоза от 107 броя овце или общо 53.50 лв.;на 25.ХI.2011 г.  в обектан а ответника ищецът е  поставил на 50 броя говеда говежди ППД туберколин на стойност от 60 лв.,на същата дата и място извършил идентификация и на 8 броя животни на стойност от 24 лв.

                   Самият ищец действително прави изрично уточнение,че по силата на договор с ОБДХ-Хасково е осъществявал ветеринарни дейности с животните на ответника по държавна програма и финансирани от държавата.Претенцията му била обаче за консумативите по тези дейности с животните на Г.,които държавата не поемала-пътни разходи,спринцовки,игли и др.Безспорно е по делото и че в качеството си на ветеринарен лекар ищецът е осъществил тези дейности,като е придподписал договорите и анексите към тях,скрючени от ментора му доктор Я. и ОБДХ,тъй-като самият той още нямал правоспособност сам да полага валидни подписи поради липса на стаж.Тези документи са приети  по делото от първата инстанция и не са оспорени.

                   Страните не спорят и по извършените дейности с животните описани в исковата молба,така и по наличните за същите цени,определени в представените по делото документи.

                   Основния въпрос е дали търсените суми се дължат от ответника или същите са обект на държавно финансиране.

                   В рамките на проведеното производство не се доказва наличен отделен договор за индивидуално извършване на ветеринаромедицински услуги,сключен между страните по делото,който да обвързва ищеца с извършване на визираните в исковата молба услуги и дейности,респективно задължение на възложителя-ответник да ги заплаща.

                   Цялата осъществена дейност от ищеца в качеството му субект по ЗВМД по отношение животните на Г. касае изпълнение на дейността по изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози,която е изцяло финансирана от държавата според чл.120 ал.III от ЗВМД към относимия процесен период - 2011 г..В тази насока са представените договори и анекси по делото,така и относимите разпоредби на ЗВМД в режима на чл.46 Г от закона.От събраните доказателства по делото,вкл.договори,анекси и др. а и от текста на закона се извлича,че няма диференциране на разходите,които се поемат от държавата при изпълняване на релевантната дейност.Същата поема всички направени разноски.Няма основание следователно да се търсят и заявените изрично от ищеца разходи в съдебното заседание на 15 септември  2017 г. за консумативи и пътни разноски при осъществяване на основната дейност по договора му с държавния орган.Още повече,че и в самата искова молба са изведени само дейности,които изрично са обхванати от финансирането на държавата.В тази насока няма договорно или законово уреждане на въпроса относно разделно на заплащане от държавата на част от дейностите и друга част,която да се поеме от собственика на животните.Следователно се налага извода,че,както дейностите описани от ищеца в исковата молба,така и  и тези съпътстващи ги разходи са обект на финансиране от държавата,а не от конкретния собственик на третираните животни.Последният е адресат на държавно провеждана дейност чрез ветеринарни лекари,които имат отношения по договор с държавата.,а не страна на договор.Впрочем задължителен и формален договор се въвежда като изискване едва с новите чл.137 А и сл. от ЗВМД през 2013 г.,който обаче не е функция на провежданата дейност по изпълнението на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.Поради това ответникът не дължи претендираните суми и задължението му,обект на въпросното завопедно производство не съществува.

                   Ето защо ще следва първоистанционното решение като неправилно да се отмени,вместо което заявената претенция се отхвърли като неоснователна.На основание чл.78 от ГПК предвид изхода то делото ще следва на Г. да се заплатят общо разноски в размер на 750 лв. за двете инстанции.

                   Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

                   ОТМЕНЯ решение №12/13.IV.2018 г. постановено по гр.дело №49/2017 г. на Районен съд-Ивайловград,като

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н.Г. Н. ЕГН ********** *** иск против И.С.Г. ЕГН ********** ***,че съществува вземането  от 418.50лв. от които: 154 лв,- за идентификация-маркиране на 88бр.овце; 127лв. - за изготвяне на декларация обр. КЗЖ-87 за 151бр.овце и 42бр.говеда; 53.50лв. - за диагностично изследване - вземане на про­би за серологично изследване за бруцелоза от 107бр.овце; 60лв.- за диагностично изс­ледване - поставяне на говежди ППД туберкулин на 50 бр. говеда и 24лв. -за иденти­фикация- маркиране на 8 бр. говеда , ведно със законната лихва за забава считано от 22.ХI.2016г. до изплащане на вземането , за което е издадена pаповед за изпълнение на парично задължение № 15/ 25.II.2016г., по ч.гр.д. № 19 по описа на РС-Ивайловград за 2016 г.

                   ОСЪЖДА Н.Г. Н. ЕГН ********** *** заплати на И.С.Г. ЕГН ********** *** 750 лв. разноски за двете инстанции.

                   РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                   Председател :

 

 

 

 

                   Членове :  1.                                             2.