О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                     18.12.2017 г.                      гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският Окръжен съд,  3-ти наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА

                                              

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                          ИРЕНА АВРАМОВА

като разгледа докладваното от Председателя

ВЧНД686 от 2017 год. по описа на Окръжен съд - Хасково,

за да се произнесе, взе предвид следното:

                      Производството е по реда на 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Д.К.В., понастоящем в Затвора–Стара Загора, против Определение № 30/11.10.2017г., постановено по ЧНД № 40/2017г., по описа на Районен съд – Ивайловград, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения за присъединяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено с Присъда по НОХД № 3/2016г. на Районен съд – Ивайловград към наказание „лишаване от свобода”, наложено с Присъда № 290/13.12.2012 г., постановена по НОХД № 638/2012г. по описа на ОС-Хасково, при условията на чл. 27 от НК, като неоснователна. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му за определяне на едно общо наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и пледира обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбоподателят, в съдебно заседание пред настоящата инстанция, поддържа жалбата.

Пред настоящата инстанция на осъдения Д.К.В. е назначен служебен защитник – адв. Н., на основание чл. 94, ал. 1, т. 6, предл. II-ро от НПК, който намира молбата на Д.В. за основателна и пледира да бъде уважена.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания акт, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Съдебното производство пред Районен съд – Ивайловград е инициирано по молба на Д.К.В. за определяне на едно общо наказание. Съдът намерил молбата за неоснователна, приемайки че не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 27, ал.1 от НК за определяне на общо наказание.

От приетата като доказателство по делото справка за съдимост рег. № 997 от 30.10.2017 година, ведно със заверени преписи от бюлетини за съдимост на осъдения Д.К.В. се установява, че с Присъда № 290 от 13.12.2012 г., постановена по НОХД № 638 по описа на ОС-Хасково за 2012г., влязла в сила на 28.12.2012 г., същият е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 4 години за извършено на 16.04.2011 година престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С Присъда № 13 от 03.06.2016 г., постановена от РС - Ивайловград по НОХД № 3/2016г., влязла в сила на 10.10.2016 г. на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца за извършено на 22.10.2015 година престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е било приведено в изпълнение наложеното с Присъда № 290 от 13.12.2012 г., постановена по НОХД № 638 по описа на ОС-Хасково за 2012г., наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, като е определен и първоначален режим на изтърпяването му.

От приложеното към настоящото производство ЧНД № 22 по описа за 2017г. на РС-Ивайловград се установява, че същото е било образувано по повод постъпила молба от осъдения Д.В., с която  е поискал от съда да бъде определено общо наказание „лишаване от свобода”, на основание чл. 27 от НК, по НОХ дела №№ 429 по описа за 2012 година на ОС-Хасково и по 3/2016 година по описа на РС-Ивайловград. По повод така постъпилата молба съдът е постановил Определение № 19 от 07.06.2017 година, с което е оставил без уважение молбата на осъдения, като е приел, че не са налице основанията за присъединяване на наложените на осъдения В. наказания „лишаване от свобода” с влязла в сила на 28.12.2012 г. Присъда № 290 от 13.12.2012 г., постановена по НОХД № 638 по описа на ОС-Хасково за 2012г. и Присъда № 13 от 03.06.2016 г., постановена от РС - Ивайловград по НОХД № 3/2016г., влязла в сила на 10.10.2016 г. Така постановеният съдебен акт е влязъл в сила на 22.06.2017 г.

При така установената фактическа обстановка се установява следното:

На първо място, следва да се отбележи, че при разглеждане на молбата от Д.В. от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита на осъдения, тъй като към дата на съдебното заседание е установено по несъмнен начин, че същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Стара Загора, поради което на основание чл. 94, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро от НПК участието на защитник е било задължително, а такъв не е бил осигурен. В този смисъл доводите на представителя на ОП-Хасково са основателни.

Следва обаче да се отчете, че по молба от Д.В., РС-Ивайловград се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 19 от 07.06.2017 година, постановено по ЧНД № 22 по описа за 2017 година, което е влязло в сила на 22.06.2017г. Действително постановените съдебни актове на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25 и чл. 27 от НК нямат сила на присъдено нещо, но към момента на постъпване на молбата от В., предмет на настоящото производство, и към момента на произнасяне на първоинстанционния съд не са налице нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на вече решен с влязъл в сила съдебен акт въпрос. Установявайки този факт, първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане постъпилата молба от осъдения В., а не да се произнася отново по същество с идентични мотиви, което се установява и от приложеното към настоящото производство ЧНД № 22 по описа за 2017 г. на РС-Ивайловград.

Поради изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното определение на РС-Ивайловград следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а молбата от осъдения Д.К.В. за определяне на общо наказание, респ. присъединяване на наказанията „лишаване от свобода” с влязла в сила на 28.12.2012 г. Присъда № 290 от 13.12.2012 г., постановена по НОХД № 638 по описа на ОС-Хасково за 2012г. и Присъда № 13 от 03.06.2016 г., постановена от РС - Ивайловград по НОХД № 3/2016г., влязла в сила на 10.10.2016 г., следва да бъде оставена без разглеждане и производството по същата да бъде прекратено.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

               ОТМЕНЯ Определение № 30/11.10.2017г., постановено по ЧНД № 40/2017г., по описа на Районен съд – Ивайловград.

               ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения Д.К.В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Стара Загора, за присъединяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено с Присъда по НОХД № 3/2016г. на Районен съд – Ивайловград към наказание, постановено с Присъда № 290/13.12.2012г по НОХД № 638/2012г. на ОС-Хасково, на основание чл. 27 от НК.

               ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 686 по описа за 2017 година на ОС-Хасково.

               Определението подлежи на обжалване и протест пред Върховен касационен съд на Р България в 15-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

         Председател:                      Членове: 1.                              2.