РЕШЕНИЕ №
07.10.2015 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, наказателна колегия в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МИГЛЕНА ТЯНКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ФИЛИП ФИЛИПОВ |
|
|
ЛИЛИЯ КОЛЕВА |
при участие на
секретаря Женя Григорова и в присъствието на прокурора Дарина Славова като
разгледа докладваното от мл. съдия Лилия Колева ВНОХД № 487 по описа за
Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.
С присъда № 7/01.07.2015
г., постановена по НОХД №36/2015 Районен съд Ивайловград е признал подсъдимия Ю.А.Ю.
за виновен в това, че на 25.03.2012 г. по второкласен път №59, на
Недоволна от така постановената присъда в частта й относно вида и размера на наложеното наказание е останала адвокат В.К. - защитник на подсъдимия Ю.А.Ю., поради което в срока по чл. 319, ал. 1 НПК я обжалва в тази част с въззивна жалба № 635/14.07.2015 г. по описа на РС Ивайловград и моли за изменението й и определянето при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на наказание „пробация” за срок и при пробационни мерки каквито съдът намери за справедливи. Присъдата е обжалвана и в частта относно приложението на чл. 68 НК като се посочва, че макар деянието да извършено в изпитателния срок по първата присъда, ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” няма да постигне лична превенция. В жалбата се изтъква като аргумент в подкрепа на исканията отдалечеността по време на извършване на престъплението и налагането на наказанието, която прави несъразмерно тежко и най-ниско предвиденото в закона наказание. Поддържа се и че от момента на образуване на ДП няма данни подсъдимият да е извършвал други правонарушения, което свидетелствало за наличие на процес на поправянето и превъзпитаването му, който би бил осуетен с определената от първоинстанционния съд санкция.
Писмени възражения срещу въззивната жалба не са постъпили в срока по чл. 322 НПК.
Пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява. Упълномощеният от него защитник адвокат Маргарита Раева поддържа жалбата и акцентира на факта, че подсъдимият е работил в Англия и когато се е завърнал се е отзовал пред органа на ДП и е изразил критично отношение към извършеното. Възразява, че първоинстанционният съд не е изложил убедителни мотиви за налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от една година за леко по смисъла на чл. 93 НК престъпление. Моли за изменение на присъдата в частта относно наказанието и отмяна приложението на чл. 68 НК
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково възразява срещу направените с жалбата искания и изложените в тяхна подкрепа доводи.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изложените
съображения и като извърши служебна проверка на същата констатира следното:
Против
подсъдимия Ю. А.Ю. е предявено обвинение за това, че на 25.03.2012 г. по
второкласен път №59, на
С обжалваната присъда РС е признал подсъдимия по повдигнатото му обвинение и му наложил на основание чл. 54 НК наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година. При определяне на наказанието преценил, че обществената опасност на деянието и на дееца е висока и че целите на личната и генералната превенция биха били изпълнени по-пълноценно като му се наложи по-тежка репресия На основание чл. 68 НК било приведено в изпълнение наказанието "лишаване от свобода" за срок от 1 година, наложено с Присъда № 64/02.02.2010 г., постановена по НОХД № 80/2009 г. по описа на РС Ивайловград и било определено наказанията да бъдат изтърпени в затвор или затворническо общежитие при строг режим.
Районен съд Ивайловград
правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. Със заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 20040/2011 г. от 30.06.2011 г. на
началника на сектор ПП към ОДМВР Хасково, връчена на 10.08.2011 г. (л. 25 от
ДП) на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП на
подсъдимия е иззето свидетелството му за управление на МПС. Видно от
приложените по делото наказателни постановления № 191/20.09.2011 г. и № 192/20.09.2011 г.,
издадени от началника на РУП Ивайловград към ОДМВР гр. Хасково (л. 13 и л. 15 от ДП) и влезли в сила на
12.10.2011 г., подсъдимият е бил наказван по административен ред за това, че на
20.08.2011 г. около 22:30 и около 10:20 часа в гр. Ивайловград е управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц-
Oт показанията на разпитаните
пред първата инстанция свидетели – И.Д.Х. и Т.К.Ш. и от Акт за установяване на
административно нарушение № 28/2012 – 211616 се установява, че на 25.03.2012 г.
в местността „Колибар чешма” в района на гр. Ивайловград на второкласен път 59
подсъдимият е управлявал притежавания от него лек автомобил „Мерцедес Ц-
С оглед
категорично установената фактическа обстановка правилно РС Ивайловград е приел,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е извършил престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК, а именно след като с влезли в сила на 12.10.2011 г. наказателни
постановления е бил наказван по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление е извършил на
25.03.2012 г. ново такова деяние в местността „Колибар чешма” в района на гр. Ивайловград
на второкласен път 59, като е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц-
Предвид изложеното правилно подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Наложеното наказание от една година „лишаване от свобода” обаче настоящият състав намира за несъответно на извършеното и прекомерно завишено. В случая с оглед установените характеристични данни на подсъдимия и конкретната обществена опасност на извършеното не се наблюдават обстоятелства, които да обусловят налагането на наказание, значително над минималния размер за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК. Подсъдимият действително е бил осъждан към датата на извършване на престъплението, но за деяние насочено към различен кръг обществени отношения и единствено това обстоятелство не налага определяне на по-високо наказание. Установено е също така, както е отбелязал и районният съд, че подсъдимият има трайно отношение към извършване на нарушения по ЗДвП. Това обстоятелство свидетелства за една негативна личностна черта на подсъдимия, но не обуславя непременно значително завишаване размера на наказанието. Настоящият състав намира, че целите на наказанието биха били постигнати и с наказание, по-ниско по размер от наложеното от първата инстанция, което в случая с оглед липсата на значителни утежняващи обстоятелства следва да бъде около предвидения минимум на наказанието „лишаване от свобода”, а именно – 4 месеца. Наказание „лишаване от свобода” в този размер съдът намира за справедливо и подходящо за постигане на възпитателен и превантивен ефект спрямо подсъдимия и обществото като цяло.
Не следва да се уважи искането за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, тъй като в случая не са налице визираните предпоставки. От установените по делото данни не би могъл да се направи извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, за да се приеме, че и най-лекото предвидено в нормата на чл. 343в, ал. 2 НК наказание би се оказало несъразмерно тежко. Не би могло да се приеме за основателен изтъкнатия от защитaта довод, че такова смекчаващо обстоятелство е отдалечеността във времето на налагането на санкцията от извършването на деянието. В случая деянието е извършено на 25.03.2012 г., а досъдебното производство е образувано на 16.03.2015 г. и е протекло в срокове, адекватни и съответни на обстоятелството, че подсъдимият е бил извън страната и не е можело да бъде открит. От друга страна периода от извършване на престъплението до образуване на досъдебното производство не би могъл да бъде възприет като изключително обстоятелство, което да мотивира замяна на предвиденото в чл. 343в, ал. 2 НК наказание „лишаване от свобода” с пробация.
Неоснователно се явява и искането за отмяна на присъдата в частта, с която е приведено в изпълнение наказанието, наложено с Присъда № 64/02.02.2010 г., постановена по НОХД № 80/2009 г. по описа на РС Ивайловград. С посочената присъда на подсъдимия е наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Именно в този срок подсъдимият е извършил престъплението, за което е признат за виновен с обжалваната присъда, поради което съдът правилно е привел в изпълнение и отложеното наказание. В случая извършеното в изпитателния срок престъпление е по чл. 343в, ал. 2 НК и е умишлено от общ характер, поради което предвид редакцията на разпоредбата на чл. 68,ал. 1 НК изтърпяването на отложеното наказание е задължително и съдът не би могъл да не го приведе в изпълнение, както това е поискано във въззивната жалба.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, при извършената служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
С оглед изложеното обжалваната присъда на основание чл. 337,ал. 1 НПК следва да бъде изменена единствено в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, като същото бъде намалено от една година на четири месеца. В останалата част присъдата като правилна и обоснована следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №7/01.07.2015 г., постановена по НОХД №36/2015 г. на Районен съд Ивайловград, в наказателно – осъдителната й част като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Ю. А. Ю.ов наказание „лишаване от свобода” от една година на четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. |
|
|
|
2. |