Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.VII.2015 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : КОЛЬО ДИМИТРОВ
ЛИЛИЯ
КОЛЕВА
секретар Петя
Делчева
прокурора Павел Жеков
като разгледа
докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело №
431 по описа за 2015 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 6 от 12.VІ.2015 год. по
нохд N 32/2015 год. РС- Ивайловград е признал подсъдимия Р.Ц.К. *** за виновен
в това, че на 23.ІІІ.2015 год. в същия град управлявал МПС- лек автомобил марка
„ВАЗ”21093, рег.№ Х 7388 АВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда- 2,40 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на осн. чл.343
б ал.1 вр. чл.58а и вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода”
за срок от три месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК
със срок от три години. На осн. чл.343 г от НК наложил на подс.К. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” също за срок от 7 месеца.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдмия, който в законния срок я обжалва с
оплакване за несправедливост на наложеното наказание. Поддържа, че пред първоинстанционният съд
прокурорът поискал налагане на наказание „пробация”, което било и становището
на защитата, но съдът необосновано и неоснователно приел, че същото не е
достатъчно за постигане целите на наказанието. Поради това се иска да се измени
обжалваната присъда, като се наложи наказанието, единодушно поискано от
страните по делото.
Против въззивната жалба в законния
срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят
доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбата по изложените оплакване
и искане.
Прокурор от ОП- Хасково намира
въззивната жалба неоснователна, а оплакването по нея- необосновано и
несъстоятелно. Наложеното наказание намира справедливо. Счита постановения
първинстанционен съдебен акт правилен и законосъобразен. Дава заключение да
бъде потвърден.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По
фактическата обстановка:
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда
на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл.
371 т.2 от същия той се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил за същите да не
се събират доказателства, а самопризнанията му да се ползват при постановяване
на присъдата. Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се
подкрепя от събраните на ДП доказателства.
При това положение
фактическата обстановка по делото правилно е била възприета съобразно
изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Въззивният съд на
свой ред, отделно и независимо от преценката на първоинстанционния приема, че
така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства и се подкрепя от тях. В този смисъл обоснована е
била и преценката на първоинстанционния съд досежно фактическата обстановка.
Впрочем по
фактическата обстановка няма и оплаквания по въззивната жалба. Поради това
въззивната инстанция намира за безпредметно да я обсъжда по- подробно. Все пак
доколкото обстоятелствата, описани по обвинителния акт, при които е било
извършено инкриминираното деяние са от значение и при преценка справедливостта
на наложеното наказание, следва да се отбележат някои от тях.
На 23.ІІІ.т.г.
подс.К. бил на работа и след края на работния ден седнал на приятелска почерпка
с колеги. Употребил значително количество алкохол /според обясненията му на ДП
изпил две ракии и две бири/. Въпреки това преценил, че няма пречка да се
прибере у дома, управлявайки лекия си автомобил и седнал зад волана. По пътя
обаче, преминавайки покрай дома на свид.Иванов, загубил управление и се забил в
стената на къщата. Не били причинени значителни имуществени вреди, подсъдимият,
който пътувал сам, не понесъл значителни телесни увреждания /имал нараняване на
лицето, което не налагало специализирано лечение/. Подсъдимият се опитал да
запали двигателя на автомобила си, но не успял. През това време свид.Иванов
излязъл навън да види какво се е случило, извикал на подсъдимия да не се опитва
да потегля и се обадил на тел.112. На място скоро пристигнал авопатрул в
състав- свидетелите Ванев и Стратиев, които възприели, че подсъдимият е във
видимо нетрезво състояние и повикали екип на „Пътен контрол”, който да извърши
проверка за алкохол. Пристигналият свид.Койчев, инспектор „Пътен контрол” при
РУП- Ивайловград извършил проверка с технческо средство „Дрегер Алкотест
По правната квалификация на деянието:
Няма оплаквания по въззивната жалба и в тази част
на присъдата, която е напълно правилна и законосъобразна. Стореното от подс.К.
осъществява признаците от обективна и субективна страна на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, каквото е и повдигнатото против него обвинние. Ето защо
правилно, с оглед установените факти по делото, подсъдимият е признат за
виновен в извършването на същото престъпление.
По вида и размера на наказанието:
В тази насока е и единстветото оплакване по
въззивната жалба, като се претендира налагане на наказание „пробация”, за което
пледирал и прокурорът пред първоинстанционния съд.
За престъплението по чл.343б ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок до една година.
Както е известно, протичането на съдебното
следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК- чл.370 и сл. в хипотезата на чл.371
т.2 от същия вече не задължава съда към императивно приложение на чл.55 от НК
при определяне на наказанието, а предвижда същото да се определи при условията
на чл.58 а ал.1 от същия. Разбира се разпоредбата на ал.4 на чл. 58а дава
възможност да се приложи чл.55 на общо основание, т.е., ако освен
самопризнанието на подсъдимия, по делото са налице и многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства и то такива, при които и най- ниското,
предвидено от закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Първоинстанционният съд е анализирал и обсъдил
смекчаващите обстоятелства по делото, като е отчел като такива- чистото съдебно
минало на подсъдимия и оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина. Според въззивната инстанция,
не е пропуснал други смекчаващи обстоятелства, такива не се сочат и от защитата
нито във въззивната жалба, нито пред въззивния съд.
При тези данни първоинстанционният съд е
мотивирал, че нито едно смекчаващо обстоятелство не се отличава с някаква
изключителност, която да обоснове приложение на чл.55 от НК.
С този извод настоящият състав на въззивния съд се
солидаризира напълно.
Поддържа се в съдебната практика, че
самопризнанието не бива да се надценява като смекчаващо обстоятелство в
случаите на проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, защото
без друго води до редуциране размера на наказанието с 1/3 /а според някои
съдилища в тези случаи дори изобщо не бива да се оценява като такова/.
Настоящият съдебен състав не споделя това разбиране, а и следва да се изтъкне,
че по делото не е налице просто самопризнание, а и оказано съдейдтвие на
органите на ДП за разкриване на фактическата обстановка. От друга страна обаче
същата обаче изобщо не е усложнена и би се установила обективно, всестранно и
пълно и без него. Чистто ъдебно минало на свой ред също не е изключително
смекчаващо обдстоятелство.
Следва да се отчете и друго- за да се приложи
чл.55 от НК не е достатъчно само простото наличие на многобройни смекчаващи
обстоятелства, или дори само на едно, но изключително. Те трябва да бъдат още и
такива, при които и най- малкото, предвидено от закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. В конкретния случая това не е така. Тук е мястото да се
отчете, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е просто над 1,2
на хиляда, при която деянието
се инкриминира, а е точно два пъти повече- 2,4 на хиляда. При такова съдържание
на алкохол трудно би могло да се говори за каквито и да било рефлекси,
способност за съобразяване на пътна обстановка и пр. елементарни качества,
нужни за управлението на МПС. Както се установява по делото, подсъдимият е
забил управлявания от него автомобил в стената на къща и очевидно само едно
благопрятно стечение на обстоятелствата не е довело до по- тежки последици-
значителни имуществени вреди или телесни увреждания. Опитал се е да запали
дивигателя, което е индиция за вероятно намерение да се отдалечи от
местопроизшествието. Поведението на подсъдимия е проява на дръзка и непростима
самонадеяност и пренебрежително отношение към закона. Поради това въззивният
съд приема, че за да се постигнат целите на наказанието и по- конкретно самият
подсъдим да осъзнае чрез постановената присъда каква е обществената оценка на стореното от него, не
е оправдано приложение на чл.55 от НК.
В заключение- правилно, обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е определил наказанието при условията
на чл.58а ал.1 от НК, като е редуцирал същото с 1/3, но не по-малко от законоустановения
минимум на наказанието „лишаване от свобода”- 3 месеца, като е отложил
изтърпяването на същото по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от три години.
Единствена забележка към първоинстанцинония съд
може да се отправи за твърде краткия срок, за който на осн. чл.343г от НК е
наложено наказанието „лишаване от правото да се управлява МПС” - 7 месеца,
който е неадекватен на концентрацията на алкохол в кръвта от 2,4 на хиляда, но
тази й част против присъдата няма протест.
Ето защо всички изложени оплаквания, респ. искания
по въззивната жалба се преценяват от въззивния съд като неоснователни и
необосновани, поради което ще следва да останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Предвид гореизложеното, Хасковският
окръжен съд счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда- правилна
и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6 от 12.VІ.2015 година по Нохд № 32/2015 год. по описа на РС– Ивайловград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: