О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д    Х  А  С  К  О  В  О

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

  346/ 20.VІІ.2015 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд-Хасково на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, открито заседание, граждански състав:

                                                             Председател  :  Деляна Пейкова

Членове : 1.Анна Петкова

2.Георги Гочев

При секретар-протоколиста Антоанета Иванова като разгледа докладваното от съдия Георги Гочев въззивно гражданско дело №383/2015 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

                        С решение №13/30.ІІІ.2015 г. постановено по гр.дело №95/2014 г. състав на Районен съд-Ивайловград признава за установено че М.К.П.,ЕГН:********** дължи на С.Г.Г., ЕГН:********** сумата 454.60 лв. получени през 2011,2012,2013 и 2014 г. субсидии за предаден през 2008 г. от ищцата чрез ответника тютюн,ведно със законната лихва от представяне на заявлението пред съда до окончателното изплащане на задължението.

                        С решението си съдът осъжда М.П. да заплати на С. Теоргьовска 146 лв. деловодни разноски в заповедното произодство и 259 лв. деловодни разноски в исковото производство,както и С.Г. да заплати на М.П. 220 лв. деловодни разноски в исковото производство.

                        Решението е постановено по установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,предвид представено възражение от ответницата М.П. против издадената заповед за изпълнение за сумата по реда на чл.410 от ГПК,обект на произнасяне по ЧГД №85/2014 г. на РС-Ивайловград,образувано по заявление на ищцата С.Г..

 

Обстоятелства по въззива

 

                        Недоволна от решението е останала М.К.П., ЕГН:**********,***,поради което го атакува като неправилно,постановено в противоречие с процесуалните правила и незаконосъобразно,с искане за отмяната му и отхвърляне на предявената установителна претенция.Първата инстанция необосновано приела,че между страните е налице сключен договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД относно предаването на посочения тютюн,като същевременно свидетелските показания,ценени от съда,били в пълно противоречие с писмените доказателства.Последните извеждали,че единствен титуляр на правото да получи субсидията е именно ответницата,тъй-като само тя е предала тютюна.Същевременно районния съд в противоречие със закона е приел,че липсата на статут на земеделски производител на ищцата било ирелевантно за случая.

                        В отговора на въззивната жалба С.Г.Г., ЕГН:**********,*** същата за неоснователна,а постановеното решение за правилно и законосъобразно.Между страните по делото имало действителен договор за поръчка,който валидно ги обвързвал и който поставял в задължение на М.П. да изплати на въззиваемата получевите от нея земеделски субсидии.

 

Правни съображения

 

                        В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.    В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Въззивникът е носител на субективното право на жалба против първоинстанционното решение,тъй-като същото го прави адресат на неблагоприятни за правната му сфера последици.Страните по делото са били страни и по заповедно производство,по което настоящия въззиваем отправя възражение за недължимост на обективираното в заповедта за изпълнение,за което от своя страна въззивникът предявява установителен иск по чл.422 от ГПК.

                        Преценено по същество се явява неправилно и противоречащо на закона,тъй-като обективираното вземане в заповедта за изпълнение не съществува.

                        Предявената установителна претенция е с правно основание чл.422 от ГПК и чл.280 от ЗЗД.Ищцата твърди сключване на договор за поръчка с ответницата,сключен през 2008 г.,по силата на който последната поела задължението да предаде произведен от Г. тютюн,след което да й заплати субсидията за него,тъй-като само ответницата имала договор и била земеделски производител.

                        От събраните по делото доказателства не се установява наличие на твърдения договор за поръчка,очертан в исковата молба.Няма пълно и главно доказване,че през 2008 г. страните по делото са създали облигаторна връзка за изплащане на получени субсидии от страна на земеделския производител П. за предадения чрез нея тютюн на нерегистрираната производителка Г..В тази насока няма твърдо и категорично установени факти,които да извеждат заявеното право пред съда.От друга страна подобна договорка се изключва към 2008 г. и от обективното възникване в правния мир на възможността земеделските производители на тютюн,съответно регистрирани,да получават тези субсидии едва с Наредба №2/2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. Следователно сочения договор за поръчка от ищцата е невъзможен към 2008 г.,тъй-като липсва въобще възможността да се получават подобни субсидии от категорията на изплатените след приемане на тази наредба на ответницата,което от своя страна изключва знанието на страните в тази насока към 2008 г.Ето защо процесния договор не е доказано да съществува и да обвързва в материално правен план въззиваемата и въззивницата.

                        Най-вероятно между страните е имало договорка за предаване на произведения през 2008 г. тютюн от Г. на П.,предвид статута на последната като земеделски производител и като страна по договор с изкупвача на тютюн,като свой,след което на поръчителя да се изплати само равностойността му.Обстоятелства,за които по делото има известни данни-както в изложеното от свидетелите предаване на тютюна от Г.,така и по отношение на платената сума на същата от П..Следва обаче да се отбележи,че договорката за изплащане на равностойността на предадения тютюн не е обект на настоящата претенция по чл.422 от ГПК вр. с чл.280 от ЗЗД.

                        Ето защо първоинстанционото решение е неправилно и незаконосъобразно,поради което следва да се отмени и предявената установителна претенция се отхвърли като неоснователна.

                        Ще следва на въззивницата да се изплатят и направените разноски в двете производства както следва-за това пред РС-Ивайловград-400 лв. заплатен хонорар за адвокат и за пред Окръжен съд-Хасково-87 лв. д-т- за обжалване,400 лв. заплатен адв.хонорар и 3.50 лв. други такси или общо 890.50 лв.

                        Водим от изложеното и на основание чл.271 вр. с чл.280 от ГПК Окръжен съд-Хасково

Р     Е    Ш    И

 

                        ОТМЕНЯ решение №13/30.ІІІ.2015 г. постановено по гр.дело №95/2014 г. на Районен съд-Ивайловград.

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.280 от ЗЗД от С.Г.Г., ЕГН:**********,*** М.К.П., ЕГН:**********,*** признаване съществуването на вземането,обект на произнасяне по Заповед №36/01.VІІІ.2014 г. по ч.гр.дело № 85/2014 г. на РС-Ивайловград-дължимостта на сумата 454.60 лв. получени през 2011,2012,2013 и 2014 г. субсидии за предаден през 2008 г. от ищцата чрез ответницата тютюн,ведно със законната лихва от представяне на заявлението пред съда-31.VІІ.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

                        РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                        Председател :

 

 

 

                        Членове :   1.                                      2.