Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.07.2015 година гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав

на ……седемнадесети юни………..………… две хиляди и петнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА

ГЕОРГИ ГОЧЕВ

С участието на секретаря……Петя Делчева…….……………………………….

И прокурора …………………………………………..…..…………………………

като разгледа докладваното от съдия Петкова…..…..…..………………………..

Въззивно гражданско дело …………….№ 349 по описа за 2015 година………,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие във връзка с разпоредбите на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16/29.04.2015 година, постановено по гр.д. № 19/2015 година по описа на РС-Ивайловград е наложена мярка по ЗЗДН, като А.А.А. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното й дете Г.С.Х. с ЕГН **********. Едновременно с това, на основание чл. 5 ал. 4 от Закона за защита срещу домашно насилие, А.А.А. е осъдена да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на Държавата. Постановено е да се издаде заповед за защита, нарушителката А. е осъдена да заплати в полза на държавата държавна такса за производството в размер на 25 лева. Деловодните разноски са възложени с оглед изхода на делото.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата А.А.А., която обжалва първоинстанционния акт чрез процесуалния си представител адв. Д.. Внася оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните доводи на жалбоподателя могат да се обобщят като оплаквания за необоснованост на решението поради противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Въззивницата настоява, че детето Г. е манипулирано от бащата, а развилото се производство по закона за защита от домашното насилие е използвано като инструмент в междуличностни спорове на родителите. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена. С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В 3-дневния срок по чл. 17 ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие въззиваемият С.Г.Х. като законен представител на малолетния Г.С.Х. не прави възражения и не сочи нови доказателства.

В с.з. пред ХОС въззивницата се представлява от адв. Д. който заявява, че поддържа въззивната жалба и въведените с нея доводи и искония.

В с.з. пред ХОС въззиваемият се представлява от адв. Христова, която оспорва въззивната жалба. Заема становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на деловодни разноски.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 17 ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258 ал. 1 от ГПК. Жалбата е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решението.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивания контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Събраните по делото доказателства, допустими от чл. 13 от Закона за защита от домашното насилие, налагат да се приеме следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото, че А.А. А. и С.Г.Х. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2009 година. По силата на бракоразводното решение, упражняването на родителските права върху родените от брака деца – М.С.Х. с ЕГН ********** и Г.С.Х. с ЕГН ********** е предоставено на майката, като след развода те са останали да живеят при нея в град Ивайловград. Бащата живее в с. Свирачи, община Ивайловград. От доклади и протоколи на социалните служби става ясно, че отношенията между двамата родители в момента са силно изострени и бащата прави постъпки за преуреждане на въпроса за родителските права над децата, а именно – претендира той да ги упражнява. А.А. не оспорва заявеното от С.Х. обстоятелство, че през месец ноември 2014 година е напуснала град Ивайловград, като е оставила децата на грижите на родителите си. От социален доклад на ДСП-Ивайловград от 24.02.2015 година става ясно, че бащата съзира в тази постъпка на майката възможност за себе си. Взема и двете деца при себе си в село Свирачи, където по-малкият Г. остава и до настоящия момент, премества го от училище в град Ивайловград в училище в с. Свирачи, детето прекъсва връзките с приятелите и средата си, преустановява обичайните си тренировки по футбол и шах, отказва контактите с майката, изразява негативни нагласи и разрежда посещенията при бабата и дядото по майчина линия, а с брат си контактува предимно по телефон. Социалните служби, наблюдаващи детето, изразяват мнение, че Г. е манипулиран от бащата, който с учудващо равнодушие приема разделянето на двете деца - старшият син на страните М. сам се връща в дома на майката А. под грижите на бабата и дядото по майчина линия.

Доколкото предмет на това производство не е упражняването на родителските права, нито като цяло родителските качества на страните, а конкретен епизод на проява на домашно насилие, релевантни по делото са само конкретни факти, относими към датата 04.02.2015 година. Според подадената от малолетния Г.Х., чрез баща му С.Х., молба за защита по ЗЗДН, на посочената дата майката А.А. посетила училището на Г. ***, опитала се да го прибере против волята му в град Ивайловград, а след това да го отведе в град Нови Пазар. Дърпала го, държала се настоятелно, с което притеснила и разстроила детето. Сезиран с молба по ЗЗДН, съдът е длъжен да изясни случая в заявените от молителя (пострадал) рамки. Следователно, на обсъждане подлежат само събраните по делото доказателства, относими към така изнесените твърдения. В частта на молба, подадена от детето М.С.Х. производството по делото е прекратено и доказателствата, касаещи последния, са ирелевантни.

Както принципно правилно опонира процесуалният представител на въззиваемия, съдът може да издаде заповед за защита и само на основание приложената към молбата декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като се приема, че тя е годно доказателствено средство в производството по издаване на заповед за защита. Тази възможност е предвидена, обаче, само за случаите, когато по делото няма други доказателства. Верността на заявеното с декларацията е оборима, т.е. доказването на противното е допустимо. По общо правило, страната не дължи доказването на отрицателни факти. Относимо към настоящото производство това означава, че в случай ако нарушителят оспорва декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, този, който твърди извършен акт на домашно насилие, дължи да проведе пълно и главно доказване на заявените обстоятелства, Съгласно правилото по чл. 13 от ЗЗДН, в това производство са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а освен това и протоколите, докладите и други актове на социалните служби, както и становища на психолози, консултирали пострадалото лице.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че при условията на пълно и главно доказване въззиваемият не е установил да е извършен акт на домашно насилие от майката над детето Г.. На първо място, имат основание доводите на процесуалния представител на въззивницата за това, че декларацията не съдържа достатъчна конкретика относно релевантните обстоятелства – дата, място и конкретни действия на майката, в които това насилие се е състояло. Доколкото съгласно чл. 13 ал. 2 т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН декларацията е годно доказателствено средство, а при липса на други доказателства – и единствено, съдът приема, че тя следва да има поне минимално съдържание относно факти на нарушението.

Няма спор по делото, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства, на 04.02.2015 година въззивницата действително е посетила училището в с. Свирачи, в което учи детето Г.. Св. Б. – директор на училището е присъствала от първия момент на пребиваването на А.А. в сградата на училището до напускането й. Тя е служебно лице, не се намира в родствени връзки със страните и за нея не се установяват каквито и да било други обстоятелства по чл. 172 ГПК. Поради това показанията на св. Балабанов са особено ценни за правилното решаване на делото и съдът дава приоритет на тях пред обясненията на самото дете Г.. От показанията на директорката става ясно, че на 04.02.2015 година майката на Г. подала молба за връщане на детето в училището в град Ивайловград, в което детето се е обучавало до преместването му от бащата на 08.12.2014 година. Освен това, майката поискала да се срещне с детето, държала се настоятелно и в крайна сметка искането й било уважено. Директорката на училището последователно, ясно и пълно ни сочи всички действия на майката спрямо детето: тя му донесла подаръци и пари и се опитвала да му ги даде, опитвала се да прегърне и целуне момчето, молила го да се върне при нея. В отговор, детето Г. се държало дистанцирано, дърпало се и се пазило от милувките на майка си, отказало пари и подаръци, отскубнало се и избягало.

Показанията на св. Б. не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, в това число от показанията на св. Г.. Последната пресъздава обстоятелствата, последващи срещата между майката и детето: в един много кратък срок след идването на майката, в училището се появил и бащата С.Х.. Последвал скандал между майката и бащата, А.А. счела, че св. Г. е извикала бащата в училището, поради което проявила негативна реакция към нея.

Както вече бе посочено по-горе, съдът не кредитира с доверие твърденията на пострадалия в това производство – Г.Х.. Касае се за 12-годишно дете и не са необходими специални знания, за да се прецени, че дете на тази възраст е лесно податливо на влияние на близкостоящия до него възрастен. В случая това е бащата С.Х., за който съдът приема, че е оказал отрицателно въздействие върху психиката на Г., довело до създаване на силно негативни нагласи към майката А.А.. За такива манипулации, включително заучаване на информацията, която детето е било задължавано да съобщава пред социалните работници и психолози (голяма част от нея – невярна), говори изготвеният от Дирекция „Социално подпомагане” – Ивайловград социален доклад. От доклада се установява, още, че бащата използва и минимални поводи, ангажира социални и други институции, за да дискредитира майката. Социалните работници констатират, че най-тежкият ефект от поведението му се произвежда върху психиката и нормалното развитие на децата, най-вече по-малкия Г.. Поради това съдът приема, че обясненията на Г.Х. са манипулирани от баща му С.Х. и не им дава вяра. Освен това, твърденията на Г. за насилствени действия от страна на майка му - дърпане, хващане за ръце и дрехите, опити принудително да го отведе със себе си, не се подкрепят от останалите доказателства и по категоричен начин се опровергават от показанията на св. Б..

Останалите събрани по делото доказателства нямат пряко отношение към твърдения акт на домашно насилие. От протоколите на социалните служби за проведени срещи с детето Г. и писмена информация от проведено психологическо консултиране на Г.Х. *** е несъмнено, че конфликтът между родителите не само е налице, но и ескалира, както и че това се отразява изключително пагубно на развитието и психическото състояние на 12-годишния Г.. Тези доказателства, обаче, имат отношение към евентуално производство за упражняване на родителските права, не и към предмета на настоящото дело. Впрочем, дори и да се приеме противното, от съвкупния доказателствен материал не могат да се изведат дори и само бегли индикации за упражнявано към настоящия момент от майката А. спрямо детето Г. физическо или психическо насилие. Както вече бе посочено по-горе, психиката на детето без съмнение е много силно натоварена, то е поставено в изолация от обичайната му среда, изоставило е любимите си занимания в град Ивайловград (футбол и шах), накърнена е връзката му с майката А., брат му М. и бабата и дядото по майчина линия – все лица, които дотогава са били неговата привична среда. Но отговорност за това следва да се търси не само в действията на майката. Тя е обща на двамата родители, които в надпреварата си за родителските права забравят за висшия интерес – този на детето.

Съгласно дефиницията на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие, както и опит за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Анализът на събраните по делото доказателства налага да се приеме, че с установените по делото действия А.А. не е извършила дефинирания с ЗЗДН акт на насилие спрямо детето си Г.Х.. Опитите й да контактува с детето си, да изрази обичта си на майка, която при това не е виждала детето близо три месеца, са интерпретирани неправилно. Няма нищо ненормално или осъдително в прегръдки и целувки на родител към малолетно дете, нито в това да се подари подарък или да се дадат джобни пари на ученика. Не следва да се забравя, че до момента няма влязло в законна сила решение, с което режимът на упражняването на родителските права да е променен – носителят на това право и задължение продължава да бъде майката А.А.. Така че в констатираните от съда рамки, контактът й с детето е бил напълно правомерен, естествен и обясним с оглед обстоятелството, че бащата прави всичко възможно, за да изолира детето Г. от нея. Действително, последващото поведение на майката А. (след като детето вече е било избягало) е било осъдително – никакви обстоятелства не могат да оправдаят лични свади в присъствие на деца, още повече в училището. Но тук следва да се отчете, че скандалът е бил предизвикан от появата в училището на бащата С.Х.. Така че ако ще се търси отговорност за такава проява, то и от двамата родители на Г., а не само от А.А.. Поради гореизложеното въззивният съд счита, че молбата на малолетния Г.Х., депозирана чрез баща му С.Х., е неоснователна. Няма основания и предпоставки за налагане на мерки за защита от домашно насилие над детето Г. от майка му А.А..*** в противния смисъл са неправилни и необосновани.

Ето защо първоинстанционното решение се явява необосновано – то не почива на събраните по делото доказателства. Установените по делото действия на майката са интерпретирани неправилно - те не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗД. Следователно и материалният закон е приложен неправилно. На основание чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, а вместо него – постановено ново, с което молбата за защита от домашното насилие следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и изводите на неправилност на първоинстанционното решение, С.Х. като представител на малолетния въззиваем Г.Х., следва да понесе тежестта от направените от въззивницата деловодни разноски пред РС-Ивайловград. Въззиницата предявява претенция и за разноски за втората инстанция, но не сочи доказателства за сторени такива в производството пред ХОС. Поради това следва да й се присъди само сумата 300 лева – разноски за първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, молителят не дължи заплащането на държавна такса за настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 16 от 29.04.2015 година, постановено по гр. дело № 19/2015 година по описа на РС – Ивайловград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита от домашно насилие, подадена от малолетния Г.С.Х. с ЕГН **********, действащ чрез баща му и законен представител С.Г.Х., ЕГН **********, като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу А.А.А. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА С.Г.Х., ЕГН **********,*** да заплати на А.А.А. с ЕГН ********** *** сумата 300 лева – деловодни разноски за производството пред РС-Ивайловград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.