Р Е Ш Е Н И Е

№ 393 01.10.2014 г. гр. Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ……..........……………...........................……………................. състав

на седемнадесети септември……………….…....................... две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав :

Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

Членове : АННА ПЕТКОВА

ГЕОРГИ ГОЧЕВ

секретар ……… Галя Кирилова …….. . ………….……….……………………………………………

прокурор ……………………………………........... .....................................................……………….......

като разгледа докладваното от .............................................председателя. ...…..................…………….

В гр. дело № 603.......... по описа за 2014 год., …........................................……………..................….

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19 от 03.06.2014 г., постановено по гр.д. № 108 по описа за 2013, РС Ивайловград е признал за незаконно извършеното със Заповед № 1/08.10.2013 г. на ЕТ „ ЛН- Е. Д.” уволнение на Е.А.П. *** и отменил тази заповед като незаконосъобразна.

Съдът е възстановил на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Е.А.П. – Х. на заеманата преди уволнението длъжност „ маникюрист” при ЕТ „ ЛН Е. Д.”

Съдът е осъдил ЕТ „ ЛН – Е. Д.” да заплати на Е.А.П.- Х. сумата в размер на 225 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва до окончателно погасяване на задължението, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 350 лв. е отхвърлил.

Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 441 лв. – направени по делото разноски, съобразно уважената част на иска, а по сметка на РС Ивайловград –ДТ в размер на 150 лв.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1 и 2 от КТ и чл.224 от КТ, както и в частта, в която са присъдени направените по делото разноски, е останал въззивникът ЕТ „ ЛН – Е. Д., който чрез процесуалният си представител адв. Пожарлиева, обжалва същото в срок. Навежда доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Неправилен бил изводът на съда,че не била преодоляна закрилата по чл. 344 ал.3 от КТ. Твърди,че работодателят, преди да предприеме уволнението на работника е поискал разрешение от ИТ и получил такова. Неправилно съдът присъдил в полза на ищцата направени по делото разноски, за които не бил представен списък за разноски и не било ясно как са формирани. Съдът допуснал нарушение, като посочил,че решението е постановено по гр.д. № 124/2013 г., което не било воденото между страните дело. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Ивайловград и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Пожарлиева, поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски

В съдебно заседание въззиваемата ,чрез пълномощника си адв. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Ивайловград и присъди направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните констатира следната фактическа обстановка:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е частично основателна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно в частта, в която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал. т.1 и 2 от КТ и в тази част следва да бъде потвърдено.

Постановеното от първоинстанционният съд решение, в частта, в която е уважил предявеният иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане е неправилно и следва да бъде отменено.

РС Ивайловград е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1-3 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ, предявени от Е.А.П. *** против Е. Д., действаща като ЕТ „ ЛН – Е. ***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1-2 са основателни и доказани, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви, в тази част, на основание чл.272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е отговорил обосновано на всички поставени в исковата молба въпроси и направени в писмения отговор възражения. Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционният съд.

За да постанови обжалваният съдебен акт в частта на уважените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ първоинстанционният съд е приел,че работодателят не е спазил процедурата по чл.333 ал.1 т.1 и ал.5 от КТ, което е самостоятелно основание да се отмени заповедта като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество. Следва да се отбележи, допълнително към изложеното от първоинстанционният съд, че изцяло в тежест на работодателя е да докаже,че преди да прекрати трудовият договор с работник, ползващ се с предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.1 и ал.5 от КТ е взел необходимото разрешение от ИТ.

Безспорно установено по делото е, че ищцата към момента на връчване на процесната заповед се ползва от закрила при уволнение на три самостоятелни основания - като работник с дете до тригодишна възраст – чл.333 ал.1 т.1 от КТ , като работник, ползващ законоустановен отпуск – т.4 и като бременна работничка – чл.333 ал5 от КТ. За да бъде преодоляна тази защита работодателят следва да поиска предварително разрешение от ИТ за всяко едно от основанията поотделно. Работодателят е бил известен за това, което е видно,както от представените писмени доказателства – болнични листове и др., така и от направеното искане до ИТ вх. № 0072-3701 от 20.09.2013 г. Видно от последното е,че работодателят е поискал разрешение от ИТ да даде разрешение за прекратяване на трудовия договор с работничката, като е посочил,че същата се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.1 и 4 и чл.333 ал.5 от КТ. С писмо изх. № 0072-3797 от 30.09.2013 г. ИТ уведомява работодателя, че дава разрешение на основание чл.333 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор с Е. Х.. По останалите две искания ИТ не се е произнесла, което следва да се приеме като отказ да даде разрешение на основание чл.333 ал.1 т.4 и ал.5. Липсата на разрешение е пречка работодателят да прекрати трудовият договор с работника, т.като закрилата от която той се ползва не е преодоляна. Ето защо само на това основание атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, което е основание за нейната отмяна от съда без да разглежда спора по същество / чл.344 ал.3 от КТ/, извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд.

Правилен е изводът на съда за основателност на предявеният обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, което е обусловено от основателността на предявеният главен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционният съд в частта ,касаеща уваженият иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ. Предпоставка за уважаване на този иск е прекратяване на трудовият договор с работника. В случая, когато заповедта за прекратяване на трудовият договор е отменена отпада и основанието за получаване на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Ето защо в тази част жалбата е основателна. Постановеното от първоинстанционният съд решение в тази част следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което се отхвърли иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

С оглед изложеното неоснователно е искането на въззивника за извършване на прихващане на това обезщетение с обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. Това искане е неоснователно и затова,защото работникът не дължи обезщетение на работодателя на посоченото основание. Тази разпоредба е приложима при законосъобразно уволнение, в която хипотеза настоящият случай не попада.

Неоснователна е жалбата на въззивника Е. Д., действаща като ЕТ „ ЛН – Е. *** в частта на постановеното от първоинстанционният съд решение, касаещо разноски в производството пред първоинстанционният съд.По договор за правна помощ ищцата е заплатила сумата от 500 лв. възнаграждение на адвокат. Съдът е присъдил сумата от 441 лв., съобразявайки частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ. Независимо от това,че този иск е изцяло неоснователен по изложените по-горе съображения, размерът на присъдените разноски не следва да бъде намален, доколкото договореното и изплатено възнаграждение не е диференцирано за всеки един от исковете и е в минималният размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд, изразяващо се в неточно посочване в съдебното решение на делото, по което е постановен акта. Действително съдът неправилно е посочил номера на делото, но се касае за допусната очевидна фактическа грешка, която след връщане на делото следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 19 от 03.06.2014 г. на РС Ивайловград, постановено по гр.д. № 108 по описа за 2013, в частта, в която съдът е осъдил ЕТ „ ЛН – Е. Д.” да заплати на Е.А.П.- Х. сумата в размер на 225 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва до окончателно погасяване на задължението, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.А.П. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Хасково, бул. „ Б.” № ***, вх.Б, ет.1, офис 4 – адв. Д. против Е. Ангелова Д., действаща като ЕТ „ ЛН Е. ***, ЕИК ******** иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за заплащане сумата в размер на 225 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва до окончателно погасяване на задължението като неоснователен .

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 03.06.2014 г. на РС Ивайловград, постановено по гр.д. № 108 по описа за 2013 г. в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в едномесечен срок, считано от 01.10.2014 г. – датата на обявяване на съдебното решение, за което страните са уведомени в съдебно заседание.

Председател: Членове: 1.

2.