Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

№ 411

гр.  Хасково  15.10.2014  год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд…………….…………………………..…… в открито

заседание на седемнадесети септември

две хиляди и четиринадесета година………………..………………..…в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ТОШКА ИВАНОВА

                                                                    2.ЛИЛИЯ КОЛЕВА

 

при секретаря Славея Калоянова…..…..….……….………и в присъствието на

прокурора ……………….……………..…………………………. .като разгледа

докладваното от съдия   И В А Н О В А …………в. гр. д. №  …. 531..........….

по описа за 2014   год., взе предвид следното:

 

 

                                      Производството е въззивно – по реда на Глава ХХ – чл. 258 – 273 от ГПК.

                                      ВЪЗЗИВНИКЪТ – „Т.” ЕООД – гр.Хасково е  останал   недоволен  от  решение № 17 / 11.04.2014  год., постановено по гр.д. №  16 / 2014 год. по описа на Районен съд - Ивайловград, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него съда постанови друго, с което отхвърли предявения  иск.           

                                      ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - „ЕЛКОМ АМ” ЕООД – гр.Ивайловград – оспорва жалбата.

                                      Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                      Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск , чиято правна квалификация следва да бъде определена като такава по чл.55, ал.1, предл.3 – то от ЗЗД за сума в размер на 2 000  лева, претендирана като дадена на отпаднало основание – развален договор за поръчка, съдържащ и клаузи от договор за изработка.      

                                     Безспорно по делото е установено, че на 20.06.2011 год. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по силата на сключения помежду им консултантски договор, в изпълнение на който въззиваемия е заплатил на въззивника сума в размер на 2 000 лева, представляваща част от договореното възнаграждение, съгласно раздел ІІ,  т.2.1 от договора.  Уточнено е още, че сумата се дължи непосредствено  при подписване на споразумението и касае остойностяване на предварителна работа относно изготвянето на десет годишен бизнес план. В подкрепа на твърдението на ищеца – въззиваем в настоящото производство, че е платил договорената сума е представена и приета като писмено доказателство вносна бележка – кредитен превод от 22.06.2011 год., която не е оспорена от ответника – въззивник. Не са оспорени по надлежния за това ред и фактическите обстоятелства, установени от събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Тошев и Димитров, сочещи на пълно неизпълнение на договора от страна на ответника. Като безспорно съдът приема и това, че договорът между страните е надлежно развален от страна на ищеца, чрез едностранно волеизявление, отправено до ответника. Направеното от последния оспорване на факта на получаване на поканата, обективираща изявлението за разваляне на договора, съдът намира за недоказано, а от тук и неоснователно. От друга страна същото се явява и правно ирелевантно, предвид обстоятелството, че с получаване на исковата молба са настъпили последиците от разваляне на договора. Като неоснователно съдът намира и направеното от ответника – въззивник в настоящото производство твърдение за неоказано от страна на ищеца съдействие, необходимо за изпълнение на договора, предвид липсата на доказателства в тази насока. Напротив, същите се опровергават и от събраните по делото гласни доказателства, посочени от ищеца.  В подкрепа на направеното от ответника възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца, основано на раздел ІІ, т.2.3 от договора и свеждащо се до неизпълнение задълженията на ищеца за заплащане на направените разходи – пътни и дневни, по делото не се събраха доказателства, доказващи извършването им.

                                               С оглед на изложеното, съдът приема, че сключения между страните договор е бил надлежно развален, поради неизпълнението му от страна на ответника, с оглед на което и на основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД всяка от страните е длъжна да възстанови на другата  полученото от нея в изпълнение на договора, като такова, получено на отпаднало основание.

                                               Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения иск, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено и към чиито мотиви съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

                                               Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

 

 

                   Р                          Е                          Ш                         И

 

 

                                               ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 11.04.2014 год., постановено по гр.д. № 16 / 2014 год. по описа на Районен съд – Ивайловград.

                                               Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1……………….

 

 

                                                                  2……………….