Р  Е  Ш  Е  Н  И   E

 

№                                                   23.05. 2014 год.                                            гр.Хасково

 

 

        

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд   първи  въззивен граждански състав

на   двадесет и трети април   две  хиляди и четиринадесета  година

В открито съдебно заседание, в следния състав :

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :    МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:     ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                           ТОДОР ХАДЖИЕВ   

                                                                                                                                             

 

                                                               

 

Секретар    Галя Кирилова

Прокурор    Елеонора Иванова

Като разгледа докладваното от член съдията   СЕРАФИМОВА  

В гр.дело № 165  по описа за 2014  година

За да се произнесе взе предвид следното :

 

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

                     С Решение № 50/20.12.2013 г. Районен съд – Ивайловград осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на З.В.Д. *** сумата 2000,00 /две хиляди/ лева, за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 761/2009 г. по описа на РУ на МВР - Димитровград, представляващо прокурорска преписка вх.№ 579/2010 г. на Районна прокуратура - Хасково, за престъпление по чл.309, ал.1 от НК,както и законната лихва върху тази сума от 29.07.2010 г. - датата на влизане в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство  до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля като неоснователни исковете за разликата над уважения размер на неимуществените вреди от 2000.00 лева до претендираните 10 000.00 лева и за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16.05.2010 г. до 28.07.2010 г. включително. Районен съд – Ивайловград отхвърля като неоснователен  иска на З.В.Д. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 250.00 лева, имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ от досъдебното производство, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Районен съд - Ивайловград осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на З.В.Д. сумата 10.00  лева - разноски по делото за заплатени държавни такси, както и сумата от 19.51  лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

                          Недоволен от решението е останал въззивникът Прокуратура на Република България, който чрез районен прокурор на РП - Ивайловград обжалва същото в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на З.В.Д. сумата от 2000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението в тази част при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се във въззивната жалба, че в решението била изложена сравнително правилна фактическа обстановка, но изводът на съда за наличие на петте кумулативно дадени предпоставки за възникване на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ били немотивирани и неоснователни.  Претендира от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

                     В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната  жалба от З.В.Д..

                     Недоволна от решението на съда е останала и въззивницата З.В.Д. ,която облжалва решението в частта,в която съдът отхвърля като неоснователен иска над уважения размер за неимуществени вреди от 2 000 лв. до 10 000 лв., както и за обезщетението за имуществени вреди в размер на 250 лв., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Счита, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства, както и с приложените към исковата й молба решения на ВКС, които решения касаели водени аналогични дела от нея против Прокуратурата на Република България.Счита, че с ангажираните по делото доказателства искът й за присъждане на обезщетение в размер на 10000 лв. покрива до голяма степен претърпения от нея психически тормоз вследствие на незаконното обвинение и този размер отговаря на моралния размер, който прокуратурата следва да поеме от действията си. Претендира от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което изцяло да уважи предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди до 10 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 250 лв. Претендира и за разноски по делото.

                     В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария.

                     СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

                     Районен съд  - Ивайловград  е бил сезиран с иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.Ищцата  твърди в исковата молба, че срещу нея било образувано ДП № 761/2009 г. по описа на РУ на МВР Димитровгра,  за  престъпление по чл.309,ал.1 НК,за това,че на 15.04.2007 г.,в качеството си на адвокат съставила и употребила договор за правна помощ между нея  и Петко Тенев по силата на на който било образувано изпълнително дело № 200887400362 против бившата съпрута на Петко Тенев.Досъдебното производство било разделено, като от него било образувано досъдебно производство № 236/2010 г. на РУП-Димитровград, което било прекратено. По ДП № 761/2009 г. по описа на РУна МВР ищцата била привлечена като обвиняема с постановление от 24.04.2010 г.В хода на разследването по ДП № 761/2009 г., по описа на РУ на МВР било установено,че има реално упълномощаване от страна на Петко Тенев и досъдебното производство било прекратено. Поради недоказаност на обвинението.Твърди се в исковата молба,че през същият период от време срещу ищцата се водили и други наказателни производства,които също били прекратени,а част от тях завършили с опрвдателни присъди.Периодът през който срещу нея били водени наказателните производства бил тежък за нея както в личен така и в професионален план. Поради наличието на досъдебно производство, преди това производство да бъде разделено на две производства ,за същият случай й било наложено дисциплинарно наказание- лишаване от право да упражнявая адвокатска професия за срок от 1 година, по дисциплинарно дело № 20/2009 г. на АК-Хасково и глоба в размер на 2 минимални работни заплати, което наказание  влязло в сила на 11.11.2009 г. Всичко това се отразило на психическото й състояни, отключило емоционален срив и се отразило и на семейството й. Родителите й починали  преждевременно, преди 2011 година, тъй като не могли да издържат на напрежението. Намаляли  клиентите й, което  довело и до липса на средства за издръжката й.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБългария да й  заплати  сумата 10 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу нея ДП № 761/2009 г., по описа на РУ нМВР –Димитровгад, представляващо прокурорска преписка,вх.№ 579/2010 г. на Районна прокуратура - Хасково, за престъпление по чл.309,ал.1 НК,ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г. до окончателнтото изпращане на сумата и  250 лева обезщетение  за причинени  имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ по досъдебното производство,ведно  със законната лихва върху тази сума,считано от 16.05.2010 г. до окончтелното изплащане на сумата.Претендира и за разноски.

 Ответникът - Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск като неоснователен. Твърди се в отговора на исковата молба,че Постановлението, с което РП -Хасково прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 761/2009 г. на РУМВР - Димитровград не било придобило стабилност защото нямало данни дали е влязло в сила и кога. Ищцата имала качеството на обвиняемо лице в кратък период от време от 15.02.2010 г. до 24.04.2010 г.и била  с най-леката мярка за неотклонение - "подписка", което не ограничило съществено ритъма й на живот. Възразява, че по досъдебното производство са били извършвани многобройни процесуални действия с участие на ищцата и че същата била изолирана от близките си, че имало отлив на клиенти, че воденото производство било станало достояние на близките и приятелите на ищцата. Прокуратурата не била разгласявала информация за делото, поради което не следвало да носи отговорност за чужди действия и за засегнатата репутация. Счита,че размера на иска бил несонователно завишен. Оспорва изцяло  и иска за претърпени от ищцата  имуществените вреди.В с.з. ответникът поддържа отговора поддържа отговора, като навежда и допълнителни основания за неоснователност на иска - наказателното производство било прекратено поради недоказаност, ето защо не била налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от  ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди.

По делото не се  спори и се установява от приетото като писмено доказателство  досъдебното производство,че  дознание № 761/2009 г . на РУ МВР  Димитровград е било образувано на 15.10.2009 г. с постановление на РП - Димитровград, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, по жалба на гражданина Петко Тенев.

 С Постановление от 15.02.2010 г.ищцата е привлечена  като обвиняема по ДП № 761/2009 г . на РУ на МВР - Димитровград - за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл.26, ал. 1 - за това, че в периода 24.08.2007 г. - 01.08.2008 г. в гр. Димитровград  и в  гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, сама съставила и употребила неистински частни документи, както следва: на 24.08.2007 г. в гр. Димитровград сама съставила неистински частен
документ - договор за правна защита и съдействие между Петко Тенев и З.
Д. и пълномощно от името на Петко Тенев с № 0064158, които употребила
на 29.08.2007 г. пред РС – Димитровград, през 2008 г., в гр. Димитровград сама съставила неистински частен документ - договор за правна защита и съдействие между Петко Тенев и З.   Д. и пълномощно от името на Петко Тенев с № 0076054, които употребила на 01.08.2008 г. в гр. Хасково пред ЧСИ Самуил Пеев. Спрямо нея била взета мярка за неотклонение "Подписка". След предявяване на постановлението ищцата била разпитана в качеството на обвиняема. На 04.03.2010 г. ищцата била разпитана в качеството на обвиняема и на  същата дата била извършена и очна ставка между ищцата, в качеството й на обвиняема, и Петко Тенев - свидетел по досъдебното производство. На 09.04.2010 г. от ищцата бил иззет сравнителен материал - образци от подписа й, необходим за извършване на експертиза, каквато й била извършена.На 16.04.2010 г. в гр. Хасково  с Постановление ищцата отново била привлечена като обвиняема по ДП № 761/2009 г . на РУ МВР - Димитровград за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК с което било  конкретизирано обвинението, а именно: за това, че в периода 24.08.2007 г. -01.08.2008 г. в гр. Димитровград и в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, съставила чрез другиго и употребила неистински частни документи,на 24.08.2007 г. в гр. Димитровград съставила чрез другиго – неизвестно лице, неистински частен документ - Пълномощно към договор за правна защита и
съдействие  между  Петко  Тенев  и  З.Д. с  №  0064158,  които
употребила на 29.08.2007 г. пред РС – Димитровград, през 2008 г., в гр. Димитровград съставила чрез другиго - неизвестно
лице, неистински частен документ - Пълномощно към договор за правна защита и
съдействие между Петко Тенев и З.Д. и пълномощно от името на
Петко Тенев с № 0076054, които употребила на 01.08.2008 г. в гр. Хасково пред ЧСИ
Самуил Пеев.

По делото са били изискани и приложени справки за съдимост и характеристична справки на ищцата, в качеството й на обвиняема.От ищцата, в качеството й на обвиняема е  била изискана и декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние.На три пъти - на 15.02.2010 г., на 04.03.2010 г. в гр. Димитровград и на 16.04.2010 г. в гр. Хасково материалите по досъдебното производство са били предявявани на ищцата, в качеството й на обвиняема.На три пъти - на 15.02.2010 г., на 08.03.2010 г. и на 16.04.2010 г. досъдебното производство било приключвано от разследващия полицай с постановление с мнение за предаване на ищцата на съд за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като делото два пъти било връщано от прокуратурата на раследващия полицай за допълнителни следствени действия. От приложените призовки от МВР е видно, че ищцата била призовавана да се яви като обвиняема по ДП № 761/2009 г. на 04.03.2010 г. и на 09.04.2010 г. в РУМВР -Димитровград, на които дати били извършени посочените по-горе процесуални действия.

                 С Постановление от 16.03.2010 г. досъдебното производство било изпратено  на РП - Хасково по компетентност. С постановление от 26.03.2010 г. РП - Хасково е възложила разследването на РУ МВР -Хасково.

                  С Постановление от 26.04.2010 г. на РП - Хасково, ДП № 761/2009 г. на РУМВР - Димитровград, представляващо преписка № 579/2010 г. по описа на РП -Хасково било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на обвинението. Постановлението било съобщено на ищцата, като обвиняема и на жалбоподателя Тенев, като пострадал, съответно на 16.07.2010 г. и на 21.07.2010 г. и доколкото не било обжалвано е влязло в сила на 29.07.2010 г.. Видно от постановлението, съдържащо се в досъдебното производство, върху него е извършено  отбелязване от Прокуратурата за влизането му в сила на 29.07.2010 г.след което  е било и архивирано.

                 По делото е представен препис - извлечение от акт за смърт № 0281/01.07.2011 г., видно от който бащата на ищцата е починал на 01.07.2011 г. от мозъчен инфаркт на 74 годишна възраст.По делото е приложено удостоверение за наследници № 001766/13.10.2011 г. издадено от Община Димитровград, видно което майката на ищцата починала на 28.09.2011 г. на 71 годишна възраст.

                  Видно от  приложените материали по дисциплинарно дело № 020/2009 г. на Дисциплинарния съд при АК – Хасково, с Решение № 1/28.05.2009 г. , потвърдено с Решение от 11.11.2009 г. на Висшия адвокатски съвет, ищцата е наказана на "Лишаване от право да упражнява адвокатска професия" за срок от една година и "Глоба" в размер на две минимални работни заплати за нарушения на Закона за адвокатурата. Фактическите основания за налагане на наказанията са свързани с установени нарушения на ищцата в качеството й на адвокат на задълженията й във връзка с договор за правна защита и съдействие с клиента Петко Танев, но неотносими към предмета на разследване по ДП № 761/2009 г. на РУМВР - Димитровград. По конкретно - неизпълнение от страна на ищцата на задължения във връзка с поет ангажимент за образуване и водене на дело срещу Министерство на отбраната за обезщетяване на претърпени от Петко Танев неимуществени вреди.По делото е установено, че през 2010 г. срещу ищцата са се водели няколко наказателни производства.Видно от представените  2 бр.решения на ВКС и 1 брой - на ХОС, между страните по делото е имало и други съдебни спорове по повод незаконни обвинения срещу ищцата.

                    По ДП № 761/2009 г. на РУ на МВР - Димитровград е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Р., като защитник, като в него е посочено, че правната защита и съдействие е безплатно.

                   Свид. Маджарова установява, че в процесния период,по повод жалби на Петко Тенев, срещу ищцата са се водили две досъдебни производства - едното свързано с посоченото дело срещу Министерство на отбраната, а от другото свързано с пълномощно за издаване на изпълнителен лист, тоест свидетелката визира именно ДП № 761/2009 г. на РУ на МВР - Димитровград.Свидетелката посочва, че не знае подробности за делото за изпълнителния лист. В същия период срещу ищцата се водили и други дела. В резултат на делата ищцата била притеснена и трудно преживявала случващото й се.Плакала била пред свидетелката. Влошили се отношенията й с брат й и сестра й, които са съдии. От притеснения родителите на ищцата се разболели и след година и половина - през 2011 г., починали. Клиенти вече не я търсили, тъй като из града се разнесли слухове, че ищцата е измамила клиенти.

                      Въз основа на така установените по делото фактически положения се налагат и следните правни изводи:

                    Разпоредбата на  чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата, в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер.

                   Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която е надлежна страна. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.          

                   Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

                   По отношение на правилността на решението,  съдът намира за установено следното:

       Въззивните жалби  на Прокуратурата на РБългария  и на  въззивницана З.В.Д. са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.  

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено,  поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.Препоставките за възникване на отговорността на държавата са да е образувано наказателно производство, по това наказателно производство да е налице обвинение в извършване на престъпление спрямо определно лице, образуваното наказателно производство да бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, обвинението да е незаконно, доколкото образуваното наказателно производство е прекратено на посоченото основание и  от незаконното обвинение да се причинени вреди на обвиненото лице.Отговорността на държавата може да възникне само при кумулативното наличие на всички тези предпоставки.

В конкретният случай от събраните доказателства по делото се установява, че срещу ищцата е образувано наказателно производство, по което ищцата е била привлечена като обвиняемо лице на 15.02.2010 г., с постановление за привличане на обвиняем . Потношение на обвиняемата е и взета мярка за неотклонение  „подписка“. Наказателното производство се е водило срещу ищцата до прекратяването му, с постановление от 26.04.2010 г. на РП –Хасково, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на обвинението.Постановлението е влязло в сила на 29.07.2010 г., доколкото не е било обжалвано от ищцата в качеството на обвиняем и жалбоподателя Тенев, в качеството му  пострадал.

Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на обвинението е равносилно и осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето,съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г„ ОСГК на ВКС.След като наказателното производство срещу ищцата е прекратено поради недоказаност на обвинението, респективно защото не е извършено деянието, то следва извода,че повдигнатото обвинение срещу ищцата е било незаконно. Съгласно рапоредбата на на чл. 219, ал. 1 НПК, привличането на гражданин в качеството на обвиняем следва да се извършва само когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление.

Предвид обстоятелството, че  досъдебното производство образувано и водено срещу ищцата е било прекратено,  същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи от наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства. От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното производство свид. Маджарова се   установява факта на причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства, от преживяното притеснение от факта на обвинението.При преценка на всички събрани по делото доказателства,  съдът приема,че от незаконното обвинение на  ищцата, в качеството й на обвиняема са  причинени вреди.От показанията на свидетелката Маджарова, се установява, че по време на досъдебното производство ищцата е  изпитвала притеснение. Влошили се отношенията й с брат й и сестра й, които са съдии. Бил налице отлив на клиенти.

                   От друга страна е безспорно и това,че извършването на наказателно преследване срещу ищцата  само по себе си  й причинява  неудобства и увреждане  в резултат на  претърпения стрес,  психично напрежение, чувство за неудовлетвореност и несправедливо преследване, уронване на доброто име като адвокат и злепоставяне пред клиентите, влошаване на отношенията с роднините.

                   На следващо място при определяне размера на обезщетението следва да се съобразят разпоредбите на чл.52 ЗЗД  и чл.4 от ЗОДОВ. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическият състав на  чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен  срока,през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.

                   При отчитане тежестта на обвинението следва да се вземе предвид, че ищцата е била обвинена за извършване на умишлено престъпление за което се предвижда наказание  „лишаване от свобода”. По отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка”, която е ограничила правото й  на свободно придвижване, но не в такава степен както по-тежките мерки – „задържане под стража” и „домашен арест”. Също така при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и периода от образуването на наказателното производство до приключването му  - от 15.02.2010 г.   г. до  29.07.2010 г.- датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.В този смисъл претендираните от ищцата вреди са доказани и подлежат на обезщетяване.                   

                   Предвид  установените по делото факти и обстоятелства  въззивната инстанция счита, че определеният размер на обезщетението за претърпените от ищцата  неимуществени вреди от повдигнатото срещу ищцата обвинение  - 2000 лева е определен правилно от първоинстанционния съд, който за да се произнесе относно  размера на обезщетението за неимуществени вреди   е  съобразил всички събрани по делото доказателства . При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид конкретно причинените вреди и времето, през което е продължило наказателното преследване - 5 месеца и половина от привличането на ищцата като обвиняема на 15.02.2010 г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното произвдство - 29.07.2010 г,както и  установенета съдебна практика на ВКС по делата между същите страни /Решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о.; Решение № 341/05.10.2012 г. по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., Определение № 752/22.06.2012 г. по гр. д. № 632/2012 г./. Отчетено е и обстоятелството, че през същия период срещу ищцата са водени и други наказателни производства, някои от които също прекратени.

                      С оглед изложените  по -горе съображения  като неоснователни настоящият състав на съда преценя  и доводите на въззивницата изложени във въззивната й жалба, относно размера на определеното й  обезщетение за неимуществени вреди.

                      Неоснователна е жалбата на въззивницата и по отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 250 лева  претендирана от ищцата като  платено  адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ на досъдебното производство. Видно от приложения договор за правна помощ между ищцата и защитника й  адв.Р.  уговорената адвокатска защита е безплатна ,с оглед на което и претенцията за имуществени вреди в размер на 250,00 лева се явява неоснователна и недоказана.

                      Изводите до които е достигнал районният съд изцяло се споделят от настоящият състав на въззивния съд, който  намира, че  определеното обезщетение в размер на 2000,00 лева кореспондира със събраните по делото доказателства, установяващи претърпените от ищцита вреди,което обезщетение следва да се заплати на ищцата от прокуратурата.Иска за разликата над размера от 2000.00 лева до претендиралите 10000.00 лева  и  иска за заплащане на сумата ог 250.00 лв.  имуществени вреди,  представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на досъдебното производство като неоснователни  следва да се отхвърлят. Върху определеното обезщетение  в размер на 2000.00 лева се дължи и законна лихва, чийто начален момент, съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, започва да тече от влизане на постановлението за прекратяване на  наказателното производство в сила  -  29.07.2010 г.   до окончателното изплащане на определеното обезщетение.

            Поради  съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,  обжалваното решение следва да  се потвърди.

            Предвид изхода на делото и неоснователността на подадените въззивни жалби, на страните не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.

              Мотивиран така, съдът 

                                       

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

             ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 50/20.12.2013 г.  на РС- Ивайловград, по гр.дело № 41/2013г. , по описа на съда.

             Решението  подлежи на касационно обжалване, пред ВКС-София, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:                                                                 Членове:  1.

 

                                                                                                         2.