Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ивайловград, 11.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ

при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 70/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е във връзка с предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 228 от ЗЗД по искова молба подадена от К.Д.А.. В молбата се твърди, че молителят на 04.11.2014 г. е сключил договор за временно и възмездно ползване на собствените му земеделски земи с лицето А.М.Ю.. До момента на подаване на исковата молба, наемателят му бил платил 250 лв. от полагащата му се рента в р-р на 683 лв. Въпреки многократно търсене, уговорки и обещания, въпросът не бил решен до подаване на исковата молба.

Моли съдът да образува гражданско дело срещу А.М.Ю., за да бъде разрешен спора. Твърди, че на 04.11.2014 г. в с. Глумово, общ. Ивайловград, Хасковска област бил сключил като наемодател Договор за наем на земеделски земи с А.Ю., като наемател. В договора се споразумели, наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване 22.775 дка обработваема земя в землищата на с. Глумово и с. Карловско, общ. Ивайловград. Имотите били описани в Договора за наем и наемодателят ги предоставял на наемателя срещу рента в р-р на 15 лв./ декар. Договорът се сключвал за две стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 30.09.2016 г.

С исковата молба се претендира уговорената по сключения Договор за наем рента, считано от 01.10.2014 г. до 30.09.2016 г., която била в общ р-р на 683 лв., от които ответникът му бил изплатил 250 лв. и остовали за плащане 433 лв., които били предмет на иска.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК е представил отговор на исковата молба.

Счита иска за недопустим поради липса на правна легитимация на ищеца. Липсвали доказателства за право на собственост върху имотите или друго правно основание за ползването и отдаването им под наем или аренда, по силата на което наемодателят/арендодателят би имал основание да получи наем/рента. Оспорва основанието и размера на иска. Същевременно, обаче не оспорва обстоятелството, че на 04.11.2014 г. страните сключили договор за наем на земеделска земя за посочените земеделски имоти, находящи се в землищата на селата Глумово и Карловско, община Ивайловград, с общо наета площ от 22.775 дка.

Не оспорва и, че е платил сумата от 250.00 лв. след сключване на договора.

Оспорва действителността на договора - договорът бил нищожен, поради „липса на предписана от закона форма” - основание по чл.26, ал. 2, пр. 3 - то от ЗЗД. Счита, че макар и наименуван Договор за наем на земеделска земя, същият по своето съдържание и действащи норми бил договор за аренда. В договора било посочено, че дължимата престация е рента, а не наем. В чл. 3 от Договора било посочено, че той се сключвал за две стопански години- от 01.10.2014 г. до 30.09.2016 г., а това били сроковете на действие на договорите за аренда. Договорите за аренда се сключвали в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма- с нотариална заверка на подписите, вписвали се, като минималният срок на действие на договора бил 4 стопански години по действалия към датата на сключване на договора Закон за арендата в земеделието. От горното прави извода, че договорът е недействителен съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 3 - то от ЗЗД. Като такъв, не можел да породи целените и претендирани от ищеца правни последици, а от там следвала и недължимост на претендираната сума.

Оспорва твърдението за уговорена по Договор рента между страните, считано от 01.10.2014 г. до 30.09.2016 г. в размер на 683.00 лв. Оспорва дължимостта и размера на претендираната сума от 433.00 лв. Оспорва размера на рентата за 1 декар. Сумата за 1 декар била подправена от 10.00 лв., каквато била при подписване на договора, на 12.00 лв. на декар, като изменението било направено едностранно и заверено само от ищеца, но не било потвърдено и от ответника.

Моли съдът да открие процедура по оспорване истинността на сумата (извършена ли е подправка на сумата), посочена като размер на рентата по представения договор от 04.11.2014 г. Оспорва действието на договора за посочения период, поради неизпълнение на задълженията от страна на наемодателя да му покажел местоположението на имотите.

Счита, че ищецът в качеството му на собственик и наемодател следвало да обезпечи безпрепятственото ползване на наетите от ищеца земи. Върху наетите земеделски земи било осъществено посегателство (самоуправство) от трето лице, за което уведомявал нееднократно ищеца-наемодател, но той не предприел никакви мерки за защита на интересите му.

Твърди, че имотите не му били предадени във вид, годен за използване по предназначение, не му било осигурено безпрепятствено ползване на същите, поради което не дължал наем. Дори предплатените от него 250 лв. били недължимо платени.

Ищецът след запознаване с отговора на исковата молба депозира писмено становище, като отговаря на възраженията на ответника.

Производството е било приключено, като съдът се е произнесъл по същество.

Недоволен от съдебното решение, ответникът А.М.Ю. го е обжалвал пред въззивната инстанция ХОС.

С Решение от 27.03.2019 г. по в.гр.д. № 131/2019 г., ХОС обявява за нищожно Решението на РС – Ивайловград и връща делото на РС – Ивайловград за постановяване на ново решение.

РС – Ивайловград се произнесъл с ново решение.

Решението на съда отново е обжалвано с въззивна жалба от А.М.Ю. пред ХОС.

С Решение № 285 от 16.07.2019 г. по в.гр.д. № 394/2019 г., ХОС обезсилва решението на РС – Ивайловград и връща делото на РС – Ивайловград за разглеждане от друг състав от фазата на съдебно дирене.

С разпореждане от 20.08.2019 г., настоящият съдебен състав, насрочвайки делото в открито съдебно заседание от фазата на съдебното дирене е допуснал като доказателства исковата молба на К.Д.А., ведно с приложенията към нея; експертното заключение по назначената по гр. д. № 40/18 г. по описа на РС – Ивайловград техническа експертиза за изследване на документи; приобщените писмени доказателства по гр.д. № 40/2018 г. по описа на РС– Ивайловград. Указал е на страните възможността за събиране и представяне на нововъзникнали или новоузнати доказателства, които да установят твърдените от тях в исковата молба и отговора обстоятелства и ги е упътил към постигане на спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора.

В съдебно заседание ищецът К.Д.А., редовно призован не се явява, не се представлява. Не представя данни, че не може да се яви поради препятствие, което страната не може да отстрани. Ответникът А.М.Ю., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., с пълномощно по делото. Пълномощникът представя като нововъзникнало доказателство удостоверение от м. януари 2019 г., подписано от Венелин Асенов – Директор на ОДЗ – Хасково, в което удостоверение се съдържа информация за регистрация на лицето А.М.Ю. като земеделски производител, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г., с периоди в които е бил регистриран.

Приобщени доказателства:

Договор за наем на земеделска земя от 01.11.2014 г.; Писмо до К.Д.А. с изх. № 94-00-266215 от 16.02.2018 г. на кмета на Община Ивайловград; ПИСМО ДО К.Д.А. от 07.06.2017 г. на кмета на с. Планинец; Постановление на РП-Ивайловград от 07.03.2018 г.; Разписка за платена държавна такса за образуване на дело; Приложение от К.Д.А. с вх. № 1439 от 14.05.2018 г. Платежно нареждане за платена допълнителна такса; Писмен отговор на исковата молба с вх. № 1749 от 06.06.2018 г.; Писмен отговор с изпълнени указания вх. № 1873 от 13.06.2018 г. ; Писмо вх. № 2102 от 03.07.2018 г. до РС-Ивайловград от К.Д.А.; Писмо до г-н А. от А.Ю.; Заявление от К.Д.А. до кмета на с. Планинец; Писмо до К.Д.А. от кмета на с. Планинец; Писмо до А.М.Ю. от кмета на с. Планинец; Заявление от К.Д.А. до кмета на с. Планинец; Приложение от К.Д.А. до РС-Ивайловград с вх. № 2673 от 12.09.2018 г.; Експертно решение на К.Д.А.; Заключение на вещото лице Христо Славчев Кирчев. Удостоверение от м. януари 2019 г., подписано от Венелин Асенов – Директор на ОДЗ – Хасково, в което удостоверение се съдържа информация за регистрация на лицето А.М.Ю. като земеделски производител, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г., с периоди в които е бил регистриран. Представена молба-списък по чл. 80 от ГПК от адв. Й.А., както и представената в днешно съдебно заседание молба – списък по чл. 80 от ГПК, за разноските по делото;

От представения в оригинал от ищеца „Договор за наем на земеделски земи”, сключен между страните на 04.11.2014 г. е видно, че съгласно клаузите на договора: „наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване обработваема земя в землището на с.Глумово, общ.Ивайловград, а наемателят се задължава да изплаща уговорената между страните рента“.

Описани са номерата на имотите, тяхната площ, землището и местността, в която се намират. Всичко 8 имота с обща площ 22. 775 дка.

Наемодателят предоставя на наемателя посочените по-горе имоти срещу рента в размер на 12 лв., поправена на 15 лева, като срещу поправката е положен подписа на ищеца

Договорът е сключен за срок от 2 години, считано от 01.10.2014 г. до 30 .09.2016 г.

Съгласно договора, ако никоя от страните не предяви претенции към другата страна, договорът следва да се счита за подновен за следващата стопанска година.

Договорът е подписан от страните в два еднообразни екземпляра за всяка от тях.

По делото е приложено и писмо в оригинал от ответника до ищеца, в което последният сочи, че няма възражения относно собствените земи на ищеца и изказва желание да се срещнат, за да се договорят и за други земи на ищеца в землището на с.Глумово. Посочен е телефон за връзка. В съдебно заседание, пълномощникът на ответника е възразил и поискал да не бъде прието, тъй като не било датирано и не можело да се определи към период се отнася. Съдът е оставил без уважение възражението.

По делото е приложено и писмо от ищеца до кмета на с.Планинец - Вх.№1 от 31.05.2017г. В него ищецът обяснява, че едва на 25.05.2017 г. получил 250 лв., преведена от ответника по договор от 2014г., като дължимата сума била 682 лв. При разговора си с А.М.Ю., той твърдял, че 20 дка от договорените земи през 2015г. и 2016г. се ползвали от БАЙРЯМ Ю. ***, който отказвал да му се издължи. В отговор до ищеца, датиран от 07.06.2017 г., кметът на с. Планинец - Неврие Ю. обяснява, че само ответникът очертава наетите земи и впоследствие получава субсидии за тях, независимо дали ги използва или не. Тя свидетелства, че ответникът продава окосеното сено от тези земи. Документът не е оспорен от ответната страна.

От назначената съдебнотехническа експертиза за изследване на документи се установява, че в договора за наем от 04.11.2014 г. има внесена поправка в първоначално записаната сума за договорената рента. Първоначално записаната сума е 12лв./дка, след което цифрата „2” е преправена на „5”.

Правни изводи

Съдът намира възраженията на ответната страна за недопустимост на иска за неоснователни.

Очевидно, ищецът като страна по процесния договор черпи права за активната си процесуална легитимация. Ответникът не сочи доказателства за липса на такава съгласно вмененото му задължение по чл.154 ал.1 от ГПК.

По възражението на ответната страна за недействителност на договора следва да се посочи, че съдебната практика приема, че „земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, като формата на договора е свободна…….. Договорът за наем може да обвърже страните за срок от 10 години………. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора, …но го прави противостоим на трети лица, които придобиват права ….. от същия праводател. …………..Земеделската земя може да бъде предмет и на договор за аренда. Формата за валидност на договора е писмена с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изисканата от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за наем“. (Решение №703/05.01.2011 г. на ВКС по гр.д №1060/2009г. на IV г.о.)

Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.

Страните не спорят, че между тях на 04.11.2014 г. е сключен договор за отдаване под наем на посочените в него земеделски земи за срок от 2 години. Спори се за размера на договорената наемна цена за декар и за изпълнение на договорните задължения от страните.

Във връзка с оспорването истинността – автентичността на процесния договор, заключението на вещото лице установява, че цифрата 2 е поправена на 5. Тази поправка не се отрича от ищеца, като той заявява, че я е извършил в присъствието и със съгласието на ответника, като е положил подписа си срещу поправката и на двата екземпляра на договора – на своя и този на ответника. Ищецът е направил искане ответникът да представи своя екземпляр на договора. Съдът е задължил страните да представят оригиналите на своите екземпляри на процесния договор. Ответникът не представя своя екземпляр. В съдебно заседание, пълномощникът на ответната страна изразява позиция, че по отношение на договор, който е изтекъл през 2016 г., а исковата молба е представена година и половина по-късно, ответникът не бил длъжен да го съхранява продължително време, още повече след изтичане срока на договора. На осн. чл.190 вр. с чл.161 от ГПК, съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че поправката на договорената цена на декар е направена в присъствието на ответника с негово съгласие и върху двата екземпляра на договора.

След като обсъди допуснатото експертно заключение по назначената експертиза и останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че оспореният документ е истински в частта му относно записаната в него наемна цена от 15 лв. Намира за недоказано направеното от ответника оспорване истинността на процесния договор за наем на земеделска земя.

Неубедителни са твърденията на ответната страна за това, че ищецът не му бил посочил наетите земеделски земи, поради което не ги бил ползвал, както и това, че трето лице ги обработвало. Ответникът не подкрепя тези си твърдения с доказателства. Освен това съгласно правната теория ако трети лица смутят ползването на наемателя, негова работа е да ги отблъсне с владелческия си иск по чл. 76 Закона за собствеността. За наемодателя не може да възникне никаква отговорност от действията на трети лица, щом те не предявяват никакви собствени права върху наетата вещ – виж. Ал. Кожухаров – Облигационно право, в частта „Действие за договора за наем“ т.4.2.

Представеното Удостоверение от м. януари 2019 г., подписано от Венелин Асенов – Директор на ОДЗ – Хасково, в което удостоверение се съдържа информация за регистрация на лицето А.М.Ю. като земеделски производител, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г., с периоди в които е бил регистриран няма отношение към Договора за наем. В самото Удостоверение е посочено, че А.М.Ю. е регистриран като земеделски стопанин, съгласно разпоредба № 3/29.01.1999 г. на следните дати „….от 02.03.2012 г., с валидна регистрация до 28.02.2013 г.; от 08.06.2015 г., с валидна регистрация до 29.02.2016 г…..“. Между тези дати лицето не е имало валидна регистрация. Действително, част от този период, когато лицето не е имало валидна регистрация като земеделски стопанин съвпада с периода на договора за наем. Валидната регистрация, обаче, е необходима, за да може лицето да участва в схемите и мерките за директни плащания. Тогава ще му бъде необходимо да посочи правното основание върху терените с които кандидатства за директни плащания. Няма обаче пречка, без да има валидна регистрация и респ. без да получава директни плащания, да наема и да обработва земеделски земи. По такъв начин, Договорът за наем не може да се обвърже с Удостовернието, дали лицето има или няма валидна регистрация като земеделски производител. В конкретния случай, приложеното удостоверение е ирелевантно по отношение на облигационните отношения между ищеца и ответника.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на договор за наем на земеделска земя, с уговорена наемна цена в размер на 15 лева, за който се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите

Съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло. Предоставените за ползване земи съгласно договора са 22.775 дка с договорена наемна цена на декар от 15 лв. или обща сума от 683 лв. Страните не спорят, че ответникът е изплатил 250 лв. Следователно остават дължими 433 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Ответникът следва и да понесе направените от ищеца съдебно - деловодни разноски в размер на 50 лева - държавна такса.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН ********** да заплати на К.Д.А., ЕГН ********** сумата от 433 лв., дължима по договор за наем на земеделска земя, сключен на 04.10.2014 г.

ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от ответника А.М.Ю., ЕГН ********** оспорване истинността на представения от ищеца К.Д.А., ЕГН ********** договор за наем на земеделска земя, подписан между страните на 04.10.2014 г., в частта относно сумата, записана за наемна цена на декар.

ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН ********** да заплати на К.Д.А., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 50 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: