Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ивайловград, 07.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ

при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 58/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел 1 -ви, чл. 145-178 от АПК.

Делото е постъпило в Районен съд - Ивайловград след произнасяне от ВАС – Трето отделение с Решение № 9598 от 21.06.2019 г., с което Решение ВАС обезсилва Решение № 910/23.01.2018 г., постановено по Адм. дело № 258/2016 г. на АС – Хасково, прекратява производството по делото и препраща делото на РС – Ивайловград за разглеждане на спора по същество. В аргумент за своето решение, ВАС се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС.

Делото е образувано по жалба на И. ***, със съдебен адрес *** против Заповеди с №№ 268/25.05.2016 г., 117-А/29.02.2016 г., Заповед № 133-А/29.02.2016 г. и Заповед № 142-А/29.02.2016 г., всички издадени от Кмета на Община Ивайловград. Жалбата е било депозирана пред АС – Хасково на 08.06.2016 г.

Със Заповед №117-А/29.02.2016 г., Заповед №133-А/29.02.2016 г. и Заповед №142-А/29.02.2016 г., Кметът на Община Ивайловград, на основание §15 ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.), чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ е прекратил три броя договори за наем на земеделски земи, сключени на 12.02.2014 г. между Община Ивайловград и И.И.И., а със Заповед № 268/25.05.2016 г. е определил дата на влизане в сила на предходните три такива.

Жалбоподателят твърди, че към момента на подаване на жалбата се занимава със земеделска дейност, че е животновъд и отглежда в с.Плевун, общ. Ивайловград 203 бр. овце, като е наел от Общината по законовия ред ливади и пасища, които е декларирал през „Разплащателна агенция“ (РА), Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и за които получава съответните субсидии по съществуваща програма за подпомагане. На 25.05.2016 г., с изненада установил, че по отношение на наетите от него ливади и пасища от Община Ивайловград били издадени от Кмета на Община Ивайловград още на 29.02.2016 г. Заповеди № № 117-А/29.02.2016 г.,133- А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г., с които заповеди незаконосъобразно се прекратявали договорите му за наем на пасища в землището на с.Свирачи, с номера както следва: ПИ № 202001-58.905 дка, ПИ № 000391 – 18.910 дка; в землището на с.Горноселци: ПИ № 000086 – 13.868 дка, ПИ № 000274 – 4.279 дка и в землището на с.Белополяне: ПИ № 000416 – 22.203 дка, ПИ № 000694 – 31.052 дка. В заповедите се сочело, че влизат в сила, или, че договорите се считат прекратени от момента на връчването им. Трите броя заповеди не му били връчени, но Община Ивайловград подала информация към МЗХ и в резултат бил свален от информационната система ИСАК, което означавало, че за тази година нямал правно основание върху имотите за осъществяване на земеделска дейност и нямало да получи дължимата субсидия. Като основания за издаването на заповедите се сочело, че не е спазил разпоредбата на §15 ал.З от ЗИД на ЗСПЗС (обн. ДВ - бр.61/2015 г.) във вр. с чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, което било установено от комисия, назначена от Кмета на Община Ивайловград и официална справка от БАБХ. Така изложените мотиви били неправилни и незаконосъобразни.

Жалбоподателят твърди, че не бил запознат с работата на каквато и да било комисия и нейните констатации. Не бил търсен, нито бил викан, нито му бил представян административен акт за работата на тази комисия. Твърди, че отговаря на изискванията за брой животни върху определена площ и за възможностите за ползване на общински или държавни пасища и ливади, поради което не следва да бъде лишаван от тези възможности. Счита, че с обстоятелството, че не е уведомен за констатациите на комисията е допуснато процесуално нарушение, тъй като е бил лишен от възможността да възрази срещу тях. Сочи, че впоследствие, явно поради нарушаване разпоредбите на ЗСПЗЗ и разбирайки, че договорите за наем следва да бъдат прекратени в края на селскостопанската година, от Община Ивайловград издали Заповед № 268/25.05.2016 г., според която договорите се считали прекратени от 01.10.2016 г. - т.е същите били все още действащи, към момента на подаване на жалбата. По отношение на него обаче бил постигнат неблагоприятния ефект - бил изгубил правно основание и губел субсидиите за 2016 г., които за тези ливади възлизали на около 10 000 лв., а заради декларирането им щяла да му бъде наложена и допълнителна парична санкция, неясно още в какъв размер. В подкрепа на това си твърдение, жалбоподателят се позовава на извадка от системата ИСАК, установяваща, че към 19.02.2016 г. неговите правни основания за въпросните пасища били налични, а към 02.06.2016 г. били заличени, поради прекратяване на договорите за наем.

По изложените съображения, моли да се отменят четирите оспорвани заповеди като неправилни, незаконосъобразни и постановени при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира разноски.

В жалбата е посочено и допълнително искане по чл. 166 от АПК, с което се моли изпълнението на заповедите да бъде спряно до разрешаване на настоящия спор, като се укаже изрично на Кмета на Община Ивайловград по надлежен ред да информира РА към МЗХ, че договорите му са действащи до 01.10.2016 г., че информацията, подадена от тях е грешна и следва да бъде нанесена поправка за правните основания на жалбоподателя върху посочените пасища и ливади. Сочи се, че дори и да спечели настоящия спор, то процесуалното време, необходимо за разглеждане на делото е достатъчно да изтекат всички срокове и да бъде лишен от субсидия за 2016 г., а последното щяло да му нанесе значителни материални вреди, вкл. и да доведе до ликвидиране на част от стадото му.

Ответникът - Кмет на Община Ивайловград, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и в допълнително депозирано писмено становище моли да бъде отхвърлена.

Производството е било приключено от АС - Хасково, като съдът се е произнесъл по същество.

Недоволен от съдебното решение, жалбоподателят И.И.И. го е обжалвал с касационна жалба пред тричленен съства на ВАС.

С Решение от 21.06.2019 г. по адм. дело № 3506/2018 г., ВАС обезсилва Решение № 910 от 23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 258/2016 г. на АС – Хасково, прекратява производството по делото и препраща делото на РС – Ивайловград за разглеждане на делото по същество. В мотивите на съда се сочи Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСС от ГК на ВКС и ОСС от Първа и Втора колегии на ВАС, според което делата, образувани по жалби срещу актове на кметове на общини по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за прекратяване на договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които в срока по ал. 1 и 2 не са приведени в съответствие с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд, в случая РС – Ивайловград.

С разпореждане от 11.07.2019 г., настоящият съдебен състав, насрочвайки делото в открито съдебно заседание е указал на ответника Община Ивайловград да представи цялата преписка по спора в 7 – дневен срок от съобщаването, в т.ч. и данни кой стопанисва към настоящия момент поземлените имоти (ПИ) по Договорите между жалбоподателя и ответника. Указал е, че на осн. чл. 163, ал.2 от АПК, може да депозира отговор в 14 – дневен срок от получаване на жалбата, както и, че на осн. чл. 170, ал.3, вр. ал.1 от АПК носи доказателствена тежест относно съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В съдебно заседание жалбоподателят И.И.И., не се явява, представлява се от адв. И.И. от ХАК. Ответникът - Кмет на Община Ивайловград, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д. Н..

Жалбоподателят, чрез своя пълномощник поддържа жалбата си като излага своите съображения за това. Моли жалбата да бъде уважена, като посочените четири заповеди бъдат отменени като незаконосъобразни, като му бъдат присъдени всички разноски, направени до момента, съответно и заедно с тези направени пред Административен съд - Хасково и Върховен административен съд на Република България.

Ответникът счита, че така подадената жалба срещу издадените заповеди на Кмета на Община Ивайловград е неправилна и незаконосъобразна. Заповедите били издадени както при спазване на процесуалните норми, така и при спазване на материалната страна на закона и моли да бъдат потвърдени от настоящия съдебен състав. Моли да му бъде дадена възможност допълнително становище да изложа в писмени бележки, които да представи в седмичен срок. Моли да му бъде присъдено и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 лева. Представя допълнително писмени бележки.

Приобщени доказателства:

Представени от ответника - Административна преписка от Община Ивайловград относно обжалваните от И.И.И. заповеди с №№ 268/25.05.2016 г., 117-А/29.02.2016 г., № 133-А/29.02.2016 г. и № 142-А/29.02.2016 г., издадени от Кмета на Община Ивайловград, както и предоставена информация към настоящия момент кой стопанисва ПИ по договора между страните; Представени от пълномощника на жалбоподателя - Заверени копия от Ветеринарномедицинско свидетелство за предвижване /транспортиране на животни, издавано от информационната система /номер не се чете/; Ветеринарномедицинско свидетелство за предвижване/ транспортиране на животни издавано от информационната система № BG2017-028698 от 30.06.2017г.; УРН и входящ номер на общо заявление за подпомагане, ведно с таблица на отглежданите животни 2016г.; Заявление за подпомагане 2017 г. от 23.05.2017 г., ведно с таблица на отглежданите животни 2017 г.

По искане на страните в качеството на свидетели са разпитани лицата М.Н.А. и КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ ДИЧЕВ.

Установена фактическа обстановка:

На 12.02.2014 г. между Община Ивайловград и И.И.И. са били сключени три броя договори за наем на земеделски земи, с които на последния са били предоставени за временно и възмездно ползване пасища - мери в землищата на: с.Свирачи - ПИ № 000391 - 18.910 дка и ПИ № 202001- 58.905 дка ; с. Белополяне - ПИ № 000416 - 22.203 дка и ПИ № 000694 — 31.052 дка и с. Горноселци - ПИ № 000086 - 13.868 дка и ПИ № 000274 - 4.279 дка. Всички договори са били сключени са срок от 5 години, считано от 01.10.2013 г. на стопанската 2013/2014 г. при изрично предвидена невъзможност срокът да бъде удължаван чрез анекс. Договорите са били вписани в Службата по вписванията при PC- Ивайловград.

С допълнителни споразумения от 15.04.2014 г. за стопанската 2014/2015 г. от Договорите са отпаднали имоти с №№ 000274 и 000391,

Със Заповед № 078/11.02.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград е била назначена комисия в поименно посочен състав, която да провери дали са спазени условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ по сключени договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и да изготви протокол и доклад от проверката с предложение за изменения или прекратяване на договорите.

Видно от Протокол № 1 от 19.06.2016 г. на Комисията, назначена със Заповед № 078/11.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, е предложено да се прекратят договори, неотговарящи на изискванията на чл.37м ал.1 във връзка с чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, сред които в т.43, т.44 и т.45 от протокола фигурират тези , сключени на 12.02.2014 г. с жалбоподателя.

Видно от приложена справка за вписани животновъдни обекти по категории за дата 02.02.2016 г. , жалбоподателят е собственик на животновъден обект № 6733850131 (стар 8800-0029) с адрес гр. Сливен, като липсват вписани данни за животни. В графите „Количество (бр.)“, независимо от вида и категории животни навсякъде е отразено „нула“.

Видно от Справка с детайли за ползване на пасища, мери и ливади, жалбоподателят към 29.01.2016 г. ползва такива от общинския поземлен фонд в землищата на с.Белополяне, с.Горноселци и с.Свирачи, общ.Ивайловград като в справката са описани ползваните площи и правото на ползване - договори. При съпоставка на справката със сключените между Община Ивайловград и жалбоподателя договори от 12.02.2014 г., се установяват съответствия между ползваната от последния към 29.01.2016 г. площ в землищата на с.Свирачи, с.Горноселци и с.Белополяне и сключените договори.

От приложена справка за животни в обекти със епизоотично значение (ОЕЗ) издадена от БАБХ е видно че към 01.02.2016 г., жалбоподателят не е имал животни в животновъдния обект.

На 29.02.2016 г. са издадени от Кмета на Община Ивайловград процесните три броя заповеди за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя. Със Заповед № 117-А/29.02.2016г., Заповед № 133-А/29.02.2016 г. и Заповед № 142- А/29.02.2016 г., на основание §15 ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ - бр.61/2015г.), чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ са прекратени трите броя договори за наем на земеделски земи, сключени на 12.02.2014 г. между Община Ивайловград и И.И.И., а със Заповед № 268/25.05.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград е определена дата на влизане в сила на трите заповеди за прекратяване на наемните правоотношения. Оспорените общо четири броя заповеди на Кмета на Община Ивайловград, са съобщени на жалбоподателя чрез упълномощено лице – К.Г.Д.на 25.05.2016 г. Жалбата срещу тях е подадена на 08.06.2016 г. директно пред АС- Хасково.

От жалбоподателя е представено заверено копие от Ветеринарномедицинско свидетелство с дата, разчитаща се като 09.02.2015 г. за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система №BG2015-051686, издадено от ветеринарен лекар при ОДБХ-Сливен, видно от което от животновъдния обект на жалбоподателя № 6733850131 (8800-0029) в гр.Сливен, са транспортирани 84 бр. овце с конкретно посочени индивидуални идентификатори. От свидетелството става ясно, че крайното място на разтоварване на придвижваните животни е животновъден обект на К.Г.Д.в с.Плевун, общ.Ивайловград, като е посочена целта на придвижването– търговия. Представено е и заверено копие от Ветеринарномедицинско свидетелство от 30.06.2017 г. за придвижване/транспортиране на животни, издавано от информационната система №BG2017-028698, издадено от ветеринарен лекар при ОДБХ-Хасково, видно от което от животновъден обект на жалбоподателя №5574860003 (6593-0047) в с.Плевун, общ.Ивайловград са транспортирани 98 бр. овце с конкретно посочени индивидуални идентификатори. От свидетелството става ясно, че крайното място на разтоварване на придвижваните животни е животновъден обект на жалбоподателя в гр.Сливен като е посочена целта на придвижването - смяна на пасище.

На 03.05.2017г. е регистрирано с УРН 365217 общо заявление за подпомагане, с посочен подател - жалбоподателя, с приложена към същото Таблица за отглежданите животни 2016 г. , съдържащо подпис единствено на служителя, въвел данните в ИСАК , но не и такъв на жалбоподателя. Последният представя и заверено копие от Заявление за подпомагане 2017 по конкретно посочени схеми и мерки за подпомагане с приложени Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2017, Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2017, Таблица за отглежданите животни 2017, което заявление, както и таблиците към него не съдържат подпис на кандидата.

По искане на жалбоподателя, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. Г.Д.. От показанията на свидетеля се установява, че с И.И. се познавали много отдавна. От 1993 г. работели заедно в „Зелени балкани“ - неправителствена, природозащитна организация. Започнали да се занимават с животновъдство през 2013 г. - с овце. Заедно направили едно стадо и го отглеждали заедно в Сливенския балкан. Впоследствие, през 2014 г. се насочили към Община Ивайловград и от Общината взели земеделска земя и пасища, на базата на животните, които притежавали, с идеята да развиват животновъдството в района. Общинските имоти били наети с петгодишни договори за наем за пасищата и със седемгодишни за земеделската земя. Животните отглеждали по начин, по който са ги отглеждали в древността - лятото в Сливенския балкан, защото имало добра паша, а зимата в района на Ивайловград, защото зимата била мека и имало добра паша през зимата. По този начин на пролет и есен имало движение на животните с пътни листове, по установения ред. Животните били на двамата – жалбоподателя и свидетеля - едно стадо, което отглеждали двамата заедно, с два животновъдни обекта в Сливен и животновъден обект в региона на Ивайловград на името на свидетеля. Жалбоподателят не е имал животновъден обект в региона, като свидетелят пояснява, че нямало нужда жалбоподателят да има животновъден обект, защото зимата не се кандидатствало по тези програми. Тогава си било съвсем нормално и редно и счита, ме не са нарушили закона по този начин. Лятото, преди 15 май когато се подавали заявленията за подпомагане, животните отивали в обекти на жалбоподателя и свидетеля в Сливен. От показанията на свидетеля става ясно, че двамата с жалбоподателя са имали сключени договори с Общината за наети пасища и земеделски земи в различни селища в района на Обшина Ивайловград, но не са имали животновъдни обекти в тези населени места, къдато им са били отдадени обшинските ПИ. Свидетелят е бил уведомен за прекратяването на договорите, когато през м. май 2016 г. му били връчени процесните заповеди. Те били връчени на него, защото имал пълномощно от жалбоподателя, с което го представлявал пред всички институции, които имат отношение с дейността, със земеделието. На практика, свидетелят представлявал жалбоподателя на територията на Община Ивайловград, а жалбоподателят го представлявал в Сливен, където сега в момента отглеждали животните. Свидетелят посочва, че през 2016 г. към датата, когато са издадени заповедите, жалбоподателят И.И. не е имал регистриран животновъден обект на територията на Община Ивайловград, а впоследствие регистрирал такъв в с. Плевун, общ. Ивайловград.

По искане на ответника, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Н.А. – член на комисията, назначена от Кмета на Общината да провери дали са спазени условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ. От показанията на свидетеля се установява, че когато влязло в сила изменението на ЗСПЗЗ, § 15 от предходните разпоредби, на Общините били дадени пароли за достъп в системата на МЗХ, системата на БАБХ и от тогава имали право да правят справки за броя на животните в животновъдните обекти по населени места. Задължението на Кмета било да издаде Заповед, да се назначи Комисия, която да изготви протоколи на базата на справките в системата на БАБХ. Конкретно за случая по тогавашната справка по изготвена справка се установило, че жалбоподателят няма животни в животновъдния обект, нямал и животновъден обект и Кметът прекратил всички договори за пасища, играни на предишни търгове. Съгласно Закона, където имало спечелени търгове за пасища е трябвало да има животновъдни обекти. Имало даден гратисен период от три - четири месеца, съгласно правните норми да се изградят животновъдни обекти и да се въведат животни в тях. Жалбоподателят не е имал към момента на проверката в землището на с. Плевун нито животни, нито животновъден обект. КОНСТАНТИН ДИЧЕВ, като пълномощник на жалбоподателя е бил извикан в общината, за да му бъдат връчени заповедите.

Правни изводи

Жалбата срещу Заповеди №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград е подадена в законоустановения срок от лице, засегнато неблагоприятно със същите и е насочена срещу годни за обжалване административни актове, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата срещу тези три заповеди е неоснователна.

С оглед местонахождението на имотите, по отношение на които са прекратени наемните правоотношения между Община Ивайловград и жалбоподателя, процесните заповеди са издадени от материално и териториално компетентен орган по смисъла на §15 ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.).

Заповедите са издадени в законоустановената писмена форма и са идентично мотивирани от правна и фактическа страна. Като правно основание за издаването им е посочена разпоредбата на §15 ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.) вр. чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ.

От фактическа страна като основание за издаването им се сочи, че И.И.И. към дата 01.02.2016 г. няма регистрирани ЖО, нито пасищни селскостопански животни като в тази връзка се съдържа препращане към Протокол №1 от 19.06.2016г. на Комисията, назначена със Заповед №078/11.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград и към официална справка от БАБХ за регистриране към 01.02.2016 г. в Интегрираната информационна система на БАБХ за: 1. животновъдни обекти; 2.собственици и ползватели на регистрирани ЖО; 3.пасищни селскостопански животни в ЖО. След цитиране на разпоредбите на§15 ал.1 и ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015г.) е посочено също, че ползвателят по Договор от 07.01.2013 г. не е изпълнил условията на посочените разпоредби.

Настоящият състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорените Заповеди с №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. След изтичане на регламентирания в §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61 /2015 г.) срок — 01.02.2016 г. , Кметът на Община Ивайловград е наредил проверка за спазване условията по чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ, като заповедите са издадени след приключването й въз основа на констатираното от комисията. Твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на акта на комисията, респ. в неуведомяването му за тези констатации, е неоснователно. Подобно уведомяване в случая не е било необходимо. Задължението на оспорващия като лице, попадащо в кръга на изброените в §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015г.), да приведе договорите си за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, както и срокът за това, са регламентирани в самия закон.

Съдът констатира, че в мотивите на оспорените заповеди, жалбоподателят се визира като ползвател по Договор от 07.01.2013 г. Доколкото обаче в обстоятелствената част на трите такива се препраща и към Протокол №1/19.06.2016г. на Комисията, назначена със Заповед №078/11.02.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград, а в същия се визират сключените на 12.02.2014 г. между жалбоподателя и Община Ивайловград договори, като именно тяхното прекратяване е предмет на оспорените заповеди, то посоченото, че И. е ползвател по договор от 07.01.201 Зг., не представлява съществено процесуално нарушение и се касае за допусната техническа грешка.

Относно съответствието на оспорените заповеди с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.), ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4.

Съгласно чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ (в редакцията му, действаща и към 01.02.2016 г.) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т.2 .

Съгласно редакцията на чл.37и ал.4 от ЗСПЗЗ след приемане на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ - бр.61/2015 г., действаща и към 01.02.2016 г. , пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория идо 20 дка за1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

По делото не е спорно и се установява от приложените 3 броя

договори от 12.02.2014 г. за наем на земеделска земя, че жалбоподателят попада в кръга на лицата по §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015 г.), тъй договорите, въз основа на които ползва под наем пасища и мери от общинския поземлен фонд на Община Ивайловград са сключени преди 24.02.2015 г. В тази връзка последният е адресат на визираното в §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (Д.в. бр.61/2015г.) задължение, срокът за изпълнение на което е до 01.02.2016 г.

От горецитираните разпоредби, става ясно, че изискванията, на които лицата по §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.), ползващи земи от общинския поземлен фонд, следва да отговарят към 01.02.2016 г. са следните: 1) да са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ; 2) регистрираните животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни да се намират в съответното землище- т. е. в землището, в което е местонахождението на ползвания имот от общинския поземлен фонд; 3) да нямат към 01.02.2016 г. данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т.2 .

Съгласно разпоредбата на §15 ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.), неприведените в съответствие с тези изисквания договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд до 01.02.2016 г., се прекратяват от кмета на общината.

В случая безспорно се установява, че към 01.06.2016 г. на територията на обл.Хасково жалбоподателят няма регистрирани животновъдни обекти (ЖО) - негова собственост. Събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподателят притежава животновъден обект на територията на гр. Сливен и същият е със стар per. № 8800-0029 и нов per. № 6733850131. Не се доказва от жалбоподателя към 01.02.2016 г. да е и ползвател на ЖО в землищата, в които се намират ползваните от него пасища и мери, а именно в землищата на с.Свирачи, с.Белополяне и с.Горноселци, общ.Ивайловград.

По делото е установено, че жалбоподателят е ползвател на животновъден обект с рег.№ 6493-0047 в с.Плевун, общ.Ивайловград, видно от Ветеринарномедицинско свидетелство от 30.06.2017 г. за придвижване/транспортиране на животни, но от показанията на св. Д. става ясно, че този обект е открит от жалбоподателя след влизане в сила на новите изисквания. Освен това този ЖО не е в землищата на посочените по – горе три населени места от Общината. Поради тази причина, фактът дали към 01.02.2016 г. жалбоподателят е ползвател на ЖО в с.Плевун или не, е ирелевантен, доколкото както се посочи по-горе, този ЖО не се намира в землищата на с.Свирачи, с.Белополяне и с.Горноселци, общ.Ивайловград, където са земеделските имоти, ползвани от последния.

При така установеното, съдът счита, че правилно Кметът на Община Ивайловград, позовавайки се на изготвената справка от системата на БАБХ и на Протокол №1 от 19.06.2016г. на назначената да извърши проверка Комисия, е пристъпил към прекратяване на сключените с жалбоподателя наемни договори, като неприведени към релевантната дата с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ. Този извод не се променя от представеното от жалбоподателя заверено копие от Ветеринарномедицинско свидетелство от 09.02.2015 г., издадено от ветеринарен лекар при ОДБХ-Сливен.

Във връзка с волеизявлението на пълномощника на жалбоподателя след даване на ход на делото по същество, че Община Ивайловград действа като законодателен орган, определяйки влизането в сила на тези заповеди в момента на издаването и съответно те влизали в сила на 29.02.2016 г., което е абсолютно закононарушение, както и че тази информация е била заявена в Агенция по земеделието и респективно в програмата ИСАК, която се ползва от земеделските производители, за да получават субсидии и други възможности за развитие, и вследствие И.И. е бил заличен като правоимащ, както и че е бил пренебрегнат меатериалния закон, според който всички подобни договори се прекратявали в края на съответната стгопанска година, а именно 01.10. на съответната година, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.), „……(4) Кмет на община, съответно директор на областна дирекция "Земеделие", който не прекрати договорите при условията на ал. 3, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.……………………………………………………………………………

(6) Договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.

(7) В случаите по ал. 6 съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от регистъра на договорите за аренда и наем по чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и уведомява:

1. кмета на общината - за имотите от общинския поземлен фонд;

2. директора на областната дирекция "Земеделие" - за имотите от държавния поземлен фонд.“

Това означава, че Кметът на Общината е действал правомерно, нещо повече, ако не е прекратил договорите, би получил съответната санкция. От друга страна И.И. не би следвало да получи субсидия, тъй като прекратените договори не биха могли да бъдат правно основание за получаване на субсидия за подпомагане.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата, насочена срещу Заповеди с №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. - всички издадени от Кмета на Община Ивайловград, е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на оспорената Заповед № 268/25.05.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград, съдът намира следното:

С тази заповед Кметът на Община Ивайловград е определил датата на влизане в сила на свои конкретно изброени заповеди за прекратяване на договори за наем на пасища, мери и ливади, като е посочил, че същите влизат в сила, считано от 01.10.2016г. Сред изброените в заповедта актове фигурират и трите такива, касаещи прекратяването на наемните правоотношение с жалбоподателя, а именно – Заповеди с №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. С оглед посоченото в същите, че обжалването им не спира тяхното изпълнение и като се има предвид, че законодателят не регламентира предварително изпълнение на заповедите, издадени на основание §15 ал.З от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015 г.), на практика административният орган е допуснал такова на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения по реда на чл.60 ал.1 от АПК. Със Заповед № 268/25.05.2016 г., това предварително изпълнение е обвързано с конкретно определена дата- 01.10.2016 г. Датата 01.10.2016 г. е изцяло съобразена с изтичането на текущата стопанска 2015/2016 година, до края на която жалбоподателят е имал възможност да продължи ползването на наетите пасища и мери, и тя е тази на допуснатото предварително изпълнение на процесните три заповеди. Предвид последното, се налага извод, че жалбата срещу Заповед № 268/25.05.2016 г. е такава срещу допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения. В тази връзка по отношение оспорването на Заповед № 268/25.05.2016г. е приложим срокът по чл.60 ал.4 от АПК.

Наличните по делото доказателства безспорно установяват, че заповедите за прекратяване на наемните правоотношения, допълнени в частта относно допуснатото им предварително изпълнение със Заповед №268/25.05.2016г., са връчени на упълномощения представител на И.И. – К.Г.Д.на 25.05.2016 г., факт, който не е оспорван в хода нар производството, а жалбата срещу тях, вкл. и срещу Заповед №268/25.05.2016 г., е подадена на 08.06.2016г. - т.е. обективираното в заповедите за прекратяване на наемните правоотношения предварителното изпълнение с конкретно определена дата, е оспорено след тридневния срок по чл.60 ал.4 от АПК, изтекъл на 30.05.2016 г. Ето защо, жалбата срещу Заповед №268/25.05.2016 г. е просрочена и съответно недопустима.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата в частта й срещу Заповед №117-А/29.02.2016г., Заповед №133-А/29.02.2016г. и Заповед №142-А/29.02.2016г. на Кмета на Община Ивайловград следва да се отхвърли като неоснователна, а в частта й срещу Заповед № 268/25.05.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград следва да се остави без разглеждане като производството по делото в тази му част следва да се прекрати.

В жалбата, инициирала настоящото производство, е обективирано и искане по чл.166 от АПК. С оглед волеизявлението на пълномощника, че жалбоподателят е загубил всички права да участва и получава субсидии за съответната стопанска година, което обективира правния му интерес, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по искането по чл. 166 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК, предварителното изпълнение на акта, допуснато с влязло в сила разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1, може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, и ако се основава на нови обстоятелства. В случая, както се посочи по-горе, допуснатото от кмета на Община Ивайловград предварително изпълнение на заповедите за прекратяване на наемните правоотношения, е влязло в сила на 31.05.2016 г., поради неоспорването му в срока по чл.60 ал.4 от АПК. Доколкото е налице влязло в сила разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, искането по чл.166 ал.1 от АПК е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Не се установява от доказателствата по делото, че с предварителното изпълнение на заповедите, прекратяващи наемните договори, жалбоподателят би могъл да претърпи, респ. е претърпял, значителни или труднопоправими вреди. Твърдението на последния, че няма да получи субсидиране за 2016 г. от РА-МЗХ е твърде общо. То не се обвързва с визирани конкретни схеми и мерки, по които да е заявил подпомагане, нито с конкретно поискани и неоторизирани суми за подпомагане. Нещо повече, той не би следвало да получи такова, ако правното основание за това е било прекратените договори - §15, ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ - бр.61/2015 г.). Не се сочат от страна на жалбоподателя и нови обстоятелства, които да обосноват извод, че предварителното изпълнение на заповедите, прекратяващи наемните му договори следва да бъде спряно.

Предвид гореизложеното, искането по чл.166 от АПК следва да се отхвърли, като неоснователно.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП, жалбоподателат следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 200 /двеста/ лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. ***, със съдебен адрес ***, в частта насочена срещу Заповеди с №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. - всички издадени от Кмета на Община Ивайловград като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ допълнителното искане по чл. 166 от АПК на И. ***, със съдебен адрес ***,за спиране на предварителното изпълнение срещу Заповеди с №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. - всички издадени от Кмета на Община Ивайловград, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. ***, със съдебен адрес ***, в частта й срещу Заповед № 268/25.05.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград, като недопустима, като производството по делото в тази му част следва да се ПРЕКРАТИ.

ОСЪЖДА И. ***, със съдебен адрес ***, да заплати на кмета на Община Ивайловград, разноски за юрисконсултско възнаграждение в р-р на 200 лв. /двеста лв./

Решението в отхвърлителната част по отношение на Заповеди с №№ 117-А/29.02.2016 г., 133-А/29.02.2016 г. и 142-А/29.02.2016 г. и в осъдителната му част подлежи на обжалване пред АС - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта на отхвърленото допълнително искане, както и в прекратителната му част - в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: