Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Ивайловград,03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Т.Киркова
при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№124 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
вр. с т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г, на ОСГТК на ВКС.
Ищецът Манастир "Св.Св. Константин и Елена" - гр.Ивайловград е
юридическо лице съгласно чл.13, ал.1 от Устава на БПЦ - БП, със седалище и
адрес на управление гр.Ивайловград 6570, кв."Лъджа", с БУЛСТАТ
176906967. Претенцията е насочена против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл.31, ал.2 от ГПК, с адрес за призоваване -
гр.София 1202, ул."Св. Св. Кирил и Методий”, № 17-19, БУЛСТАТ 831661388.
В исковата молба се обяснява, че Българската Православна
Църква в лицето на Манастир "Св.св. Константин и Елена" -
гр.Ивайловград, с представляващ свещеноиконом Н. К. В. - Игумен, с ЕГН **********,
била собственик на недвижими имоти, придобити по давност, както следва: Едноетажна масивна
сграда - "Църква Св. Св. Константин и Елена", със застроена площ 124 кв.м., както и друга сграда с особено
предназначение "Архондарик", с
площ 44 кв.м., построени в поземлен имот № 000977, целият с площ 2188
кв.м., находящ се в землището на гр.Ивайловград, в местността "Акаланската
пътека", при граници: поземлен имот 000975, поземлен имот 215001, поземлен
имот 000531, поземлен имот 000978 и поземлен имот 000886. За сградите в
поземления имот, а именно: Едноетажна масивна сграда -
Църква
"Св. Св. Константин и Елена", със застроена площ 124 кв.м., както и
друга сграда с особено предназначение "Архондарик" с площ 44 кв.м.
бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност
№ 119/15.04.2016 г., том I, рег. № 584, дело № 65 от 2016г. на Съдия по
вписванията при РС - Ивайловград.
В издаденото удостоверение от ТП ДГС - Ивайловград и скица №
К03076/20.11.2018г., изд. от Общинска служба по земеделие-гр.Ивайловград било посочено, че поземлен имот с № 000977, в
който са построени сградите, собственост на Манастир "Св.св.Константин и
Елена" - гр.Ивайловград била държавна частна собственост на МЗГ – ДЛ, с
начин на трайно ползване - дървопроизводителна площ, попадащ в отдел/подотдел
674/7, с площ 2.188 дка, с вид на подотдела "поляна".
Също
така в Удостоверение № 28/17.03.2016г., изд. от Директор на Дирекция
"СИ" и подписано от Кмета на Община Ивайловград, отново било
посочено, че поземлен имот с № 000977, в който са построени сградите,
собственост на Манастир "Св.св.Константин и Елена" - гр.Ивайловград,
е държавна частна собственост на Министерство на земеделието и горите.
Считат,
че поземленият имот № 000977, целият с площ 2188 кв.м., находящ се в землището
на гр.Ивайловград, в местността "Акаланската пътека", при граници:
поземлен имот 000975, поземлен имот 215001, поземлен имот 000531, поземлен имот
000978 и поземлен имот 000886 неправомерно и без основание е актуван и записан като
държавна собственост в лицето на МЗГ - ДЛ, поради което Държавата не била собственик на този поземлен имот. Излагат
следните съображения:
Поземленият
имот № 000977, представлявал площ, върху която е изграден Манастир "Св.
Св. Константин и Елена" - гр.Ивайловград, състоящ се от Православен храм -
Църква "Св. Св. Константин и Елена", със застроена площ 124 кв.м.,
както и друга сграда с особено предназначение "Архондарик", с площ 44
кв.м., която площ била оградена с масивна ограда. Манастирът в сегашния му
вид бил построен през първата половина на XX век и от тогава не бил променял
границите си. Винаги бил ограден с масивна ограда и никога не се използувал
като дървопроизводителна площ или поляна по смисъла на Закона за горите. Никога
в очертанията на Манастира не били извършвани горскостопански мероприятия по
залесяване или добив на дървесина. Манастирът винаги се използувал като такъв,
като ежегодно в същия се извършвали богослужения и народни събори. Този факт
бил ноторен и не се нуждаел от доказване. Поземленият имот винаги бил във владение на Българската Православна
Църква - Българска Патриаршия, в лицето на Манастир „Св. Св.
Константин и Елена” - гр.Ивайловград.
На
следващо място изтъкват, че не съществували никакви нормативни или
административни актове, по силата, на които поземлен имот № 000977 да е бил
одържавен и предоставен за оперативно управление на Държавно
лесничейство
или друг държавен орган. Без никакво правно или фактическо основание процесният
имот бил включен в ДГФ, отдел 674,
подотдел "8", дворно място по ГСП от 2013г., а по ЛУП от 2003г. в
отдел 674, част от подотдел "7" поляна и бил записан като собственост
на Държавата в лицето на МЗГ - ДЛ.
Промяната
на ползването и предназначението на поземлен имот № 000977, както и най-вече
посочването на Държавата в лицето на МЗГ-ДЛ за собственик на поземлен имот №
000977, препятствал възможността
Манастир "Св. Св. Константин и Елена" - гр.Ивайловград
да се снабди с документ за собственост - нотариален акт по обстоятелствена
проверка. От това обстоятелство произтичал правният интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск, с който се целяло отричане правото на
собственост на Държавата върху процесния имот, което щяло да позволи на ищеца
да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, в
който да бъде посочен собственик на процесния поземлен имот. В този смисъл била
и т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Молят съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Манастир "Св. Св. Константин и
Елена" - гр.Ивайловград, че Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл.31, ал.2 от ГПК, не е собственик на
поземлен имот № 000977,
целият с площ 2188 кв.м., находящ се в землището на
гр.Ивайловград, в местността "Акаланската пътека", при граници:
поземлен имот 000975, поземлен имот 215001, поземлен имот 000531, поземлен имот
000978 и поземлен имот 000886, в който имот са построени Едноетажна масивна
сграда - Църква „Св.Константин и Елена", със застроена площ 124
кв.м., както и друга сграда с особено предназначение
"Архондарик", с
площ 44 кв.м., за което бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 119/15.04.2016 г., том I, рег. № 584, дело № 65 от
2016г. на Съдия по вписванията при РС - Ивайловград.
По делото предствавят писмени доказателства: Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119/15.04.2016г.,
том I, рег. № 584, дело № 65 от 2016г. на Съдия по вписванията при РС -
Ивайловград; Удостоверение, издадено от ТП ДГС - Ивайловград; Скица №
К03076/20.11.2018г., изд. от Общинска служба по земеделие - гр.Ивайловград; Удостоверение
№ 28/17.03.2016г., изд. от Директор на Дирекция "СИ" и подписано от
Кмета на Община Ивайловград;
Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
В
съда в срока по чл. 131,ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Представляващият ищеца
се явява в съдебно заседание, заедно с редовно
упълномощен процесуален представител. Прави искане, на основание чл.238 ал.1 от ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение.
По делото се установи, че в срока по чл.131 от
ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не се явява в съдебно заседание, не прави искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице е хипотезата на
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пред.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на чл.239 ал.2 от ГПК съдът ще се произнесе по същество без
да излага мотиви по спора.
Съдът намира, с оглед
посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, претенцията на ищеца за
признаване за установено по отношение на Манастир "Св. Св. Константин и
Елена" - гр.Ивайловград, че Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл.31, ал.2 от ГПК, не е собственик на
поземлен имот № 000977,
целият с площ 2188 кв.м., находящ се в землището на
гр.Ивайловград, в местността "Акаланската пътека", при граници:
поземлен имот 000975, поземлен имот 215001, поземлен имот 000531, поземлен имот
000978 и поземлен имот 000886, в който имот са построени Едноетажна масивна
сграда - Църква „Св.Константин и Елена", със застроена площ 124
кв.м., както и друга сграда с особено предназначение
"Архондарик", с
площ 44 кв.м., за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 119/15.04.2016 г., том I, рег. № 584, дело № 65 от
2016г. на Съдия по вписванията при РС - Ивайловград, за основателна.
Предвид изхода на делото и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените от нея в
производството
разноски, като ответникът
бъде осъден да заплати сумата от 71.45лв. –
ДТ, и 620лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на Манастир "Св. Св. Константин и Елена" - гр.Ивайловград, със
седалище и адрес на управление гр.Ивайловград 6570, кв."Лъджа", с
БУЛСТАТ 176906967, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес - гр.София
1202, ул."Св. Св. Кирил и Методий”, № 17-19, БУЛСТАТ 831661388, не е собственик на
поземлен имот № 000977,
целият с площ 2188 кв.м., находящ се в землището на
гр.Ивайловград, в местността "Акаланската пътека", при граници:
поземлен имот 000975, поземлен имот 215001, поземлен имот 000531, поземлен имот
000978 и поземлен имот 000886, в който имот са построени Едноетажна масивна
сграда - Църква „Св.Константин и Елена", със застроена площ 124
кв.м., както и друга сграда с особено предназначение "Архондарик", с площ 44 кв.м., за което е издаден нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № 119/15.04.2016 г., том I, рег. № 584,
дело № 65 от 2016г. на Съдия по вписванията при РС - Ивайловград.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството да
заплати на ищеца - Манастир
"Св. Св. Константин и Елена" - гр.Ивайловград, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград 6570,
кв."Лъджа", с БУЛСТАТ 176906967, направените от него деловодни разноски в размер на
691.45лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
|
|
|
|