Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ивайловград, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен
съд, колегия в публично заседание, на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Т.КИРКОВА
при секретаря
Красимира Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№112 по описа за 2018год. и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ГЕЦ - ГИ“ ЕООД, ЕИК
102686613, със седалище и адрес управление гр.Бургас, ул.„Мара Гидик”, №2,
представлявано от управителя И.Г.Г. против: 1.„ТИВА“ ООД, ЕИК
126728775, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул.”Странджа”,
№8, представлявано от управителите В.Н.К. и Тошко Димчев Тошков и 2. В.Н.К., ЕГН **********,***.
Обясняват, че на 06.02.2017г. „ГЕЦ - ГИ“ ЕООД, в
качеството си на продавач и ответното дружество “Тива„ ООД, в качеството си на
купувач сключили предварителен договор за покупко - продажба на селскостопанска
техника. По силата на същия продавачът продавал, а купувачът купувал колесен
трактор /втора употреба/ марка „Ламборджини”, Р8.265, с рег. № А 09060, цвят
сив, с рама L50S606WТF3223 за сумата от 114 000 лева
с ДДС. Съгласно т.2 от договора купувачът
се задължил да изплати продажната цена по банков път на следните вноски: 10 000
лева - при подписване на договора; 5000 лева до 30.03.2017г.; 5000 лева до
30.04.2017г.; 24 000 лева да 30.05.2017г.; 5000 лева до 30.06.2017г.; 15000
лева до 30.07.2017г.;10000 лева до 30.08.2017г.; 10000 лева до 30.09.2017г.;
5000 лева до 30.10.2017г.; 5000 лева до 30.11.2017г.; 5000 лева до
30.12.2017г.; 5000 лева до 30.01.2018г.; 10000 лева до 28.02.2018г.
Ответникът заплатил суми по следния начин: на 06.02.17г.
- 10000лв.; на 31.03.17г.-5000лв.; на 02.05.17г. - 5000лв.; на 12.06.17г. -
5000лв.; на 03.07.17г. - 5000лв.; на
31.07.17г.- 5000лв.; на 04.09.17г. - 5000 лв.; на 05.10.17г. - 4000лв.; на 05.10.17г.
- 1000лв.; на 14.11.17г. — 4000лв.; на 14.11.17г.- 4500лв.; на 30.11.17г. - 9
750лв.; на 04.01.18г. - 750лв.; на 04.01.18г. - 4250лв.; на 9.02.18г. - 5000лв.;
на 02.03.18г. - 750лв.; на 02.03.18г. - 4250лв.; на 23.04.18г. - 5000лв.; на
27.04.18г. - 750лв.; на 27.4.18г. - 4250лв.;
на 11.05.18г. - 750лв.; на 11.05.18г. - 5000лв.;
на 11.05.18г. - 2250лв.; на 12.06.18г. - 2750 лв.; на 12.06.18г. - 2250лв.; на
10.08.18г. - 2750лв.; на 10.08.18г. - 6250лв.
От цялата дължима сума в размер на 114 000лева,
ответникът изплатил 110 250 лева, като оставало да дължи сума в размер на 3 750
лева, която не била изплатена до настоящия момент.
Първите три вноски купувачът заплатил своевременно. След това вноските били
заплащани с изключителна забава. Съгласно т.8.1 от договора в случай на забава
в плащанията по т.2 от договора купувачът дължал на продавача неустойка в размер на 0,1%
върху дължимата вноска за всеки просрочен ден.
Съгласно приложената счетоводна справка за начислена
лихва към настоящия момент ответникът дължал лихва за забава в размер на 12
441.50 лв. /дванадесет хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и петдесет стотинки/, изчислена
за съответната вноска и съответните дни забава.
Вторият ответник В.Н.К. подписал предварителния
договор за покупко - продажба като съдлъжник и поел да отговаря солидарно за
изпълнението на договора с дружеството „Тива“ ООД.
С оглед на гореизложеното намират, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, молят съдът след като се убеди в
основателността на твърденията им да постанови решение, с което да осъди „ТИВА“ ООД, с ЕИК 126728775 и В.Н.К., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „ГЕЦ - ГИ“ ЕООД сумата от 3 750 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща дължима вноска
по договор за покупко - продажба на колесен трактор /втора употреба/ марка „Ламборджини”
от 02.06.17г., както и сумата от 12 441.50лв. /дванадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща неустойка за забава в плащанията
съгласно т.8.1 от договора, в размер на 0.1% /нула цяло и един процента / върху
всяка дължимата вноска за всеки просрочен ден забава, изчислена до 29.10.2018г.
- датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото съдебно деловодни разноски.
В
сроковете по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В съдебно
заседание ищцовата страна с писмено становище поддържа
претенцията си. На свой ред процесуалният представител на ответниците оспорва размера на иска. Пледира за
прекомерност на претендираната неустойка.
Оспорва иска по отношение на втория ответник В.Н.К. в качеството му на физическо лице, по отношение на него липсвало договорно
обвързване.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО СЪГЛАСНО ПРИЛОЖЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
След като обсъди
приетите по делото доказателства поотделно и в тяхното единство, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От представения
по делото предварителен договор за
покупко-продажба на селскостопанска техника от 06.02.2017г., сключен между ГЕЦ - ГИ“ ЕООД, ЕИК 102686613, със седалище и адрес управление
гр.Бургас, ул.„Мара Гидик”, №2, представлявано от управителя И.Г.Г. и „ТИВА“ ООД, ЕИК 126728775, със седалище и адрес на управление
гр.Ивайловград, ул.”Странджа”, №8, представлявано от управителите В.Н.К. и
Тошко Димчев Тошков и В.Н.К., ЕГН **********,***, е видно че предмет на същия е покупко - продажба на селскостопанска техника.
По силата на същия продавачът продавал, а купувачът купувал колесен трактор
/втора употреба/ марка „Ламборджини”, Р8.265, с рег. № А 09060, цвят сив, с
рама L50S606WТF3223 за сумата от 114 000 лева
с ДДС. Съгласно т.2 от договора
купувачът се задължил да изплати продажната цена по банков път на следните
вноски: 10 000 лева - при подписване на договора; 5000 лева до 30.03.2017г.;
5000 лева до 30.04.2017г.; 24 000 лева да 30.05.2017г.; 5000 лева до
30.06.2017г.; 15000 лева до 30.07.2017г.;10000 лева до 30.08.2017г.; 10000 лева
до 30.09.2017г.; 5000 лева до 30.10.2017г.; 5000 лева до 30.11.2017г.; 5000
лева до 30.12.2017г.; 5000 лева до 30.01.2018г.; 10000 лева до 28.02.2018г.
За
краен срок на договора е определена
датата 28.02.2018г. Купувачът съгл. т. 5.1 от договора се задължил да заплати
на продавача уговорената цена в уговорения срок. В т. 8.1 от договора страните
са постигнали споразумение в случай на забава
в плащанията купувачът дължи на
продавача неустойка в размер на 0.1 % върху дължимата вноска за всеки просрочен
ден.
Приложените с
исковата молба и приети по делото писмени доказателства характеризират
взаимоотношенията между страните по делото относно изпълнение на поетите от тях
обязаности.
По делото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която да установи размера на дължимото основно задължение –
главница и размера на претендираната от
ищеца неустойка. Видно от приложеното по делото заключение – размерът на
дължимото основно задължение по
процесния договор е 3 750лв., а
този на неустойката е 12 441.50лв.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
По своята същност договорът е съглашение
между две или повече лица, за да се създаде една правна връзка между тях и се
обслужат законосъобразно възникналите между тях отношения.
Съгласно
разпоредбата на чл.286 вр. с чл. 318 вр. с чл.1 ал.1 от
ТЗ настоящата продажба е търговска в
качеството й на търговска
сделка и следователно важат правилата за такава.
Съдът като взе предвид обсъдените в предходните абзаци доказателства счита,че
между страните по правния спор е постигнато действително съглашение, което поражда договорни
облигационни правоотношения, в качеството им на търговци. Налице е договор за
продажба между търговци, който не изисква
определена форма, но страните са сключили предварителен писмен договор.
По силата на последния продавачът-ищец в
настоящото производство се задължава да прехвърли на купувача-ответник собствеността
на вещ след като получи пълната уговорена цена, която купувачът се задължава да
му заплати в посочения в договора срок.
Страните в настоящия казус са договорили разсрочено
плащане съгл. разпоредбите на чл. 327 ал.1, предл. второ от ТЗ, като денят на изпълнение на всеки
транш от плащанията е този, след който
ответникът-купувач изпада в забава.
При неизпълнение на парично задължение от длъжника съгл. чл. 309а, ал.1 и ал.2 от ТЗ кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, а при уговорено разсрочено плащане, обезщетенията
по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
В настоящия казус страните са договорили обезщетение под формата на неустойка.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на
чл.92 ал.1 от ЗЗД, задължението за неустойка се поражда от факта на
неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява.
Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора когато е налице
онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена. Страните са свободни да
уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор,
както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него,
единственото ограничение при неустойката е да бъде съобразена с повелителните норми на закона и
добрите нрави.
Алинея 2 предполага при прекомерно голяма неустойка в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти,
съдът да намали нейния размер.
Същевременно чл. 309 от ТЗ не допуска да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Възражението за прекомерност
на неустойката е неоснователно, не
само поради цитираната забрана, но тъй като евентуален извод за прекомерност при
договорената неустойка за забава би следвало да се основе на подлежащи на
установяване по делото твърдения, каквито ответникът не е въвел.
Нормата
на член 304 от ТЗ задължава лицата, които при сключване на търговска
сделка поемат общо задължение, да поемат солидарно неговото
изпълнение, ако от сделката не следва друго. Друго с
процесния договор не е уговорено, поради което вторият ответник и страна
по договора В.Н. Константинов има качеството на солидарен длъжник по договора.
С оглед изложеното е видно, че
поетите задължения по сключения между страните договор ответникът – купувач е изпълнил неточно.
Последният не е заплатил изцяло
дължимата сума, като дължи все
още 3 750лв. – главница и 12 441.50лв. - неустойка, съгласно
уговореното в договора.
При тези данни съдът намира предявеният иск за
изпълнение на договора, сключен между
страните и присъждане на неустойка за забавено изпълнение за основателен. Ответникът
„ТИВА“ ООД, ЕИК 126728775 и ответникът В.Н.К., ЕГН **********
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „ГЕЦ - ГИ“ ЕООД сумата от 3 750 лв., представляваща
дължима вноска по договор за покупко - продажба на колесен трактор /втора
употреба/ марка „Ламборджини” от 02.06.17г., както и сумата от 12 441.50лв., представляваща
неустойка за забава в плащанията съгласно т.8.1 от договора, в размер на 0.1%
/нула цяло и един процента / върху всяка дължимата вноска за всеки просрочен
ден забава, изчислена до 29.10.2018г., датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на делото следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от
него деловодни разноски в общ размер на 1998 лева, от които 648 лв. - държавна
такса и 1350 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТИВА“ ООД, ЕИК
126728775, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул.”Странджа”,
№8, представлявано от управителите В.Н.К. и Тошко Димчев Тошков и В.Н.К., ЕГН **********
да заплатят солидарно на „ГЕЦ - ГИ“ ЕООД, ЕИК
102686613, със седалище и адрес управление гр.Бургас, ул.„Мара Гидик”, №2,
представлявано от управителя И.Г.Г. сумата от 3 750 лв., представляваща дължима вноска по договор за
покупко - продажба на колесен трактор /втора употреба/ марка „Ламборджини” от
02.06.17г., както и сумата от 12 441.50лв., представляваща неустойка за забава в плащанията
съгласно т. 8.1 от договора, в размер на 0.1% /нула цяло и един процента/ върху всяка
дължимата вноска за всеки просрочен ден забава, изчислена до 29.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото, в общ размер на 1998 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: