Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград 28.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд,колегия в публично заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Т.Киркова

при секретаря Мара Йорданова,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 70 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С.Х.Т., ЕГН ********** срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 202317122, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков", № 19, ет. 2, представлявано от И. Г. Д.-М.. Правно основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК

С исковата си молба ищцата въвежда следните твърдения, на които основава накърнените си права: Същата е била кредитоискател по Договор за кредит, сключен с „Банка ДСК" ЕАД. През 2012 г. поради неплащане банката се снабдила с изпълнителен лист № 154, издаден на 06.04.2012г. по ч.гр.д. 56/2012г. на РС-Ивайловград срещу кредитополучателя - настоящият ищец и поръчителя - Х. Д. Х.в, като солидарни длъжници. Образувано било изпълнително дело N° 601, по описа за 2012 г. на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, срещу кредитополучателя, настоящия ищец и срещу поръчителя, като солидарни длъжници за сумата по изпълнителния лист. По посоченото изп. дело не били извършвани изпълнителни действия повече от 2 години, поради което същото било перемирано. В момента върху трудовото възнаграждение на ищеца бил наложен запор и се удържали суми по същото изпълнително дело №20128750400601 с взискател - ответното дружество - „ОТП Факторинг България" ЕАД, което твърдяло, че е изкупило вземането от първоначалния кредитор.

На 09.05.2012г. била наложена възбрана на имоти на ищцата, вписана на 22.05.2012 г., след което до 22.06.2014 г. спрямо ищцата не били предприемани каквито и да е действия, в т.ч. и принудителни изпълнителни такива. Периодът на бездействие на взискателя довел до настъпването на перимиране през 2014 г. на изпълнителното дело, т.е. делото било прекратено по право. Съгласно ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпвало по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Постановлението за прекратяване в тази хипотеза имало само декларативен характер, а не конститутивен. Ето защо с изтичането на две години от последното валидното изпълнително действие през 2014г. изпълнителното производство по отношение на ищцата се прекратило по право. Осъществените от взискателя действие след датата на прекратяване ех lеgе на изпълнителното производство били правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника. Всички, предприети по делото изпълнителни действия (с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети лица плащания) се обезсилвали по право. Затова и извършените изпълнителни действия след 2014г. не били валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по делото, доколкото били извършени след като изпълнителното дело вече било прекратено. Предвид горното повече от шест години не били извършвани изпълнителни действия, които да спрат или прекъснат давността, поради което паричното задължение спрямо ищците било погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност. С оглед на изложеното намират, че вземането спрямо ищцата било погасено по давност и същата не го дължала. Заявяват, че същата не желае да плати погасеното по давност задължение.

Молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Х.Т. не дължи сумата от 1000 лв., частично предявен иск от общо 9615,06 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2012г., за които суми било образувано изпълнително дело №20128750400601 по описа на ЧСИ №875, образувано въз основа на изпълнителен лист № 154, издаден на 06.04.2012г. по ч.гр.д. № 56/2012г. по описа на РС- Ивайловград. Претендират разноски.

В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът заявява, че признава иска. Ищецът прави искане на основание чл. 237 от ГПК съдът да се произнесе с решение съобразно признанието и да уважи предявения иск.

Отчитайки, че не са налице материално правните пречки, визирани в чл.237 ал.3 от НПК и съобразявайки приетите по делото писмени доказателства, на основание разпоредбите на чл.237 ал.2 вр. ал.1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и следва да се произнесе съгласно направеното от ответника признание на иска, като признае за установено по отношение на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Х.Т. не дължи сумата от 1000,00 лв., частично предявен иск от общо 9615,06 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2012г., за които суми било образувано изпълнително дело 20128750400601, по описа на ЧСИ 875, образувано въз основа на изпълнителен лист № 154, издаден на 06.04.2012г. по ч.гр.д. № 56/2012г. по описа на РС-Ивайловград.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца деловодни разноски. При преценката на размера, до който искането на ищеца за присъждане на разноски се явява основателно, следва да се съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгл. която за процесуално представителство по дела с интерес до 1000лв. адвокатското възнаграждение е 300лв. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че няма правни основания за намаляване на адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, съдът следва да осъди ответната страна да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в общ размер на 354лв., включващ адвокатско възнаграждение и държавна така за образуване на делото.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Х.Т. не дължи сумата от 1000 лв., частично предявен иск от общо 9615,06 лв. главница, както и законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2012г., за които суми е образувано изпълнително дело 20128750400601 по описа на ЧСИ 875, образувано въз основа на изпълнителен лист № 154, издаден на 06.04.2012г. по ч.гр.д. № 56/2012г., по описа на РС- Ивайловград.

ОСЪЖДА ОТП „Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122 ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т., ЕГН ********** направените от същата разноски за производството в размер на 354лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия