Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 11.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Т.Киркова

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 30 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980, приемник на което е „А 1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. ”Кукуш”, №1 против Л.Д.Х., ЕГН **********. Заявената цената на иска е 608.24 лв., от които - 576.40 лв. главница - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и 31.84 лв. мораторна лихва.

В исковата молба се обяснява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Л.Д.Х., ЕГН ********** е образувано Ч.гр.д № 2/2018г., по описа на РС - Ивайловград. В рамките на предвидения от законодателя 14 - дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл.422, вр. чл.79 от ЗЗД предявили настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.

Твърдят, че между кредитора „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 и длъжника Л.Д.Х., ЕГН ********** съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер М4394792 от дата 22.01.2015г., с който на абоната-ответник били предоставяни далекосъобщителни услуги.

Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксувания период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата, не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.

В срока на действие на договор М4394792 от дата 22.01.2015г. били издадени следните фактури: Фактура № 308338833/19.02.2015г., с падеж на плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18.67 лв.; Фактура № 309931103/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г., за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 46.81 лв.; Фактура № 311638082/21.04.2015г., с падеж на плащане 06.05.2015г., за отчетен период от 16.03.2015г. до 15.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 54.42 лв.; Фактура № 566763310/30.07.2015г., с падеж на плащане 30.07.2015г., за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 456.50 лв.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочения договор, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с абоната-длъжник Л.Д.Х. договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание чл.86 от ЗЗД, претендират и мораторна лихва за забава в размер на 31.84лв., начислена върху Фактура № 311638082/21.04.2015г., за периода от 07.05.2015 г. до 18.12.2017 г.

Претендираната сума в размер на 608.24 лв. била формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М 4394792 от дата 22.01.2015 г. в размер на 119.90 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на 456.5 лв. за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М4394792 от дата 22.01.2015г., ведно с мораторната лихва в размер на 31.84 лв., начислена върху фактура № 311638082/21.04.2015 г. за период от 07.05.2015 г. до 18.12.2017г.

`Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната била отразена в представените фактури. Доколкото последните не били погасени от абоната-ответник, Мобилтел прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния била начислена неустойка.

В случая, клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения към така сключения договор в Раздел”Отговорност” и гласяла: „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване”. Основанието за прекратяване на договора следвало и от чл.27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел.

А съгласно чл. 54.1 от ОУ „Мобилтел” имал право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.

В конкретния случай ответникът Л.Д.Х., ЕГН ********** подписал договор за мобилни услуги, ползвал предоставените мобилни услуги и не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадените му фактури не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

Цената на иска представлявала сумата, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й. Началният период за начисляване на мораторна лихва бил определен, съгласно Общите условия към договора за предоставяне на мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно – денят, следващ посочения като краен срок за плащане на последната издадена на абоната-ответник фактура.

С оглед на изложеното на основание чл. 415 във вр. с чл.422 от ГПК, с исковата молба и по същество, молят съдът да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Л.Д.Х., ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ ВЗЕМАНЕ на ищеца „А 1 България” ЕАД, в качеството му на приемник на „Мобилтел” ЕАД, в размер на 119.90 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М 4394792 от дата 22.01.2015г., съгласно Фактура № 308338833/19.02.2015г., с падеж на плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18.67 лв., Фактура № 309931103/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г., за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 46.81 лв. , Фактура № 311638082/21.04.2015г., с падеж на плащане 06.05.2015г., за отчетен период от 16.03.2015г. до 15.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 54.42 лв. и Фактура № 566763310/30.07.2015г., с падеж на плащане 30.07.2015г., за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 456.50 лв., дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М 4394792 от дата 22.01.2015г. и 31.84 лв. мораторна лихва, начислена върху сумата по Фактура № 311638082/21.04.2015г. за периода 7.5.2015г. до 18.12.2017г.

Претендират разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Възразява срещу твърденията и исканията на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД. Намира ги за неоснователни, неотговарящи на истината като изтъква следните доводи: Изгубил личната си карта на 18.02.2015г. на път от Хасково за Ивайловград, за което сигнализирал в РУ - Ивайловград за настъпилата липса. Това можел да потвърди със съставения му за това Акт №14/2015г. за установяване на административно нарушение на МВР и Декларация, подписана от него по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. В началото на 2018г. с изненада разбрал, че между него и дружеството „МОБИЛТЕЛ” ЕАД бил подписан договор за далекосъобщителни услуги и образувано заповедно производство, в което бил привлечен като длъжник на дружеството и дължи 119,90 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор М4394792 от 22.01.2015г. и 456,50 лв. неустойка за предсрочно му прекратяване. Така с неговите данни и лична карта бил направен и подписан договор, който той не бил подписвал и не бил поемал ангажимент по него, което се забелязвало от положения подпис, за който твърди, че не е негов и лесно можело да се установи с графологична експертиза. В населеното място където живеел нямало обхват на „МОБИЛТЕЛ” АД и нямало как да извършва разговори. Възразява и срещу исканата неустойка по договора.

ДОКАЗАТЕЛСТВА И ПРАВНИ ИЗВОДИ

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за мобилни услуги М 4394792 от 22.01.2015г., /с индивидуален № М 4394792 и клиентски №504220539/ Приложения към договора, Общите условия, уреждащи отношенията между страните и Фактури за предоставени услуги, посочени по-горе в изложението.

Към отговора ответникът представя АУАН №14/18.02.2015г. и Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи от 18.02.2015г., от които е видно, че на 18.02.2015г. ответникът е декларирал пред органите на РУ на МВР – Ивайловград, че е изгубил документа си за самоличност – лична карта №6411611065.

Ответната страна оспорва с отговора си основанието на иска, но не сочи доказателства за установяване на възраженията и твърденията си, доколкото съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения. Така ответната страна не успя да опровергае претенцията на ищеца за наличие на възникнали между страните правоотношения със сключения между страните Договор М 4394792 от 22.01.2015г.. От приложените с отговора АУАН №14/18.02.2015г. и Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи от 18.02.2015г. е видно, че на 18.02.2015г. ответникът е декларирал пред органите на РУ на МВР – Ивайловград, че същия ден е изгубил документа си за самоличност – лична карта №6411611065, т.е. близо месец след сключването на процесния договор.

Съдът приема, че Договор за мобилни услуги М 4394792 от 22.01.2015г. е валидно сключен между страните и е започнал да действа съгласно уговореното в него, в Приложенията към него и Общите условия, които съгл. чл.226 ал.3 от ЗЕС са негова неразделна част.

Съгласно чл.6 от ОУ, същите имат задължителна сила както за Мобилтел, така и за абонатите и потребителите на мрежата.

Разпоредбата на чл.34 и чл.37.а. от ОУ задължава абонатът да заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгл. договора за услуги.

За ползваните от ответника – абонат телекомуникационни услуги операторът е издал посочените по-горе в изложението фактури съгл. чл.26.4 от ОУ, чието заплащане се дължи в сроковете, посочени в чл.26.5 от ОУ, задълженията по които ответникът не е погасил в договорения срок. Това е дало основание на оператора да прекрати договора съгласно чл.27.2, чл.40.ж. и чл.54.1 от ОУ при неплащане на дължими суми след изтичане на уговорения срок. Видно от чл.54.12. от ОУ договорът, сключен между абоната и оператора, се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата за плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.

Съгласно чл.51.г. от ОУ абонатът/потребител отговаря за причинените вреди на Мобилтел, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията по ОУ и сключения договор и за пропуснатите ползи по ЗЗД, съгл. чл51.д. – той отговаря и за всички допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на дължимите от него суми.

Клаузата за неустойка е регламентирана в Приложенията към сключения между страните договор в Раздел „Отговорност”, съгласно която: „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване”.

Изхождайки от мотивираното по-горе, съдът намира, че искът с правно основание чл.415 вр. чл. 422 от ГПК, предявен от Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 / „А 1 България” ЕАД против Л.Д.Х., ЕГН ********** за признаване за установено спрямо ответника, че „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 / „А 1 България” ЕАД има вземане за главница в размер на 576.40лв., дължима по фактура № 308338833/19.02.2015г., с падеж на плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18.67 лв., по фактура № 309931103/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г., за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 46.81 лв., по фактура № 311638082/21.04.2015г., с падеж на плащане 06.05.2015г., за отчетен период от 16.03.2015г. до 15.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 54.42лв. и по фактура № 566763310/30.07.2015г., с падеж на плащане 30.07.2015г., за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 456.5 лв., както и за мораторна лиха за забава, начислена върху фактура № 311638082/21.04.2015г., в размер на 31.84лв. за период от 07.05.2015г. до 18.12.2017г., ведно със законоустановената лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2/2018г. на Районен съд-Ивайловград.

Постоянна е съдебната практика на ВКС по въпроса, че когато е уговорена неустойка, която не е за забавено плащане, какъвто е настоящия случай - прекратяване на договора поради неплащане на дължими по него суми, то в случай на забава на длъжника да плати договорената неустойка, той дължи лихва за забавено плащане на същата. В Приложенията към сключения между страните договор в Раздел „Отговорност” е посочено основанието за претендиране на неустойка и начина на нейното изчисляване.

Претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените в исковото производство разноски, съдът намира за основателна. Налице е хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК, поради което следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски по делото в размер на 25лв. – ДТ и 180лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед на това, че искът е изцяло уважен, съгласно издадената заповед за изпълнение №2 от 05.01.2018г. по ЧГД №2/2018г., следва ответникът да бъде осъден да заплати на ”Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 / „А 1 България” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. – ДТ и 180лв. - адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА установено по отношение на Л.Д.Х., ЕГН **********, че „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 / „А 1 България” ЕАД има вземане от Л.Д.Х., ЕГН ********** за главница в размер на 576.40лв., дължима по фактура № 308338833/19.02.2015г., с падеж на плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18.67 лв. , по фактура № 309931103/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г., за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 46.81лв., по фактура № 311638082/21.04.2015г., с падеж на плащане 06.05.2015г., за отчетен период от 16.03.2015г. до 15.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 54.42 лв., по фактура № 566763310/30.07.2015г., с падеж на плащане 30.07.2015г., за отчетен период от 16.06.2015г. до 15.07.2015г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 456.5 лв. и за мораторна лиха за забава, начислена върху фактура № 311638082/21.04.2015г., в размер на 31.84лв. за период от 07.05.2015г. до 18.12.2017г., ведно със законоустановената лихва върху главницата в размер на 576.40лв, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2/2018г. на Районен съд-Ивайловград.

ОСЪЖДА Л.Д.Х., ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 / „А 1 България” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. – ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л.Д.Х., ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980 / „А 1 България” ЕАД направените в исковото производство разноски в размер на 25лв. – ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: