Р Е Ш Е Н И Е

№ /25.07.2018г., гр.Ивайловград

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на пети юли, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Таня Киркова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 28 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл.422 вр. с чл.124 ал.1 от ГПК. Образувано е по искова молба на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Георги Христов Беловски - Изпълнителен директор срещу К.И.Т., ЕГН **********.

Ищецът обяснява, че на 18.04.2017г. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №3027739 срещу К.И.Т. за сумата от 1045,99лв., от които 990,71лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., 36,74лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 05.04.2017г., както и 16,50лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. - м.04.2016г. и 2,04лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 05.04.2017г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С определение, постановено по гр. дело №8/2018г. по описа на РС - гр.Ивайловград било уважено искането им и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. В законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявявили иск за установяване съществуването на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу К.И.Т. за топлоснабден имот - апартамент №4, находящ гр. София, ул.„Княгиня Клементина”, №38, ет.1, за периода от м.05.2014г. - м.04.2016г. Сочат основанията, от които произтича вземането им, а именно: Ответникът бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР, на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004г. и с Решение по т.7 от Протокол № 45/15.09.2005г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ-одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014г. - „Заплащане ТЕ“ чл.33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005г., чл. 32, ал.1; раздел VI - чл.30, ал.1 от ОУ от 2002г./ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

С приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. били регламентирани освен права, така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ: „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача”.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №422512 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2014г. - м.04.2016г. и не погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.138б от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намирал имотът на ответницата, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Бруната България” ООД.

Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2014г. - м.04.2016г. били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Бруната България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.И.Т., ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 1045,99лв., от които 990,71лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., 36,74лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 05.04.2017г., 16,50лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. - м.04.2016г. и 2,04лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 05.04.2017г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В подкрепа на твърденията си, към настоящата искова молба ищецът прилага следните писмени документи в качеството им на доказателства: Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 422512, от което било видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия към датата на завеждане на исковата молба; Протокол за избор на ФДР; Договор между СЕС и фирма “ Бруната България” ООД; Нот. акт от 23.07.2010г. и от 17.10.201Зг.; Удостоверение за актуално състояние на „Топлофикация София” ЕАД; Договор №13.11.2007 г. между „Топлофикация София” АД и фирма “ Бруната България” ООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени 2008 г. и 2014г.

В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. С молба Вх.№1657/31.05.2018г., подадена след едномесечния срок за отговор, ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата молба / такъв не е депозиран в съда/. Твърди, че е сключила споразумение за разсрочено плащане с ищеца в срока на заповедното производство, поради което не е станала причина за завеждане на исково производство и не следва да й се присъждат разноски по делото. Прави изрично възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Моли съдът да прекрати производството и да отхвърли иска поради извършено цялостно плащане в хода на процеса.

Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. С молба Вх.№1930/19.06.2018г., ищецът заявява, че ответникът е извършил плащане на каса на дружеството в общ размер на 1 118.11лв., с което е погасил част от претендираните от ищцовото дружество суми. Неплатено останало юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство, което съгласно Заповед за изпълнение №4/10.01.2018г. било в размер на 50лв. Молят за присъждане на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство с оглед на обстоятелството, че ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на същото.

От ищеца са постъпили молби Вх.№2049/29.06.2018г. и Вх.№2124/04.07.2018г., в които обяснява, че след образуване на заповедно производство и с оглед подписано на 06.07.2017г. споразумение за разсрочено плащане на задължението, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постъпили плащания в общ размер на 1118,11лв., с които били погасени задължения, както следва: 1007,21лв. - главница, 38,78лв. - мораторна лихва за период от 30.07.2015г. до 05.04.2017г., 22,12лв. - законна лихва от 18.04.2017г. /датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК до 06.07.2017г. /датата на подписване на споразумението за разрочено плащане/. Заплатена била и сумата от 25,00лв. - държавна такса в заповедно производство и 25,00лв. - за образуване на настоящето производство. С извършените плащания били погасени изцяло задълженията за главница, лихви и разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С оглед горното, молят на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът да присъди в полза на „Толофикация София“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в заповедно и исково производство в общ размер на 100,00лв., доколкото ответникът станал повод за образуване на делото и погасяването на процесните задължения е извършено след депозиране на исковата молба.

По същество заявяват, че поддържат депозираната искова молба, както и доказателствата, приложени с нея.

Предявеният иск е установителен с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 т.1 вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

От изложеното по-горе е видно, че претендираното задължение на ответника, в общ размер на 1118,11лв., включващо: 1007,21лв. - главница, 38,78лв. - мораторна лихва за период от 30.07.2015г. до 05.04.2017г., 22,12лв. - законна лихва от 18.04.2017г. /датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК, до 06.07.2017г. /датата на подписване на споразумението за разсрочено плащане/ е погасено чрез плащане. Заплатена е и сумата от 25,00лв. държавна такса в заповедно производство и 25,00лв. за образуване на настоящето производство.

С оглед извършеното от ответника в хода на производството изпълнение на задължението за заплащане на предоставената и използвана топлинна енергия следва да се приеме, че претендираното от ищеца вземане е погасено чрез плащане. Ето защо предявеният иск за установяване съществуването на вземането за главница в размер на 1007,21лв., 38,78лв. - мораторна лихва за период от 30.07.2015г. до 05.04.2017г., 22,12лв. - законна лихва от 18.04.2017г. /датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК/ до 06.07.2017г. /датата на подписване на споразумението за разсрочено плащане/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Въпреки отхвърлянето на иска, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за производството в размер на 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, тъй като плащането е извършено след подаване на заявлението по чл.410 в съда на 18.04.2017г., като съгл. чл.422 ал.1 ГПК искът за установяване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и следователно ответникът е дал повод за завеждането на иска независимо, че с плащането на практика е признал основателността на иска. Този аргумент е в сила и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство, поради което отвеникът следва да бъде осъден да заплати и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, извършени в заповедното производство. Съдът не приема възражението на ответника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца с оглед разпоредбата на чл.7 ал.7 вр. ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 иск за признаване за установено по отношение на К.И.Т., ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 1045,99лв., от които 990,71лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода – месец 05.2014г. – месец 04.2016г., 36,74лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 05.04.2017г., 16,50лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014г. - м.04.2016г. и 2,04лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 05.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №4/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8/2018г. по описа на РС - Ивайловград, като неоснователен - погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 направените по делото разноски в исковото производство в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 направените по делото разноски в заповедното производство в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: