Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 27.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на единадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Т.КИРКОВА

при секретаря Красимира Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №13 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 18 от Закона за защита срещу домашно насилие. Постъпила е молба от Т.Х.Т., ЕГН **********,*** за защита от домашно насилие, извършвано спрямо него от съпругата му М.Г.Т., ЕГН **********, живуща на същия адрес. В молбата се обяснява, че на 03.01.2018г. дошли от кабелната телевизия две момчета да прекарат интернет и М. го нападнала. Изляла върху него две чаши вода. Крещяла и го удряла като се опитвала да го провокира да я удари. Не се поддал на провокацията. След като момчетата си тръгнали седнал да обядва. М. дошла, взела храната от масата и я изсипала върху него.

Вторият акт на домашно насилие е описан така: ”Един ден преди това, както си стоях в къщи, М. влезе в стаята, хвана ме за тениската и я скъса и ми удари юмрук в лицето”.

С оглед на гореизложеното, моли съдът да образува производство по ЗЗДН, като издаде Заповед за защита от домашно насилие, съгласно която да наложи на М.Т., да не се приближава до тях на определено от съда разстояние, както и от жилището, в което живеят в гр.Ивайловград, кв.”Лъджа”, ул.”Синчец", № 5 за срок, определен от съда.

Към молбата са приложени Декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН и Протокол за предупреждение на М.Г.Т. от 03.01.2018г. да се въздържа от извършване на домашно насилие, издаден от РУ на МВР - Ивайловград.

С изложеното в молба, Вх.№515/21.01.2018г., ответната страна оспорва категорично твърденията на пострадалия.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа твърдяното в молбата. Молят съдът да осъди ответника, като му укаже да се въздържа от домашно насилие и му наложи трите мерки по чл.5 от ЗЗДН за максимално допустимия срок от 18 месеца и наказание „Глоба” по ЗЗДН. Претендират разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител. Молят съдът да остави без уважение подадената молба и отмени издадената заповед за незабавна защита поради недоказаност и неоснователност. Излагат аргументи в тази насока. Претендират разноски.

Съгласно нормата на закона, съдът може да издаде заповед за защита и само на основание приложената към молбата декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, като се приема, че тя е годно доказателствено средство в производството по издаване на заповед за защита. Тази възможност е предвидена, обаче, само за случаите, когато по делото няма други доказателства. Верността на заявеното с декларацията е оборима, т.е. доказването на противното е допустимо. По общо правило, страната не дължи доказването на отрицателни факти. Относимо към настоящото производство това означава, че в случая ако нарушителят оспорва декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, този който твърди извършен акт на домашно насилие, дължи да проведе пълно и главно доказване на заявените обстоятелства.

Съгласно гражданско процесуално право, доказването или недоказването на фактите предопределя правните изводи на съда. Доказаният факт е за съда осъществен факт и обратно - недоказаният се счита за неосъществил се факт. Както е известно съществува няколко вида доказване съобразно неговата цел и предмет. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова законът изисква относно всички твърдения, които обуславят спорните факти, а непълно е това, което цели да създаде съмнение у съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът допуска само относно фактически твърдения, от които не зависи изводът за спорното право. Главно е доказването на страната, която носи доказателствената тежест, т.е. задължението да докаже твърдяните факти, доколкото тя претендира правото, което те установяват. Насрещно е доказването на противната страна, с което тя цели да обезсили главното доказване. Молителят, твърдящ определени факти, следва да проведе главно доказване относно тяхното съществуване. Обратното важи за ответика.

За да постигне своята цел, главното доказване следва да бъде винаги пълно, в противен случй съдът не може да приеме, че фактът, предмет на главното доказване, се е осъществил. Но това не важи за насрещното доказване, то може да бъде непълно, т.к. непълното насрещно доказване разрушава сигурността, че претендираният факт се е осъществил, и по този начин осуетява пълното му доказване.

Логично от гореизложеното следва, че главното, пълно доказване трябва да бъде пряко, доколкото непрякото не създава у съда категорична увереност, че твърдяният факт се е осъществил. Неговата цел е да удостовери, че са установени факти, които създават само предположение, че главният твърдян факт се е осъществил.

Същевременно ответната страна следва да противопостави на главното, пълно и пряко доказване на молителя, насрещно такова, което да постави под съмнение, че претендираният факт се е осъществил и по този начин да осуети пълното му доказване.

Съгласно правилото на чл.13 от ЗЗДН, в това производство са допустими всички доказателствени средства по ГПК.

Сезиран с молба по ЗЗДН, съдът е длъжен да изясни случая в заявените от молителя рамки. Следователно, на обсъждане подлежат само събраните по делото доказателства, относими към така изнесените твърдения за извършено домашно насилие.

Относно първия акт на домашно насилие, който е описан така: На 03.01.2018г. дошли от кабелната телевизия две момчета да прекарат интернет и М. го нападнала. Изляла върху него две чаши вода. Крещяла и го удряла като се опитвала да го провокира, за да я удари. Не се поддал на провокацията. След като момчетата си тръгнали седнал да обядва. М. дошла, взела храната от масата и я изсипала върху него.

Видно от гореизложеното, молителят следваше да докаже, всички елементи на твърдяните актове на домашно насилие: в какво се е изразявало нападението от страна на М.Т.; какво е крещяла тя докато все още момчетата от кабелната телевизия са били там, как и къде го е удряла; каква е била храната, с която се е хранил след като момчетата са си тръгнали; как и къде я е изсипала Т.; какви следи е оставила тя и къде, независимо, че актът на домашно насилие в молбата е описан твърде оскъдно.

Свидетелят Тръненски, един от момчетата, дошли да прекарат кабелна телевизия и интернет казва: „М. беше в едната стая, Т. беше в другата стая. Не е имало скандал. Не съм чул, не съм видял. Там бяхме докато си свършим работата. Бяхме и в двете стаи.”

Показанията на полицаите, дошли на място след сигнала, подаден от Т.Т. на 03.01.2018г., в качеството си на незаинтересовани свидетели, не изясняват обстоятелствата на извършване на акта на домашното насилие, а тези след него.

Св. Ч. пристигнал на адреса след сигнала на молителя, не успя да си спомни нищо конкретно. Той бъркаше датите на посещение в дома на страните, доколкото е пребивавал там нееднократно. Св.Б., с когото са били в един екип, беше по-конкретен. На въпроса на пълномощника на молителя, дали е видял разхвърлена храна по пода, той отговори: ”Да имаше нещо като лютеница и пепелник с фасове, те бяха на пода.” На въпроса дали е забелязал нещо необичайно във външния вид на Т., Б. отговори: „Блузата му беше скъсана, мисля. За лютеница не помня дали е имало по него, но блузата му беше скъсана.”

Твърдения за скъсана блуза на 03.1.18г. липсват в молбата. Такива има за инцидента, случил се на 02.01.2018г.

Всички други свидетели, водени от едната или другата страна, дават показания като преразказват чутото от страните, не винаги достатъчно точно или пресъздават впечатления след процесните дати. В това си качество те са косвени свидетели, а в голяма степен и заинтересовани с оглед родствените или близки отношения със страните, поради което съдът не ги кредитира и няма да ги обсъжда.

Относно втория акт на домашно насилие, молителят заявява: „Един ден преди това, както си стоях в къщи, М. влезе в стаята, хвана ме за тениската и я скъса и ми удари юмрук в лицето”.

Свидетелстващи за този акт на домашно насилие бяха сестрата и майката на молителя. Те преразказаха чутото от Т., като майка му не посочи точно обстоятелствата и датите на извършване на твърдяните актове на домашно насилие: „Т. като слезна долу ми каза, че тя му хвърлила чаша вода и лютеница срещу него. А по-първия ден, когато кабелната дошла да й слагат интернет, тя му хвърлила чаша вода и му разкъсала блузата, не пред тях, но да чуят тези момчета и да има коз. Това е било на 02.01.18г.”.

Приложените към делото материали по преписката на РУ на МВР – Ивайловград, водена за инцидентите, възниквали между страните, не хвърлят светлина относно авторството на извършения акт на домашно насилие на 02.01.2018г. и 03.01.2018г. За последния случай и на тримата участници са връчени Протоколи за предупреждение и Протоколи за предоставяне на информация на пострадало от домашно насилие лице – Т.Т., М.Т. и Георги Т. / син на страните/.

Съгласно дефиницията на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие, както и опит за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото относими доказателства, съдът приема, че при условията на пълно, главно и пряко доказване, молителят не успя да установи, че е извършен акт на домашно насилие от М.Т. спрямо него на 03.01.2018г. и на 02.01.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Подадената молба е редовна и допустима, но разгледана по същество е недоказана, а от там и неоснователна, ето защо тя трябва да бъде оставена без уважение, а издадената заповед за защита №2/22.01.2018г. следва да се отмени.

С оглед изхода на делото страната, иницирала производството, трябва да заплати на ответника направените от него разноски по настоящото дело - заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 400 лева.

Дължимата държавна такса е за сметка на ищеца - чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, и съдът я определя в минимален размер от 25 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 15 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

Отказва да уважи молбата за защита по ЗЗДН, подадено от Т.Х.Т., ЕГН **********, срещу М.Г.Т., ЕГН **********, за извършени от последната на 02.01.2018г. и на 03.01.2018г. актове на домашно насилие.

Отменя издадената Заповед за незабавна защита №2 от 22.01.2018 г. по гражданско дело 13/2018 година, по описа на Районен съд - Ивайловград.

Осъжда Т.Х.Т., ЕГН **********, да заплати на М.Г.Т., ЕГН ********** сумата от 400 лева, направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъжда Т.Х.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса за образуване и водене на делото в размер от 25 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково с въззивна жалба в седмодневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: