-
Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ивайловград,13.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен
съд, колегия в публично заседание на четиринадесети
февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Т.Киркова
при
секретаря Красимира Христова, като разгледа, докладваното от съдията Гр.Д №69 по описа
за 2017год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.14 ал.3 от
ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на И.Г. К. и Г.Х.К. против Решение №1245 от 15.06.2017г. по преписка,
вх.№1245 от 04.12.1991г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Ивайловград. Обясняват, че са наследници по закон на Г.Х.К., б.ж. на
гр.Ивайловград.
Твърдят, че решението е нищожно,
неправилно поради нарушение на закона и на съществени процесуални правила,
както и необосновано, като същото не съответствало и на целта на закона. За
постановеното решение не били уведомени надлежно.
Основание за нищожност на Решение №1245 от 15.06.2017г. било издаването му след като по преписката било
налице произнасяне с Решение
№1245 от 25.09.1998 г. по преписка по заявление вх.№1245 от 04.12.1991г. на
Общинска служба „Земеделие” гр.Ивайловград. Това решение съгласно закона и
константната съдебна практика бил стабилен административен акт. Постановените
последващи актове били нищожни. Не били налице предвидените от ЗСПЗЗ основания
за издаване на ново решение по същата преписка, както и надлежно сезиране,
доколкото били изтекли и предвидените в закона срокове за това.
Друго основание за нищожност
на атакуваното решение било това, че не било подписано от членовете
на комисията, която го е постановила. Не били посочени конкретните правни и
фактически основания съгласно ЗСПЗЗ и АПК за издаването му. Оспорват изложените
фактически основания, като те не съдържали изцяло всички елементи на
фактическия състав съгласно приложимите правни норми, които не били посочени,
като поради липса на ясно изразена воля, актът бил неразбираем, което
затруднявало правото им на защита и правило невъзможен съдебния контрол, което
също било основание да бъде признат за нищожен или незаконосъобразен. Актът бил
нищожен тъй като разпоредените с него
правни последици били нетърпими от гледна точка на съществуващия правов ред.
Липсата на фактически и правни основания нарушавало изискването за форма на
административния акт съгласно чл.59 АПК, което също правило акта нищожен.
Претендират съдът да постави решение, с което да прогласи нищожността на Решение №1245 от 15.06.2017г. по преписка по
заявление, вх.№1245 от 04.12.1991г. на
Общинска служба „Земеделие” гр.Ивайловград, или ако счете, че е действително, да отмени същото в частта, в
която се отказва да се възстанови правото на собственост върху нива от 0,670
дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на град Ивайловград, в местността „Старите лозя”,
представляващ ПИ 1136 от кв.22 по кадастрален план, одобрен със заповед №
611/28.11.1994г. и да признае за възстановено правото на собственост и върху
отказаната нива от 0,670 дка, четвърта категория, находяща се в строителните
граници на град Ивайловград, в местността „Старите лозя”, представляващ ПИ 1136
от кв.22 по кадастрален план, одобрен със заповед № 611/28.11.1994г., и да осъди ответника да
им заплати разноските по делото, както
и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за осъществяваната
безплатна правна помощ на всеки от жалбоподателите.
В законоустановения едномесечен срок ответната страна е
депозирала становище, с което оспорват жалбата изцяло, като
неоснователна и недоказана.
Излагат следните мотиви: Със
заявление № 1245/ 04.12.1991 год. Христо Георгиев К., като наследник на Г.Х.К. заявил желание да му бъде възстановена
собствеността върху девет броя земеделски земи, в размер на 37.120 дка в
землището на гр.Ивайловград. Под № 7 в заявлението фигурирала нива от 2.000 дка
в местността „Старите лозя”.
С Решение № 1245/ 25.09.1998год. Поземлена
комисия - гр.Ивайловград възстановила правото на собственост на наследниците на
Г.Х.К. в съществуващи стари реални граници на два броя имоти в землището на
гр.Ивайловград и отказала да възстанови правото на собственост на три броя
имоти, като мотивът за отказ за нива от 2.000 дка в местността „Старите лозя”,
в съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ бил: „До представяне на скица с точните размери и удостоверение
от ТСУ на община Ивайловград”. Решението било изпратено по пощата с обратна
разписка на Г.Х.К. и било получено лично от него срещу подпис на 03.11.1998год.
Същото не било обжалвано в законоустановения срок, поради което влязло в законна сила и представлявало стабилен
административен акт.
Съгласно Удостоверение № 27 от
14.03.2016год. и скица № 19/ 22.02.2016 год., издадени на основание чл.13, ал.4
от ППЗСПЗЗ от Община Ивайловград, частта от имота, представляващ ПИ 1136 от кв.
22 от КП на гр. Ивайловград, одобрен със заповед № 611/ 28.11.1994 год., която била
незастроена и било възможно да бъде възстановена, била в размер на 1,330 дка.
На свое заседание на 15.06.2017год. ОС „Земеделие”
- Ивайловград разгледала всички налични
по преписка с вх. № 1245/ 04.12.1991год. документи, и на основание цитираните
Удостоверение и скица от ТСУ на Община Ивайловград постановила Решение № 1245, с което на наследниците на Г.Х.К. било
признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на един имот - нива от 2.000 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на гр. Ивайловград в м.„Старите лозя“, представляващ ПИ
1136 от кв. 22 от КП на гр. Ивайловград, одобрен със заповед № 611/ 28.11. 1994
год. и било възстановено правото на собственост върху нива от 1.330 дка,
четвърта категория, находяща се в строителните граници на гр. Ивайловград в м.
„Старите лозя“, УПИ VII-1136, VI-1136 и II -1217 от кв.22а по ПУП на гр.Ивайловград, одобрен със
заповед № 0164/ 09.10.2000 год., представляващи незастроената част от ПИ 1136
от кв. 22 от КП на гр. Ивайловград, одобрен със заповед № 611/ 28.11. 1994 год.
Със същото решение било отказано да бъде възстановено правото на собственост на
наследници на Г.Х.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
нива от 0,670 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на
гр.Ивайловград в м.„Старите лозя“, представляваща застроената част (улица и индивидуално
жилищно строителство) от ПИ 1136 от кв. 22 от КП на гр. Ивайловград, одобрен
със заповед № 611/ 28.11.1994 год. За признатата, но невъзстановена част от
имота, наследниците щели да бъдат обезщетени по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ (чл.13,
ал.5,т.З ППЗСПЗЗ).
Намират Решение № 1245/
15.06.2017год. на ОСЗ Ивайловград за законосъобразно,
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразено с
процесуалните и материално-правните разпоредби и наличните по преписката
документи.
Предвид
фактите и обстоятелствата по делото, молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата на И.Г.К. и Г.Х.К. против Решение № 1245/ 15.06.2017 год. на Общинска
служба по земеделие - Ивайловград като неоснователна и да остави цитираното
решение в сила, като законосъобразно.
В допълнителна молба молителите приемат, че
решението било издадено в предвидената от закона писмена форма от компетентен
орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, посочени в жалбата.
Оспорва, че са получили процесното решение с писмо с обратна
разписка, а вторият жалбоподател бил узнал за него едва на 20.08.2017г.
Ако съдът приемел, че решението не е нищожно,
молят да бъде отменено като неправилно, постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила и на материалния закон, необоснованост и несъответстващо на целта на
закона.
Решение №1245 от 15.06.2017г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на гр.Ивайловград е издадено и подписано от комисия в състав по
чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ. Същата след като е разгледала преписката по заявление
вх.№1245 от 4.12.1991г. и представените писмени доказателства от И.Г.К. и
удостоверение по чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ, №27 от 14.03.2016г., ведно със скица
№19/22.02.2016г. за възстановяване
правото на собственост на наследниците на Г.Х.К., б.ж. на гр.Ивайловград
по удостоверение за наследници №301/20.11.1991г. и №000105 от 11.03.2009г., на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ е:
I. Признала правото на собственост на наследниците на Г.Х.К. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти:
1.Нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в строителните
граници на гр.Ивайловград в м.”Старите лозя”, представляващ ПИ 1136 от кв.22 от
кадастралния план, одобрен със заповед №611/28.11.1994г., при граници и
съседи:……………., заявен с пореден №7 от Заявлението и установен с Нотариален Акт.
II.
Възстановила правото на
собственост на наследниците на Г.Х.К. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на следните имоти:
1.
Нива от 1.330дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на гр.Ивайловград в м.”Старите
лозя”, представляващ УПИ VII-1136, VI-1136 и II -1217 от кв.22а по ПУП на гр.Ивайловград, одобрен със заповед
№0164/09.10.2000г., представляващи незастроената част от ПИ 1136 от кв.22 от
кадастралния план, одобрен със заповед №611/28.11.1994г., при граници и
съседи:……………., заявен с пореден №7 от Заявлението и установен с НАкт.
III.
ОТКАЗАЛА да възстанови правото на собственост
на наследниците на Г.Х.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти:
1.Нива от 0.670дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на гр.Ивайловград в м.”Старите
лозя”, представляваща застроената част /улица и индивидуално жилищно
строителство/ от ПИ 1136 от кв.22 от кадастралния план, одобрен със заповед
№611/28.11.1994г., при граници и съседи:……………., заявен с пореден №7 от
Заявлението и установен с Нотариален Акт.
Мотивите за отказа са: Застроена улица и индивидуално жилищно
строителство, съгл. удостоверение по чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ, №27/14.03.2016г.
Обжалваното
решение е връчено лично на заявителя - К.
на 23.06.2017г., обстоятелство което се установява от представеното известие за
доставяне. Жалбата срещу решението е с пощенски щемпел от 21.08.2017г., поради което следва изводът, че същата е била
подадена извън срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съгласно
чл.14(2) от ЗСПЗЗ решението на ОС
„Земеделие” се съобщава на заинтересуваните лица по реда
на ГПК, а чл.42
ал.1 от същия допуска връчване на съобщения чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Възражението,
че т.к. не е записана датата на издаване на решението, то те не били получили процесното решение, е несъстоятелно. Видно от цитираните законови
разпоредби това е един от начините за връчване на съобщения, в случая на решения, издадени по реда на ЗСПЗЗ. ОС
„Земеделие” съгласно закона връчва
решението на заявителя, а не на всички наследници, ето защо кога е научил
вторият жалбоподател, е без правно
значение.
С оглед просрочието на жалбата съдът не следва да се произнася относно законосъобразността на
решението.
Жалбата, обаче се определя като допустима, доколкото с нея се
претендира нищожност на обжалваното решение и съгласно чл.149, ал.5 от АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. При съобразяване на посочената
норма съдът ще се произнесе само по отношение наличието на нищожност или не на административния
акт и не следва да изследва другите основания за неговата законосъобразност,
както се възприема в теорията и в съдебната практика, която е постоянна по
въпроса. В тази връзка съдът не следва да съобразява и доводите, съдържащи се в
жалбата и в представените по делото писмени бележки, доколкото същите не
обосновават нищожност на административния акт.
За да е нищожен един
публично-правен акт, какъвто безспорно е административният, той трябва да е
засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо
оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не
поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност.
В законодателството няма легална дефиниция за понятието
"нищожен административен акт", а има законово установени критерии за
неговата законосъобразност. Основанията за оспорване на административните актове са посочени в чл.146 от АПК: липса на компетентност; неспазване на
установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени
правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съдебната практика
възприема първите два - липсата на компетентност и липсата на форма, като основания за
прогласяване на нищожност на административния акт.
Твърдяните нарушения
на чл.146, т. т.3,4 и 5 от АПК, а именно -
съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби,
несъответствие с целта на закона, са неотносими към нищожността на издадения административен
акт, тъй като тези доводи касаят законосъобразността на атакуваното Решение,
която не е предмет на производството пред съда предвид на обстоятелството, че
жалбата, с която е сезиран същият, е просрочена.
В настоящия случай процесният
административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, което не се оспорва и от
жалбоподателите.
Съгласно чл.33 ал.6
от ЗСПЗЗ решенията на общинските служби по земеделие
във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на
собствениците по реда на ЗСПЗЗ, се подписват от началника на службата, от
служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие"
и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието, храните и горите.
Спазването на тази разпоредба се
потвърждава от Заповед № РД 09-345/10.04.2017г. на министъра на
земеделието и храните, с която на основание чл.33 ал.6 от ЗСПЗЗ са упълномощени
длъжностни лица, включително от ОД „Земеделие” да подписват решенията на ОС ”Земеделие” във връзка с
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, между които е и гл. юрисконсулт
на ОДЗ – Хасково. Лицата, подписали Решение №1245/15.06.2017г. са участници в
комисията по чл.33. ал.6 от ЗСПЗЗ: гл. юрисконсулт при ОДЗ – Хасково; П. М. К.
– началник ОСЗ – Ивайловград и Т. К. Б. – мл. експерт ОСЗ – Ивайловград.
Доколкото Решение №1245 от 15.06.2017г. е издадено от компетентен по
закон колективен орган, при наличие на изискуемия кворум, в рамките на
материалната му компетентност и при изискванията за писмена форма и необходими
реквизити, изискуеми съгл. чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, то същото не е нищожно и е
породило правни последици. По
изложените съображения жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Ето
защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
разглеждане като недопустима жалбата на И.Г.К., ЕГН ********** и Г.Х.К., ЕГН ********** против
Решение № 1245/ 15.06.2017 год. на Общинска служба „Земеделие” - Ивайловград в частта, с която се иска съдът да отмени същото в частта, в която се отказва да се възстанови правото на
собственост върху нива от 0,670 дка,
четвърта категория, находяща се в строителните граници на град
Ивайловград, в местността „Старите лозя”, представляващ ПИ 1136 от кв.22 по
кадастрален план, одобрен със заповед № 611/28.11.1994г. и да признае за възстановено
правото на собственост и върху отказаната нива от 0,670 дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на град Ивайловград, в местността
„Старите лозя”, представляващ ПИ 1136 от кв.22 по кадастрален план, одобрен със
заповед № 611/28.11.1994г., поради просрочие.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 69 по описа на РС - Ивайловград за 2017г. в тази му част,
като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд - Хасково в 7 -
дневен срок от връчването му на страните.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Г.К. и Г.Х.К. против Решение №
1245/ 15.06.2017год. на Общинска служба „Земеделие” - Ивайловград в частта, с
която се иска обявяване за нищожно на процесното решение, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия :