Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 16.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Т.КИРКОВА

при секретаря Кр. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №41 по описа за 2017год. и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Примекс Логистик” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул.”Цветан Зангов”, №1, ЕИК 127634898, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев против „Кемъл Вали” ООД, ЕИК 202326420, със седалище и адрес на управление – с.Камилски дол, общ. Ивайловград, обл.Хасково, представлявано от Васко Василев Фоти. В нея се обяснява, че ищцовото дружество е в договорни отношения с „Кемъл Вали“ ООД, а именно извършен международен транспорт по заявка № 10/2016 от 10.10.2016г., за който била издадена международна товарителница - ЧМР. За извършената услуга било договорено навло в размер на 350лв., без ДДС, за която сума „Примекс Логистик“ ЕООД издало на „Кемъл Вали“ ООД фактура: №0000005456/14.10.2016г. на стойност 420.00 лв. с ДДС. По фактурата бил уговорен отложен падеж на плащане - 30.11.2016г., който бил настъпил и вземането станало изискуемо. Стойността по фактурата е следвало да бъде заплатена по банкова сметка *** „Примекс Логистик” ЕООД на падежа, посочен в нея. Към момента нямало постъпили плащания по горепосочените фактури.

Във връзка с обезпечаване вземането си „Примекс Логистик“ ЕООД се снабдило с Обезпечителна заповед, издадена по ЧГД № 1095/2017г. по описа на ШРС, по силата на която било образувано изпълнително дело № 20178760403109, по описа на ЧСИ - Даниела Златева.

С оглед на това, че „Примекс Логистик“ ЕООД изпълнило съвестно задълженията си по сключения между страните договор, молят съдът да осъди „Кемъл Вали“ ООД, представлявано от Васко Василев Фоти, с.Камилски дол, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ЕИК 202326420, да плати на „Примекс Логистик“ ЕООД, гр.Шумен, ул.„Цветан Зангов“, №1, ЕИК 127634898, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев сумата от 420.00 лв. - главница, представляваща дължима сума по извършена услуга - международен транспорт от „Примекс Логистик“ ЕООД съгласно издадената фактура: № 0000005456/14.10.2016г. на стойност 420.00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Молят, за присъждане на направените деловодни разноски по обезпечителното и настоящото производство.

В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В него заявява, че на 30.05.2017г. са заплатили на ищеца по банковата му сметка исковата сума в размер на 420лв., видно от преводно нареждане от същата дата. Предвид на обстоятелството, че исковата претенция била удовлетворена в пълен размер, молят съдът да отхвърли предявения иск за сумата от 420 лв. като погасен чрез плащане.

Намират, че са налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, признал иска и платил изцяло исковата сума, молят разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца. Правят алтернативно искане, ако съдът с решението постанови на ищеца да бъдат заплатени разноски, молят да му присъди само разноските в исковото производство и за обезпечение на иска, но не и разноски по изпълнителното дело за налагане на запор върху банковата с/ка на ответника, тъй като платените суми по изпълнителното производство не били преки разноски по обезпечението и не подлежали на възстановяване съгласно Тълкувателно решение № 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.

Предявените искове са с правно основание чл.367 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват. От ищцовата страна е постъпило становище, с което признават, че действително ответното дружество „Кемъл Вали“ ООД е извършило плащане в размер на 420.00 лв. по процесната фактура №0000005456/14.10.2016г. с падеж 30.11.2016г. Платената сума представлявала търсеното главно задължение за осъществената услуга от страна на „Примекс Логистик“ ЕООД - извършен международен транспорт по заявка-договор № 10/2016 от 10.10.2016г. В счетоводството на ищцовото дружество плащането било отразено на 31.05.2017г., а исковата молба до съда била подадена на 18.05.2017г., поради което считат, че молбата на ответника за възлагане на разноските върху ищеца, на основание чл.78, ал.2 от ГПК следва да бъде отхвърлена. Заявяват, че с поведението си ответникът е дал повод за образуване на настоящото исково производство, като е платил исковата претенция след изпадането си в забава и след получаване на препис от исковата молба.

По отношение на алтернативното искане на ответното дружество за изплащане на ищеца на разноските само в настоящото и обезпечителното производство, но не и разноските по изпълнителното дело, в което са наложени запори на банковите му сметки, считат същото за допустимо, но неоснователно. Намират, че в отговора на исковата молба ответникът неправилно е приложил Тълкувателно решение № 6/201Зг. на ВКС, ОСГК и ТК по тълкувателно дело № 6/2013г. В т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК по тълкувателно дело № 6/2012г., Върховния съд приемал, че разноските, сторени в рамките на обезпечителното производство, следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество и съобразно неговия изход. Мотивите в ТР били, че обезпечителното производство е охранително производство, в което се създава сигурност, за това, че „неоснователно отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение“. Тази сигурност се осъществявала единствено чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника от съдебния изпълнител след представяне на обезпечителна заповед.

С оглед на горното, изказват мнение, че разноските в изпълнителното производство, следва да бъдат за сметка на ответника, като пряка последица от образуваното обезпечително производство.

Молят съдът да се произнесе с Решение, с което да осъди „Кемъл Вали“ ООД, ЕИК 202326420, да заплати на „Примекс Логистик“ ЕООД, ЕИК 127634898 сумата от 1290.00 лв., съставляваща общия размер на разноските в обезпечителното и настоящото производство.

Доказателства и правни изводи

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Ищцовото дружество е установило договорни отношения с „Кемъл Вали“ ООД, а именно извършен международен транспорт по заявка №10 от 10.10.2016г., за който била издадена международна товарителница - ЧМР. За извършената услуга било договорено навло в размер на 350лв., без ДДС, за която сума „Примекс Логистик“ ЕООД издало на „Кемъл Вали“ ООД фактура: №0000005456/14.10.2016г. на стойност 420.00 лв. с ДДС. По фактурата бил уговорен отложен падеж на плащане - 30.11.2016г. Ответникът не платил в уговорения срок, поради което ищецът депозирал искова претенция за вземането си на 19.05.2017г. С преводно нареждане от 30.05.2017г. дължимата сума от 420 лв. е погасена изцяло.

Видно от представените и приети по делото Определение от 20.04.2017г. и обезпечителна заповед от същата дата, издадена по частно гр. д. № 109582017Г. на РС - Шумен, по молба на ищеца „Примекс Логистик“ ЕООД, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл.367 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ, предявим съдебен иск срещу „Кемъл Вали“ ООД за сумата от 420 лева, представляваща цена на транспортна услуга по международен превоз на товар чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в посочени кредитни институции.

За разглеждане молбата по чл.390 ГПК е внесена държавна такса в размер на 40 лева. Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен с процесуалния представител на ищеца, с предмет оказване на правна помощ и съдействие за издаване на обезпечителна заповед, като е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 360 лева. Представена е фактура, издадена на 21.04.2017г. от ЧСИ - Даниела Златева за сумата 96 лева, както и сметка към нея за извършени изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор, както и сметка от същата дата за заплащане на допълнителни разноски за ПДИ от 24лв., или на обща стойност от 120лв. Представен е и допълнителен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, по който е заплатено възнаграждение в размер на 360 лева за образуване и водене на изпълнително производство срещу ответника.

Приложените към исковата молба товарителница и заявка удостоверяват възникналото между страните правоотношение.

Други доказателства от значение за спора не са представени.

Относно главния иск с правна квалификация чл.367 ТЗ вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД. По правило основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията поети от страните /в случая - извършване на международен транспорт, по заявка № 10/2016г. от 10.10.2016г./ срещу заплащане на парична сума - нейната цена; настъпила изискуемост на задължението; релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на извършената услуга.

Това задължение, съгласно чл.367, вр. чл.372 ал.1 от ТЗ е изпълняемо със сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. Видно от процесната фактура крайният срок на плащане е отложен до 30.11.2016г., който не е спазен от ответника. Задължението е платено на 30.05.2017г., след падежа и след подаване на исковата молба, но преди произнасяне по спора. Следователно последната предпоставка не е налице към момента на произнасяне по делото поради заплащане на дължимата сума от 420лева. Съобразявайки горното следва съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска поради погасяване на задължението чрез плащане в процеса на производството.

По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.294 ал.1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва установяване наличие на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

В случая, съдът следва да уважи искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 420лв. от подаване на исковата молба в съда – 19.05.17г., каквото е искането на ищеца, до погасяване на задължението – 30.05.17г. чрез плащане.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от страните. В настоящия случай съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, мотивиран от изложеното в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013г. на ОСГТК на ВКС . В т.5 от същото е прието, че обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. Въпреки че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. При това положение, претендираните от ищеца разноски за производството следва да включват и тези, извършени в рамките на обезпечителния процес, които са доказани, че са реално заплатени от ищеца.

С оглед горното съдът приема, че ищецът е извършил релевантни разноски в размер на сумата от 1290 лева, включваща 40 лева - заплатена държавна такса за образуване на обезпечителното производство; 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за снабдяването с обезпечителна заповед; 360 лева - адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство и 120 лева - разноски за налагане на обезпечението по изп. дело № 201778760403109/2017г. по описа на ЧСИ Даниела Златева - №876, които се предплащат от взискателя, както и 360 лева - адвокатско възнаграждение за представителство в исковото производство и 50лв. – държавна такса за образуване на настоящото Гр.Д 41/2017г., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Така направените деловодни разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна.

Съобразявайки горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.367 ТЗ вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД предявен от „Примекс Логистик“ ЕООД срещу „Кемъл Вали“ ООД, представлявано от Васко Василев Фоти, със седалище и адрес на управление с.Камилски дол, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ЕИК 202326420, за заплащане на „Примекс Логистик“ ЕООД, гр.Шумен, ул.„Цветан Зангов“, №1, ЕИК 127634898, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев за сумата от 420.00 лв. - главница, представляваща дължима сума за извършена услуга - международен транспорт от „Примекс Логистик“ ЕООД съгласно издадената фактура:№ 0000005456/14.10.2016г. на стойност 420.00 лв. с ДДС, поради заплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Кемъл Вали“ ООД, представлявано от Васко Василев Фоти, със седалище и адрес на управление с.Камилски дол, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ЕИК 202326420, ДА ЗАПЛАТИ на „Примекс Логистик“ ЕООД, гр.Шумен, ул.„Цветан Зангов“, №1, ЕИК 127634898, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев лихва за забава върху сумата от 420 лв., за периода от подаване на исковата молба – 19.05.17г. до 30.05.17г. – деня на погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „Кемъл Вали“ ООД, представлявано от Васко Василев Фоти, със седалище и адрес на управление с.Камилски дол, общ.Ивайловград, обл.Хасково, ЕИК 202326420, ДА ЗАПЛАТИ на „Примекс Логистик“ ЕООД, гр.Шумен, ул.„Цветан Зангов“, №1, ЕИК 127634898, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев, направените от ищеца разноски за производството в размер на 1290лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия