Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 14.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян П.

при секретаря Красимира Христова, като разгледа докладваното от съдията Гр. д. № 27/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Т.П.Д. ***, чрез пълномощника си адв. А. от АК – Варна, твърди, че по силата на Трудов договор № 5/21.12.2015 г., работил при ответника РПК „Единство” - Ивайловград на длъжност продавач-консултант с основно месечно трудово възнаграждение 380.00 лева.

Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя със Заповед № 5/01.07.2016 г., която била връчена на ищеца на 01.07.2016 г., считано от същата дата.

Твърди, че ответникът не му бил заплатил в пълния размер дължимото трудово възнаграждение за месеците от януари до юни 2016 г., както следва: за месец януари - 293.24 лева; за месец февруари – 293.24 лева; за месец март – 347.93 лева; за месец април – 310.60 лева; за месец май – 310.60 лева; за месец юни – 293.24 лева.

Освен това ответникът дължал и не изплатил на ищеца, и обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2016 г. в размер на 242,76 лева.

Ответникът дължал и лихви върху дължимите трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск за периода от 30.01.2016 г. до 14.04.2017 г. в общ размер на 207.30 лева.

Общата дължима сума за трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и лихви за забава върху тях било в размер на 2298.91 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2298.91 лева, представялваща сбор от дължимите суми за трудово възнаграждение за месеците от януари до юни 2016 г., обезщетение за 10 дни неползван платен годишен отпуск, лихви за забава върху дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетение за 10 дни неползван платен годишен отпуск, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателноти изплащане на сумите. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 242, вр. чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа претенцията си. Признава, че е получил през месеците април - 150.00 лева, май – 100.00 лева и юни – 200.00 лева, за което е подписал разходен касов ордер общо за сумата 450 лева.

Ответникът РПК „Единство” - Ивайловград извършва отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че трудовото възнаграждение на ответника за месец януари 2016 г. било изплатено.

Признава фактите, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месеци от февруари до юни 2016 г. е в размерите посочени в исковата молба, както и обезщетението за 10 дни неползван платен годишен отпуск в размера посочен в исковата молба.

От дължимите суми обаче следвало да се приспадне получен от ответника аванс в размер на 450 лева с посочения в отговора разходен ордер, както и на основание чл. 272, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 210, ал. 4 от КТ, следвало да се приспадне установена липса на материални ценности в размер на 147.66 лева, съгласно посочения финансов отчет.

Ответникът предявяви „насрещен иск” срещу ищеца за сумите посочени в отговора, който „насрещен иск”, исковата молба по който бе възраната поради неотстраняване на нередовности и недопустимост.

В съдебно заседание председателят на кооперацията, поддържа отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно, че между страните, а и от доказателствата (Трудова книжка, Заповед за прекратяване на трудово правоотношение, ведомости за заплати и др.) се установява, че по силата на Трудов договор от 21.12.2015 г. между страните било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът работил при ответника РПК „Единство” - Ивайловград на длъжност продавач-консултант с основно месечно трудово възнаграждение 380.00 лева. Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя със Заповед № 5/01.07.2016 г., която била връчена на ищеца на 01.07.2016 г., считано от същата дата.

Не е спорно между страните, че размерът на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за месеците от януари до юни 2016 г., е както следва: за месец януари - 293.24 лева; за месец февруари – 293.24 лева; за месец март – 347.93 лева; за месец април – 310.60 лева; за месец май – 310.60 лева; за месец юни – 293.24 лева.

Не е спорно и че размерът на дължимото от ответника на ищеца обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2016 г. в размер на 242,76 лева.

От приета по делото и неоспорена ведомост на ответника за изплатени възнаграждения за месец януари 2016 г. за звеното, в което е работил ищеца се установява, че ищецът е получил заплата за месец януари в размер на 293.24 лева.

Не е спорно, а и от Разходен касов ордер № 850/10.10.2016 г. на ответника се установява, че ищецът е получил сумата 450 лева, с основание „аванс”, като същият признава в съдебно заседание, че е получил сумата на три пъти през месеците април 2016 г. - 150.00 лева, май 2016 г. – 100.00 лева и юни 2016 г. – 200.00 лева.

По делото са приети Стоково-паричен отчет от 30.06.2016 г. и Заповед № 01 от 18.05.2016 г., издадена въз основа на отчета? за определяне на ограничена имуществена отговорност.

Другите необсъдени писмени доказателства нямат отношение към делото.

От тях не се установяват обстоятелства от значение за делото, включително право да се извърши прихващане на вземания на работодателя от работника, защото заповедта, която е явно антидатирана, не е връчена на работника и не е породила целените с нея правнои поседици.

Съгласно чл. 242 КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

Съгласно чл. 128, т. 2 работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. А съгласно чл. 245, ал. 2 работникът има право при забавено плащане на уговореното трудово възнаграждение да получи същото заедно със законната лихва върху него за периода на забавата, като тази норма е специална по отношение на общата норма на чл. 86 ЗЗД, която има аналогично съдържание.

Според разпоредбата на чл. 224 КТ работникът има право, а работодателят съответно задължение да заплати обезщетение за неползван от работника платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

След като ищеца доказа наличието на правоотношението в тежест на ответника бе да докаже изпълнението на задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение и обезщетението за неползван платен годишен отпуск, респективно ползването на същия. Ответника стори това само относно претенцията за трудово възнаграждение за месец януари 2016 г. в размер на 293.24 лева, видно от обсъдената ведомост за изплатена заплата, а също че е изплатил частично възнаграждението за месеците април 2016 г. - 150.00 лева, май 2016 г. – 100.00 лева и юни 2016 г. – 200.00 лева, видно от Разходен касов ордер № 850/10.10.2016 г. на ответника и признанието на ищеца, че е получил сумите.

Ето защо съдът намира претенцията на ищеца за заплащане от ответника на трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. – 293.24 лева и за месец март 2016 г. – 347.93 лева, и за обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2016 г. в размер на 242,76 лева, за доказана по основание и размер, като ответника следва да се осъди да заплати тези суми на ищеца.

По отношение на претенцията на ищеца за заплащане от ответника на трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2016 г., същата бе доказана по основание, и частично по размер, като искът следва да се уважи, както следва: за месец април – 160.60 лева, като за разликата до претендираните 310.60 лева искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен; за месец май – 219.60 лева, като за разликата до претендираните 310.60 лева искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен; за месец юни – 93.24 лева, като за разликата до претендираните 293.24 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен.

Това е така защото от посоченият Разходен касов ордер № 850/10.10.2016 г. на ответника и признанието на ищеца се установи, че последният е получил през месеците април 2016 г. - 150.00 лева, май 2016 г. – 100.00 лева и юни 2016 г. – 200.00 лева. Това, че разходният касов ордер е изготвен след прекратяване на правоотношението не променя факта на извършеното частично плащане на заплата, при условие, че не се установи друго правно основание за даване, респективно получаване на тези суми, означени като аванс, явно към заплатата.

Искът за заплащане от ответника на трудово възнаграждение за месец януари 2016 г. в размер на 293.24 лева, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед уважаването на главния иск и на основание чл. 245, ал. 2 от КТ ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и обезщетение за забава върху уважените главниците, както следва:

Върху възнаграждението за месец февруари 2016 г. от 293.24 лева, за периода от 01.03.2016 г. до 13.04.2017 г. – 33.38 лева, като за периодите от 29.02.2016 г. - 01.03.2016 г. (защото длъжникът изпада в забава за трудово възнаграждение за съотвения месец на първо число на следващия) и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. (защото исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., от която дата се претенира и законна лихва за забава) и за разликата над уважения размер до претендираните 33.55 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец март 2016 г. от 347.93 лева за периода от 01.04.2016 г. до 13.04.2017 г. – 36.61 лева, като за периодите от 31.03.2016 г. - 01.04.2016 г. (защото длъжникът изпада в забава за трудово възнаграждение за съотвения месец на първо число на следващия) и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. (защото исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., от която дата се претенира и законна лихва за забава) и за разликата над уважения размер до претендираните 36.80 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец април 2016 г. от 160.60 лева за периода от 01.05.2016 г. до 13.04.2017 г. – 15.56 лева, като за периодите от 31.04.2016 г. - 01.05.2016 г. (защото длъжникът изпада в забава за трудово възнаграждение за съотвения месец на първо число на следващия, а и април месец няма 31-ви ден) и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. (защото исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., от която дата се претенира и законна лихва за забава) и за разликата над уважения размер до претендираните 30.26 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец май 2016 г. от 219.60 лева за периода от 01.06.2016 г. до 13.04.2017 г. – 19.38 лева, като за периодите от 31.05.2016 г. - 01.06.2016 г. (защото длъжникът изпада в забава за трудово възнаграждение за съотвения месец на първо число на следващия) и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. (защото исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., от която дата се претенира и законна лихва за забава) и за разликата над уважения размер до претендираните 27.58 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец юни 2016 г. от 93.24 лева за периода от 01.07.2016 г. до 13.04.2017 г. – 7.45 лева, като за периодите от 30.06.2016 г. - 01.07.2016 г. (защото длъжникът изпада в забава за трудово възнаграждение за съотвения месец на първо число на следващия) и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. (защото исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., от която дата се претенира и законна лихва за забава) и за разликата над уважения размер до претендираните 23.59 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен;

Върху обезщетението за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2016 г. в размер на 242.76 лева за периода от 01.07.2016 г. до 13.04.2017 г. – 19.39 лева, като за периодите от 30.06.2016 г. - 01.07.2016 г. (защото длъжникът изпада в забава след прекратяване на трудовото правоотношение, което е станало на 01.07.2016 г.) и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. (защото исковата молба е депозирана в съда на 13.04.2017 г., от която дата се претенира и законна лихва за забава) и за разликата над уважения размер до претендираните 19.53 лева, искът, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е извършил разноски в размер 400 лева за възнаграждение на адвокат.

Тъй като искът е частично уважен ищецът има право на 259.10 лева разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени от ответника, който следва да се осъди да стори това.

Предвид изхода на делото ответникът следва да се осъди да заплати на Държавата по сметка на Районен съд - Ивайловград държавна такса в размер на 59.56 лева за образуване на делото.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "Районна потребителна кооперация „Единство””, със седалище и адрес на управление гр. Ивайловград, област Хасковска, ЕИК: 108008288, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Д. с ЕГН: ********** *** трудово възнаграждение: за месец февруари 2016 г. – 293.24 лева; за месец март 2016 г. – 347.93 лева; за месец април – 160.60 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 310.60 лева, като неоснователен; за месец май – 219.60 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 310.60 лева, като неоснователен; за месец юни – 93.24 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 293.24 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.П.Д. с ЕГН: ********** срещу "Районна потребителна кооперация „Единство”” ЕИК: 108008288 за заплащане на трудово възнаграждение за месец януари 2016 г в размер на 293.24 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА "Районна потребителна кооперация „Единство””, със седалище и адрес на управление гр. Ивайловград, област Хасковска, ЕИК: 108008288, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Д. с ЕГН: ********** ***, обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2016 г. в размер на 242,76 лева.

ОСЪЖДА "Районна потребителна кооперация „Единство””, със седалище и адрес на управление гр. Ивайловград, област Хасковска, ЕИК: 108008288, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Д. с ЕГН: ********** ***, обезщетение за забавено плащане, върху главниците като следва:

Върху възнаграждението за месец февруари 2016 г. от 293.24 лева, за периода от 01.03.2016 г. до 13.04.2017 г. – 33.38 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 29.02.2016 г. - 01.03.2016 г. и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. и за разликата над уважения размер до претендираните 33.55 лева, като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец март 2016 г. от 347.93 лева за периода от 01.04.2016 г. до 13.04.2017 г. – 36.61 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 31.03.2016 г. - 01.04.2016 г. и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. и за разликата над уважения размер до претендираните 36.80 лева, като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец април 2016 г. от 160.60 лева за периода от 01.05.2016 г. до 13.04.2017 г. – 15.56 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 31.04.2016 г. - 01.05.2016 г. и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. и за разликата над уважения размер до претендираните 30.26 лева, като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец май 2016 г. от 219.60 лева за периода от 01.06.2016 г. до 13.04.2017 г. – 19.38 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 31.05.2016 г. - 01.06.2016 г. и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. и за разликата над уважения размер до претендираните 27.58 лева, като неоснователен;

Върху възнаграждението за месец юни 2016 г. от 93.24 лева за периода от 01.07.2016 г. до 13.04.2017 г. – 7.45 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 30.06.2016 г. - 01.07.2016 г. и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. и за разликата над уважения размер до претендираните 23.59 лева, като неоснователен;

Върху обезщетението за 10 дни неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за 2016 г. в размер на 242.76 лева за периода от 01.07.2016 г. до 13.04.2017 г. – 19.39 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 30.06.2016 г. - 01.07.2016 г. и 13.04.2017 г. – 14.04.2017 г. и за разликата над уважения размер до претендираните 19.53 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА "Районна потребителна кооперация „Единство””, със седалище и адрес на управление гр. Ивайловград, област Хасковска, ЕИК: 108008288, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Д. с ЕГН: ********** *** съразмерно с уважената част от иска, сторените от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 259.10 лева.

ОСЪЖДА "Районна потребителна кооперация „Единство””, със седалище и адрес на управление гр. Ивайловград, област Хасковска, ЕИК: 108008288 ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Районен съд - Ивайловград държавна такса в размер на 59.56 лева за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: