Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /13.12.2017г., гр.Ивайловград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд, на петнадесети ноември,
две хиляди и седемнадесета година, в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Таня Киркова
при секретаря Кр.Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №13 по описа за 2017год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 от ЗС от А.М.В., ЕГН ********** против Г.К.Г. и Я.К. Г.. Ищецът обяснява, че по силата на извършена
сделка през 2002г. за покупко-продажба на недвижим имот в с. Мандрица, община
Ивайловград между ищеца като КУПУВАЧ и К.
Г. и Е. Г., двамата със статут на СИО /семейна имуществена общност/, от друга
страна като ПРОДАВАЧИ, А.В. закупил
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 9 /девет/ от кв. 1 /едно/ с площ от 600 кв.м.
/шестстотин квадратни метра/, за който е отредено УПИ III-9, 10, 11 /трети за девет, десет и единадесет/
в съсобственост с поземлен имот 10 /десет/ и поземлен имот 11 /единадесет/, с
неуредени сметки по §6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, ведно с построената в имота
ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 58 кв.м. /петдесет и
осем квадратни метра/, състояща се от: първи етаж - две стаи, коридор и баня;
втори етаж - една стая и салон, при граници на имота: улица, поземлен имот 8.
поземлен имот 7, поземлен имот 5, поземлен имот 10, поземлен имот 11 и поземлен
имот 12, за сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева, която сума изплатил
на продавачите в сградата на бившия хоремаг пред свидетелите Христо Камбуров и
Васил Лазов, също жители на с.Мандрица, но тъй като продавачите към момента на
продажбата не разполагали с акт за собственост, сделката извършили без тя да
бьде нотариално удостоверена, като получил уверение от продавачите, че в
най-скоро време ще удостоверят тези техни действия по надлежния ред. По-късно
продавачите починали и така до сега нямал акт за собственост на закупения от него
имот. От тогава и до сега владеел като собствен гореописания имот без да бъде
притесняван и без да бъдат предявявани претенции, от когото и да било по отношение на имота.
Твърди,
че е извършил множество подобрения по къщата и двора, с които увеличил количествено стойността на имота.
Когато започнал да се снабдява с документи за извършване на обстоятелствена
проверка, за да се
сдобие с акт
за собственост, децата на К. Г. и Е. Г., а именно ответниците по настоящата искова молба, след като разбрали, че няма нотариален акт на гореописания недвижим имот, предявили претенции към него, като му заявили, че платените от него пари за закупуването на този имот на родителите им, за тях не била цената на имота, а наем от 2002г. до сега. Това се случило през септември месец 2016г.
Моли съдът да уважи иска, като признае за установено по отношение на ответниците Г.К.Г. и Я.К. Г., че е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 9 /девет/ от кв.1 /едно/ с площ от
600 кв.м,
/шестстотин квадратни метра, за който е отреден УПИ III - 9, 10, 11 /трети за девет, десет и единадесет/ в съсобственост с
поземлен имот 10 /десет/ и поземлен имот 11 /единадесет/, с неуредени сметки по
§6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, ведно с
построената в имота ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
58 кв.м. /петдесет и осем квадратни метра/, състояща се от: първи етаж - две стаи, коридор и баня; втори
етаж - една стая и салон, при граници на имота: улица, поземлен имот 8, поземлен имот 7, поземлен имот 5, поземлен имот 10, поземлен имот 11 и поземлен имот 12 и му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131
ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В него ответниците
оспорват обстоятелството, че процесният недвижим имот е придобит от ищеца
по силата на давностно владение. В конкретния случай ищецът не владеел имота, а го държал като наемател, за което платил и наем в размер на 2000 лв. Твърдят, че са имали достъп до процесния недвижим имот и той
винаги бил възприеман от тях като тяхна собственост. Не отговаряло на истината, че
ищецът е сключил с К. Г. и Е. Г. договор за продажба на собствения им недвижими
имот. По всяко
време и до момента те имали достъп до имота. И до днес имали ключове за същия,
съхранявали свои лични вещи в имота.
Предвид горното, намират
предявеният иск за собственост на процесния имот за несъстоятелен и
необоснован.
В съдебно заседание
и в писмени становища страните поддържат застъпените в исковата
молба и отговора становища, като ангажират
гласни доказателствени средства. Претендират деловодни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВА и ПРАВНИ ИЗВОДИ
по ДЕЛОТО
Видно от Удостоверение № 7602000413/22.02.2017г. за данъчна оценка, стойността
на процесния имот е 1 937.40 лв., като той е записан на името
на ищеца. В Удостоверение №
29.28.02.2017г. на община – Ивайловград е описан процесния имот, като е
посочено че същият е идентичен с УПИ VI от кв.49 по ПУП на с.Мандрица от 1928г. Удостоверение
№306/31.10.2016г. на областния управител на област – Хасково сочи, че
процесният имот не е актуван с акт за държавна собственост. По делото е приложена скица №49 на имота, презаверена на 28.02.2017г. Представени
са квитанции
за платени задължения към ВиК и ЕВН, Констативен протокол и Декларация за монтиране на водомер и електромер в
процесния имот на името на ищеца. Удостоверение за настоящ адрес
№17/28.05.2010г., издадено от кметски наместник Христо Пеев, съгласно което
ищецът живее в процесния имот от 20.02.2000г.
– с.Мандрица, общ.Ивайловград, ул.”Люлин”, №14.
Бяха снети показанията на свидетелите,
водени от двете страни.
Съдът като съобрази разпоредбите на закона, приобщените по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 от ЗС за установяване
придобито по реда на недобросъвестно давностно владение право на собственост върху
процесния имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 9 /девет/ от кв.1 /едно/ с площ от 600 кв.м, /шестстотин квадратни метра, за който е отредено УПИ III - 9, 10, 11 /трети за девет, десет и единадесет/ в съсобственост с
поземлен имот 10 /десет/ и поземлен имот 11 /единадесет/, с неуредени сметки по
§6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, ведно с
построената в имота ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
58 кв.м. /петдесет и осем квадратни метра, състояща се от: първи етаж - две
стаи, коридор и баня; втори етаж - една стая и салон, при граници на имота:
улица, поземлен имот 8, поземлен имот 7, поземлен имот 5, поземлен имот 10, поземлен имот 11 и поземлен имот 12.
Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва да
проведе пълно, главно и пряко доказване
на претенцията си за придобито право на собственост на оригинерно основание
върху процесния имот. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията
на ищеца.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в
продължение на 10 години. Разпоредбата на чл.68 определя „Владението” като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а „Държането” като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя, а за другиго.
Следователно ищецът, трябваше да докаже по
реда на главното, пълно и пряко доказване: че е владял процесния имот непрекъснато повече от 10 години; че го е владял за себе си явно и несъмнено по отношение на заинтересованите лица – ответниците, включително и като
е отблъснал тяхната владелческа претенция, ако е демонстрирана такава.
Същевременно
ответната страна следваше да проведе насрещно доказване, което да постави под
съмнение, че претендираният факт се е осъществил и по този начин да осуети
пълното му доказване.
Факти по делото:
1.
По категоричен начин се установи, че ищецът обитава процесния имот от началото на 2000г. и до момента. Това
обстоятелство не се оспорва и от
ответниците, както и от водените от тях свидетели. Всички те сочат, че
ищецът се е настанил в процесния
имот след смъртта на Магдалена Д.а, тяхна баба и майка, починала през 1998г. Свидетелят М. обяснява, че като дошъл през 2000г. в с.Мандрица заварил ищецът
да живее в процесния имот и до сега живеел в него. Това твърди и св.Стоянова.
2.
Установи се по делото, че между К. Г., съпруг на Е. Г., майка на
ответниците и сестра на свидетелите Христо Д. и И. Д., е сключен неформален договор за продажба на процесния имот, като
ищецът е заплатил сумата от 1500лв. За това свидетелстват не само
водените от ищеца свидетели, но и
свидетелят Христо Д..
Св. Стоянова: „Цялото село
гъмжеше, че К. Георгиев Г. продал къщата на родителите на съпругата си. Цялото село приказваха, че са дошли едно семейство помаци,
които живеят еди къде си и ще купуват тази къща. Цяло село знае, че къщата е
продадена и е купена от А. и съпругата му.” Свидетелката добавя, че
къщите в селото били кирпичени с по една стая на етаж, каквато била и тази на
ищеца и се продавали на такава цена, като тази от 1 500лв. била дори
висока.
Съдейки по думите на св.Стоянова
семейството на ищеца е допуснато да
живее в процесния имот, след което му е
предложено да го закупи, което то направило през пролетта на 2000-та
заплащайки сумата от 1 500лв
еднократно. Това навежда на мисълта, че до закупуването на имота ищецът е
заплащал договорената между страните наемна сума.
Свидетелят М.: ”Като се съберем сутринта на
площада, хората приказваха, че А. ремонтира къщата, уж че я купил. Говореше се.
Това съм чул”.
Св. Христо Д.,
вуйчо на ответниците казва: „Те си знаят какви пари са давали… Докато зет ми
беше жив викаше така: „Христо аз къщата я дадох на тоя“. Аз викам: „Тука
бъркаш. Не си наследник, а даваш къщата …” Аз му казах, че нямам такова съгласие. …Тогава
той ми спомена, че те двамата, че той му е дал някакъв лев. Но точно колко пари
му е дал не го питах.”
Св.И. Д. на свой ред обяснява: „Стана
въпрос и някъде в кръчма е дал той някаква сума и се е настанил в къщата. Това
го разбрах от моя зет. Той каза, че е допуснал да се настани някакъв човек,
като е взел някаква сума пари. … - 1200 лв. … А.В. ги е дал еднократно сумата,
за да живее в къщата под наем.”
3.
Ищецът след постигнатата договорка с К. Г. за закупуване на
къщата и заплащане на договорената сума от 1 500лв., започва да прави
подобрения в нея, да засажда овошки и
лозе в двора, да отглежда животни. Всичко това той прави със съзнанието, че е
собственик на имота. За тези подобрения говорят свидетелите Стоянова и М..
Наблюдават се
съществени противоречия, както в
твърденията на ответниците, така
и между тях и показанията на водените от тях свидетели, близки техни
родственици:
1.Свидетелят Хр.Д. казва:
„Аз съм го предупреждавал него, че трябва да напусне къщата. Точна година и
време не мога да определя. Преди 15 години съм го предупредил и сега скоро съм
го предупреждавал като съм ходил в село.” Свидетелят твърди, че му е казал: „Разбери,
че трябва да напуснеш. Нито наем съм му искал, нито нищо.” Твърденията на
свидетеля са в пълно противоречие с тези
на ответниците и брат му И. Д., които не заявяват, че са настоявали пред ищеца
да напусне жилището, а само да заплаща по-висок наем със задна дата, което св.Христо Д. не твърди. Същевременно св.И. Д. обяснява, че
лично той не е договарял с ищеца, а това
са правили неговите племеници и за разговорите знае от тях.
2.Същевременно в отговорите на двамата
ответника не се споменава за отправени към ищеца предупреждения, че следва да
заплаща по-висок наем със задна дата, което те заявяват едва в съдебно заседание. В
отговорите си те твърдят, че платената до момента от ищеца
сума от 2000лв. / Г.Г./ и 1500лв. / Я.Г./ била наемната цена до
момента. Ответникът Г.Г. не е категоричен кога е говорил с ищеца за повишаване
на наемната сума: ”Ти миналата година 2016 г. се върна пиян.” „Когато му казах за увеличението на наема
мисля, че беше 2015година. От 2011 година му се увеличава наема със задна дата. Защото
е платено за 10 години.”
3. Ответниците не посочиха доказателства за твърдяното в
отговора, че имат свободен достъп, включително
ключ от процесния имот, че държат там багаж. Водените от тях свидетели заявиха,
че не са ходили в него, дори не са го доближавали.
4. По
делото не бяха събрани доказателства за отправени предупреждения от страна на
ответниците за освобождаване на
имота или за искане да се сключи договор
за наем за опредЕ. наемна сума, както и сезиране на съответните органи на
властта за неправомерно ползване на
процесния имот.
Ответната страна не успя да проведе насрещно
доказване, с което да постави под съмнение, че претендираният факт се е
осъществил. Те не установиха в съдебното следствие, че между К. Г. и ищеца са
съществували наемни отношения, които са се
пренесли и по отношение на техните наследници.
Съгласно чл.112 б.”е” от ЗС договор за наем на
недвижим имот, сключен за срок по-дълъг от 1 година, следва да бъде вписан в
службата по вписвания при съответния районен съд, доказателства за което не
бяха представени по делото.
С оглед на горното
съдът не кредитира показанията на водените от ответната страна свидетели,
близки техни родственици. Те са противоречиви, непълни и неотносими към казуса и не потвърждават твърдяното от самите ответници.
Съобразявайки приложените писмени и гласни
доказателства, поотделно и в цялост, съдът
установи, че ищецът
е владял процесния имот за
себе си в продължение
на изискуемия от закона 10 годишен срок, считано от 2000г. и
към момента, като по този начин е
придобил правото на собственост върху него с оглед на което намира претенцията на ищцовата страна за основателна и доказана, поради което тя следва да
бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в това число
50лв. –
държавна такса за образуване на делото, 700лв. - адвокатско възнаграждение и 15лв. – за издадени съдебни удостоверения.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.К.Г., ЕГН ********** и Я.К.Г., ЕГН
**********, че А.М.В., ЕГН ********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 9 /девет/ от кв.1 /едно/ с площ от 600 кв.м, /шестстотин квадратни метра, за който е отредено УПИ III - 9, 10, 11 /трети за девет, десет и единадесет/ в съсобственост с
поземлен имот 10 /десет/ и поземлен имот 11 /единадесет/, с неуредени сметки по
§6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, ведно с
построената в имота ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
58 кв.м. /петдесет и осем квадратни метра, състояща се от: първи етаж - две
стаи, коридор и баня; втори етаж - една стая и салон, при граници на имота:
улица, поземлен имот 8, поземлен имот 7, поземлен имот 5, поземлен имот 10, поземлен имот 11 и поземлен имот 12.
ОСЪЖДА ответниците Г.К.Г., ЕГН ********** и Я.К.Г.,
ЕГН ********** да заплатят
солидарно на ищеца А.М.В., ЕГН ********** направените от него деловодни разноски в общ размер на 765 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
|
|