Р Е Ш Е Н И Е

№ /12.06.2017г., гр.Ивайловград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

Председател: Таня Киркова

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 от ЗС.

В РС-Ивайловград е постъпила искова молба от „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041, със седалище и адрес на управление: с.Белополяне, общ.Ивайловград, обл.Хасково, представлявана от председателя /ликвидатор/ - И. В. Д. против ЗК „БЯЛА РЕКА”, ЕИК 108018453, със седалище и адрес на управление: с. Долно Луково, общ. Ивайловград, обл. Хасково, представлявана от председателя /ликвидатор/ - И. Георгиев Д.. В нея обясняват, че с Договор от 02.12.1998г. за продажба на недвижим имот - земя частна държавна собственост, вписан в Службата по вписвания при РС-Ивайловград - „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041 придобила собствеността върху парцел № 14, с площ от 1570 кв.м., находящ се в м. „Стопански двор”, в землището на с.Белополяне, общ. Ивайловград, обл.Хасково, а с Нотариален акт за собственост на недвижим имот /Констативен/ № 88, том I, нот. дело № 106/1997г. от 21.05.1997, издаден от РС-Ивайловград е легитимирана като собственик на 1/2 ид. ч. от находящата се в процесната стопанската сграда – „Овчарник”.

От 1997г. фактическата власт върху цялата стопанска сграда се упражнявала единствено от „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС” чрез нейните представители до 2009г., когато 1/2 ид.ч. от нея и от парцела била прехвърлена на „СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. От 2009г. до настоящия момент кооперацията продължава да упражнява владението върху останалата 1/2 ид. част от стопанската сграда. Никога трети лица не изразявали собственически претенции по отношение на нея до предявяването на ИМ за делба през 2016г. от ЗК „БЯЛА РЕКА”. От страна на ЗК „БЯЛА РЕКА” (от неговите законни представители или кооператори) никога не било осъществявано владение върху процесната стопанската сграда, не бил изразяван интерес относно управлението на имота или воля за упражняване на твърдените собственически права върху него. Твърдят, че ЗК „БЯЛА РЕКА” не е собственик на претендирания имот, въпреки представения констативен нотариален акт от 2004г., който не се ползвал с материална доказателствена сила.

Предвид изложеното твърдят, че „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041 е придобила чрез давностно владение собствеността върху претендираната от ЗК „БЯЛА РЕКА” – 1/2 ид. ч. от стопанска сграда, със ЗП от 783,00 кв.м., представляваща „ОВЧАРНИК”, находяща се в поземлен имот № 039015, в землището на с. Белополяне, ЕКАТТЕ 03695, общ. Ивайловград, обл.Хасково, с обща площ на целия имот 1,551 дка, начин на трайно ползване: Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, имот № 039017 - стопански двор на „СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, имот № 039013 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 039032 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, № 039016 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ. Към настоящия момент единствени съсобственици на стопанската сграда при равни дялове били „СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”.

Молят на основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът да приеме за установено спрямо ЗК „БЯЛА РЕКА”, ЕИК 108018453, че „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041 е СОБСТВЕНИК по силата на давностно владение на 1/2 ид. ч. от стопанска сграда, със ЗП от 783,00 кв.м., представляваща „ОВЧАРНИК”, находяща се в поземлен имот № 039015, в землището на с.Белополяне, ЕКАТТЕ 03695, общ. Ивайловград, обл. Хасково, с обща площ на целия имот 1,551 дка, начин на трайно ползване: Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, имот № 039017 - стопански двор на „СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, имот № 039013 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 039032 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, № 039016 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Правят искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот - Акт № 162, том 1, рег. № 258, дело № 172/2004г. по описа на РС-Ивайловград.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника и от негов процесуален представител.

Оспорват изцяло предявения иск като неоснователен. Считат, че заявената претенция е допустима, но е неоснователна. Отричат твърденията на ищеца, че цялата власт върху стопанската сграда се е упражнявала единствено от „Кооперация Хелиос” чрез нейни представители до 2009г. Твърдят, че ЗК „Бяла река” чрез свои представители е осъществявала и продължава да осъществява владение върху процесната стопанска сграда и то необезпокоявано от никого. Твърдят също, че никога ищецът не е имал намерение да държи процесната сграда като своя, защото всяко едно действие било обсъждано при предприемане на общи действия като съсобственици на тази сграда. В този смисъл ищците явно не правили разлика между ползване, държане и владение на имота. За да се придобиело правото на собственост на чужди идеални части, съсобствениците следвало да превърнат с едностранни действия държането във владение. В разглеждания случай не били налице елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС по отношение на придобИ.ето по давност на процесния недвижим имот от страна на ищеца. През периода 1997г. до 2009г. не се установявало ищецът да е осъществявал владение върху имота, демонстрирайки открито собственическите си права по отношение на него, още повече, че собствеността на притежаваната от него 1/2 идеална част през 2009 год. била прехвърлена на „СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Липсвали категорични доказателства, а и не се твърдяло в исковата молба, че такива действия били извършвани явно и необезпокоявано, при което ищецът открито да е манифестирал намеренията си за своене на имота при явното непротивопоставяне от страна на ответника през целия период от 1997 год. досега.

С оглед изложеното молят съдът да отхвърли иска като неоснователен, доколкото не са налице категорични доказателства, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота на твърдяното от него основание. Молят да им бъдат присъдени и направените по производството разноски.

В съдебно заседание и в писмени становища страните поддържат застъпените в исковата молба и отговора становища, като ангажират гласни доказателствени средства. Претендират деловодни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/, №162, том първи, дело 172 от 14.09.2004г. на РС- Ивайловград ответникът ЗК „Бяла река”, със седалище и адрес на управление с.Долно Луково е призната за собственик на имот – ½ ид. ч. от „Свинарник”, със застроена площ 783 кв.м., находящ се в имот № 039015 в землището на с.Белополяне, общ.Ивайловград, м.”Стопански двор”, собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ, с площ от 1 551 кв.м., при граници и съседи: № 039033 – полски път; № 039017 – стопански двор на ДПФ – МЗГ; № 039033 – полски път; № 039013 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 039032 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 039033 – полски път; № 039016 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;

По делото е приложена скица на имот № 039015, в който се намира процесния имот.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот /Констативен/ № 88, том I, нот. дело № 106/1997 г. от 21.05.1997г., издаден от РС – Ивайловград, ищецът по делото „Кооперация Хелиос” със седалище с.Белополяне е призната за собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: „Свинарник” за 200 глави, със застроена площ 795 кв.м., находящ се в парцел 14 в м.”Стопански двор”, в зем. на с.Белополяне, общ. Ивайловград, целият от 1575 кв.м., при граници: ливада, стопански двор, полски път.

С Договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост - земя от 02.12.1998г., вписан в Службата по вписвания при РС-Ивайловград, Вх. № 3/05.01.1999г., № 1/99, том 1, парт. книга, том ХХ, стр.65, областният управител на обл. Хасково е продал на ищеца „Кооперация Хелиос” поземлени парцели, включително парцел №14, с площ 1 540 кв.м.

От Удостоверение за идентичност на имот, Изх.№ СБ-03-147/11.04.2017г. на ОС „Земеделие” - Ивайловград е видно, че парцел №14 по документи – кадастралния и парцеларния план на стопанския двор на с.Белополяне, е идентичен с имот № 039015 по картата на възстановената собственост на землището на с. Белополяне.

С НА за покупко-продажба №131, том 1, рег.№186 от 2009г. „Кооперация Хелиос” продава на „Сън Макс България” ЕООД имот № 039015 в землището на с.Белополяне, общ.ивайловград, ЕКАТТЕ 03695, представляващ стопански двор, с площ 1,570дка, съгл. документ за собственост, а съгл. скица - с площ 1,551 дка, ведно с ½ идеална част от находящия се в него „Свинарник”, със застроена площ от 795 кв.м., съгл. документ за собственост, а съгл. скица, със застроена площ от 783 кв.м., при съседни имоти: №039033 – полски път на община Ивайловград; № 039017 – стопански двор на „Кооперация Хелиос”; № 039033 – полски път на община Ивайловград; № 039013 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 039032 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 039033 – полски път на община Ивайловград; № 039016 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

По делото са приобщени и представените от ответната страна Данъчна декларация Вх.№457/30.06.2010г., с която ЗК „ Бяла река” е заявила, че е собственик на ½ ид. част от недвижим имот – селскостопански обект – „Свинарник”, с площ от 392 кв.м., находящ се в имот № 039015, в землището на с.Белополяне, общ.Ивайловгра. Представени са квитанции за платени данъци от ответника за процесния имот за периода от 2012г.- 2017г.

По делото са приложени материали по Преписка с рег.№ ЯИ 396/18.02.2013г., по описа на РУ на МВР – Ивайловград. От Справка за извършена проверка става ясно, че на 15.02.2013г. две лица от с.Белополяне - И. Д. и К. К. са поискали от И. Д., представляващ ищеца, да им осигури достъп до процесния имот, т.к. са сключили договор за наем със ЗК „Бяла Река” за ползването му. Съгласно снетите обяснения от И. Д., процесният имот бил собственост на представляваната от него „Кооперация Хелиос”, придобит по давност след 15 годишно владение.

Към преписката е приложена и Покана с Изх. №20/20.12.2012г., отправена от ЗК „Бяла река” до И. В. Д. в качеството му на представляващ „Кооперация Хелиос” на основание чл.33 от ЗС да закупи притежаваните от ЗК „Бяла река” идеални части от този имот за цена от 10 000лв., в качеството й на съсобственик на „Свинарник”, с площ от 783 кв.м., находящ се в имот № 039015, в землището на с.Белополяне, общ.Ивайловгра. Поканана е получена от адресата на 13.01.2013г. срещу саморъчно изписване на име и подпис.

Бяха снети показанията на свидетелите, водени от двете страни. След обобщение на техните показания се установиха следните обстоятелства относно процесния имот: Същият се намира в стопанския двор, който според тях е собственост на „Кооперация Хелиос”. Стопанският двор е ограден към момента и достъпът в него не е свободен. Относно ползването на процесния имот, показанията не бяха еднопосочни, някои споделиха, че той не се е ползвал от години, нямат спомен да се е ползвал някога, а други, че до преди две години се е ползвал от И. Д.. Тези, които се оказаха по-наблюдателни, бяха единодушни, че той обикновено е заключен с катинар и никой не влиза и не излиза от сградата.

Свидетелите на ответната страна твърдят, че представляващият ищеца - И. Д., преди 3-4 години е предложил на ЗК „Бяла река” да закупи тяхната ½ ид.ч. за сумата от 10 000лв., но те тогава са му отказали, т.к. това решение се вземало от общото събрание на кооперацията; че И. Д., в качеството си на представляващ на ищцовата кооперация, никога не е заявявал пред тях, че те вече не са собственици на процесния имот, т.к. го е придобил по давност; че са влизали в свинарника, когато са го закупили, след което са го „наглеждали” отвън, доколкото не се е налагало да влизат вътре, за да го ползват; ищецът не им е и отказвал достъп до имота. Съдът кредитира показания на свидетелите, водени и от двете страни, доколкото те не си противоречат, а се допълват.

След анализ на приобщените по делото документи, свидетелски показания и становищата на страните е видно, че е допуснато неточно наименоване на процесния имот, доколкото спорът се води не за недвижим имот „Овчарник”, а за „Свинарник”, находящ се в имот № 039015, / стопански двор /, в землището на с.Белополяне, общ.Ивайловград, с площ от 783 кв.м. Касае се за допусната техническа грешка при посочване на процесния имот, което съдът ще съобрази в следващото изложение.

Факти по делото и Правни изводи

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, приобщените по делто доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 от ЗС за установяване придобито по реда на недобросъвестно давностно владение право на собственост върху процесния имот - 1/2 ид. ч. от стопанска сграда, със ЗП от 783,00 кв.м., представляваща „Свинарник”, находяща се в поземлен имот № 039015, в землището на с.Белополяне, ЕКАТТЕ 03695, общ. Ивайловград, обл. Хасково, с обща площ на целия имот 1,551 дка.

Съгласно гражданско процесуално право, доказването или недоказването на фактите предопределя правните изводи на съда. Доказаният факт е за съда осъществен факт и обратно - недоказаният се счита за неосъществил се факт. Както е известно съществува няколко вида доказване съобразно неговата цел и предмет. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова законът изисква относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право, а непълно е това, което цели да създаде съмнение у съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът допуска само относно фактически твърдения, от които не зависи изводът за спорното право. Главно е доказването на страната, която носи доказателствената тежест, т.е. задължението да докаже твърдяните факти, доколкото тя претендира правото, което те установяват. Насрещно е доказването на противната страна, с което тя цели да обезсили главното доказване. Ищецът, претендиращ спорното право, следва да проведе главно доказване относно факта, който го поражда. Обратното важи за ответика. За да постигне своята цел, главното доказване следва да бъде винаги пълно, в противен случй съдът не може да приеме, че фактът, предмет на главното доказване, се е осъществил. Но това не важи за насрещното доказване, то може да бъде непълно, т.к. непълното насрещно доказване разрушава сигурността, че претендираният факт се е осъществил, и по този начин осуетява пълното му доказване. Логично от гореизложеното следва, че главното, пълно доказване трябва да бъде пряко, доколкото непрякото не създава у съда категорична увереност, че твърдяният факт се е осъществил. Неговата цел е да удостовери, че са установени факти, които създават само предположение, че главният твърдян факт се е осъществил.

При предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗС доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва да проведе пълно, главно и пряко доказване на претенцията си за придобито право на собственост на оригинерно основание върху процесния имот. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10 години. Разпоредбата на чл.68 формулира „Владението” като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а „Държането” като упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Следователно владението следва да е несъмнено и явно – осъществено по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, т.е. да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като то недвусмислено е достигнало до собствениците.

Тази демонстразия е необходима т.к. съгласно закона съсобственикът, ползващ съсобствения имот е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на останалите съсобственици. Съгласно правото на съсобственост всеки от съсобствениците може да се ползува от общата вещ, поради което не е достатъчно един от съсобствениците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е съсобстеникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е отнел владението върху вещта на останалите съсобственици, ако не ги допуща да се ползуват от общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите съсобственици не са се опитали да се ползуват от общата вещ, но съсобственикът се ползува от нея по такъв начин, който показва, че я счита за своя.

Следователно ищецът, следвайки правните постулати, доколкото тежестта на доказване е отредена нему, следваше да докаже по реда на главното, пълно и пряко доказване, т.е. по начин, който не буди ни най-малко съмнение и създава у съда сигурно убеждение в истинността на твърдяното от него относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право: че е владял процесния имот непрекъснато повече от 10 години; че го е владял за себе си явно и несъмнено по отношение на заинтересованите лица – ответника ЗК „Бяла река”, включително и като е отблъснал тяхната владелческа претенция. Същевременно ответната страна следваше да проведе насрещно доказване, което да постави под съмнение, че претендираният факт се е осъществил и по този начин да осуети пълното му доказване.

Факти по делото:

1. Не се установи дали и в какъв период от време ищецът е ползвал реално процесния имот. Той е бил заключен, не стана ясно от кого, доколкото „Сън Макс България” ЕООД е съсобственик на процесния имот. Свидетелите на ответната страна обясниха, че нямат ключ от него, но те не са и пожелавали да влизат в „Свинарника”, а им е било достатъчно, минавайки покрай стопанския двор да „наглеждат” имота си;

2. На 13.01.2013г. И. В. Д., в качеството му на представляващ „Кооперация Хелиос” е получил Покана с Изх. №20/20.12.2012г., отправена от ЗК „Бяла река”, като с нея на основание чл.33 от ЗС му е предложено да закупи притежаваните от ЗК „Бяла река” идеални части от този имот за цена от 10 000лв., в качеството й на съсобственик на Свинарник, с площ от 783 кв.м., находящ се в имот № 039015, в землището на с.Белополяне, общ.Ивайловград. Твърдението на ответната страна, че са получили предложение от И. Д. за закупуване на процесния имот бе отречено едва в писмена защита, приложена по делото в срока на произнасяне, аргументите, в която би следвало да се основават на събраните в съдебно заседание доказателства, включително обясненията на страните;

3. На 15.02.2013г. ищецът е отблъснал претенцията за владение на процесния имот на ответника чрез недопускане на ползването му от наематели, сключили договор със ЗК „Бяла река”;

4. След тази демонстрация от страна на представляващия ищеца и разбирайки, че последният е продал своя дял от процесния имот, ответната страна - ЗК „Бяла река” на 15.09.2016г. предявява иск срещу правоприемника „Сън Макс България” ЕООД за извършване на делба на съсобствения имот, като по този начин се е противопоставила на намерението на ищеца да свои имота, непризнавайки правото му на собственост.

5. С депозираните на 20.03 и 21.03.17г. отговори по настоящото дело ЗК „Бяла река” отново е възразила на собственическата претенция на ищеца, отхвърляйки я.

Предвид данните по делото се налага изводът, че до 15.02.2013г. жалбоподателят е бил само държател на имота по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, а не и негов владелец. До този момент той по никакъв начин не е демонстрирал пред представители на ответника, че ползва процесния имот като свой, поради което и осъществяваната до тогава фактическа власт върху имота е правно ирелевантна относно придобивната давност. Ако се приеме, че след посочената дата -15.02.2013г., когато ответникът е бил отблъснат от владението на процесния имот и ищецът е станал владелец на имота по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, той отново не е могъл да го придобие по давност, тъй като до предявяването на настоящия положителен установителен иск на 01.02.17г., когато давността е прекъсната съгласно чл.116, б. "б" ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗС, десет годишният давностен срок по чл.79, ал. 1 ЗС не е изтекъл.

Следователно ищецът не успя да докаже по категоричен начин, че е владял процесния имот за себе си в продължение на изискуемия от закона 10 годишен срок, считано от 13.02.2013г. до момента на предявяване на иска по чл.124, ал. 1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗС.

С оглед на така изяснените факти по делото, съдът намира претенцията на ищцовата страна за неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

По отношение на искането за отменяне на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/, №162, том първи, дело 172 от 14.09.2004г. по описа на РС-Ивайловград същото следва да се остави без уважение, доколкото е акцесорно по отношение на произнасянето по установителния иск.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 800лв. адвокатско възнаграждение и 10лв. – за издадени съдебни удостоверения.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041, със седалище и адрес на управление: с.Белополяне, общ. Ивайловград, обл. Хасково, представлявано от председателя /ликвидатор/ - И. В. Д. против ЗК „БЯЛА РЕКА”, ЕИК 108018453, със седалище и адрес на управление: с. Долно Луково, общ. Ивайловград, обл. Хасково, представлявано от председателя /ликвидатор/ - И. Георгиев Д., иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че е придобил по силата на давностно владение правото на собственост върху имот, представляващ 1/2 ид. ч. от стопанска сграда, „Свинарник”, със ЗП от 783,00 кв.м., находяща се в поземлен имот № 039015, в землището на с.Белополяне, ЕКАТТЕ 03695, общ. Ивайловград, обл. Хасково, с обща площ на целия имот 1,551 дка, начин на трайно ползване: Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, имот № 039017 - стопански двор на „СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, имот № 039013 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 039032 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 039033 - местен път на общ. Ивайловград, № 039016 - пасище, мера по чл.19 от ЗСПЗЗ, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041 на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/, №162, том първи, дело 172 от 14.09.2004г., като неоснователно.

ОСЪЖДА „КООПЕРАЦИЯ ХЕЛИОС”, ЕИК 818035041 да заплати на ответника ЗК „БЯЛА РЕКА”, ЕИК 108018453 направените от нея деловодни разноски в общ размер от 810 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: