Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 25.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията Гр. д. № 2/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът И.Т.К., чрез пълномощника си адв. А. от АК – Варна, твърди, че с ответника и още две лица - Д. К. и Т. К., са били съсобственици на Поземлен имот (Пи) 29 от квартал (кв.) 9 по Подробния устройствен план (Пуп) на с. Орешино с площ 1150 кв. м., за който имот е отреден Урегулиран поземлен имот (Упи) IV-29, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 95 кв. м., при граници на имота: улица, Пи 31, Пи 30, улица и Пи 85, при дялове: за ищеца 1/2 идеални части; за ответника, Д. К. и Т. К. по 1/6 идеални части.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том II, рег. № 1097, дело № 123 от 03.07.2015 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Ивайловград съсобствениците продали имота на Х.М. за сумата 5300 лева. От тях 1300 лева били използвани за заплащане на разноските по прехвърлянето на имота. Продавачите следвало да получат чисто 4000 лева, които да разпределят съобразно дяловете си. Тоест от тази сума ищецът имал право да получи 2000 лева равняваща се на 1/2 от дела му в имота, а ответника, Д. К. и Т. К. по 666.66 лева, равняващи се на по 1/6 от дела им в имота.

В деня на продажбата, в сградата на РС – Ивайловград, купувачат предал на ответника сумата от 4000 лева, а последният предложил на останалите продавачи да я поделят на спокойствие след изповядване на сделката и те се съгласили.

След изповядване на сделката ответникът с една от сестрите си отишъл в дома на ищеца и му предал сумата от 1000 лева. Между страните възникнал спор и ответникът и сестра му напуснали дома на ищеца.

Ответникът без правно основание задържал за себе си сумата от 1000 лева, представляваща разликата между изплатената на ищеца сума от 1000 лева до длъжимите му 2000 лева, като така се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 1000 лева, получени от ответника от породажната цена на дела на ищеца без правно основание. Претендира разноски по делото.

Съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но от изложените в исковата молба факти съотнесени и към петитума, следва иска да се квалифицира по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което е допустимо да се извърши със съдебното решение, след като няма изменение на фактическите твърдения и петитиума на иска, тежестта на доказаване е правилно разпределена. Същото следва от съдебната практика, допускаща изменението в правната квалификация да се извърши дори от въззивния съд с неговото решение (Определение № 760 от 13.10.2016 г. по т. д. № 125/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, в което е цитирна и многобройна практика на ВКС, вкл. тълкувателно решение).

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. А. от АК – Варна, и в писмена защита от последния, поддържа иска.

Ответникът Т.А.К. в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва основателността на иска.

Не оспорва обстоятелствата: че страните, заедно с още две лица, са били съсобственици и са продали посочения от ищеца недвижим имот за сумата 5300 лева; че в деня на продажбата е получил от купувача сумата от 4000 лева; че от тези 4000 лева е предал на ищеца сумата 1000 лева.

Твърди, че е получил авансово от купувача и сумата от 800 лева, която била използвана за заплащане на разноските по прехвърляне на имота, които били общо на стойност 832.88 лева.

Твърди, че между продавачите била постигната уговорка да поделят парите по равно, след приспадане на разноските, като всеки получи по 1117 лева. Тази уговорка била постигната тъй като имотът бил стопанисван, поддържан и подобряван от родителите на ответника, Д. К. и Т. К..

Ето защо ответникът предал на ищеца сумата 1000 лева.

Твърди, че купувачът Х.М. дължал още 500 лева (уточнено в съдебно заседание), като разлика между продажната цена и заплатения аванс от 800 лева.

Ето защо счита, че искът следвало да се насочи срещу купувача, а не срещу него.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Г. ***, поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Ищецът и ответникът, заедно със сестрите на ответника – свидетелките К. и Т. К., притежавали по наследство и давностно владение недвижим имот - Пи 29 от кв. 9 по Пуп на с. Орешино с площ 1150 кв. м., за който имот бил отреден Упи IV-29, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 95 кв. м., при граници на имота: улица, Пи 31, Пи 30, улица и Пи 85.

Имотът бил собствен на родителите на ищеца, който още в края на 60-те години на миналия век, напуснал родния си дом и се заселил в гр. Ивайловград, където заживял със семейството си.

След смъртта на родителите му в процесният имот останали да живеят братът на ищеца и съпругата му до смъртта им, съответно през 2000 г. и 2010 г. (свидетелката М. К.). Техните деца – ответникът и двете свидетелки, напуснали имота и заживели другаде след като навършили пълнолетние и създали собствени семейства.

През 2015 г. свидетелят М. решил да си закупи къща в с. Орешино. Харесал къщата на страните и тъй като знаел, че е на ответника и сестрите му го запитал дали я продава. Ответникът му отговорил, че трябва да отиде да пита чичо му – ищеца дали е съгласен да я продаде, тъй като и той е собственик.

Свидетелят М. отишъл в дома на ищеца, разговарял с него и получил съгласието му да продаде къщата (свидетелите М. и Я. К.). Тъй като ищецът е трудноподвижен казал на свидетеля М. да се обърне към ответника за уреждане на продажбата – снабдяване с документи и други.

След като получил принципното съгласие на ищеца за продажба на имота, свидетелят М. отново се срещал с ответника за да се спазарят за цената. Свидетелят предложил на ответника 4500 лева, а ответника му поискал 7000 лева, като му заявил, че тази цена се иска от чичо му - ищеца. Предложил да остави на свидетеля и покъщнината.

Накрая, тъй като къщата и покъщнината били в лошо състояние (свидетеля М. – „То едни счупени легла, тя паднала къща”) двамата постигнали съгласие продажната цена на имота да бъде 5300 лева. С тази цена се съгласил изрично и ищеца, след като ответникът му я съобщил (свидетелката Я. К.).

Ответникът се заел с подготовката на продажбата, но тъй като не разполагал с пари за снабдяване с документи, включително за акт за собственост, свидетелят М. му дал 800 лева за тези разходи.

С получените пари ответникът заплатил дължимите държавни и общински такси за издаване на документи и нотариални действия, както и данъци за имота, дължими от всички съсобственици за 5 години назад, видно от приетите по делото приходни квитанции, преводно нареждане и разписки за картово плащане.

На 11.06.2015 г. съдията по вписванията при РС – Ивайловград съставил Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство № 20, том II, рег. № 949, дело № 95/2015 г., с който признал, по тяхна молба, ищецът, ответникът и свидетелките К. и Т. К., за собственици на Пи 29 от кв. 9 по Пуп на с. Орешино с площ 1150 кв. м., за който имот бил отреден Упи IV-29, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 95 кв. м., състояща се от първи етаж – две стаи и коридор и втори етаж – две стаи и коридор, при граници на имота: улица, Пи 31, Пи 30, улица и Пи 85, при дялове: ½ (3/6) идеална част за ищеца и по 1/6 идеална част за ответника и сестрите му.

Пред съдията по вписванията се явили ищецът, ответникът и сестрите му, като били придружени от свидетелката адв. К., която подготвила документите.

На 03.07.2015 г. ищецът, ответникът, сестрите му и свидетеля М. се явили пред съдията по вписванията при РС – Ивайловград, където извършили покупко-продажбата на имота за сумата 5300 лева с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том II, рег. № 1097, дело № 123/2015 г..

И при продажбата присъствала свидетелката адв. К., която подготвила документите и за тази сделка.

След сделката ищецът бил откаран в дома си от ответника, който го и закарал до съда. Ответникът обяснил на ищеца и съпругата му – свидетелката Я. К., че отиват да изтеглят парите и ще се върне за да ги делят.

Ответникът обаче се забавил. Той се върнал на площада пред съда, където били свидетелите М., К. и Т. К.. Там свидетелят М. дал на ответника 2000 лева, като се разбрали по-късно да му даде още 2000 лева. Ответникът раздал на сестрите си по 1000 лева (свидетелките К. и Т. К.).

По-късно през деня съпругата на свидетеля М. предала на ответника и останалите 2000 лева. Заедно със сестра си – свидетелката К. ответникът отишъл в дома на ищеца. Видели ищеца на двора и без да му кажат нищо влезли в къщата. Вътре ответникът предал на съпругата на ищеца – свидетелката Я. К. 1000 лева. Свидетелката изненадано попитала защо им носи толкова малко пари, при което ответникът и свидетелката К. й казали, че толкова се полагали, тъй като бащата на ищеца му бил направил къща. Тримата се скарали, ответникът и сестра му напуснали къщата и си заминали, минавайки през двора, където бил ищеца без да му кажат нито дума (свидетелката К.).

По-късно същия ден в дома си се прибрала свидетелката Р. К. – дъщеря на ищеца, която чула, че родителите и обсъждат нещо на висок тон. Слязла при тях и разбрала, че ответникът е дал на баща й само 1000 лева от продажната цена, с изложения по-горе мотив. Тогава се обадила на съдията по вписванията за да разбере какъв е делът на баща й от имота и съответно от парите. Съдията по вписванията й отговорил, че имотът е продаден и ищецът е притежавал ½ идеална част от него. Свидетелката потърсила съдействие от адв. А., който след известно време раговарял с ответника, но последния не се съгласил да даде на ищеца още пари.

От името на ищеца адв. А. изпратил Покана за доброволно изпълнение на свидетеля М., получена на 01.06.2016 г., с която го канил да предаде на ищеца сумата 1650 лева, представляваща разликата между получените 1000 лева и 2650 лева - ½ от продажната цена от 5300 лева. По делото не са представени доказателства за упълномощаване на адв. А. да извърши това действие, но същото е без значение.

Свидетелят М. се срещнал с адв. А., който му предложил да подпише някакъв документ, но свидетелят отказал. По-късно съпругата на свидетеля му изготвила Отговор, който той подписал и върнал на ищеца. В отговора свидетеля посочил, че е предал на ответника сумите: 800 лева за издаване на констативен нотариалнен акт за собственост и два пъти по 2000 лева след продажбата на имота. Бил заплатил разноските по прехвърлянето, включително възнаграждението на адвоката. По уговорка с ответника продавачите следвало да получат чисто сумата 4000 лева. Ищецът следвало да си търси парите от ответника.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Я. К. и Р. К., съобразявйки и че са съответно съпруга и дъщеря на ищеца, на свидетеля Х.М., отчасти на свидетелката К., обясненията на ищеца, тъй като са логични, в същността си непротиворечиви, потвърждават се от писмените доказателства по делото.

Свидетелят М. не е заинтересован от изхода на делото.

Свидетелката К. е заинтересована от изхода на делото в полза на ответника, но показанията и сочат на истинността на показанията на свидетелките Я. К. и Р. К., за това, че не е имало уговорка ищецът да не получи нищо от продажбата на имота, алтернативно - че не е имало уговорка ищецът да получи само 1000 лева. Последното е с оглед установеното и от нейните показания поведение на свидетелката Я. К., която веднага изразила учудване и недовоство от малката сума, както и нелогичното поведение на ответника и самата свидетелка К. при напускане на дома на ищеца след скарването със свидетелката Я. К. – двамата и в частност ответникът напуснали, минавайки покрай чичо си на двора без да му кажат нищо, без да направят опит да изяснят отношенията си, след като уж имало уговорка той да получи 1000 лева, та дори и нищо.

Показанията на свидетелката К. в частта за причините ответника да даде на ищеца само 1000 лева са косвени и препредават евентуално казаното й от ответника, което не се потвърждава от съвкупния анализ на кредитираните доказателства, поради което в тази част не се кредитират с доверие.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката В. К., в частта че била разяснила на ищеца, че нямало да получи нищо от сделката и неговото съгласие за това, тъй като са вътрешно противоречиви, несигурни, напълно нелогични, противоречат на показанията на кредитираните свидетели и на писмените доказателства, включително на показанията на свидетелката К., която е пряко заинтересована от решаване на делото в полза на брат й – ответника. Тази свидетелка за такива изявления и уговорки не знае, въпреки, че пряко е заинтересована от това каква сума ще получи от продажбата и е присъствала, и участвала и при двете сделки – по признаване на правото на собственост и по продажбата на имота, а също и при предаване на сумата 1000 лева на ищеца, при което въобще не е бил поставян въпросът, че той се бил отказал от пари от имота, включително от ответника, и че дадената сума е поради благородния порив на последния. Показанията на свидетелката В. К. са вътрешно противоречиви и несигурни, тъй като тя ту заявяваше, че преди, ту, че след сделката е разговаряла с ищеца, ту, че това било при съставяне на констативния акт за собственост, а първоначално и че само го питала “Някакъв проблем има ли?”, като от последващото изречение, става ясно, че въпросът е дали има проблем ищецът да дойде два пъти пред съдията по вписванията за двете сделки (с оглед на здравословното му състояние). Едва когато пълномощникът на ищеца и съдът започват да задават настоятелни конкретни въпроси се появяват версиите за това, че изрично била разяснила на ищеца, по различно време, че нищо няма да получи, че той бил разбрал това и се съгласил. Дори хипотетично да се приеме, че свидетелката В. К. е разговаряла с ищеца за претенциите му за пари от продажбата, съдът намира, че е налице грешка в комуникацията, тъй като е задала неясен въпрос от типа “Някакъв проблем има ли?”, мислейки за разпределение на парите по сделката, а ищецът го е възприел за въпрос относно, например, здравословното му състояние. Следва да се приеме също така, че свидетелката В. К. е заинтересована от изхода на делото, тъй като именно тя е защитавала интересите на ответника при двете сделки.

Съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетелката Т. К. в частта, че свидетелката В. К. била разяснила на ищеца, че нямало да получи нищо от сделката и неговото съгласие за това, тъй като също са нелогични, противоречат на показанията на кредитираните свидетели и на писмените доказателства, включително на показанията на свидетелката К., която е пряко заинтересована от решаване на делото в полза на брат й – ответника, а също на изложеното от него в отговора на исковата молба. Свидетелката Т. К. е сестра на ответника и също е пряко заинтересована от решаване на делото в полза на брат й, тъй като обратното би могло да доведе до засягане на имуществените й интереси – да върне на брат си 1/3 от сумата, която е получила от него.

Съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетелката М. К. в частта, че ищецът не искал пари от сделката и че даденото му е израз на благородния порив на ответника, тъй като са нелогични, противоречат на показанията на кредитираните свидетели и на писмените доказателства, включително на показанията на свидетелката К., която е пряко заинтересована от решаване на делото в полза на брат й – ответника, а също на изложеното от него в отговора на исковата молба. Свидетелката М. К. е съпруга на ответника и пряко заинтересована от решаване на делото в негова полза, тъй като обратното ще засегне собствените й имуществени интереси. Всъщност тези показания са косвени и дори да са истинни възпроизвеждат твърдения на ответника, които се опровергават от установените по делото факти, въз основа на кредитираните доказателства.

При така установените факти съдът намира иска за доказан по основание и размер по следните съображения:

Установи се, че между страните по делото не е имало какъвто и да е спор за това собственик ли е ищецът на имота и на каква идеална част. Това се установи от съставения по-малко от месец преди продажбата на имота констативен нотариален акт за собственост, основен инициатор на който е ответника. Но особено показателен в този смисъл е свидетелят М., който сочи, че именно ответникът му казал, че имотът е и на ищеца и че може да се продаде само ако свидетелят получи и неговото съгласие. Последното сочи, че ответникът не е възприемал имота като своя и на сестрите си изключителна собственост, тоест не е установил владение върху него, нито е продължил такова, започнато от неговите родители. Отново свидетелят М. сочи, че ищецът от своя страна е възприемал имота като своя собственост, тъй като е дал съгласие да се продаде. В този смисъл са и показанията, че ответникът му бил казал, че ищецът претендира за имота поне 7000 лева. Съгласие за продажба може да даде и претенции за цена може да има само лице имащо отношение на владение и собственост върху вещта.

Категорично се установи, че ищецът е притежавал ½ идеална част от Пи 29 от кв. 9 по Пуп на с. Орешино с площ 1150 кв. м., за който имот е отреден Упи IV-29, ведно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 95 кв. м., при граници на имота: улица, Пи 31, Пи 30, улица и Пи 85.

Както бе посочено този нотариалнен акт е съставен по молба и на ответника, и по документи снабдени и изготвени от него или по негова заръка (проекта за нотариален акт), което сочи, че ответникът не е оспорвал, не само правото на собственост на ищеца, но и конкретният му дял от имота.

След като ищецът е собственик на ½ идеална част от продадения имот той има право да получи съответна на собствеността му част от продажната цена – ½, което в случая е равно на половината от 4000 лева - чистата печалба от продажбата на имота, след приспадане на извършените разноски, тоест има право да получи 2000 лева.

Установи се, че ищецът, поради доверието, което е имал към ответника, се е съгласил, последния да получи продажната цена от купувача и да му предаде собствената му (на ищеца) половина от тази цена – 2000 лева.

Вместо това ответникът предал на ищеца само 1000 лева от дължимите 2000 лева, като присвоил 1000 лева и се разпоредил с част от тях, предавайки ги на сестрите си.

По този начин ответникът се обогатил със сумата 1000 лева за сметка на ищеца, който се обеднил с тази сума.

Това, че ответникът е предал част от сумата на сестрите си е без значение, не сочи на частична неоснователност на иска, тъй като именно ответникът е този, който държейки парите от продажбата, включително тези на ответника и установявайки владение върху последните, се е разпоредил с тях, както е намерил за добре. Ако ги е дал без основание може да си ги иска обратно.

Не се твърди, нито се установи ищецът да е извършил дарение в полза на ответника, а обещанието за дарение е и недействително (чл. 226,ал. 1 ЗЗД).

Не се установи продавачите на имота да са извършили доброволна делба на сумата 4000 лева, която да промени дяловете им в собствеността на имота. (Съгласно чл. 35 от Закона за собствеността (ЗС) доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв. (включително пари на стойност 4000 лева), трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.)

Освен това с оглед установеното от показанията на свидетелките К. и Я. К. поведение на последната когато ответникът и дал само 1000 лева, както и нелогичното поведение на ответника и свидетелката К. при напускане на дома на ищеца след скарването със свидетелката Я. К. – двамата и в частност ответникът напуснали, минавайки покрай чичо си на двора без да му кажат нищо, без да направят опит да изяснят отношенията си, след като уж имало уговорка той да получи 1000 лева, та дори и нищо, сочат не само на липсата на съгласие на ищеца да получи само 1000 лева, но и на липса на зание за такъв “проект” за делба на продажната цена на имота.

Не се установи от извършване на констативния нотариален акт за собственост на 11.06.2015 г. до продажбата на 03.07.2015 г., в имота да са вършени изменения или подобрения, които да променят съотношението в собствеността, установено съгласно закона и по съгласие на страните с констативния нотариален акт.

Не се доказаха в имота да са вършени и други предходни на констативния акт подобрения, които да са повишили стойността му и конкретно размерът на това повишение.

Следва да се отбележи, че както в констативния нотариален акт, така и в нотариалния акт за продажба не са включени сочените от свидетелката К., баня, лятна кухня, сграда за животните, навес, включително като неиндивидуализирани подобрения. Свидетелят М. пък сочи, че къщата била в лошо състояние - „паднала”, което е индиция, че дори някога наследодателите на ответника да са поддържали и подобрявали имота, то тази поддържка и подобренията са загубили стойността си, поради последващото му изоставяне.

Без юридическа стойност са доводите на пълномощника на ответника, за неоснователност на иска поради завеждане на делото година и половина след възникване на основанието за спора.

Право на всяка страна е да избере кога да предяви иск, включително и извън установения давностен срок, тъй като той не се прилага от съда служебно. Поради това е безпредметно да се коментират аргументите и на пълномощника на другата страна – на ищеца по този въпрос.

Без юридическа стойност са доводите на пълномощника на ответника, за неоснователност на иска поради това, че в поканата за доброволно изпълнение към продавача М. се претендира по-голяма сума от тази предмет на делото, по следните съображения: 1 - претендира се по-голяма, а не по-малка сума; 2 – не се извършва признание за недължимост на съдебно претендираната сума или на част от нея; 3 – не се установи извършилият поканата адвокат да е упълномощен от ищеца; 4 – напълно логични са доводите на пълномощника на ищеца по делото, че поканата е имала за цел предварително да изясни спора, страните, предмета, цената и възможността да се докаже иска на ищеца.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД вън от горните случаи на неоснователно обогатяване, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Поради гореизложеното искът се явява доказан и поради това основателен, като ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата 1000.00 (хиляда) лева, получени без правно основание от продажната цена на дела на ищеца от съсобствения им имот, с която сума ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил.

Ищецът, поради изхода на делото, има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Извършил е разноски в размер на 50 лева за държавни такси и 350 лева за възнаграждение на адвокат, които следва да му бъдат заплатени от ответника, който следва да се осъди да стори това.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.К. с ЕГН: ********** *** сумата 1000.00 (хиляда) лева, получени без правно основание от продажната цена на дела на ищеца от съсобствения им имот.

ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.К. с ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски: сумата 50.00 (петдесет) лева за държавни такси и 350.00 (триста и петдесет) лева за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: