Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 13.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 126/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата З.Д.А. *** твърди, че с ответниците Х.С.М. и Е.Г.М. *** са съседи. Живеят в жилищен блок на ул. „*****” № 4, вх. „Г”, като апартаментите им са един над друг. Ищцата живеела на първия етаж, а ответниците – на втория.

През пролетта на 2016 г. ответниците извършили ремонт в апартамента си, след който започнал теч от тавана на банята на ищцата. Първоначално овлажняването било само в центъра на тавана на банята, но след санирането на блока през месец април – май, течът станал значителен, като преминал и в коридора, до банята на ищцата.

Ищцата подала две жалби до Община Ивайловград по повод, на които комисия на Община Ивайловград извършила оглед и установила, че течът не е свързан със санирането на блока, а е резултат от недобра хидроизолация и амортизирана канализационна мрежа на банята на ответниците.

Стойността на ремонтните дейности по отстраняване на нанесените щети по жилищния имот на ищцата възлизали на 1500 лева.

Моли съда да осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата 1500 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2016 г.. Претендира разноски по делото.

Иск с правно основание чл. 50, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание извършва изменение на иска, като намалява размера му на 114.68 лева, като за разликата до 1500 лева извършва отказ. Лично и чрез пълномощника си адв. Инджова от АК - Хасково, поддържа така изменения иск.

Ответниците Х.С.М. и Е.Г.М., чрез пълномощника си адв. Колев от АК – Хасково, в срок извършват отговор на исковата молба.

Оспорват основателността на иска.

Оспорват твърдението на ищцата, че в жилището на ответниците бил извършван ремонт през 2016 г., като твърдят, че такъв на ВиК системата не бил вършен повече от 17 години. Не били извършвали действия по ВиК системата, които да доведат до теч при ищцата.

Теч в банята имало и при ответниците, който възникнал след саниране на жилищния блок през пролетта на 2016 г.. Комисия на Община Ивайловград извършила оглед и установила, че течът е резултат от недобра хидроизолация и амортизирана канализационна мрежа на банята в жилището над ответниците.

Появилите се след санирането течове при ищцата и при ответниците сочели, че причината за тях били дейностите по санирането, извършени в баните на блока.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си, поддържат отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Ищцата и ответниците живеят в жилищен блок на ул. „*****” № 4, вх. „Г”. Ищцата е собственик на апартамент № 42, находящ се на първия етаж, а ответниците са собственици в съпружеска имуществена общност на апартамент № 45, находящ се на втория етаж на входа и над апартамента на ищцата.

През пролетта и лятото на 2016 г. жилищният блок бил ремонтиран по програма за “саниране” (свидетелите Н., Н., М., Т.), за което било създадено съответно сдружение на етажните собственици и упълномощен кмета на община да ги представлява (свидетеля Н. и писмените доказателства – 3-те писма от кмета на Община Ивайловград). При ремонта били подменени и водопроводните тръби за чиста вода. За да се подменят тръбите следвало да се направят дупки в подовете на баните с помощта на къртещи машини. При правенето на дупката в пода на банята на ответниците с опората на машината била направена и втора дупка в настилката, като била пробита канализационната тръба, отвеждаща водите от тоалетната мивка до подовия сифон (свидетелката М. и заключението на вещото лице). В резултата на това при ползване на мивката се получавал теч, който прониквал в апартамента на ищцата, а също и по стената на стъбищната площадка на входа, разделяща я от банята на ответниците.

Теча проникнал в жилището на ищцата през две места – през тавана на банята и през тавана на коридора пред банята, като се образували видими капки. Таваните се овлажнили, подпухнали, започнала да се рони мазилка (шпакловка) и боя. Най-засегнатата площ в банята била около 60 сантиметра в диаметър, а в коридора около 40 сантиметра, като видно от заключението на вещото лице, в банята влагата се разпространила по целия таван и част от стените.

Веднага след появата на теча ищцата съобщила на ответниците и на домоуправителя, който също разговарял с тях, но те не взели незабавни мерки, прехвърляйки отговорността върху изпълнителя на “санирането”.

В банята на ответниците също имало теч от банята на апартамента на горния етаж.

И ищцата, и ответниците сезирали за течовете Община Ивайловград, като кметът им отговорил с писма № 94-00-1255/10.06.2016 г., № 94-00-1528/01.07.2016 г. (по сигнали на ищцата) и № 94-00-1446/01.07.2016 г. (по сигнал на ответниците), че течовете не се дължат на подменените при санирането тръби, а на недобра хидроизолация и амортизирана канализационна мрежа на баните на ответниците и на апартамента над тях.

По някое време ответниците монтирали гъвкава връзка, която отвеждала водата направо във вертикалната канализационна тръба, като така временно ограничили теча.

От заключението на вещото лице М. се установява още, че от така установения теч от банята на ответниците, в банята и коридора на ищцата са нанесени вреди – ороненена шпакловка по тавани и стени, отстраняването на които е на стойност 114.68 лева с ДДС, с вкючени в цената материали и труд.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че такива поражения може да се получат само ако течът е продължил няколко месеца.

Съдът, предвид установените по-горе факти, намира иска за доказан и поради това основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51 ЗЗД.

Съгласно чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС), при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

От събраните по делото доказателства, макар и непреки, се установи, че течът е предизвикан от повреда причинена при ремонтни дейности, извършвани от трето лице – изпълнител по договор сключен в изпълнение на приетата с Постановление № 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерския съвет Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Постановлението, за да се реализират дейностите по Програмата, известни като „саниране”, собствениците на многофамилни жилищни сгради регистрират сдружение при условията и по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Именно сдружението на собствениците, представлявано от кмета на общината по силата на сключен договор (чл. 2, ал. 3 от Постановлението) е възложител по договора за „саниране”.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД (Решение № 266 от 07.12.2016 г. по Гр. д. № 1298/2016 г., г. к., ІV г. о. На ВКС).

Следователно, тъй като възложител по договора за саниране е сдружението на собствениците, то всеки от собствениците в етажната собственост, като възложител носи отговорност, съобразно дела си в етажната собственост, за вредите причинени от изпълнителя на „санирането”, включително за повредата причинена в банята на ответниците.

Тъй като щетите в банята и коридора на ищцата са последица от повредата в банята на ответниците, възложителите – етажни собственици би следвало да носят отговорност и за тази повреда, но по делото се установи, че щетите причинени на ищцата са резултат от виновното бездействие на ответниците.

Видно от показанията на свидетелката М., дъщеря на ответниците и ползвател на апртамента им, тя е присъствала при спукването на тръбата, причинила теча при ищцата, от което може да се направи обосновано предположение, че ответниците са разбрали веднага за повредата, но не са взели необходимите мерки за да предотвратят увреждането на ищцата. Такива мерки не са взели месеци наред, въпреки, че са били информирани от ищцата, включително на общи събрания на етажната собственост, а също и по повод обсъдените сигнали до общината, при които са извършвани огледи в банята им от представители на общината.

Вещото лице М. сочи, че за да настъпят конкретните увреждания – оронена шпакловка по тавани и стени в банята и коридора на ищцата, течът следва да е продължил няколко месеца, което сочи, че ответниците не са взели своевременно мерки да предотвратят и отстранят теча към банята на ищцата.

За тази продължителност на теча може да съдим и от показанията на свидетелите Н. и Н..

Тръбата, от която е течът не е част от общите части на сградата, съгласно чл. 38 от ЗС, тъй като тя не е част от главната линия на канализационата инсталация, а е нейно разклонение, обсужващо конкретно апартамента на ответниците.

Ето защо, като не са взели мерки да предотвратят и своевременно да отстранят теча от спуканата си тръба, ответниците са допуснали тяхната вещ да причини имуществени вреди на ищцата в размер на 114.68 лева, които следва да възстановят.

Поради гореизложеното съдът намира иска по чл. 50, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи, като се осъдят ответниците Х.С. М. и Е.Г.М. *** да заплатят солидарно на З.Д.А. ***.68 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди.

С оглед уважаването на главния иск и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответниците, следва да се осъдят да заплатят на ищцата и законната лихва върху сумата от 114.68 лева, от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

За периода от 15.03.2016 г. до 16.05.2016 г. искът за законна лихва върху сумата 114.68 лева, следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не бе доказана датата, от която е започнал теча и е настъпила вредата.

Най-ранната дата, от която се установява, че е настъпила вреда в жилището на ищцата е датата на постъпването на жалбата й в Община Ивайловград - 16.05.2016 г. , видно от писмо № 94-00-1255/10.06.2016 г.. От тази дата следва да се присъди законната лихва за забава, в съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, съгласно който при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Ищцата поради изхода на делото има право на разноски. Извършила е разноски в размер на 60 лева за държавни такси, 150 лева за възнаграждение на вещо лице, 4.50 лева за банкови такси за внасяне на разноски по сметка на съда и 300 лева за възнаграждение на адвокат.

След извършването на посочените разноски ищцата е извършила изменение на иска си, като е намалила размера му над 10 пъти – от 1500 лева на 114.68 лева, като за разликата над 114.68 лева до 1500 лева делото е прекратено.

Поради прекратяване на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника са присъдени разноски, съразмерно с прекратената част.

Съразмерно с прекратената част следва да се редуцират и разноските на ищцата, а именно до: 4.59 лева за държавни такси, 11.47 лева за възнаграждение на вещо лице, 0.34 лева за банкови такси за внасяне на разноски по сметка на съда и 22.94 лева за възнаграждение на адвокат.

Прдвид изхода на делото, след частичното му прекратяване, на ищцата следва да се присъдят разноски в пълния така установен редуциран размер.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Х.С.М. с ЕГН: ********** и Е.Г.М. *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на З.Д.А. с ЕГН: ********** ***.68 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от 114.68 лева, от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 15.03.2016 г. до 16.05.2016 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.С.М. с ЕГН: ********** и Е.Г.М. *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на З.Д.А. с ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски: сумата 4.59 лева за държавни такси, 11.47 лева за възнаграждение на вещо лице, 0.34 лева за банкови такси за внасяне на разноски по сметка на съда и 22.94 лева за възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: