Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 20.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Т.Киркова

при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 123/2016г. по описа на съда и, за да се произнесе съобрази следното:

В ИРС е постъпила искова молба от Църква „Св. Преображение Господне” - гр.Ивайловград, в качеството й на юридическо лице съгласно чл.140, ал.2 от Устава на Българската Православна Църква /БПЦ/ - Българска Патриаршия /БП/, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул.”Ал.Стамболийски”, № 10, с ЕИК 175912771, против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нея обясняват, че БПЦ в лицето на Църква „Св. Преображение Господне” - гр.Ивайловград, с представляващ свещеноиконом Н. К. В., с ЕГН ********** - Архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия и Председател на Църковното настоятелство, е собственик на недвижими имоти, придобити по давност, както следва: поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, за който е отреден УПИ I, ведно с построените в поземления имот масивна сграда - Църква "Св.Преображение Господне” със застроена площ 338 кв.м., камбанария със застроена площ 16 кв.м. и масивна постройка "Архондарик”, със застроена площ 17 кв.м., при граници на имота: улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68. По разписния лист към плана на гр.Ивайловград имотите били записани на „Църква Преображение Господне”. За сградите в поземления имот, а именно: Църква "Св.Преображение Господне” със застроена площ 338 кв.м., камбанария със застроена площ 16 кв.м. и масивна постройка "Архондарик”, със застроена площ 17 кв.м., бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност - №177/27.10.2016г., том 3, рег. № 1745, дело № 252 от 2016г. на съдия по вписванията при РС - Ивайловград. В поземлен имот 320 бил изграден и трафопост със застроена площ 54 кв.м., за който били издадени акт за държавна собственост № 1586/11.04.1992г. и акт за частна държавна собственост № 2398/30.08.2000г. В акт за държавна собственост № 1586/11.04.1992г. било посочено, че Трафопост "Черква" е с площ от 24 кв.м. и е строен чрез възлагане с държавни средства върху общинска земя. Считат, че земята, върху която е построен трафопостът в размер на 24 кв.м. неправомерно и без основание е актувана като държавна собственост, поради което Държавата не била собственик на тази земя.

Излагат следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.З от ЗДС актът за държавна собственост нямал правопораждащо действие, т.е. правото на собственост на държавата върху даден недвижим имот не можело да възникне единствено въз основа на съставен акт за държавна собственост. За да възникнат права на собственост в патримониума на държавата, било необходимо да е налице правно основание за това - правна сделка или по силата на закона съгл. разпоредбата на чл.43 от ЗДС. В случая в актовете за държавна собственост, съставени за процесния недвижим имот – „земя от 24 кв.м.”, върху която е построен трафопост, находящ се в поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, не било посочено правното основание, въз основа на което тази земя е станала държавна собственост. В акт за държавна собственост №1586/11.04.1992г. било посочено, че трафопостът е построен върху общинска земя, но не било посочено на какво основание земя с площ 24 кв.м. е станала общинска, респ. държавна собственост при положение, че в разписния лист целият имот бил записан - „Църква Преображение Господне”, а също така имотът винаги бил собственост на Църква "Св.Преображение Господне” и в нейно владение. Същевременно не бил посочен никакъв административен или нормативен акт, въз основа на който процесната земя е станала държавна собственост. Поради тази причина тази земя в размер на 24 кв.м. била актувана без правно основание, т.е неправомерно.

Освен изложеното, процесната земя в размер на 24 кв.м. не отговаряла на изискванията на чл.19, ал.1 от ЗУТ, респ. на чл.54 от ППЗТСУ (отм.) за образуване на самостоятелен поземлен имот. Същата не можела да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост предвид изричната забрана, предвидена в разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ, респ. чл.59 от ЗСТУ (отм.). Държавата, както и всеки друг правен субект, можел да придобива право на собственост само върху реално обособени обекти, в случая недвижими имоти, които отговаряли на законовите изисквания за съществуването им като самостоятелен обект на правото на собственост. След като за процесната земя от 24 кв.м. не били налице законовите изисквания за съществуването й като самостоятелен недвижим имот, то не можело да се придобие право на собственост върху тази земя, нито чрез правна сделка, нито по силата на закона, нито по давност - чл.200, ал.1 от ЗУТ, респ. чл.59, ал.1 от ЗТСУ (отм.).

Сочат, че застроената площ на трафопоста е 54 кв.м., а актуваната с акта за държавна собственост земя била в размер на 24 кв.м., от което следвал изводът, че трафопостът е построен незаконно на площ от 54 кв.м., а не върху 24 кв.м. и без никакви строителни книжа, поради което подлежал на премахване като такъв.

Предвид липсата на основание за актуването на процесната земя в размер на 24 кв.м. като частна държавна собственост, подали молба вх. № ДС-09-190/25.11.2014г. до Областния управител на Област Хасково на основание чл.78, ал.1 от ЗДС за отписване от актовите книги на земя в размер на 24 кв.м., върху която е изграден трафопост, находяща се в поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград с неуредени сметки в сроковете по §6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, за който е отреден УПИ I, при граници на имота: улица, улица, улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68, актувана с акт за държавна собственост № 1586/11.04.1992г. и акт за частна държавна собственост № 2398/30.08.2000г. Със заповед №ДС-06-151/05.05.2015г. на Областния управител на Област Хасково им било отказано да бъде отписана процесната земя от актовите книги за държавна собственост. Поради тази причина за тях възниквал правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, който произтичал от обстоятелството, че докато процесната земя от 24 кв.м. е частна държавна собственост, те не можели да се снабдят с документ за собственост - нотариален акт по обстоятелствена проверка. В този смисъл била и т.1 от Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Молят съдът след като установи изложените в исковата молба обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Църква „Св. Преображение Господне” - гр.Ивайловград, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството не е собственик на земя в размер на 24 кв.м., върху която е изграден трафопост, находяща се в поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, за който е отреден УПИ I, при граници на имота: улица, улица, улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68, актувана с акт за държавна собственост № 1586/11.04.1992г. и акт за частна държавна собственост № 2398/30.08.2000г.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият не изпраща пълномощник.

В производството ищецът се представлява от опълномощеното лице свещеноиконом Н. К. В. съгласно Удостоверение изх. № 1368/12.10.2015г. и Писмо изх. № 1442/28.10.2015г. на Пловдивска митрополия и от процесуален представител.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Съдът формира фактическите си и правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, след издирване на приложимия материален закон.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. В настоящия казус са приложими разпоредбите на ТР №8 от 27.11.2013г. по ТД №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Разпределение на тежестта на доказване при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права изисква ищецът да доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Последният се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху процесния обект, чието съществуване би било или е отречено или пораждането, респективно упражняването му, би било или е осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Следователно интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

На свой ред, след като ищецът отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, от които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, тогава претендирано от ответника право е отречено без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

В настоящия случай правният интерес от предявения отрицателен установителен иск се обосновава от твърденията на ищеца, че е придобил правото на собственост на имота, в който се намира спорната сграда, предмет на АДС, на оригинерно правно основание – по давностно владение.

Твърденията на ищеца се подкрепят от приложените по делото Удостоверение №63/25.04.2014г. и Удостоверение №148/26.10.2016г., от които е видно, че в разписния лист на гр.Ивайловград поземлен имот 320 от кв.68 е записан на черква ”Преображение господне”, като е посочено, че имотът е застроен с масивна сграда – църква с площ 338кв.м., масивна постройка от 17 кв.м. и камбанария – 16 кв.м. Имотът не се отчуждава за държавни и обществени нужди. Отбелязано е, че имот 320 от кв.68 по действащия ПУП на гр.Ивайловград от 2000г. е идентичен с УПИ I – 320 от 68 по ПУП на гр.Ивайловград от 1983г. и УПИ IV – 330 от кв.33 по ПУП на гр.Ивайловград от 1965г. Посочено е, че в същия имот има изграден трафопост с възложител „Електроснабдяване” – Хасково, съгласно разрешение за строеж №6/26.10.19073г., като записаната в АДС от 2000г. площ е 24кв.м., а при оглед на място се установявало, че тя е 54кв.м.

По правило разписният лист следва да съдържа информация за собствениците или носителите на други вещни права по отношение на поземлените имоти, а такова отбелязване в полза на държавата в случая липсва / за собственик е посочен ищецът/. Следователно към момента на изработване на ПУП на гр.Ивайловград през 1965г. процесният недвижим имот се е владеел от ищеца, поради което е записан и на него.

В подкрепа на твърденията си за придобито право на собственост по давностно владение върху процесния имот, който е част от поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, ищецът представя Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 177/27.10.2016 г., том 3, рег. № 1745, дело № 252 от 2016г. на Съдия по вписванията при РС – Ивайловград, удостоверяващ придобитото по давност право на ищеца върху масивна сграда - Църква "Св.Преображение Господне” със застроена площ 338 кв.м., масивна постройка /архондарик/ със застроена площ от 17 кв.м и камбанария със застроена площ 16 кв.м., като и трите сгради са построени в поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, одобрен със заповед №0164/09.10.2000г., целият с площ от 2 204кв.м., за който е отреден УПИ I с неуредени сметки в сроковете по §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, при граници на имота: улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване при граници на имота: улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68.

Видно от Заповед № ДС-06-151/05.05.2015г. на Областен управител на Област Хасково претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот се отрича от ответника, което възпрепятства материализирането на това му право чрез изготвяне на нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка.

С Молба до Областен управител на Област Хасково Вх. № ДС-09-190/25.11.2014г. ищецът е направил искане на основание чл.78 ал.1 от ЗДС да се деактува част от поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград. Твърди придобито по давностно владение право на собственост върху поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, за който е отреден УПИ I, ведно с построените в поземления имот масивна сграда - Църква "Св.Преображение Господне” със застроена площ 338 кв.м., камбанария със застроена площ 16 кв.м. и масивна постройка от 17 кв.м., при граници на имота: улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68. Сочат се съображения, подробно изложени в исковата молба.

Със Заповед №ДС-06-151/05.05.2015г. Областният управител на Област Хасково отказва отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот. Излагат се мотиви за наличие условията на чл.112 ал.2 от ППЗДС, а именно – няма достатъчно доказателства за наличието на някое от условията за отписване от актовите книги по чл.108 от ППЗДС, доколкото от представените и приети по преписката доказателства не можело да бъде установено по безспорен начин, че лицето поискало отписването е собственик на горепосочените имоти.

Съдът следва да обсъди наличието на правни основания за придобито право на собственост от държавата върху процесния имот. В АДС № 1586/11.04.1992г., в графа „Вид и описание на имота” е записано: „Сградата на трафопост „Черква”, с площ 24кв.м. е построена през 1974г.”, а в графа „Основание”: „Сградата е строена чрез възлагане с държавни средства върху общинска земя” и е предоставена за оперативно управление на държавната организация „Електроснабдяване” – Хасково. Докато в Акт за частна държавна собственост №2398/30.08.2000г. вече фигурира не само сграда - трафопост „Черква” – застроен на 24кв.м., МК, построена през 1974г., но и земя – 24 кв.м., като бивш собственик на имота е посочено „Електроснабдяване” – Хасково; Правно основание е чл.148 ал.3 от ППЗДС, /изм. ДВ. бр.70 от 25 Август 2000г./ съгласно която: „Когато се установи, че предоставените от държавата или придобити със собствени средства имоти по ал.2 / Въз основа на акта за държавна собственост по ал. 1 [”Съставят се актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество,”] едноличните търговски дружества с държавно имущество могат да се снабдят с нотариален акт за собственост/ са включени в капитала на дружеството, но няма съставен акт за държавна собственост, съответният орган по чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия уведомява дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” по местонахождението на имота и предоставя необходимите документи.

Разпоредбата на чл.148 ал.3 от ППЗДС не сочи правно основание съгласно изискването на чл.43 ал.1 от ЗДС, в който изрично са посочени способите за придобиване на имоти от държавата. Той само регламентира процедурата за съставяне на АДС, когато такъв не е издаден.

Същевременно в АДС № 1586/11.04.1992г., както стана ясно по-горе, в графа „Основание” е записано: „Сградата е строена чрез възлагане с държавни средства върху общинска земя”. По делото не се представиха доказателства от ответната страна относно основанието, на което общината е станала собственик на процесния имот към 1974г., съответно за последващото преобразуване на тази собственост в държавна. Няма вписване в АДС, а и не се сочат доказателства за това по какъв начин е станало това одържавяване - основание и процедура.

Съгласно чл.70 ал.4 от ЗДС към АДС се прилагат документите, удостоверяващи правото на собственост на държавата. Такива ответникът не представи.

Представените по делото актове за държавна собственост, съставени през 1992 г. и 2000г. съгл. чл. 5 ал.3 от ЗДС нямат конститутивен, а само декларативен характер и не са годни да установят придобивното основание за Държавата. Ответникът не е ангажирал доказателства на какво правно основание са съставени тези актове, респ. по какъв начин държавата е придобила правото на собственост върху имота. Няма данни нито за отчуждаване на имота, нито за извършване на някакви разпоредителни сделки, поради което и не може да се приеме, че към 1974 г. имотът е бил общинска, а към 1992г. и 2000г. - държавна собственост.

В Удостоверение №153 ДС-19-156/07.08.2014г. на Областен управител на Област Хасково е записано, че за изградения в процесния имот трафопост със застроена площ 24 кв.м., ведно с 24 кв.м. от имот №320 в кв.68, целият с площ 2180кв.м. по плана, одобрен със заповед №0164/2000г. на гр.Ивайловград, общ. Ивайловград, има издаден АДС №2398/30.08.2000г. на ОУ – Хасково на името на „Електроразпределение” – Пловдив ЕАД. Отбелязано е, че останалата част от НИ № 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, ведно с масивна сграда - Църква "Св.Преображение Господне” със застроена площ 338 кв.м., масивна постройка /архондарик/, със застроена площ от 17 кв.м. и камбанария, със застроена площ 16 кв.м. не са актувани като държавна собственост. Тук отново не се сочи правно основание за придобиване на процесния имот от държавата.

Ответната страна не проведе при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост по отношение на процесния имот, като не представи безспорни и категорични доказателства за това.

С оглед преждеизложеното съдът следва да признае за установено по отношение на Църква „Св. Преображение Господне” - гр.Ивайловград, ЕИК 175912771, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството не е собственик на земя в размер на 24 кв.м., върху която е изграден трафопост, находяща се в поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, за който е отреден УПИ I, при граници на имота: улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68, актувана с акт за държавна собственост № 1586/11.04.1992г. и акт за частна държавна собственост № 2398/30.08.2000г.

С оглед изхода на делото и заявеното искане от ищеца за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 560лв., от които 60лв. – държавни такси и 500лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Църква „Св. Преображение Господне” - гр.Ивайловград, ЕИК 175912771, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на земя в размер на 24 кв.м., върху която е изграден трафопост, находяща се в поземлен имот 320 от кв.68 по ПУП на гр.Ивайловград, за който е отреден УПИ I, при граници на имота: улица, улица, УПИ II-319, УПИ III-З18, УПИ Х-317 и УПИ XI - за озеленяване от кв.68, актувана с акт за държавна собственост № 1586/11.04.1992г. и акт за частна държавна собственост № 2398/30.08.2000г.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на ищеца - Църква „Св. Преображение Господне” - гр.Ивайловград, ЕИК 175912771, направените от него деловодни разноски в размер на 560лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: