Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 05.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 98/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцовата страна „Холдинг Сакарци” АД - Свиленград твърди, че по силата на учредителния си акт, като непарична вноска в капитала, направена от ЗК „Земя” – Свиленград, е придобила собствеността върху недвижим имот в землището на гр. Свиленград – Парцел V от парцеларния план на бивше ТКЗС „Заря” с площ 4,346 дка, ведно с изградените в него оранжерии. Имотът бил придобит от праводателя на ищцовата страна по силата на Договор за продажба на недвижим имот от 02.04.1998 г., вписан в Агенция по вписванията при РС – Свиленград, както и Фактура № 1850/30.01.1995 г. за закупуване на сградите.

По действащата карта на землището на гр. Свиленград част от посочения парцел с площ 1,743 дка, ведно с построените върху нея оранжерии, попадала в Поземлен имот № 165004, нива с площ 5,782 дка, в местност „Каналийска ува”, при граници: имот № 165013 – нива на В. Г.Я.; № 000040 – местен път на Община Свиленград; № 165003 – нива на С.С.Т., № 166020 – полски път на Община Свиленград; № 165005 – нива на Е.С.Т., собственост на ответника по силата на Нотариален акт № 124, том 4, рег. № 3138, дело № 391/2015 г. на нотариус с рег. № 354.

Поради припокриването на имотите на страните, била започнала процедура по чл. 26 ППЗСПЗЗ по отстраняване на грешката, която не била приключила. За процедурата на 03.05.2013 г. била уведомена праводателката на ответника А.Г..

Ответникът бил завел гражданско дело срещу В.К., който бил ползвател на попадащите върху спорния имот оранжерии, по силата на договор за наем с ищцовата страна, с предмет чл. 109 от ЗС и цел премахване на оранжериите от имота. Това обосновавало правния интерес на ищеца от настоящия иск.

С допълнителна молба ищцовата страна е предствила скица с очертани граници на спорния имот.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцовата страна е собственик на земя с площ 1,743 дка, върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от Поземлен имот № 165004, нива с площ 5,782 дка, в местност „Каналийска ува”, землище на гр. Свиленград, при граници: имот № 165013 – нива на В. Г.Я.; № 000040 – местен път на Община Свиленград; № 165003 – нива на С.С.Т., № 166020 – полски път на Община Свиленград; № 165005 – нива на Е.С.Т., която обособена част е разположена в западната част на описания имот, при граници: на запад – имот 165013, на юг – останалата част от имот 165004; на изток – имот 165003, на север път, който граници са очертани на приложена скица. Претендира разноски.

В съдебно заседание на 08.02.2017 г. ищецът извършва изменение на иска си, като увеличава размера му и вместо 1,743 дка, претендира 1780,00 кв. м. (1,780 дка), а също така добавя алтернативно основание за придобиване на собствеността върху спорния имот – придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 и ал. 1 от Закона за собствеността. Твърди, че владението върху имота е започнато през 1998 г., когато същият бил придобит от земеделската кооперация - праводател на ищцовото дружество, което присъединило владението върху имота на праводателя си и го продължило и до сега.

Алтернативно предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Г. ***, поддържа исковете.

Ответникът В.К.К. в срок извършва отговор на исковата молба.

Счита исковата молба за нередовна, тъй като от съдържанието й не можело да се определи, в коя част на имота са спорните 1,743 дка.

(Нередовността е отстранена от ищеца с Молба и приложени към нея скици, постъпили в съда на 18.10.2016 г..)

Оспорва иска по основание.

Твърди, че в Търговския регистър, по партидата на ищцовото дружество нямало вписана земя, като апортна вноска.

Представеният от ищцовото дружество договор за продажба на недвижим имот от 02.04.1998 г. бил нищожен, поради липса на съгласие, основание и форма. Към 02.04.1998 г. законовото основание за продажба на земя, върху която са изградени постройки, бивша собственост на ТКЗС било отменено. Договорът бил сключен между „Упълномощено лице от Министъра на земеделието” /което било действало без представителна власт/ и ЗК „Земя” – Свиленград, а ищцовото дружество не било страна по този договор и процесната земя не била внесена в капитала му.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Г. ***, оспорва допустимостта на извършеното изменение на иска, чрез добавяне на алтернативно основание за придобиване на имота. Намира също така, че изменението на иска е недопустимо и защото съдът се е признесъл по него след като е утвърдил доклада си.

Намира алтернативно заявеното придобивно основание за неоснователно, тъй като ищцовата страна не е упражнявала владение на имота в посочения период, включително и такова не е упражнявано от ЗК „Земя” – Свиленград, като ищцовото дружество не било правоприемник на кооперацията. Твърди, че имотът се е владял от ответника.

В предоставеният едномесечен срок, ответникът не извършва друг писмен отговор.

В отговора и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си, моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от Протокол, на 30.09.1994 г. комисия в състав от представител на РСЗЗ (Регионална служба “Земя и земеползване”) – Хасково представител на ОбПК (Общинска поземлена комисия) – Свиленград и представител на ЛС (Ликвидационен съвет) на ТКЗС “Заря”, на основание чл. 45, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), разгледала предоставените й документи – Задание на ЛС – образец 1, Кадастрален план на стопанския двор, заверен от ОбПК – Свиленград (в оригиннал и 4 броя копия) и План за парцелиране на стопанския двор с необходимите прилежащи площи.

Комисията констатирала, че: 1 - земята, върху която били изградени сградите на стопанския двор не била уредена по установения ред; 2 – необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията, са определени съгласно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти по данните от заданието на ЛС.

Въз основа на тези констатации, комисията решила и приела определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията, както и на свободните площи.

С точка “II” от решението, бил определен размерът на прилежащата площ на сградите и съоръженията на Стопански двор – овощна градина – Свиленград, съобразно Плана за парцелиране и Кадастралния план изработени от СД „Инфрастрой – инженеринг” – Ямбол, видно от същите.

В парцел V от този двор се намирали два кладенеца (подточки: 2.113 и 2.114), трафопост (2.123), три броя оранжерии с отоплителни инсталации (подточки 2.166, 2.167 и 2.168) и котелно (2.169), отразени и в двата плана. Прилежащата площ на тези съоръжения, съставляваща парцел V била определена на 4,346 дка.

Протоколът бил съставен в 5 еднообразни екземпляра, по един за Областна земеделска служба (сега Областна дирекция „Земеделие” – Хасково), за ОбПК (сега Общинска служба по земеделие – Свиленград), за РС „ЗЗ” и два за Ликвидационния съвет.

Това, че протоколът е постъпил в Областна земеделска служба (сега Областна дирекция „Земеделие” – Хасково) и че с него е приет парцеларния план на стопански двор – овощна градина – Свиленград, и е обособен парцел V, се установява и от писма изх. № 1584/28.04.2016 г. (лист 11 от гр. д. 224/2016 г. на РС – Свиленград) и № 1913/18.09.2015 г. (л. 25 от същото дело) на Областна дирекция „Земеделие” – Хасково, съответно до П.Г. и В.К., а също от т. 2 и т. 3 на писмо № И-1860/22.03.2016 г. на Община Свиленград.

На 02.04.1998 г. бил сключен Договор за продажба на недвижим имот между П.В., упълномощено лице от министъра на земеделието и хранителната промишленост „по чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ”, с пълномощно № 13 от 26.09.1995 г., като продавач и А.Г., представляващ Земеделска кооперация „Земя” – Свиленград, като купувач.

Съгласно договора продавачът прехвърлял на купувача държавна земя – обособеният с обсъдения по-горе протокол от 30.09.1994 г. парцел V в землище на гр. Свиленград, с площ 4,346 дка, при граници: север – път; изток – неопр.; запад – парцел IV; юг – неопр., върху който имот имало изградени трайни активи – сгради оранжерии с отоплителна инсталация на заличеното ТКЗС „Заря” – Свиленград - държавна собственост.

В договора е посочено, че имотът е оценен на 260 760 лева, определена от лицензиран оценител и протокола за проведен търг.

В договора е посочено и че купувачът на земята е закупил и сградите в нея през 1996 г. във основа на търг, проведен през 1995 г..

Отразено е, че продажната цена на парцела е 801 726 лева, вероятно поради инфлацията, които били заплатени по сметка на Държавен фонд „Земеделие” на няколко вноски преди подписване на договора - на 02.10.1996 г. – 270 000 лева; на на 31.03.1997 г. – 39 000 лева; на 31.03.1998 г. – 334 670 лева; в деня на подписване на договора 02.04.1998 г. – 341 056 лева.

При подписване на договора били представени: Протокол за спечелен търг на сграда 6/20.01.1995 г.; Договор за покупко продажба на сградите от 15.07.1996 г. - нотариално заверен; документ за платена сграда – Фактура 1850/30.01.1995 г.; Заврена скица по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ от Регионална служба „Земя и поземлена собственост” от 04.10.1994 г. (към 04.10.1994 г. с наименование „Земя и земеползване”).

Договорът е вписан в Служба вписвания при РС – Свиленград на 06.04.1998 г..

Видно от фактура № 1850/30.01.1995 г., посочена и в Договора, с нея са заплатени от ЗК “Земя” на ТКЗС „Заря” сгради, включително оранжерия с отоплителна инсталация.

Видно от Удостоверение и Справки от интернет страницата на Търговския регистър, като непарична вноска в капитала на ищеца „Холдинг Сакарци” АД, били внесени Оранжерия с отоплителна инсталация с площ 4 346 кв. м. на стойност 85 000 лева, парцел 5 на стойност 54 180 лева (23-тата по ред непарична вноска). Площта, номера на парцела и обозначението, че представлява оранжерия с отоплителна инсталация сочат на идентичността на този имот с имота по Договор за продажба на недвижим имот от 02.04.1998 г..

От удостоверението и справките не се установява кой е вносителят на непаричната вноска в капитала на ищеца, но от показанията на свидетеля Г. се установява, че това е именно ЗК “Земя” – Свиленград.

С т. 2 от Решение № 02001 от 25.06.2000 г. Поземлена комисия – Свиленград, сега Общинска служба по земеделие – Свиленград, на основание чл. 27 от ЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол от 12.07.1996 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка от 14.07.1995 г., образувана по заявление на А.С.Г., й възтановила правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Свиленград, върху Поземлен имот № 165004, представляващ нива с площ 5,782 дка в местност „Канаклийска ува”, при граници: имот № 165013 – нива на В. Г.Я.; № 000040 – местен път на Община Свиленград; № 165003 – нива на С.С.Т., № 166020 – полски път на Община Свиленград; № 165005 – нива на Е.С.Т..

На 27.07.2000 г. била издадена скица на имота.

На 10.08.2000 г. представител на Поземлена комисия – Свиленград, съставил Протокол № 10001 за въвод на Г. във владение на възстановените с решението имоти.

Видно от приложената преписка № 108/2014 г., същата била образувана по жалба вх. № от 10.01.2014 г., извършена от ответника, действащ като пълномощник на Г., въз основа на пълномощно от 04.01.2014 г..

Жалбата е срещу свидетеля К., за това, че той се бил нанесъл неправомерно в част от имота и построил в него оранжерии.

Към жалбата е приложен Протокол за извършено трасиране на имоти, включително на процесния имот № 165004, от „Геосад” ЕООД, подписан и от ответника, като упълномощено лице.

Били снети обяснения от свидетеля К. и ответника.

Свидетелят К. дал обяснения, че от около 4 години ползва имот, върху който има построни оранжерии, въз снова на устен договор със свидетеля Г. като представител на дружеството „Холдинг Сакарци”, за което свидетелят знаел, че е собственик на имота. В обясненията си свидетелят сочи, че жалбата срещу него е неоснователна, тъй като не бил собственик на имота. Парцелът, който ползвал бил разделен от имота на ответника с отводнителен канал и ограда, която свидетелят заварил още при пристигането си в имота.

Отводнителният канал е посочен и в приложена към жалбата на ответника скица на имота от 2003 г..

Свидетелят обяснил още, че в парцела имало 4 оранжерии. Бил извършил проверка в Общинска служба по земеделие, при която установил, че е започнала процедура по поправка на фактическа грешка, касаеща спорния имот.

Обяснението на ответника, доколкото може да бъде разбрано, представлява изразяване на възмущение от това, че свидетелят Г. си присвоява имот след като от минимум 10 години е собственост на Г. и при условие, че толкова години го бил ползвал под аренда. Сочи, че извикал техник да трасира имота, което се установява от посочения по-горе Протокол за извършено трасиране.

В хода на проверката по преписка № 108/2014 г. РУ на МВР – Свиленград изискало справка от Общинска служба по земеделие – Свиленград за собствеността на спорния имот.

С писмо изх. № 464/13.03.2014 г. Общинска служба по земеделие – Свиленград посочила, че имот № 165004 е записан на А.Г., но по повод предоставени договори за продажба на недвижими имоти, в частност и на парцел V с площ 4.346 дка, върху който имало трайни активи – оранжерии с отоплителна инсталация на заличеното ТКЗС „Заря”, от 02.04.1998 г., вписан в служба по вписванията на 06.04.1998 г., служители на службата и на подържащата фирма „Геосад” ЕООД извършили геодезически измервания на закупените от ЗК „Земя” сгради, съоръжения и прилежащата към тях земя, внесени в капитала на „Холдинг Сакарци” АД, при които установили, че е налице явна фактическа грешка. Бил изготвен проект-предложение от „Геосад” ЕООД за частично изменение на Картата на въстановена собственост (КВС) на землище гр. Свиленград. По заповед № 49/01.04.2013 г. на Директор на Областна дирекция „Земеделие” - Хасково, на 18.06.2013 г. комисия разгледала проекта и установила основания за прилагане на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ уреждащ процедура за преработване на влезлите в сила план и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, поради явна фактическа грешка. Към момента на писмото Директорът на Областна дирекция „Земеделие” бил извършил предложение до Министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, за преработване на плана за земеразделяне поради явна фактическа грешка.

При така установеното Районна прокуратура – Свиленград отказала да образува досъдебно производство с Постановление от 14.05.2014 г..

Това, че било образуваното производство за преработване на плана за земеразделяне поради явна фактическа грешка, се установява и от посочените по-горе писма изх. № 1584/28.04.2016 г. и № 1913/18.09.2015 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Хасково, съответно до П.Г. и В.К., а също от т. 2 и т. 3 на писмо № И-1860/22.03.2016 г. на Община Свиленград.

На 04.04.2016 г., по повод връщане на преписката от Министъра на земеделието и храните за отстраняване на недостатъци, ищцовото дружество внесло в Областна дирекция „Земеделие” – Хасково Проект за частично изменение на КВС „Стпански двор”, „Овощна градина” землище Свиленград, извършен от „Геосад” ЕООД.

В обяснителната записка е посочено, че парцел V по парцеларния план попада в три имота по КВС, един от които е процесният Пи № 165004, в който съгласно Таблица на засегнатите имоти, попадат 1,743 дка от парцел V (лист 17 и лист 19 от гр. д. 224/2016 г. на РС – Свиленград).

Приложена е скица на парцела от 04.10.1994 г., изготвена от „Инфрастрой – иненеринг” – Ямбол, подписана и подпечатана от представител и с печата на съответна служба „Земя и земеползване” на Министерство на земеделието – Хасково (лист 20 от гр. д. 224/2016 г. на РС – Свиленград). Видно от датата и съдържанието, това е същата скица, приложена към Договора за продажба на недвижим имот от 02.04.1998 г..

Към проекта е приложена и комбинирана извадка, касаеща стопанския двор, върху която е защрихован парцел V и застъпването му с имотите по КВС.

На 19.05.2015 г. нотариус с рег. № 354, с район на действие – района на Свиленградския районен съд, съставил Нотариален акт № 124, том IV, рег. № 3138, дело № 391/2015 г. на основание молба на ответника, с който го признал за собственик по завещание на 6 от възстановените на Г. имоти, включително на Поземлен имот № 165004 (т. 2 от нотариалния акт). От нотариалният акт се установява съответно, че Г. е починала на неизвестна дата, като саморъчното и завещание било обявено на 23.04.2015 г..

Частта от парцел V, попадаща в Пи № 165004 е отразена и в представената от ответника скица № 14604/12.06.2015 г., с точки 1, 2, 3 и 4, издадена от Общинска служба по земеделие – Свиленград, изработена от „Геосад” ЕООД.

През 2015 г., по искане на ответника, „Геосад” ЕООД извършило ново трасиране на имота, видно от Протокол за извършено трасиране.

Видно от писмо изх. № 557/09.03.2017 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Хасково, поради одобряване на кадастрална карта и регистри на землище гр. Свиленград със Заповед № РД-18-106/28.11.2016 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър, на 09.03.2017 г. Областна дирекция „Земеделие” – Хасково предоставила преписката по преработване на плана за земеразделяне на Служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково.

Видно от Скица № 15-49795-07.02.2017 г. (лист 54 от делото), Пи № 165004 по КВС е обозначен като Пи № 65677.165.4 по кадастралната карта на землището на гр. Свиленград, местност „Канаклийска ува”, с площ 5781 кв. м., при съседи: 65677.165.5, 65677.166.20, 65677.165.3, 65677.151.240, 65677.165.13.

Видно от Съобщение и Разпореждане на РС – Харманли, както и Искова молба, на 14.04.2016 г. ответникът предявил иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу свидетеля К., с искане да бъде осъден да прекрати неоснователните си действия в имота, като премахне оранжериите от него, които той бил поставил.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че е участвал в учредяването на Земеделска кооперация „Земя” - Свиленград, която изкупила, сградите в стопанския двор, машините и инвентара на ликвидираното ТКЗС „Заря”. През 1998 г. ЗК „Земя” изкупила и прилежащия терен на сградите и съоръженията, включително на оранжериите. Кооперацията обработвала около 20000 дка земя до около 2000 г., когато било създадено „Холдинг Сакарци” АД, в което кооперацията участвала, внасяйки в него имуществото си, включително оранжериите и прилежащия терен (видно и от удостоверенията от Търговския регистър). След 2000 г. обработката на земята, ползването на оранжериите и „площадката” – бившия стопански двор, се извършвали от „Холдинг Сакарци” АД, чийто „управител” до 2014 г. бил свидетелят. През 2004 г. ръководството на дружеството преценило, че охраната на стопанския двор, в който има различни сгради и се държали селскостопанските машини и инвентар е твърде скъпо и затова свидетелят постигнал устен договор със свидетеля К., последният да ползва оранжериите срещу задължението да осигури денонощна охрана на стопанския двор. Тези отношения продължили и до натоящия момент. Около 2013 г. в дружеството, и в частност свидетеля, установили, че площадката – бившия стопански двор се застъпва със земеделски земи. Това станало след като при свидетелят дошъл човек от с. Момково, вероятно ответникът, който му съобщил, че земята, върху която са оранжериите е негова. Това станало преди 2-3 години, тоест около 2013 г., което се установява и от писмените доказателства, а не през 2010 – 2011 г. както първоначално сочи свидетеля. Дружеството, чрез свидетеля отхвърлило претенциите на човека от Момково, вероятно ответникът и се обърнало към Областна дирекция „Земеделие” – Хасково за предприемане на действия за решаване на проблема. Така започнала установената по-горе от писмените доказателства процедура по промяна на КВС, поради техническа грешка.

Свидетелят Г. сочи още, че оранжериите са строени през 1970 г. от ТКЗС „Заря” за отглеждане на цитрусови култури, като се отоплявали с парна инсталация. Тъй като разходите били значителни, спрели да поддържат парната инсталация и започнали да сеят в оранжериите марули и домати. Оранжериите били покрити с найлон. Били четири – три големи и една малка. Двете големи, крайни били на бетонови основи и не били променяни от 1970 г.. Преди време една от другите две била паднала от снега и била продадена, а на нейното място била направена нова оранжерия.

Земята около оранжериите била обработвана от кооперацията и впоследствие от дружеството до 2007 - 2010 г., като била заплащана арендна цена на собствениците.

„Площадката”, в която влизал и процесния терен с оранжериите била оградена с мрежа и в нея влизали само лица допускани от дружеството и свидетеля К.. Площадката се отграничавала от имотите на юг, включително от останалата част на процесния имот на ответника и от отводнителен канал.

От показанията на свидетеля В. се установява, че започнал работа в ищцовото дружество около 1999 г. като началник ремонтна работилница до 2011 г.. По повод работата си посещавал стопанския двор, където бил складът за резервни части. На площадката се държала и земеделска техника. Оранжериите били 3 големи и една малка, покрити с найлон. Били на ищцовото дружество, като се ползвали от свидетеля К..

От показанията на свидетеля К. се установява, че със съгласието на „Холдинг Сакарци” АД, което той възприема като собственик, от 2004 г. ползва спорния имот и в частност оранжериите, срещу задължението да охранява стопанския двор, включитено сградите, съоръженията и техниката в него. Целият имот бил ограден с ограда и в него не можело да се влезе без разрешение на свидетеля. Оранжериите били с метални конструкции и бетонови основи, така както ги бил заварил и както ги знаел от 30 години. Ползвал оранжериите за отглеждане на зеленчуков разсад и за складове. Преди 4-5 години, тоест към 2013 г., разбрал, че има проблем със собствеността на имота, тъй като при него дошли хора (ответника), който му казали, че имат претенции към имота. Свидетелят проверил в областната служба по земеделие, откъдето, както и от ответното дружество го уверили, че била налице грешка, която ще бъде отстранена. Ответникът му бил предложил да купи имота му, но той отказал, тъй като нямало доказателства, че е собственик.

От показанията на свидетеля И. се установява, че познава ответника от 2000 г.. Познавал и баба му, която му споделяла, че имала имот там където били „оранжериите на Г.”. Знае за такива оранжерии, които се управлявали от фирмата, на която собственик е Г.. Не знае чия е земята, върху която са оранжериите. Бабата на ответника му била казвала, че земята е нейна. Посочва, че ответникът искал да влезе във владение на земята, „но получава отпор от страна на Г.”, който бил отдал оранжериите под наем на свидетеля К., който възпирал ответника. Чувал бил от ответника, че „страната на Г.и” искали да купуват техните земи, но не знае подробности.

От показанията на свидетеля К., брат на ответника, се установява, че още преди да бъде възстановена собствеността върху земеделските земи били изградени оранжерии. По някое време с брат си поискали от свидетеля К. да освододи спорния имот, но той отказал с аргумент, че Г. има документи за него.

Според свидетеля К. старите оранжерии бил премахнати от ликвидационния съвет на ТКЗС около 1994 – 1995 г., а намиращите се в момента там били построени от свидетеля К., което било станало преди 2006 г., тъй като още тогава имали спорове с него. Свидетелят сочи, че не бил наблюдавал разтурянето на старите оранжерии, но бил говорил с хора, закупували материали от тях. Свидетелят К. искал да купува както спорния имот така и имота до него, собственост на сестра му. Никога свидетелят, ответника или баба им не били ползвали процесния имот. Свидетелят твърди, че по устна уговорка ищцовото дружество им давало вместо спорния имот, да ползват ниви със същата площ граничещи на юг със стопанския двор, което ставало някъде през 2006 – 2008 г.. Това продължило 2-3 години, след което поискали да влязат във владение на спорния имот, но ищцовата страна не го отстъпила.

От показанията на свидетеля Н. не се установяват факти значими за спора. Познавал А.Г.. Приживе му била казвала, че има много земи, включително в „Ябълковата градина”, които завещала на ответника.

От приетото заключение на вещото лице Д., се установява, че е налице застъпване между част от Парцел V от парцеларния план на стопанския двор на бишето ТКЗС „Заря” – Свиленград и Пи № 165004 по КВС. Частта от Парцел V, която се застъпва и попада в Пи № 165004 по КВС, по точките „А”, „Б”, „В” и „Г” на комбинираната скица на вещото лице, е с площ 1780 кв. м., които са застроени със слънчеви оранжерии. Парцел V бил ограден с метална мрежа на бетонови колове, като частта от мрежата ограждаща оранжериите е отразена върху скицата с точки от 1 до 6. Свободната площ от Пи № 165004 по КВС била 4002 кв. м..

В съдебно заседание вещото лице посочва, че оградната мрежа била стара, ръждясала, поставена на стари колове. Мястото на оградата било промено само в северна посока, тъй като сега там преминава асфалтиран път, но на юг, към останалата част от имота на ответника е на същото място.

При изготвяне на заключението си вещото лице ползвало документи – предоставени му от свидетеля Г., обсъдени по-горе (протокол за приемане на парцеларен план на стопансния двор на бившето ТКЗС „Заря” и самия парцеларен план, проекта за изменение на КВС).

Вещото лице дава заключение, че няма разлика в площта и границите на Пи № 165004 по КВС и Пи № 65677.165.4 по кадастралната карта на землището на гр. Свиленград, местност „Канаклйска ува”, както и в площта и границите на застъпващата се с Парцел V част от Пи № 65677.165.4.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г., В., К., И. и Н., тъй като са логични, в същността си непротиворечиви и се потвърждават от писмените доказателства по делото.

Установеното съставяне на неистински документи – договори за наем от свидетелите Г. и К., които да послужат за доказване на техните отношения пред съда, не води до дискредитиране на показанията им, тъй като те се потвърждават от показанията на останалите свидетели, включително на свидетеля К., брат на ответника, и писмените доказателства.

Създаването на тези договри е една правна безсмислица, тъй като е без правно значение дали владелецът на имота го държи лично или чрез трето лице.

Дори да имаше значение, посоченото от свидетеля К. в обеснението му по прокурорската преписка, че държи имота от 4 години, бе опроверано категорично от събраните доказателства, включително от показанията на свидетеля К., който сочи, че към 2006 г. К. вече е държал имота. Следователно няма никаква основания да не се кредитират показанията на свидетелите Г., В., К., че последният държи имота за ищеца от 2004 г.. Но както бе посочено същото е без особено правно значение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К., в частта в която не противоречат на показанията на останалите свидетели и писмените доказатества.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., че още от 2006 г. били започнали споровете за имота. Това се опровергава от показанията на останалите свидетели и писмените доказатества – прокурорска преписка, документите във връзка с процедура за поправка на явна фактическа грешка пред Областна служба „Земеделие” – Хасково, започнала именно поради споровете, от които се установява, че споровете са започнали през 2013 г..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., че ищцовото дружество било компенсирало ответника за спорния терен с други ниви, тъй като тези показания са изолирани, не се потвърждават от други доказателства, не са логични, с оглед на правата на ищцовото дружество върху имота по силата на обсъдения договор и внасянето му в капитала, реакцията, веднага след установената грешка в КВС към предприемане на действия за поправката й, категоричното отблъскване на претенциите на ответника и праводателката му.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К., че оранжериите били разтурени и разпродадени. Сам заявява, че не бил видял оранжериите да са премахнати, чул от хора, които си купили материали от тях. Свидетелите Г. и К. сочат че само една оранжерия била паднала, старата и конструкция продадена, като било построена нова оранжерия на същото място. Самите показания на свидетеля в тази част са и противоречиви. От една страна заявява, че не знае върху каква основа са строени оранжериите, тъй като ги е виждал само покрити, а след това заявява, че от долу имало почва, но явно отговорът му има характер на предположение.

При така установените факти, съдът намира следното:

Съгласно чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в редакцията действаща към 30.09.1994 г. (ДВ бр. 72/1993 г.), Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет.

Видно от обсъдения Протокол от 30.09.1994 г. съставен от комисия в състав от представител на РСЗЗ – Хасково, представител на ОбПК – Свиленград и представител на ЛС на ТКЗС “Заря”, с него е изпълнено изискването на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като са приети определените размери на прилежащите площи към сградите и съоръженията на ТКЗС “Заря” в Стопански двор – овощна градина – Свиленград, тоест Плана за парцелиране и Кадастралния план на Стопански двор – овощна градина – Свиленград, с които прилежащата площ на два кладенца (подточки: 2.113 и 2.114), трафопост (2.123), три броя оранжерии с отоплителни инсталации (подточки 2.166, 2.167 и 2.168) и котелно (2.169), била обособена в парцел V от стопанския двор, с площ 4,346 дка. С изготвянето на протокола процедурата по изготвяне на плана на новообразуваните имоти, съответно на тяхното обособяване, приключва.

Това, че Плана за парцелиране и Кадастралния план на Стопански двор – овощна градина – Свиленград, са влезли в сила се установява и от Съдържанието на Договора за продажба на недвижим имот, в който е посочено, че при сключването му е представена „Заверена скица по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ от РС „Земя и поземлена собственост” от 4.10.1994 г. (РС "Земя и земеползване", като разликата очевидно се дължи на стара бланка на договора, което съдът ще обсъди по-долу, но наименованието е без значение, доколкото органът е същият) .

С изменението на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ в сила от 23.12.1997 г. (ДВ бр. 122/19.12.1997 г.) е добавено, че устройството на териториите, върху които има сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, след придобиване на собствеността върху сгради, съоръжения и прилежащите им площи се извършва по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ. В този смисъл е и сега действащата от 2003 г. ал. 8 - за устройството на териториите по ал. 3 и 4 се възлагат, изработват и одобряват подробни устройствени планове по реда на Закона за устройство на територията след придобиване на собствеността върху сградите, съоръженията и прилежащите им площи. Тоест тези територии не са земеделска земя с произтичащите от това правни последици (включитено относно минимален размер на имотите).

Съответните държавни органи обаче не са изпълнили това задължение и са включили процесния терен в плана за земеразделяне на земеделските земи и КВС.

Съгласно чл. 52, ал. 9 ППЗСПЗЗ, застроената земя и прилежащите към нея площи по ал. 8 е държавна собственост и стойността й се внася в републиканския бюджет. В този смисъл и чл. 45, ал. 8 (ДВ, бр. 122 от 1997 г.), сега ал. 10, който изрично сочи, че земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, представляват държавна собственост.

Съгласно чл. 27, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ (в редакцията установена с ДВ бр. 79/1996 г.), лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият собствеността върху незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери и върху застроената част чрез плащане с разсрочване за 10 години на равни годишни вноски и индексация на дължимата сума с 20 на сто от размера на годишната инфлация, като с изменение на закона, публикувано в ДВ бр. 98/28.10.1997 г. разсроченото плащане се намалява от 10 на 3 години.

Съгласно чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ в редакцията от 1995 г. (ДВ. бр. 48/1995 г. в сила от 26.05.1995 г.), придобиването на собствеността или други вещни права върху застроената и незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери при условията на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се извършва въз основа на договор, сключен между министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице и лицето, придобило право на собственост върху сградата. Този договор се сключва при условията на чл. 18 от Закона за собствеността и в него се установяват начинът и сроковете за заплащане на земята.

С Постановление № 456 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, издадено от Министерския съвет, публикувано в ДВ бр. 122/19.12.1997 г. нормата на чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ е отменена, считано от 23.12.1997 г..

Но със същото постановление е създаден нов чл. 45а, който замества отменената ал. 8 на чл. 52 ППЗСПЗЗ

Съгласно чл. 45а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, действащ към 02.04.1998 г. – датата на сключване на Договора за продажба на Парцел V, застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата по негово искане без провеждане на търг. Стойността на земите се внася в Държавен фонд "Земеделие".

В ал. 2 на чл. 45а са уредени реда, формата и компетентните да решат и извършат продажбата лица. Съгласно този текст продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията.

Видно от обсъдения Договор за продажба на недвижим имот от 02.04.1998 г. от страна на Държавата, същият е сключен между упълномощено от министъра на земеделието длъжностно лице и ЗК „Земя” – Свиленград – собственик на сградите в имота, в предвидената в чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ писмена форма и е вписан в служба по вписванията при РС – Свиленград.

Това, че в договорът се цитират като основания за сключването му и за формата му отменената разпоредба на чл. 52, ал. 8 ЗСПЗЗ е без правно значение, при условие, че е налице законовата правоспособност на представителя на държавата и съответно нейното съгласие, спазена е предвидената в закона процедура и форма, налице е основанието за сключването му – имотът е държавна сосбтвеност, върху него са построени сгради на ликвидирано ТКЗС, закупени от купувача на имота.

Видно е, че договорът е бланков, като бланката е попълвана на пишеща машина - относно индивидуализацията на купувача, и на ръка - относно описанието на имота и цената му, и индивидуализацията на някои от приложените документи. Явно е, че посочването на чл. 52, ал. 8 ЗСПЗЗ се дължи на използване на стара бланка, в която този член фигурира, която обаче по своето фактическо съдържание съответства на изискванията на закона, на отношенията на страните по договора – Държавата и собственика на сгради на ликвидирано ТКЗС и тяхната воля.

Ето защо неоснователни са възраженията на ответника, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, основание и форма.

Следва да се отбележи, че по делото не са представени заповед за продажба и акт за упълномощаване на П.В. от министъра на земеделието, цитиран в договора от преди 19 години, но липсват основания да се приеме, че такива не са били налице и договорът е нередовен. Както името на представителя на държавата, така и акта, с който е упълномощен са част от бланката, договорът е подпечатан с печат на министерство на земеделието и е вписан в служба вписвания, което сочи на неговата законосъобразност от външна страна. Същият не е оспорен от собственика на имота – Държавата.

В практиката на ВКС се приема, че сделка, сключена без представителна власт (тоест при липса на съгласие) не е нищожна, а относително недействителна до потвърждаването й от упълномощителя или до прогласяването на упълномощителната сделка за недействителна (РЕШЕНИЕ № 337 ОТ 14.10.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3598/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС). Интерес от прогласяването на упълномощителната сделка за недействителна обаче има само упълномощителя, не и трето лице. По аналогия на разрешението дадено с РЕШЕНИЕ № 140 ОТ 23.11.2015 Г. ПО ГР. Д. № 2725/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, следва да се приеме и, че не е нищожен договор за покупко-продажба на имот по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, при нередовност в административната процедура и упълномощаването, ако купувачът е бил добросъвестен.

От писмените и гласни доказателства по делото (а и същото е публикувано в Търговския регистър - Решение № 702/23.08.2000 г. по ф. д. № 15/1991 г. на ОС – Хасково), се установи, че ЗК „Земя” - Свиленград е внесла в капитала на ищцовото дружество имущество, като непарична вноска, включително Парцел V с изградените върху него оранжерии с отоплителна инсталация. По този начин собствеността върху имота е преминала върху ищцовото дружество.

Поради горното съдът намира, че ищецът доказа, че е собственик на Парцел V от парцеларния план на Стопански двор – Овощна градина - Свиленград на бивше ТКЗС „Заря” с площ 4,346 дка, който поради опущение извършено от държавните органи не е бил отразен при изготвяне на КВС и поради това е бил включен в площта на възстановените земеделки земи (въпреки и че не е такава, съгласно чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ), включително в имота на ответника, в който попадат 1780,00 кв. м. (1,780 дка) от Парцел V.

Ето защо следва да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцовата страна е собственик на земя с площ 1780 кв. м., върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от Поземлен имот № 165004 (сега Поземлен имот с идентификатор 65677.165.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Свиленград), представляващ нива с площ 5,782 дка (по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ 5781 кв. м.), в местност „Канаклийска ува”, землище на гр. Свиленград, при граници: имот № 165013 – нива на В. Г.Я.; № 000040 – местен път на Община Свиленград; № 165003 – нива на С.С.Т., № 166020 – полски път на Община Свиленград; № 165005 – нива на Е.С.Т. (а по кадатралната карта и регистри при съседи: 65677.165.5, 65677.166.20, 65677.165.3, 65677.151.240, 65677.165.13), която обособена част е очертана на комбинираната скица на вещото лице Д. между точки А, Б, В и Г.

Следва комбинираната скица на вещото лице Д. на лист 22 от делото да се обяви за неразделна част от решението.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска: за държавни такси – 85.00 лева (50 лева за образуване на дело, 10 лева за вписване на искова молба, 25 лева за съдебни удостоверения), за възнаграждение на вещо лице – 280.00 лева и за адвокатско възнаграждение – 800.00 лева.

За пълнота следва да се посочи и че дори ищецът да не бе доказал, че е придобил собствеността върху спорния имот чрез внасянето му в капитала на дружеството от страна на ЗК „Земя” – Свиленград, както и че тя от своя страна не го е закупила от Държавата, и че имотът не е земеделска земя, алтернативно заявеното основание за придобиване собствеността по давност също би се оказало доказано и поради това основателно.

От писмените и гласни доказателства се установи, че имота от сключване на Договор за продажба на недвижим имот от 02.04.1998 г. се владее като свой, при това добросъвестно, първо от купувача ЗК „Земя”, а от 2000 г. от ищцовото дружество. Това владение е продължило необезпокоявано до 2013 г., когато от писмените и гласни доказателства, се установява, че праводателката на ответника, а след 19.05.2015 г., ответникът са предявили претенциите си към имота и са възникнали споровете между страните.

Дори хипотетично да се приеме, че до възстановяване на имота на праводателката на ответника на 25.06.2000 г. с Решение № 02001 от Поземлена комисия – Свиленград, не е текла давност, то от тази дата до 2013 г. са изтекли отново над 10 години, през които ищецът е владял имота като свой, заедно със съседни имоти.

И след възникване на споровете с праводателя на ответника и ответника, ищецът е отбласнал техните претенции, а ответникът дори не е предявил иск срещу ищеца, а само срещу държателя К., като преди това праводателката на ответника е сезирала и прокуратурата с жалба само срещу държателя, въпреки, че е знаел, че владението върху имота се упражнява от ищцовото дружество (показанията на всички свидетели и писмените доказателства, дори собствените обяснения на ответника по полицейската преписка).

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.К. с ЕГН: ********** ***, че „Холдинг Сакарци” АД с ЕИК: 040003004, със седалище и адрес на управление в гр. Свиленград, е собственик на земя с площ 1780 кв. м., върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от Поземлен имот № 165004 (сега Поземлен имот с идентификатор 65677.165.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Свиленград), представляващ нива с площ 5,782 дка (по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ 5781 кв. м.), в местност „Канаклийска ува”, землище на гр. Свиленград, при граници: имот № 165013 – нива на В. Г.Я.; № 000040 – местен път на Община Свиленград; № 165003 – нива на С.С.Т., № 166020 – полски път на Община Свиленград; № 165005 – нива на Е.С.Т. (а по кадатсралната карта и регистри при съседи: 65677.165.5, 65677.166.20, 65677.165.3, 65677.151.240, 65677.165.13), която обособена част е очертана между точки А, Б, В и Г на комбинираната скица на вещото лице Д. (лист 22 от делото).

ОБЯВЯВА комбинираната скица на вещото лице Д. на лист 22 от делото за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА В.К.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Холдинг Сакарци” АД с ЕИК: 040003004, със седалище и адрес на управление в гр. Свиленград, сторените по делото разноски за държавни такси в размер на 85.00 (осемдесет и пет) лева, за възнаграждение на вещо лице в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: