Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Ивайловград,03.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Т.Киркова
При секретаря Кр. Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №93 по
описа за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по извършване на делбата. С решение по настоящото дело е
допусната делба между ЗК „БЯЛА РЕКА“, ЕИК 108018453, със седалище и адрес на
управление с.Долно Луково, общ. Ивайловград, представлявано от председателя И. Г.
Д. и «СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” - ЕООД, с ЕИК 200372530, със седалище и адрес
на управление с.Белополяне, общ.Ивайловград, представлявано от Т. Д. Д. на следния недвижим имот – Свинарник със застроена площ 783
кв.м., находящ се в имот №039015 в землището на с.Белополяне, м.”Стопански
двор”, с площ 1.551 дка, при граници и съседи съгласно Скица №К00933 от
05.08.2016г.: имот №039033 - местен път на Община Ивайловград, имот №039017 -
стопански двор на „Сън Макс България“ ЕООД, имот №039033 - местен път на Община
Ивайловград, имот №039013 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №039032
- пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №039033 - местен път на Община
Ивайловград, имот №039016 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, при равни квоти от по
½, /една втора/ идеални части за всеки от съделителите.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното: По делото са приети две
заключения на назначената съдебно-техническа експертиза с
поставени задачи: 1.Поделяем ли е допуснатият до делба имот, съобразно квотите
на съделителите и изискванията на
нормативната уредба, в това число на ЗУТ и
Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Наредба №44/2006г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към
животновъдните обекти на МЗГ? 2.При
наличие на възможност за реална подялба на имота, вещото лице да изготви
варианти за неговото разделяне, съобразно квотите на съделителите. 3. Възможно
ли е в новообразуваните имоти да бъдат
отглеждани селскостопански животни съгласно сегашното предназначение,
като вещото лице вземе пред вид чл.3 от
Наредба №44/2006г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти на МЗГ и §1, т.42
до т.45 вкл. от ДР към същата наредба? 4. Да определи каква е действителната
пазарна стойност на допуснатия до делба
имот, съответно тази на дяловете на страните.
Заключенията,
изготвени по единичната и тройната СТЕ
на първия въпрос: „Поделяем ли е допуснатият до делба имот съобразно квотите на
съделителите и изискванията на
нормативната уредба в това число на ЗУТ и
Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Наредба №44/2006г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към
животновъдните обекти на МЗГ?”, отговарят отрицателно - той не може да бъде
поделен съобразно квотите на съделителите и изискванията на нормативната уредба на ЗУТ
поради необходимостта от значителни преустройства и неудобства по-големи от
обикновените при спазване на съвременните строителни правила и нормативи, както
и при запазване на съществуващото
предназначение и изискванията на
нормативната уредба на ЗВМД и Наредба №44/2006г. за ветеринарно-медицинските
изисквания към животновъдните обекти на
МЗГ.
След като имотът е неподеляем е налице хипотезата на чл. 348 от ГПК, съгласно която извършването на делбата следва да стане с изнасяне на
вещта на публична продан. Сумата, получена от проданта следва да се разпредели
между съделителите съобразно квотите им.
По делото са приети две
заключения за установяване на пазарната стойност на делбения имот. Действителната пазарна стойност на процесния имот вещото лице П.В. е определил на
10 760лв., а тройната експертиза на 19 00лв. Съдът кредитира второто от тях, оспорено от ответната страна,
доколкото вещите лица отговориха
изчерпателно и компетентно на зададените от
техните процесуални представители въпроси относно начина на определянето
й. С оглед на квотите на страните в съсобствеността, всяка
една от тях следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по извършване на
делбата в размер на 4% върху стойността на дела си или по 380 лева.
В съдебно заседание след изслушване на заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза процесуалният представител на ищеца направи
искане за поставяне на допълнителна задача на вещите лица да се произнесат по
въпроса : „Ако не се запази предназначението на
процесния имот като „Свинарник”, би ли могъл да бъде поделен съобразно
квотите на страните?” Съдът остави без уважение това искане поради
категоричното несъгласие на другия съсобственик за промяна предназначението на
недвижимия имот. Съдът се съобрази и с изразеното от вещите лица становище, че
за да се даде компетентно заключение
относно поделяемостта на
процесния имот, следва да се посочи какво точно ще бъде новото му
предназначение, което ищецът не направи, след което да се премине през
съответни административни процедури за изготвяне на архитектурни проекти.
Искането на ищцовата страна за присъждане на направени по делото
разноски е неоснователно, тъй като страните дължат такива по равно само за първоначалната
съдебно-техническа експертиза. След като ищцовата страна е оспорила
заключението, то само тя следва да понесе разноските за вещо лице за
допуснатата по нейно искане повторна тройна експертиза.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот – Свинарник със застроена
площ 783 кв.м., находящ се в имот №039015 в землището на с.Белополяне,
м.”Стопански двор”, с площ 1.551 дка, при граници и съседи съгласно Скица
№К00933 от 05.08.2016г.: имот №039033 - местен път на Община Ивайловград, имот
№039017 - стопански двор на „Сън Макс България“ ЕООД, имот №039033 - местен път
на Община Ивайловград, имот №039013 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
имот №039032 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №039033 - местен
път на Община Ивайловград, имот №039016 - пасище, мера на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, като получената от проданта
сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността,
а именно ЗК „БЯЛА РЕКА“, ЕИК 108018453, със седалище и адрес на
управление с.Долно Луково, общ. Ивайловград, представлявано от председателя И. Г.
Д. и «СЪН МАКС БЪЛГАРИЯ” - ЕООД, с ЕИК 200372530, със седалище и адрес
на управление с.Белополяне, общ.Ивайловград, представлявано от Т. Д. Д., при равни квоти по ½ идеална част.
ОСЪЖДА ЗК „БЯЛА РЕКА“, ЕИК 108018453, със седалище и адрес на
управление с.Долно Луково, общ. Ивайловград, да заплати по
сметка на Районен съд – Ивайловград държавна такса за извършване на делбата в
размер на 380 лева.
ОСЪЖДА „СЪН
МАКС БЪЛГАРИЯ” - ЕООД, с ЕИК
200372530, със седалище и адрес на управление с.Белополяне, общ.Ивайловград да заплати по
сметка на Районен съд - Ивайловград държавна такса за извършване на делбата в размер на 380 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен Съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: