Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 08.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 91/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Община Ивайловград твърди, че по силата на договор за наем от 03.01.2006 г. е отдала под наем на ответника М.А.К. строителна машина „Фадрома” L51, срещу задължението на ответника да й заплаща наемна цена в размер на 100 лева без ДДС на месец.

Ищовата страна изпълнила задължението си да предаде вещта на ответника в деня на сключване на договора, но ответника не изпълнил задължението си да заплати наемната цена за периода от сключване на договора на 03.01.2006 г. до 20.05.2015 г., когато договорът бил прекратен с изтичане на 7-дневно писмено предизвестие, отправено от наемодателя към наемателя, получено от последния на 12.05.2015 г.. Незаплатената наемна цена за посочения период била в общ размер на 11 254.84 лева без ДДС и 2 250.97 лева ДДС.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищцовата страна предявила пред РС – Ивайловград заявление по чл. 417 ГПК въз основа, на което било образувано Ч. гр. д. № 48/2015 г., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу ответника, който извършил възражение.

Ответникът дължал и обезщетение за забава върху незаплатените наемни цени в размер на законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Моли съда да признае за установено, че ответникът й дължи сумата 11 254.84 лева главница и 2 250.97 лева ДДС върху главницата, по договор за отдаване под наем на строителна машина „Фадрома” L51 от 03.01.2006 г., ведно със законната лихва върху наемната цена за всеки месец, от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х. *** и чрез писмена защита от последния, поддържа иска като развива съображенията си за основателността му.

Ответникът М.А.К., чрез процесуалния си представител адв. К. ***, в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва иска по основание.

Признава, обстоятелството, че с ищеца са сключили сочения наемен договор, но твърди, че договорът не бил прекратен на 20.05.2015 г. с изтичане на 7-дневно писмено предизвестие, отправено от ищцовата страна, а бил прекратен още на 05.01.2006 г. по взаимно съгласие на страните, изразено в Анекс № 1 към договора, поради това, че строителната машина била негодна за използване по предназначение.

Алтернативнио извършва възражения за изтекла погасителна давност за вземанията на ищцовата страна.

По отношения на претендираната сума за ДДС, допълва, че претенцията е неоснователна, поради нарушаване на финасовата дисциплина от страна на ищцовата страна, която не е издала своевременно данъчни фактури.

Моли иска да се отхвърли. Претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалните си представители адв. Петков и адв. К. ***, и чрез писмена защита от последната, поддържа отговора като развива съображенията си за неоснователността на иска.

В съдебно заседание на 16.11.2016 г. процесуалните представители на ответника извършват възражение за липса на надлежна индивидуализация на вещта предмет на договора за наем.

Възражението е неоснователно тъй като предмет на иска не е предаване на владението или държането на вещ, а наем от нея. Ето защо достатъчно е наетата вещ да бъде индивидуализирана само с белезите посочени в договора за наем.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приложеното Ч. гр. д. № 48/2015 г. по описа на ИгРС, същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца срещу ответника, по което е издадена Заповед № 21 от 29.05.2015 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 53 591.81 лева, от които главница в размер на 11 254.84 лева, ДДС върху главницата, в размер на 2 250.97 лева, други суми, които не са предмет на настоящото производство, законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2015 г. – датата на подаване на заявлението в съдата, до окончателното погасяване на задължението, както и направените по делото разноски – 1 072.00 лева за държавна такса и 2 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Бил издаден и изпълнителен лист срещу ответника.

Заповедта за изпълнение била издадена въз основа на приложената и към исковата молба Справка (извлечение от счетоводните книги), от която е видно, че ищецът счетоводно е отразил вземания към ответника за наем на строителна машина фадрома за периода от 03 януари 2006 г. до 20.05.2015 г. – общо 113 месеца, като за месец януари 2006 г. е отразено вземане в размер на 93.55 лева, за месец май 2015 г. - 61.29 лева, поради това, че претенциите за ползване на вещта не са за пълен месец, а за останалите 111 месеца - по 100 лева на месец, или общо - 11 254.84 лева без ДДС и ДДС в размер на 2 250.97 лева.

На 04.08.2016 г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, видно от Покана за доброволно изпълнение на Частен съдебен изпълнител Кавакова и известие за доставяне на „Български пощи”, като на 11.08.2016 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в съда постъпило възражение от ответника срещу заповедта.

На 12.08.2016 г. на ищеца било съобщено за извършеното възражение и на 10.09.2016 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, той предявил иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Видно от Договор за отдаване под наем на строителна машина, същият е сключен между страните на 03.01.2006 г., като е породил между тях правоотношение, по силата на което ищцовата страна-наемодател се задължила да предостави под наем на ответника строителна машина тип „Фадрома” L 51, срещу което ответникът-наемател се задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 100 лева, считано от датата на сключване на договора (т. I и т. II от Договора). В т. III от Договора е уговорено първата наемна цена да бъде заплатена на две вноски – при сключване на договора - авансово 50 лева и остатъка до 03.02.2006 г.. Следващите наемни вноски се дължали до 20-то число на съответния месец (т. IV от Договора).

Договорът бил сключен за срок от 3 месеца, от датата на подписването му, като страните уговорили, че ако след изтичане на този срок ответникът продължи да ползва машината без противопостаяне на ищеца, договорът се преобразува в безсрочен (т. IV и т. IIV от Договора).

Страните уговорили, че договорът се прекратява с изтичане на срока, по взаимно съгласие, изразено в писмена форма или при неизпълнение от страна на ответника-наемател, изразяващо се в неплащане на две последователно наемни вноски, със седемдневно писмено предизвестие от ищеца-наемодател (т. XII от Договора).

От показанията на свидетелите Т., кмет на Община Ивайловград в периода 1999 – 2011 г., и С., домакин в Община Ивайловград към датата на сключване на Договора и до месец март 2012 г., се установява, че след сключване на договора ответникът и свидетелят С. отишли в гаражите на бившето общинско предприятие „БКС”, където свидетелят следвало да предаде на ответника машината предмет на договора, което да се удостовери в изготвен от тях приемо-предавателен протокол. Двамата обаче установили, че машината е негодна за ползване по предназначение, тъй като била силно повредена, не била в движение или както се изразява св. С. „не става нищо от нея”, и поради това не било възможно да бъде предадена на ответника. Поради това машината и не била предадена на ответника, и съответно не бил съставен приемо-предавателен протокол.

Поради невъзможността на ищеца-наемодател да изпълни задължението си да предаде на ответника вещта предмет на Договора, страните постигнали съгласие да го прекратят. Това съгласие било изразено в Анекс № 1 към Договор за отдаване под наем на строителна машина, сключен на 05.01.2006 г.. Анексът, както и Договорът, бил подписан от свидетеля Т., тогава кмет Община Ивайловград, и подпечатан с печата на Общината.

Вещото лице М. дава заключение, че е практически невъзможно да се установи точното време на съставяне на Анекса.

От показанията на свидетелите Т. и С. се установява, че Анексът е съставен на посочената в него дата - 05.01.2006 г..

С оглед на горното и на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК, следва да се приеме и признае, че извършеното от ищеца оспорване на документ - Анекс № 1 към Договор за отдаване под наем на строителна машина, е недоказано.

От Анекса се установява посоченото по-горе, както и че страните изрично посочили, че основанието за прекратяване на Договора е това, че машината „е в състояние, което я прави негодна за употреба по предназначение – същата не в движение и не подлежи на предаване на наемателя”. От този текст се установява и това, че машината не е била предадена на ответника-наемател, както сочи и свидетелят С..

Страните се съгласили договорът да се прекрати от датата на подписване на Анекса - 05.01.2006 г., като наемодателят задържи направената от наемателя авансова наемна вноска, а наемателят да не претендира да му бъде върната.

Страните уговорили и че повече няма да имат претенции една към друга във връзка с Договора.

По делото не се установи ответникът да е заплатил уговорената авансова вноска към датите на сключване на Договора и Анекса.

От Приходна квитанция № 0510956 от 01.03.2006 г. и показанията на свидетелката Ч. се установява, че е издадена за да удостовери, че в касата на Общината от името на ответника е внесена сумата от 100 лева за наем на фадрома. От квитанцията, доколкото липсва подпис на вносител, и показанията на свидетелката не се установи кой фактически е внесъл парите. Свидетелката сочи, че макар и рядко „бизнесмените”, за да не чакат на касата, оставали парите и си заминавали преди да се издаде приходната квитанция. Понякога парите били внасяни от трети лица, а не лично от задълженото.

От квитанцията не се установява и наем за коя фадрома се заплаща и по кой договор.

От извършения в съдебно заседание оглед на кочана, в който се намира процесната приходна квитанция, не се установи манипулация.

Ето защо и предвид показанията на свидетелката Ч., на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК, следва да се приеме и признае, че извършеното от ответника оспорване на документ - Приходна квитанция № 0510956 от 01.03.2006 г., е недоказано.

Какво се установява от квитанцията бе посочено по-горе.

Видно от показанията на свидетеля С., Община Ивайловград е притежавала две фадроми. Едната е тази предмет на Договора – фадрома L51, а другата била по-малка и не била включена в инвентаризационния опис и дълготрайните активи на Общината.

Това се установява и от представеното от ищцовата страна Писмо от ответника, вх. № в Общината 91-258-1 от 29.09.2009 г..

Видно от писмото, същото е в отговор на писмо на Общината № 94М-17-1/24.06.2009 г. (непредставено по делото), като се установява, че предмет на корепонденцията между страните са отношенията им породени от предоставена за ползване от Общината-ищец на ответника фадрома L200, а не фадромата L51 - предмет на Договора и Анекса от 2006 г..

Свидетелят С. сочи още, че фадромата L51 предмет на Договора и Анекса от 2006 г. се намирала в гаражите на бившето „БКС” до 2012 г., когато напуснал работата в Община Ивайловград.

От показанията на свидетеля П. се установява, че е постъпил на работа в Община Ивайловград през 2008 г., като до 2013 г. изпълнявал длъжността „Главен инспектор - Общинска собственост”. През 2009 г. по повод инвентаризация, установил процесния Договор и при проверка в счетоводството разбрал, че Общината е придобила фадромата от ликвидираното общинско дружество „БКС”.

Свидетелят никога не бил виждал фадромата и за съществуването й това, че била при ответника съди единствено от Договора за наем.

Видно от писмо изх. № 94-00-1328 от 07.05.2015 г., с него кмета на Община Ивайловград поканил ответника да заплати наем по Договора в размер на 11 166.88 лева, 5 635.18 лева законна лихва, ДДС – 2 233.38 лева и неустойка в размер на 34 070 лева в седемдневен срок от получаване на поканата, като предупредил, че ако в този срок не бъдат заплатени посочените суми Договорът за наем на фадромата L51 ще бъде прекратен.

Писмото-покана било получено от Гинка Русева на 12.05.2015 г., видно от известие за доставяне на „Български пощи”.

По делото са приети като доказателства Инвентаризационен опис и Справка от аналитична сметка „Дълготрайни активи” на Община Ивайловград – транспортни средства, от които се установява, че към 2015 г. към активите на Общината е заведена една фадрома.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П., Т., Ч., С. тъй като по отношение на обстоятелствата, които установяват са логични, непротиворечиви помежду си и съответстват на другите доказателства по делото.

При така установените факти, съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:

1. Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Задължението на наемателя да плати наемната цена е повторено и в нормата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Изпълнението на задължението от наемателя да заплати наемната цена е неразривно свързано и обусловено от изпълнението на задължението на наемодателя да му предостави за ползане уговорената вещ, като реално предаде държането й.

Това означава, че ако наемодателят не изпълни задължението си да предаде вещта, не се поражда насрещното задължение на наемателя да плати наемната цена.

Както съдът е указал на ищеца, в негова тежест бе да докаже, че е предал фактическото държане на вещта на ответника, но ищецът не доказа това обтоятелство, нито с писмени, нито с гласни доказателства.

Приетите писмени доказателства не удостоверяват фактическо предаване на вещта от ищеца на ответника.

Ангажираното с тази цел Писмо от ответника, вх. № в Общината 91-258-1 от 29.09.2009 г. касае друга машина – фадрома L200, която не е предмет на процесния Договор за отдаване под наем на строителна машина от 03.01.2006 г.. Останалите обсъдени по-горе писмени диказателства също не удостоверяват реалното предаване на вещта на ответника.

Предаване на вещта не се установява и от показанията на свидетеля П., който постъпил на работа в Общината две години след сключване на процесния Договор, никога не е виждал машината и единствените данни за нея извлича именно от Договора, който, както бе посочено, не удостоверява предаването й.

Напротив от ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства се установи непротиворечиво, че вещта предмет на Договора – фадрома L51 не е била предадена от ищеца на ответника, тъй като била напълно негодна за употреба по предназначение и дори за придвижване, така, че да напусне имота на наемодателя и да премине в държане на наемателя.

В този смисъл са показанията на свидетеля С., не само очевидец, но и пряк участник в събитията, доколкото именно той, като длъжностно лице - представител на ищеца е следвало да предаде вещта на ответника и състави приемо-предавателен протокол за това.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Т. – кмет и представляващ Община Ивайловград, както и удостовереното в сключения между страните Анекс № 1 от 05.01.2006 г. към Договор за отдаване под наем на строителна машина.

2. Възражението на пълномощника на ищеца за нищожност на Анекс № 1 от 05.01.2006 г. към Договор за отдаване под наем на строителна машина поради нарушение на добрите нрави е неоснователно.

Прекратяването по взаимно съгласие на един един договор за наем по никакъв начин не може да наруши добрите нрави. Изтъкнатите доводи за това как се установявала негодността на машина, за извършване на процедури по бракуване нямат никакво отношение към правото на страните да прекратят договора, особено когато между тях няма спор за годността на машината. Тоест спазването на посочените процедури и бракуването на вещта е изцяло вътрешна за собственика процедура, чието извършване зависи от неговата воля и не касае отношенията му с трети лица.

Не се твърди и доказа договорът да е нищожен на други основания.

Обстоятелството, че Анексът не бил заведен в деловодната систена на ищеца и причините за това са негови вътрешноорганизационни въпроси, които са без правно значение по делото и не могат да породят негативни последици за наемателя.

От посочения Анекс № 1 към Договор за отдаване под наем на строителна машина се установява, че с него страните по взаимно съгласие са прекратили действието на процесния Договор за отдаване под наем на строителна машина от 03.01.2006 г., считано от 05.01.2006 г..

С прекратяването на договора за наем отпада, както правното основание да се държи вещта от наемателя, така и правното основание да се заплаща и претендира наемна цена занапред.

При факта на прекратения Договор, дори по делото да бе установено, че наемодателят е предал вещта на наемателя, последният не дължи заплащане на наемна цена при задържане на вещта след датата на прекратяване на договора (в случая 05.01.2006 г.). При неоснователно задържане на вещта бившият наемател дължи обезщетение по силата на чл. 236, ал. 2, а не наемна цена.

Съгласно т. 2 от Анекса, страните се съгласили наемодателят да задържи направената от наемателя авансова наемна вноска в размер на 50 лева (т. III от Договора), а наемателят да не претендира да му бъде върната.

Както бе посочено по-горе, не се установи това авансово плащане на наемната цена да е извършено от наемателя до сключване на Анекса. Независимо от това съдът приема, че тази уговорка има предмет и следва да се тълкува като съгласие на страните, макар и без фактическо и правно основание, че изправният наемател следва да плати, един вид, обезщетение в размер на 50 лева на неизправния наемодател.

Тъй като правното основание за претенция за тази сума е различно от заявеното от ищеца (изхожда от Анеска, а не от Договора), искът е неоснователен и за тази сума, като част от претендирания наем за месец януари 2006 г., както и евентуален ДДС от 10 лева върху нея.

Освен това по делото се установи, че от името на ответника на 01.03.2006 г. е заплатена сумата от 100 лева за наем на фадрома, за което ищецът е съставил Приходна квитанция № 0510956.

Тъй като по делото не се установи към януари – март 2006 г. на ответника да е предоставена под наем друга фадрома, както и той да е заплащал други суми за наем на фадроми, съдът намира, че това плащане е в изпълнение на постигнатия между страните Анекс, като погрешно е внесена сума в размер на цялата наемна цена, а не на половината от нея.

Така установеното плащане, също сочи на неоснователност на иска за наем за месец януари 2006 г. до сумата от 50 лева, уговорена в Анекса, както и ДДС от 10 лева върху нея.

3. С отговора на исковата молба ответникът е извършил и евентуално възражение за погасяване на задължението, поради изтекла давност.

Нормата на чл. 111, б. „в”, пр. 1 от ЗЗД изрично урежда, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем.

Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.

В конкретния случай заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано Ч. гр. д. № 48/2015 г. е подадено в съда на 25.05.2015 г., на която дата следва да се счита предявен и иска по настоящото дело, с който е прекъсната давността.

След като исковата молба е предявена в съда на 25.05.2015 г., всички евентуални вземания на ищеца от ответника за наем по Договор за отдаване под наем на строителна машина от 03.01.2006 г., които са станали изискуеми до 24.05.2012 г. и за които ответникът евентуално е изпаднал в забава, се явяват погасени по давност.

Видно от Договора, страните уговорили наемната цена да се плаща до 20-то число на месеца, за който с дължи. Следователно 3-годишният погасителен давностен срок започва да тече от 21-во число на месеца, за който се дължи наема. Изключение е първата наемна цена, за която страните уговорили да се заплати отчасти авансово – в деня на сключване на договора и втора вноска до 03.02.2006 г., и съответно погасителният давностен срок започва да тече, съответно от 04.01.2006 г. и 04.02.2006 г..

Така погасените по давност наемните цени са в общ размер на 7 693.45 лева за 77 месеца - от януари 2006 г. до май 2012 г. (93.45 лева за месец януари 2006 г. и по 100 лева на месец за месеците от февруари 2006 г. до май 2012 г.).

Или общо погасената по давност сума, ако такава се дължеше, е в размер на 7 693.45 лева от общо претендираните 11 254.84 лева без ДДС.

Съответно погасено по давност е и евентуалното задължение за ДДС върху сумата 7 693.45 лева в размер на 1 538.69 лева от претендираните 2 250.97 лева ДДС, тъй като това задължение е част от наемната цена и за него се прилага нормата на чл. 111, б. „в”, пр. 1 от ЗЗД.

4. Претенцията на ищеца за заплащане на 2 250.97 лева ДДС върху пртендираните 11254.84 лева е лишена от каквото и да е основание.

Видно от Договор за отдаване под наем на строителна машина от 03.01.2006 г., страните са уговорили наемна цена в размер на 100 лева. В договора не е посочено, че тази цена е без ДДС.

Следователно дори Общината да дължи начисляване и внасяне ДДС, доколкото не е изрично уговорено, че то се начислява върху месечната наемна цена от 100 лева, нито това може да се извлече по тъкувателен път от съдържанието на договора, следва да се приеме, че ДДС е включен в уговорената наемна цена от 100 лева.

5. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.05.2015 г., по което е образувано Ч. гр. д. № 48/2015 г., до окончателното изплащане на вземането.

Поради горното, съдът намира исковете по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 11 254.84 лева главница и 2 250.97 лева ДДС върху главницата, по договор за отдаване под наем на строителна машина „Фадрома” L51 от 03.01.2006 г., ведно със законната лихва върху наемната цена за всеки месец (от 03 януари 2006 г. до 20.05.2015 г. – общо 113 месеца, като за месец януари 2006 г. наемна цена в размер на 93.55 лева, за месец май 2015 г. - 61.29 лева, а за останалите 111 месеца - по 100 лева на месец, или общо - 11 254.84 лева без ДДС и ДДС в размер на 2 250.97 лева), от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.05.2015 г., по което е образувано Ч. гр. д. № 48/2015 г., до окончателното изплащане на вземането, за неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото следва да се отхвърлят като неоснователни акцесорните искове за присъждане на разноските по настоящото дело – 271.32 лева за държавни такси и 200.62 лева за съдебна експертиза, и по Ч. гр. д. № 48/2015 г. на РС – Ивайловград – 1 072.00 лева за държавни такси и 2.100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Видно от Договор № 28/3 от 06.10.2016 г., Фактура № 35/07.10.2016 г. и извлечение от банкова сметка ***, ответникът е извършил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1 320 лева с ДДС.

Претендираните от ответника допълнително 1078.78 лева по Фактура № 26/10.08.2016 г., са разноски неотносими към настоящото дело (същите са извършени и преди образуването му от ищеца).

Това са част от разноските по Договор № 21/3 от 10.08.2016 г. за правна защита и съдействие в производство по чл. 419 от ГПК, по което е образувано В. ч. гр. д. № 538/2016 г. на Окръжен съд – Хасково. С Определение № 412/31.08.2016 г. Окръжен съд – Хасково се е произнесъл по тези разноски като ги е отхвърлил поради прекомерност и частично неуважаване на жалбата.

Ето защо претенцията на ответника за тези разноски - 1078.78 лева по Фактура № 26/10.08.2016 г. по Договор № 21/3 от 10.08.2016 г., следва да се отхвърли като неоснователна.

След отхвърляне на претенцията на ответника за присъждане на разноските по Фактура № 26/10.08.2016 г., Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на разноските по настоящото дело в размер на 1320 лева.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при иск с материален интерес от 13 505.81 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 935.17 лева.

В конкретния случай ответникът и защитникът му са уговорили възнаграждение в размер на 1100 лева без ДДС, което е със 164.83 лева без ДДС по-високо от минималното.

Съдът намира, че това завишение от 164.83 лева без ДДС (равняващо се на 15%) не е прекомерно, а отговоря на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от защитника на ответника процесуални действия (изготвяне на подробен отговор на исковата молба, участие в две продължителни съдебни заседания със значителна „процесуална борба”, ангажирали защитника целодневно, предвид и времето за пътуване от Пазарджик до Ивайловград, изготвяне на подробна писмена защита).

Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника, доказаните разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 320 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на Анекс № 1 към Договор за отдаване под наем на строителна машина, сключен на 05.01.2006 г., извършено от ищеца Община Ивайловград.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на Приходна квитанция № 0510956 от 01.03.2006 г., извършено от ответника М.А.К..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Община Ивайловград с БУЛСТАТ 000235870 да се признае за установено, че М.А.К. с ЕГН: ********** *** й дължи сумата 11254.84 лева главница и 2250.97 лева ДДС върху главницата, по договор за отдаване под наем на строителна машина „Фадрома” L51 от 03.01.2006 г., ведно със законната лихва върху наемната цена за всеки месец, от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.05.2015 г., по което е образувано Ч. гр. д. № 48/2015 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Община Ивайловград с БУЛСТАТ 000235870 да се осъди М.А.К. с ЕГН: ********** *** да й заплати разноските по настоящото дело – 271.32 лева за държавни такси и 200.62 лева за съдебна експертиза.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Община Ивайловград с БУЛСТАТ 000235870 да се осъди М.А.К. с ЕГН: ********** *** да й заплати разноските по Ч. гр. д. № 48/2015 г. на РС - Ивайловград – 1 072.00 лева за държавни такси и 2100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на Община Ивайловград за прекомерност на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 320 лева, претендирани от М.А.К. ОСЪЖДА Община Ивайловград с БУЛСТАТ 000235870 ДА ЗАПЛАТИ на М.А.К. с ЕГН: ********** ***, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 320.00 (хиляда триста и двадесет) лева, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на М.А.К. да се осъди Община Ивайловград да му заплати и сумата 1078.78 лева по Фактура № 26/10.08.2016 г. - разноски за адвокатско възнаграждение в производство по чл. 419 от ГПК, по което е образувано В. ч. гр. д. № 538/2016 г. на Окръжен съд – Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: