Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 05.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 85/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Н.Г. *** твърди, че е ветеринарен лекар и с ответника се намирали в правоотношение, по силата на което през 2011 г. предоставил на ответника ветеринарномедицински услуги, а именно:

- изготвил 47 броя декларации за животните на ответника на стойност 57 лева;

- алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 76 броя животни на стойност 86 лева, извършено на 28.07.2011 г.;

- диагностично изследване на кръв на 52 броя животни на стойност 52 лева, извършено на 25.07.2011 г.;

- маркировка на 6 броя животни на стойност всяка по 1 лев и на още 29 броя животни на стойност всяка по 3 лева, общо 93 лева, извършени на 25.07.2011 г.;

- лечение на 2 броя крави от следродилна кома, извършено на 10.12.2011 г., на стойност 150 лева, като направил и пътни разходи в размер на 10 лева;

- лечение на катър, извършено на 30.11.2015 г., на стойност 42 лева, като направил и пътни разходи в размер на 10 лева.

Общо предоставените на ответника услуги били на стойност 500 лева.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищецът предявил пред РС – Ивайловград заявление по чл. 410 ГПК въз основа, на което било образувано Ч. гр. д. № 67/2016 г., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу ответника, който извършил възражение.

Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 500 лева, от които: 57 лева за изготвени 47 броя декларации, Образец КЗЖ-87; 86 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 76 броя животни, извършено на 28.07.2011 г.; 52 лева за диагностично изследване на кръв на 52 броя животни, извършено на 25.07.2011 г.; 93 лева за маркировка на 6 броя животни на стойност всяка по 1 лев и на още 29 броя животни на стойност всяка по 3 лева, извършени на 25.07.2011 г.; 150 лева за лечение на 2 броя крави от следродилна кома, извършено на 10.12.2011 г., както и направените пътни разходи в размер на 10 лева; 42 лева за лечение на катър, извършено на 30.11.2015 г., както и направените пътни разходи в размер на 10 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано Ч. гр. д. 67/2016 г. по описа на РС - Ивайловград, до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Капасъзова от АК - Хасково, поддържа иска.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът Н.Х.М., чрез пълномощника си адв. А. ***, в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва иска по допустимост и основание.

Счита иска за недопустим, тъй като липсвали доказателства, че ищецът е правоспособен да извършва ветеринарномедицински дейности в района на с. Чучулига.

Оспорва ищецът да му е попълвал декларация, за която да му дължи 57 лева. Такава декларация била попълнена за ответника от Ю. Х. А. от с. Глумово. Освен това за попълването на декларацията не е предвидена цена в ценоразписа на Българския ветеринарен съюз.

Оспорва ищецът да е маркирал негови животни през 2011 г. Животните сам си маркирал със закупени от ищеца ушни марки.

През месец декември 2011 г. била лекувана само една крава, за което ищецът получил сумата от 80 лева от майката на ответника.

През 2011 г. ищецът извършил манипулации /ТБЦ и/или диагностично изследване на кръв/ едва на 8 броя животни. Били налице и противоречия в твърденията на ищеца за броя животни, на които извършил манипулации (ТБЦ и/или диагностично изследване на кръв) и представените доказателства.

Оспорва да е подписвал представената от ищеца Декларация Образец КЗЖ-87 и моли да се открие производство по установяване на истинността й.

Оспорва да е притежавал катър.

Моли да се отхвърли искът като неоснователен, като претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. А. от АК - Варна, поддържа иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приложеното Ч. гр. д. № 67/2016 г. по описа на ИгРС, същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ищеца срещу ответника, по което е издадена Заповед № 34 от 18.07.2016 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 500 лева и законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заялението в съда – 18.07.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски – 25 лева за държавна такса.

На 25.07.2016 г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, като на 26.07.2016 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в съда постъпило възражение от него срещу заповедта.

На 29.07.2016 г. на ищеца било съобщено за извършеното възражение и на 26.08.2016 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, той предявил иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът, видно от показанията на свидетелите Тричковска и приетите писмени доказателства, вкл. Удостоверение от 05.07.2016 г. на Председателя на Областна колегия – Хасково на Българския ветеринарен съюз (БВС), е ветеринарен лекар, член на БВС, който през 2009 г. бил разпределен и практикувал във Ветеринарен участък – с. Попско, съгласно изискванията на чл. 25 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. През 2011 г. извършвал дейността си и в с. Чучулига.

От показанията на свидетелите Тричковска, М. и Али се установява, че между ответника и ищеца, се постигнало устно споразумение, по силата на което ищецът се задължил да извършва ветеринарномедицинско обслужване на животните /говеда/ на ответника, а ответникът да заплаща извършените ветеринарномедицински услуги. За отглеждането на животните на ответника, включително приходите и разходите свързани с тях, се грижила майката на ответника – свидетелката М..

Видно от Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г. (лист 161 от делото), към тази дата ответникът притежавал 47 броя говеда, индивидуализирани със съответни ушни марки.

Видно от 35 броя Справки за движение на животни от електронния регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) (листове 37 – 104 от делото), на 25.07.2011 г., Декларация за идентификация за животни № 1/25.07.2011 г. Образец КЗЖ – 96 (л. 144 – 147), ищецът е извършил маркиране на 35 броя говеда, собственост на ответника, които били родени от говедата на ответника по обсъдената Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г.. Извършеното от ищеца маркиране се установява и от показанията на свидетелите Тричковска, М. и Али.

Видно от Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 7 от делото), Списък на стопаните от с. Чучулига, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1 (лист 139 - 141), Писмо за изпращане на взетите проби за изследване Образец КЗЖ – 28 и приложения към него Опис Образец КЗЖ – 33 (листове 29 – 32), Протокол за изпитване № 1725А/05.10.2011 г. на ОБДБХ – Хасково (л. 33-34), показанията на свидетелите Тричковска, М. и Али, на 25.07.2011 г. ищецът извършил и вземане на кръв от 52 броя животни за диагностично изследване за Бруцелоза по говедата. 47 от животните са тези, които ответникът декларирал с Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г., видно от идентификаторът им. Останалите 5 животни, последни по ред в справката, са от родените след *** г., които били маркирани на 25.07.2011 г., видно от 5 от обсъдените Справки за движение на животни (листове 50, 60, 81, 85 и 103 от делото), в които е отразено и извършеното от ищеца изследване. Взетите проби ищецът изпратил в ОБДБХ – Хасково, където били изследвани.

Видно от Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 9 от делото), Протокол № 8 за извършено масово профилактично мероприятие от 25.07.2011 г. (л. 148), Сведение за извършено интердермално изследване за туберкулоза на домашните животни Образец КЗЖ – 3 (листове 149-158) и показанията на свидетелите Тричковска, М. и Али, ищецът извършил алергично диагностично изследване (туберкулинизация) на 76 броя животни за установяване на Туберкулоза по говедата, като на 25.07.2011 г. бил поставен диагностикум, а на 28.07.2011 г. извършил проверка на резултатите от поставянето на диагностикума. 47 от животните са тези, които ответникът декларирал с Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г., видно от идентификаторът им. Останалите 29 животни, последни по ред в справката, са от родените след *** г., които били маркирани на 25.07.2011 г., видно от 29 от обсъдените Справки за движение на животни (листове 49 - 104 от делото), в които е отразена и извършената от ищеца туберкулинизация.

В Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 7 от делото) като собственици на животните (52 броя) в животновъдния обект на ответника, на които е извършено диагностично изследване за Бруцелоза, са посочени Х. Ю. М. (на 35 животни) и О. Н. М. (на 5 животни). 12 животни са посочени без собственик.

В Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 9 от делото) като собственици на животните (76 броя) в животновъдния обект на ответника, на които е извършено диагностично изследване за Туберкулаоза са посочени Х. Ю. М. (на 47 животни) и О. Н. М. (на 6 животни). 23 животни са посочени без собственик.

Двете справки отразяват собствеността на животните не към 25.07.2011 г. и 28.07.2011 г., а към 2016 г., когато са извлечени от електронния регистър на БАБХ.

Това се установява от останалите обсъдени писмени доказателства по делото и най-вече от Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г., Декларация за идентификация за животни № 1/25.07.2011 г. Образец КЗЖ – 96, Списък на стопаните от с. Чучулига, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, Сведение за извършено интердермално изследване за туберкулоза на домашните животни Образец КЗЖ – 3, 35 броя Справки за движение на животни от електронния регистър на БАБХ, в които към 25-28.07.2011 г., като собственик на животните е удостоверен ответникът. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че към 2011 г. ответникът е притежавал животните. Свидетелят Али, който е бил пастир на животните дава показания, че те били „някъде 65 – 70 броя”, което потвърждава данните от официалните документи.

Показателни за горния извод, че справките за „Имунопрофилактични мероприятия” отразяват собствеността към 2016 г., а не към 2011 г. са 35-те броя Справки за движение на животни от електронния регистър на БАБХ, от които се установява, че:

1 – 13 от животните на ответника по тези справки, са отразени в двете справки за „Имунопрофилактични мероприятия” без собственик, тъй като към 2016 г. са заклани или убити от диви животни (животни с идентификатори BG 31202488, 31202489, 31202490, 31202493, 31202494, 31202498, 31202501, 31202502, 31202504, 31202508, 31202511, 31202513, 31202514);

2 – 14 от животните на ответника Н.Х.М. по тези справки, са отразени в двете справки за „Имунопрофилактични мероприятия”, като собственост на Х. Юсеин М. (животни с идентификатори BG 31202491, 31202492, 31202495, 31202496, 31202497, 31202500, 31202503, 31202505, 31202506, 31202507, 31202509, 31202510, 31202512, 31202515) защото на 02.02.2016 г. ответникът му е прехвърлил собствеността им.

3 – 2 от животните на ответника по тези справки, са отразени в двете справки за „Имунопрофилактични мероприятия”, като собственост на Орхан Назим Махмуд (животни с идентификатори BG 31202499, 31202516, ) защото на 16.02.2016 г. ответникът му е прехвърлил собствеността им.

Тоест към 2016 г. ответникът е прехвърлил собствеността върху „процесните” животни на Х. Ю. М. (47 животни) и на О. Н. М. (6 животни), а 23 животни към 2016 г. вече са били унищожени.

От Единен минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз се установява, че с него са въведени минимални цени за услугите извършвани от ветеринарните лекари (заглавието и Забележка 3 на ценоразписа). Тоест ветеринарните лекари могат да извършват услуги и при по-високи цени.

Видно от ценоразписа (т. 47, т. 74, т. 112) минималните цени: за туберкулинизация е 10 лева; за вземане на кръвна проба - 2 лева; за маркиране на ушна марка на едро преживно животно – 3 лева.

Съгласно Забележка 5 на ценоразписа, при работа със злонравни животни цените се завишават с 50%.

Свидетелката Т. сочи, че през 2011 г. ищецът изпълнявал държавната профилактична програма по смисъла на чл. 46а и чл. 118 ЗВМД за 2011 г., утвърдена със Заповед № РД-09-3 от 4.01.2011 г. на Министъра на земеделието и храните (публикувана в ДВ бр. 13/2011 г.) по маркиране, изследване на животните за туберкулоза и бруцелоза. Държавата осигурявала само диагностикума, а всички останали разходи се извършвали за сметка на собствениците на животните (в този смисъл е и Забележка към т 2.2. от Заповедта, съгласно която от държавния бюджет се заплаща само стойността на диагностикума и манипулацията. Всички консумативи – игли за туберкулинизация, транспортни разходи и разходи по фиксиране на животните, се заплащат от собствениците на животни и други лица.), Същото се установява и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС (лист 19 от делото).

Цената, по която ищецът извършвал маркиране на животни била 1 лев ако е извършена в срок до 20 дни от раждането, а ако е след този срок – 3 лева, видно и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС. През 2011 г. ищецът маркирал 35 животни на ответника, от които 6 в срок и 29 извън срок, което се установява и от обсъдената по-горе Декларация за идентификация за животни № 1/25.07.2011 г. Образец КЗЖ – 96, в която са посочени датите на раждане на животните.

Цената, по която ищецът извършвал изследване за туберкулоза била в размер на 2 лева до 10 броя животни, а за всяко следващо по 1 лева, а цената за вземане на кръвна проба за изследване за бруцелоза била 1 лев на животно. Тези цени се установяват и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС.

От Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г. (лист 161 от делото), се установява, освен, че към тази дата ответникът притежавал 47 броя говеда, и че същата е заверена от ищеца. От показанията на свидетелката Тричковска се установява, че декларацията е изготввена и заверена от ищеца след проверка на място на наличните животни на ответника. За извършване на тази услуга ищецът получавал възнаграждение в размер на 2 лева за животно, до 10 броя, а за всяко следващо животно по 1 лев. Общо ответникът дължал на ищеца 57 лева за маркираните 47 броя животни.

От показанията на свидетелката Тричковска се установява още, че на 10.12.2011 г. ищецът извършил лечение на два броя крави на ответника от следродилна кома, за което ответникът се задължил да заплати 150 лева. На 30.11.2011 г. ищецът извършил лечение на един катър от гастроентероколит, за което ответникът се задължил да заплати 42 лева за лечението и пътни разноски.

Видно от показанията на свидетелката М., ищецът взимал по 18 лева за пътни разходи.

По делото са приети като доказателства „Жалба от животновъдите на селата в община Ивайловград – с. Попско, с. Конници, с. Белополци, с. Розино, с. Глумово, с. Пашкул, с. Чучулига” вх. № II-489/16.03.2012 г., както и Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, извършено по жалба на Ремзи Али с вх. № 20/12.11.2011 г..

От тези документи не се установяват извършени от ищеца нарушения на ветеринарномедициските, включително етични правила, както и на финансовите и данъчни правила.

Жалбата не е средство за доказване на нарушения. Такова средство е влязъл в сила акт на компетентен орган, с който се установява нарушение. А такъв акт в случая няма.

По жалбата вх. № II-489/16.03.2012 г. не е представен акт, с който да завърши някаква проверка във връзка с нея.

Видно от Становището извършено по друга жалба, то е изцяло в полза на ищеца. Не се установяват никакви негови нарушения. Напротив установява се, че жалбоподателят не е платил извършени му услуги, а недоволствата му от ищеца са неоснователни.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Т. и А., тъй като в същността си са единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства. Свидетелят А.не е обвързан с ищеца, доведен е от ответника. Съдът отчита, че свидетелката Т. е сестра на ищеца.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката М. в частта относно броя на животните, тъй като противоречат на показанията на свидетелите Т. и А., и на приетите писмени доказателства, представляващи официални документи. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. и относно това, че: била платила всичко дължимо на ищеца; че ищецът не бил извършвал лечение на двете крави от следродилна кома; че катърът бил на съпруга й. От опроверганите с другите доказателства показания на свиделката за броя на притежаваните от ответника крави се установява неискреността й, което поставя под съмнение и показанията й противоречащи на показанията на свидетелката Т.. Освен това свидетелката М. е майка на ответника и което е по-важно има пряк материален интерес от изхода на делото, тъй като от показанията й се установява, че именно тя управлява финансите на домакинството, в което влиза и синът й, или както сама обобщено заявява: „Аз разполагам вкъщи с парите, с всичко”.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Видно от установените, въз основа на събраните доказателства, факти, между ищеца, като ветеринарен лекар и ответника били налице трайни отношения по неформален, устен договор за ветеринарномедицинска услуга, по силата на който ищецът обслужвал възложените му от ответника животни, срещу задължението на ответника да заплати всички извършени ветеринарномедицински дейности, както и разходите на ищеца свързани с тях, включително пътните.

Ищецът доказа, че в изпълнение на договора, както и на държавната профилактична програма, през 2011 г. в полза на ответника е извършил маркировка на 35 броя животни, взел 52 кръвни проби за изследване за бруцелоза, извършил 76 броя диагностични изследвания за туберкулоза, изготвил и удостоверил декларация за 47 броя животни притежавани от ответника, лекувал му две крави от следродилна кома и един катър от гастроентероколит. Тоест ищецът доказа иска си по основание.

Съдът намира, че исковете за установяване дължимостта на: 86 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 76 броя животни, извършено на 28.07.2011 г.; 52 лева за диагностично изследване на кръв на 52 броя животни, извършено на 25.07.2011 г.; общо 93 лева за маркировка на 6 броя животни на стойност всяка по 1 лев и на още 29 броя животни на стойност всяка по 3 лева, извършени на 25.07.2011 г., са доказани и по размер, чрез обсъдените по горе доказателства Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, показанията на свидетелката Тричковска и Единен минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз.

Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Съдът намира, че за останалите искове е налице именно хипотезата на чл. 162 от ГПК – искът бе доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, освен тези произтичащи от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, показанията на свидетелката Тричковска, както и на свидетелката М., относно пътните разноски. Не са ангажиражи писмени доказателства за цените на ветеринарномедицинските услуги, предоставяни от ищеца, за попълване и удостоверяване на декларацията за притежавани животни, за лечението на крави от постродилна кома и на катър от гастроентероколит, както и за извършените пътни разходи при лечението на кравите и катъра.

Приетият по делото Единен минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз, явно не е изчерпателен относно предоставяните от лекарите услуги и лекуваните от тях болести, които се заплащат от собствениците на животни.

Съдът намира, че следва да определи размера на иска по своя преценка, без да взема заключението на вещо лице, като се съобрази с данните получени от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, показанията на свидетелката Тричковска, които кредитира с доверие, показанията на свидетелката М. – за пътните разходи, които съдът кредитира, както и данните от Единния минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз.

Съдът намира с оглед на установените по делото факти, че претендираните от ищеца размери на извършени услуги са в явно минимален и обоснован размер, поради което следва размерът на посочените искове да бъде определен в съответствие с претендирания от ищеца.

При така установените факти в тежест на ответника бе да докаже, че е заплатил дължимата сума, включително, че не е изпаднал в забава. Същият не стори това, поради което иска се явява доказан по основание и размер.

След като ответникът не е заплатил дължимите суми и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият дължи обезщетение за забава на ищеца в размер на законна лихва от деня на постъпване на Заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което е образувано Ч. гр. д. № 67/2016 г. по описа на ИгРС, а именно от 18.07.2016 г..

За пълнота следва да се отбележи, че е без правно значение за делото, че за шест от животните по предствените 35 броя Справки за движение на животни от електронния регистър на БАБХ, не са извършени имунопрофилактични мероприятия от ищеца и причините за това. За тях той не претендира извършването на такива и съответно заплащането им.

Без правно значение е, че в Декларация обр. КЗЖ-87 от 23.03.2011 г. не са попълнени полетата за дата на раждане и произход на животните, и причините за това, при условие, че същата е породила правните си последици. Факт е, че същата е попълнена и заверена от ищеца и приета от БАБХ и Официалния ветеринарен лекар на Ивайловград и с това е породила положителни за ответника последици.

Поради горното, съдът намира исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за основателни, като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 500 лева, от които: 57 лева за изготвени 47 броя декларации, Образец КЗЖ-87; 86 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 76 броя животни, извършено на 28.07.2011 г.; 52 лева за диагностично изследване на кръв на 52 броя животни, извършено на 25.07.2011 г.; 93 лева за маркировка на 6 броя животни на стойност всяка по 1 лев и на още 29 броя животни на стойност всяка по 3 лева, извършени на 25.07.2011 г.; 150 лева за лечение на 2 броя крави от следродилна кома, извършено на 10.12.2011 г., както и направените пътни разходи в размер на 10 лева; 42 лева за лечение на катър, извършено на 30.11.2015 г., както и направените пътни разходи в размер на 10 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.07.2016 г., въз основа на което е образувано Ч. гр. д. 67/2016 г. по описа на РС - Ивайловград, до изплащане на вземането.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сторените по Ч. гр. д. № 67/2016 г. по описа на РС - Ивайловград разноски за държавни такси, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от иска, сторените по настоящото дело разноски за държавни такси в размер на 30.00 лева, както и разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400.00 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Х.М. с ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сумата 500 лева, от които: 57 лева за изготвени 47 броя декларации, Образец КЗЖ-87; 86 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 76 броя животни, извършено на 28.07.2011 г.; 52 лева за диагностично изследване на кръв на 52 броя животни, извършено на 25.07.2011 г.; 93 лева за маркировка на 6 броя животни на стойност всяка по 1 лев и на още 29 броя животни на стойност всяка по 3 лева, извършени на 25.07.2011 г.; 150 лева за лечение на 2 броя крави от следродилна кома, извършено на 10.12.2011 г., както и направените пътни разходи в размер на 10 лева; 42 лева за лечение на катър, извършено на 30.11.2015 г., както и направените пътни разходи в размер на 10 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.07.2016 г., въз основа на което е образувано Ч. гр. д. 67/2016 г. по описа на РС - Ивайловград, до изплащане на вземането

ОСЪЖДА Н.Х.М. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по Ч. гр. д. № 67/2016 г. по описа на РС - Ивайловград за държавни такси в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Н.Х.М. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по настоящото дело за държавни такси в размер на 30.00 (тридесет) лева, и за възнаграждение на адвокат в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: