Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 14.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 2/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът А.Г.А. *** твърди, че по силата на договор за наем от 26.02.2014 г., вписан на същата дата в службата по вписванията при РС – Ивайловград с рег. № 77, акт № 40, том I, е отдал под наем на ответника И.Е.К. *** недвижим имот – ½ идеална част от стопанска сграда – свинарник със застроена площ 353 кв. м., по скица и 364 кв. м., по документ за собственост, находяща се в поземлен имот № 102001 в землището на с. Славеево, местността „Арвето”, с площ 1248 кв. м., срещу задължението на ответника да му заплаща наемна цена в размер на 500 лева за стопанска година, платима до 5 число на месец декември за всяка текуща година.

Ищецът изпълнил задължението си да предаде имота на ответника, но последният не изпълнил задължението си да заплати наемната цена от по 500 лева за 2014 г. и 2015 г., общо 1000 лева.

Ответникът дължал и обезщетение за забава върху незаплатените наемни цени от деня, в който наемът е станал изискуем - 5 число на месец декември за всяка текуща година – 2014 г. и 2015 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищецът предявил пред РС – Ивайловград заявление по чл. 410 ГПК въз основа, на което било образувано Ч. гр. д. № 31/2016 г., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу ответника, който извършил възражение.

Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 1000 лева, представляваща два наема за 2014 г. и за 2015 г., сумата 79.99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня, в който наемът е станал изискуем - 5 число на месец декември за всяка текуща година – 2014 г. и 2015 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Катранджиева от АК – Хасково, поддържа иска.

Ответникът И.Е.К. в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва иска по основание.

Признава, обстоятелството, че с ищеца са сключили сочения наемен договор, но твърди, че: 1 - ищецът не е изпълнил задължението си да предаде ползването на имота с приемо-предавателен протокол, в който да опише състоянието на имота; 2 - ищецът не е отстранил за своя сметка повреди по имота, несвързани с обикновеното му потребление, изразяващи се в: непочистване на помещението от отпадъци и материали, използвани при предходно отглеждане на животни; необособяване на самостоятелна част от съсобственото помещение; неизвършване на ремонт на оградни стени и други; 3 - не представил на ответника документи за изплатени консумативни разходи до датата на сключване на договора; 4 – не осигурил съгласието на останалите съсобственици за преграждане на имота. Поради това договорът бил прекратен през месец март 2014 г.

Моли иска да се отхвърли. Претендира разноски.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява, не представя допуснатите му доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приложеното Ч. гр. д. № 31/2016 г. по описа на ИРС, същото е образувано по Заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което заявление е издадена Заповед № 19 от 21.03.2016 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 1079 лева, от които 1000 лева – главница, 65.38 лева – лихва от 05.12.2014 г. до 18.03.2016 г. и 14.61 лева лихва от 05.12.2015 г. до 18.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заялението в съда – 18.03.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

На 25.03.2016 г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, като на 04.04.2016 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в съда постъпило възражение от него срещу заповедта.

На 04.04.2016 г. на ищеца било съобщено за извършеното възражение и на 28.04.2016 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, той предявил иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Поради гореизложеното искът е процесуално допустим.

По същество на спора:

На 26.02.2014 г. страните сключили Договор за наем на недвижим имот /видно от същия/ по силата, на който /чл. 1 от Договора/ ищецът се задължил да предаде на ответника ползването на недвижим имот – ½ идеална част от стопанска сграда – свинарник със застроена площ 352 кв. м., по скица и 364 кв. м., по документ за собственост, находяща се в поземлен имот № 102001, с начин на трайно ползване – стопански двор, в землището на с. Славеево, местността „Арвето”, с площ 1248 кв. м., за срок от 3 години, считано от 26.02.2014 г. – датата на сключване на договора.

Срещу така предоставения за временно ползване имот, ответникът се задължил /чл. 2 от Договора/ да заплаща на ищеца наемна цена в размер на 500 лева годишно, платима до 5-то число на месец декември на всяка текуща година /чл. 2, чл. 3, чл. 8 от Договора/. Наемът следвало да бъде заплащан на място в имота предмет на договора в брой или по друг допълнително уточнен от страните начин /чл. 3/.

Съгласно чл. 4 и чл. 5 от Договора, ищецът-наемодател следвало да предаде имота на ответника-наемател във вида, в който последният го е огледал и с приемо-предавателен протокол, в който се описвало състоянието на имота.

В чл. 14 от Договора, страните уговорили пракратяването му преди изтичане на срока да се извършва с писмено предизвестие.

Подписването на договора от страните било удостоверено от съдия по вписванията при Районен съд – Ивайловград.

На същата дата – 26.02.2014 г. договорът бил вписан в Служба вписвания при Районен съд – Ивайловград под № 40, том I, рег. № 77, партида 5691.

За предаването на имота страните не спазили уговореното в чл. 5 от Договора да изготвят приемо-предавателен протокол, в който да опишат състоянието на имота. Но, видно от показанията на свидетелите Г. и А., ищецът-наемодател изпълнил задължението си, като още в деня на сключване на договора предал владението му на ответника-наемател, във вида, в който имота бил огледан от последния няколко дни преди това. При въпросният оглед ответникът харесал имота и нямал никакви възражения относно състоянието му. Заявил пред свидетелите и че ще черпи вода от намиращия се в имота кладенец и ще осигури електрическо захранване чрез електрически генератор. Заявил още, че сам ще почисти помещенията от наличните там остатъци от слама. Свидетелите сочат, че ответникът никога не епредявявал претенции и възражения относно състоянието на имота. Свидетеят Г. посочва още, че ползването постройката било реално разделено между ищеца и другите двама собственици, чрез стена разделяща сградата на две части – тази ползвана от ищеца и тази ползвана от другите двама собственици, с отделни входове към всяка част.

Това, че договорът породил действие между страните и че ответникът-наемател е влязъл във владение на имота, категорично се установява от Удостоверение № 169/27.06.2016 г. на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково и разпечатки от електронните регистри на Дирекцията. От същите е видно, че в регистрите на Дирекцията е вписан животновъден обект на ответника-наемател с № 6576-0057 с капацитет над 100 броя дребни преживни животни /кози/, в с. Славеево, който той ползва като наемател по силата на процесния Договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба вписвания под № 40, том I, рег. № 77 от 26.02.2014 г., както конкретно в обекта са регистрирани 71 броя кози-майки.

Видно от показанията на свидетеля Г., в действителност ответникът по необясними причини не ползвал обекта по предназначение, а отглеждал козите някъде другаде в община Ивайловград, в района на селата Сив кладенец, Мандрица Одринци.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът многократно е търсил и искал от ответника да заплати наема, но последният не го извършвал като се оправдавал, че няма пари. Свидетелят Г. също многократно разговарял с ответника и съпругата му за заплащане на наема, но безрезултатно, като последните започнали да се укриват.

Съдът, като отчита близките семейни и родствени отношения на свидетелите с ищеца, кредитира с доверие показанията им, тъй като те са единни непротиворечиви, логични и се потвърждават от представените писмени доказателства, включително официални документи.

Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението.

Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предоставя възможност на кредитора да иска заедно с изпълнението и обезщетение за забава, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства, категорично се установи, че между страните е възникнало провоотношение по договор за наем, като ищецът-наемател е изпълнил задължението си да предаде имота в уговореното между страните състояние.

При така установените факти в тежест на ответника-наемател е да докаже, че е изпълнил задължението си да плати в срок наемната цена, но същият не стори това. Не доказа и нито едно от възраженията си.

Напротив установи, че не е платил наемната цена, както и несъстоятелността на възраженията му, че бил прекратил договора, че имота не му бил предаден, че не бил годен за ползване.

Това, че ответникът не използвал фактически имота по предназначението, за което го е наел, е без правно значение за спора. Изцяло във волята на наемателя е да реши дали да използва имота или не, но ако не го използва, дължи наем до връщането му на наемодателя.

Поради горното искът за установяване дължимостта на сумата 1000 лева, представляваща два наема за 2014 г. и за 2015 г., се явява доказан по основание и размер.

Видно от договора, страните уговорили наемът да се заплаща до 5 число на месец декември на всяка текуща година.

Следователно, и тъй като сроковете за изпълнение са уговорени в договора, ответникът, като не е плащал наема на уговорената дата, е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на ищеца обезщетение за това си неправомерно поведение в размер на законната лихва за периода от настъпване на забавата до предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, както следва:

върху сумата 500 лева, за периода 05.12.2014г. – 18.03.2016 г. – 65.38 лева;

върху сумата 100 лева, за периода 05.12.2015г. – 18.03.2016 г. – 14.61 лева;

или общо 79.99 лева.

Ето защо искът за установяване дължимостта на обезщетение за забава се явява доказан по основание и размер.

Доколкото ответникът не е заплатил дължимите суми, той, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи на ищеца и законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

Поради горното, съдът намира исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за доказани по основание и размер, като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1000 лева, представляваща два наема по 500 лева за 2014 г. и за 2015 г., сумата 79.99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня, в който наемът е станал изискуем - 5 число на месец декември за всяка текуща година – 2014 г. и 2015 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1000 лева, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сторените по Ч. гр. д. № 31/2016 г. по описа на РС - Ивайловград разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 25 лева за държавна такса и 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски, съразмерно на уважената част от иска: за държавни такси - 75 лева и за адвокатско възнаграждение – 250 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Е.К. с ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на А.Г.А. с ЕГН: ********** ***, сумата 1000 лева, представляваща два наема по 500 лева за 2014 г. и за 2015 г., сумата 79.99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня, в който наемът е станал изискуем - 5 число на месец декември за всяка текуща година – 2014 г. и 2015 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано Ч. гр. д. № 31/2016 г. на РС - Ивайловград, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1000 лева, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2016 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.Е.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по Ч. гр. д. № 31/2016 г. по описа на РС - Ивайловград, в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева - за държавна такса и 250 /двеста и петдесет/ лева - за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.Е.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по настоящото дело за държавни такси в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет/ лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: