Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 09.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 38/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Н.Г. *** твърди, че е ветеринарен лекар и с ответника се намирали в правоотношение, по силата на което за времето от 21.02.2011 г. до края на 2011 г. предоставил на ответника ветеринарномедицински услуги, а именно:

- маркировка на 4 броя животни на стойност 4 лева, извършена на 21.02.2011 г., като направил и пътни разходи в размер на 15 лева;

- маркировка на 6 броя животни на стойност 6 лева и на още 5 броя животни на стойност 15 лева, общо 21 лева, извършени на 27.02.2011 г., като направил и пътни разходи в размер на 15 лева;

- маркировка на 2 броя животни на стойност 2 лева и на още 4 броя животни на стойност 12 лева, общо 14 лева, извършени на 24.07.2011 г., като направил и пътни разходи в размер на 20 лева;

- маркировка на 3 броя животни на стойност 9 лева, извършена на 15.10.2011 г., като направил и пътни разходи в размер на 20 лева;

- алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 65 броя животни на стойност 75 лева, извършено на 27.07.2011 г.;

- диагностично изследване на кръв на 50 броя животни на стойност 50 лева, извършено на 24.07.2011 г.;

- изготвил 61 броя декларации за животните на ответника на стойност 71 лева;

- лечение на 7 броя телета, нахапани от вълк, на стойност 105 лева, като направил и пътни разходи в размер на 20 лева;

- лечение на 1 брой крава, нахапана от вълк, на стойност 58 лева, като направил и пътни разходи в размер на 20 лева.

Общо предоставените на ответника услуги били на стойност 517 лева.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищецът предявил пред РС – Ивайловград заявление по чл. 410 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) въз основа, на което било образувано Ч. гр. д. № 18/2016 г., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу ответника, който извършил възражение.

Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 517 лева, от които: 4 лева за маркировка на 4 броя животни, извършена на 21.02.2011 г., и 15 лева пътни разноски; 21 лева за маркировка на 11 броя животни, извършена на 27.02.2011 г., и 15 лева пътни разноски; 14 лева за маркировка на 6 броя животни, извършена на 24.07.2011 г., и 20 лева пътни разноски; 9 лева за маркировка на 3 броя животни, извършена на 15.10.2011 г., и 20 лева пътни разноски; 75 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 65 броя животни, извършено на 27.07.2011 г.; 50 лева за диагностично изследване на кръв на 50 броя животни, извършено на 24.07.2011 г.; 71 лева за изготвяне на 61 броя декларации за животни; 105 лева за лечение на 7 броя телета и 20 лева пътни разноски; 58 лева за лечение на 1 брой крава и 20 лева пътни разноски, за което вземане е издадена заповед изпълнение по Ч. гр. д. № 18/2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на делото, до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. К. ***, поддържа иска.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответникът О.Н.М., чрез пълномощника си адв. А. ***, в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва иска по допустимост и основание.

Счита иска за недопустим, тъй като липсвали доказателства, че ищецът е правоспособен да извършва ветеринарномедицински дейности.

Оспорва през 2011 г. ищецът да е притежавал соченият в исковата молба брой животни. Оспорва да е извършвано лечение на животни, нахапани от вълк. Твърди, че за дейностите по поставяне на ушни марки, диагностични изследания ТБЦ и кръв няма непогасени задължения към ищеца. Тези дейности е заплащал в деня на извършването им.

Моли да се отхвърли искът като неоснователен, като претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. А. от АК - Варна, поддържа отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приложеното Ч. гр. д. № 18/2016 г. по описа на ИгРС, същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ищеца срещу ответника, по което е издадена Заповед № 13 от 25.02.2016 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 517 лева и законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заялението в съда – 22.02.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски – 25 лева за държавна такса и 6 лева такса на банката.

На 01.03.2016 г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, като на 07.03.2016 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в съда постъпило възражение от него срещу заповедта.

На 09.03.2016 г. на ищеца било съобщено за извършеното възражение и на 06.04.2016 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, той предявил иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът, видно от показанията на свидетелите Т., Т., М., А. Ю., Я., Неврие Ю.и приетите писмени доказателства, вкл. Удостоверение от 05.07.2016 г. на Председателя на Областна колегия – Хасково на Българския ветеринарен съюз (БВС), е ветеринарен лекар, член на БВС, който през 2009 г. бил разпределен и практикувал във Ветеринарен участък – с. Попско, съгласно изискванията на чл. 25 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, който включвал селата Попско, Бубино, Белополци, Конници, Вис, Ветрушка, Глумово, Черничино и Розино.

От показанията на свидетелите Т., Т., М., А. Ю., Н. Ю. и писмените доказателства се установява, че между ответника и ищеца, се постигнало устно споразумение, по силата на което ищецът се задължил да извършва ветеринарномедицинско обслужване на животните (говеда) на ответника, а ответникът да заплаща извършените ветеринарномедицински услуги.

Видно от Декларация обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г., представена от Официалния ветеринарен лекар на Ивайловград, към тази дата ответникът е притежавал 61 броя говеда, индивидуализирани със съответни ушни марки.

Свидетелите М. и А. Ю. също потвърждават, че броят на животните на ответника съответства на декларирания. Свидетелят Юсеин сочи, че стадото е било доста голямо, „50-60 бройки сигурно имат”. Свидетелят М. заявява, че животните на ответника са 36, а неговите 9, като „Всичките се водиха на него”, тоест официално ответникът е бил техен собственик. Повечето от тези животни били крави, тъй като от тях се родили телета (св. М.). Имало и бикове, един от които наранил свидетеля. Видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, родените и маркирани през 2011 г. телета са 20 (+4 родени 2010 г.), което заедно с 45 крави и бикове води до съответствие в броя на животните на ответника, сочен от свидетелите Тричковски и писмените доказателства.

През 2011 г. ищецът отглеждал животните си официално в животновъден обект в с. Глумово, но част от тях държал и премествал в с. Ветрушка и в с. Добърско, общ. Крумовград, в зависимост от наличието на паша и вода. През 2011 г. такива официални премествания не са извършвани, но през 2012 г., извън процесния период, ответникът официално преместил, с цел смяна на пасище, 57 броя животни в с. Ветрушка, видно от Писмо изх. № на Областна дирекция по безопасност на храните I-1037-ЗЖ/27.09.2016 г. и приложеното към него Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система № BG2012-007407.

В съдебно заседание на 02.09.2016 г. съдът е открил производство по установяване истинността на три броя Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Лептоспироза”, „Туберкулоза по говедата” и „Бруцелоза по говедата”, относно записаванията в тях, че животни – говеда са собственост на ответника.

Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Лептоспироза” не относима към спора по делото, поради което съдът не следва да я обсъжда, включително относно истинността й.

В съдебно заседание на 02.11.2016 г. съдът е открил производство по установяване истинността на Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 от 21.02.2016 г., 27.02.2011 г. и 24.07.2011 г. и Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, относно подписа на ответника върху тях и удостоверената в тях дейност, извършена от ищеца.

Ответникът, върху когото лежи тежестта на доказване неистиността на представените официални документи, включително относно неавтентиността на подписа му върху тях, не доказа оспорването.

Не се доказа с каквито и да е доказателствени средства неавтентичността на подписа му върху Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 от 21.02.2016 г., 27.02.2011 г. и 24.07.2011 г. и Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1. Но това е без особено значение за делото, тъй като от значение е удостовереното в документа в частта му на официален такъв, а не в частта му на частен документ.

От обсъдените по-долу показания на свидетелите Тричковска и Тричковски, които съдът кредитира с доверие, по изложени по-долу съображения и на свидетеля М., в частта в която кредитира с доверие, пак по изложени по-долу съображения, както и на свидетеля А. Ю., не се опровергават, а се установяват удостоверените в официалните документи - Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 от 21.02.2016 г., 27.02.2011 г. и 24.07.2011 г. и Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, дейности извършени от ищеца.

От Декларация обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г., Протокол № 7 за извършено масово профилактично мероприятие Образец КЗЖ – 2 от 24.07.2011 г., Сведение за извършено интердермално изследване за туберкулоза на домашните животни Образец КЗЖ – 3, Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 от 21.02.2016 г., 27.02.2011 г. и 24.07.2011 г. и Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, Писмо за изпращане на взетите проби за изследване Образец КЗЖ – 28 изх. № 16/24.07.2011 г. и приложения към него Опис Образец КЗЖ – 33, представени от Официалния ветеринарен лекар на Ивайловград, се установява, че животните вписани в тези документи като собственост на ответника, съответстват на животните по Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Туберкулоза по говедата” и Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Бруцелоза по говедата”. Следователно не се доказа, че в двете справки невярно животни – говеда са записани като собственост на ответника.

Ето защо и на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК съдът следва да признае, че оспорването истинността на посочените по-горе документи не е доказано.

Видно от показанията на свидетелите Тричковски и 2 броя Справка „Имунопрофилактични мероприятия” (листове 73 – 76 от делото) през 2011 г. в изпълнение на държавната профилактична програма по смисъла на чл. 46а и чл. 118 ЗВМД за 2011 г., утвърдена със Заповед № РД-09-3 от 4.01.2011 г. на Министъра на земеделието и храните (публикувана в ДВ бр. 13/2011 г.), ищецът, с помощта на свидетелите, извършил маркиране, вземане на кръв от животните за изследване за бруцелоза, и изследване на туберкулоза. Същото се установява и от 2 броя Справка „Имунопрофилактични мероприятия” (листове 73 – 76 от делото), в които е отразено, че основание за мероприятията са Държавна профилактична програма с плащане от бюджета. Държавата обаче осигурявала само диагностикума, а всички останали разходи се извършвали за сметка на собствениците на животните (в този смисъл е и Забележка към т 2.2. от Заповедта, съгласно която от държавния бюджет се заплаща само стойността на диагностикума и манипулацията. Всички консумативи – игли за туберкулинизация, транспортни разходи и разходи по фиксиране на животните, се заплащат от собствениците на животни и други лица.), Същото се установява и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС и показанията на свидетеля Я..

Свидетелите Тричковски сочат, че цената, по която ищецът извършвал маркиране на животни била 1 лев ако е извършена в срок до 20 дни от раждането, а ако е след този срок – 3 лева, видно и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към Българския ветеринарен съюз (БВС) и показанията на свидетеля Я.

През 2011 г. ищецът: на 21.02.2011 г. маркирал 4 животни в срок; на 27.02.2011 г. маркирал 6 животни в срок и 5 животни извън срок; на 24.07.2011 г., по повод вземане на кръв и извършване на дигностични изследвания, маркирал още 1 животно в срок и 5 извън срок. Същото се установява и от Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 от 21.02.2016 г., 27.02.2011 г. и 24.07.2011 г., представени от Официалния ветеринарен лекар на Ивайловград, от които се установяват и датите на раждане на животните, съответно спазване на срока за маркиране. Видно от Декларация обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г., маркираните през месец февруари животни са включени в декларацията на ответника.

Видно и от Писмо изх. № на Областна дирекция по безопасност на храните I-1037-ЗЖ/27.09.2016 г. и приложената към него справка, общо маркираните от ищеца животни на ответника през 2011 г. са 24, от които 12 в срок.

Видно от показанията на свидетелите Тричковски и Ахмед Юсеин, ищецът винаги лично маркирал животните, като не предоставял на стопаните марки, с които те сами да маркират. Такава практика съществувала до 2009 г., но при предишните ветеринарни лекари, обслужващи района, за което ищецът и свидетелката Тричковска били подавали сигнали срещу тях.

Цената, по която ищецът извършвал изследване за туберкулоза била в размер на 2 лева до 10 броя животни, а за всяко следващо по 1 лев, а цената за вземане на кръвна проба за изследване за бруцелоза била 1 лев на животно. Тези цени се установяват и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС и показанията на свидетеля Я..

От показанията на свидетелите Тричковски, Писмо изх. № на Областна дирекция по безопасност на храните I-894-ЗЖ/05.08.2016 г., Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 73 - 74 от делото), Протокол № 7 за извършено масово профилактично мероприятие Образец КЗЖ – 2 от 24.07.2011 г., Сведение за извършено интердермално изследване за туберкулоза на домашните животни Образец КЗЖ – 3, се установява, че ищецът извършил алергично диагностично изследване (туберкулинизация) на 65 броя животни на ответника за установяване на Туберкулоза по говедата, като на 24.07.2011 г. бил поставен диагностикум, видно от протокола Образец КЗЖ – 2, а на 27.07.2011 г. извършил проверка на резултатите от поставянето на диагностикума, удостоверено в посоченото сведение Образец КЗЖ – 3. 61 от животните са тези удостоверени от ответника в декларацията му обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г.. Другите 4 са тези маркирани в деня на инжектиране на диагностикума – 24.07.2011 г., видно от Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 24.07.2011 г. (Двете от телетата по деклацията с идентификатори BG 31201478 и 31202480 не са изследвани, тъй като са родени няколко дни преди това).

Също от показанията на свидетелите Тричковски, Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 77-76 от делото), Писмо за изпращане на взетите проби за изследване Образец КЗЖ – 28 изх. № 16/24.07.2011 г. и приложения към него Опис Образец КЗЖ – 33, Списък на стопаните от с. Глумова, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, се установява, че ищецът извършил и вземане на кръв от 50 броя животни на ответника за диагностично изследване за Бруцелоза по говедата. Всичките 50 животни са тези удостоверени от ответника в декларацията му обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г.. Взетите проби ищецът изпратил в ОБДБХ – Хасково, където били изследвани.

В Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 75-76 от делото) като собственици на животните (50 броя) в животновъдния обект на ответника, на които е извършено диагностично изследване за Бруцелоза, са посочени ищецът О.Н.М. (на 25 животни) и Д. М. М. (на 9 животни). 16 животни са посочени без собственик.

В Справка „Имунопрофилактични мероприятия” от електронния регистър на БАБХ (лист 73-74 от делото) като собственици на животните (65 броя) в животновъдния обект на ответника, на които е извършено диагностично изследване за Туберкулаоза са посочени ищецът О.Н.М. (на 27 животни) и Д. М. М. (на 10 животни). 27 животни са посочени без собственик.

Двете справки отразяват собствеността на животните не към 24.07.2011 г. и 27.07.2011 г., а към 2016 г., когато са извлечени от електронния регистър на БАБХ.

Това се установява от останалите обсъдени писмени доказателства по делото и най-вече от Декларация обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г., Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96, Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, Сведение за извършено интердермално изследване за туберкулоза на домашните животни Образец КЗЖ – 3, в които към 23-27.07.2011 г., като собственик на животните е удостоверен ответникът. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че към 2011 г. ответникът е притежавал животните.

Животните, които в двете справки са посочени без собственик, са отразени така, тъй като към датата на издаване на справките са вече унищожени.

Тоест към 2016 г. ответникът е прехвърлил собствеността върху 10 от „процесните” животни на Джемиле Мустафа М., а 27 животни вече са били унищожени.

По делото са приети Писмо изх. № на Областна дирекция по безопасност на храните I-1038-ЗЖ/27.09.2016 г. и приложите към него извлечение от Регистър на обекти с епизоотично значение, Заявление за смяна на собственост на животновъден обект, нотариално заверена Декларация на ответника, Декларация инвентаризационен опис, Договор за наем, от които се установява, че през 2014 г. ответникът е прехвърлил животновъдния си обект в с. Глумово на Тихомир Андонов. Поради това в Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Бруцелоза по говедата” и Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Туберкулоза по говедата” животновъдният обект е посочен като собственост на Тихомир Андонов, а не на ответника, което потвърждава, че справките отразяват състоянието към датата на извличането им от регистъра през 2016 г..

От показанията на свидетеля М. също се установява, че ищецът е извършил посочените имунопрофилактични мероприятия. При вземането на кръв свидетелят дори пострадал, като бил намушкан от уплашен бик и откаран в болница (свидетелката Тричковска). Инцидентът обаче не преустановил имунопрофилактичните мероприятия (св. Тричковска, св. Тричковски и писмените доказателства)

От Единен минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз се установява, че с него са въведени минимални цени за услугите извършвани от ветеринарните лекари (заглавието и Забележка 3 на ценоразписа), без стойността на лекарства и консумативи. Тоест ветеринарните лекари могат да извършват услуги и при по-високи цени на труда, към които се прибавят и стойностите на лекарства и консумативи.

Видно от ценоразписа (т. 47, т. 74, т. 93, т. 112) минималните цени: за туберкулинизация е 10 лева; за вземане на кръвна проба - 2 лева; евтаназия – 15 лева; за маркиране с ушна марка на едро преживно животно – 3 лева.

Съгласно Забележка 5 на ценоразписа, при работа със злонравни животни цените се завишават с 50%.

От Декларация обр. КЗЖ-87 от 19.03.2011 г., се установява, освен, че към тази дата ответникът притежавал 61 броя говеда, и че същата е заверена от ищеца. От показанията на свидетелите Тричковски се установява, че декларацията е изготвена и заверена от ищеца. Цената на тази услуга при ищеца била в размер на 2 лева за животно, до 10 броя, а за всяко следващо животно по 1 лев. Общо ответникът дължал на ищеца 71 лева за маркираните 61 броя животни. Ответникът знаел за цената на услугата и никога не я бил оспорвал.

От показанията на свидетелите Т. и М. се установява още, че през месец октомври 2011 г. ищецът бил повикан от ответника в с. Добърско, общ. Крумовград, където извършил лечение на 1 крава и 7 броя телета нахапани от вълк. Едното теле заклал, тъй като не било възможно лекуването му. За лечението на кравата се наложилило и втори път да отива до с. Добърско. За така извършената ветеринарномедицинска дейност ответникът се задължил да заплати на ищеца по 15 лева за всяко теле и 58 лева за кравата.

Видно от показанията на свидетелите Тричковски, пътните разходите на ищеца до с. Глумово били 15 лева, а до с. Добърско 20 лева, които ответникът се задължил да заплаща. Това, че пътните разходи на ветеринарните лекари се дължат от стопаните се установява и от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС и показанията на свидетеля Я.. Това, че стопаните се задължавали да заплащат и пътните разходи на ищеца се установява и от показанията на свидетеля Ахмед Юсеин.

По делото са приети като доказателства „Жалба от животновъдите на селата в община Ивайловград – с. Попско, с. Конници, с. Белополци, с. Розино, с. Глумово, с. Пашкул, с. Чучулига” вх. № II-489/16.03.2012 г., „Уведомително писмо” от земеделски собственици, отглеждащи ЕПЖ и ДПЖ на територията на с. Попско до ОДБХ, както и Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, извършено по жалба на Ремзи Али с вх. № 20/12.11.2011 г., и Становище изх. № 27/30.01.2013 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, извършено по жалба на Живка Запартова.

От тези документи не се установяват извършени от ищеца нарушения на ветеринарномедицинските, включително етични правила, както и на финансовите и данъчни правила.

Жалбата, респективно сигналът („Уведомително писмо”) не е средство за доказване на нарушения. Такова средство е влязъл в сила акт на компетентен орган, с който се установява нарушение. А такъв акт в случая няма.

По жалбата вх. № II-489/16.03.2012 г. и уведомителното писмо не са представени актове, с който да завърши някаква проверка във връзка с тях.

Видно от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, извършено по друга жалба, то е изцяло в полза на ищеца. Не се установяват никакви негови нарушения. Напротив установява се, че жалбоподателят не е платил извършени му услуги, а недоволствата му от ищеца са неоснователни, като подробно се разяснява дължимостта на разходите, които ветеринарните лекари извършват, цената на маркирането и диагностичните изследвания, които съответстват с тези претендирани по делото от ищеца.

Видно от Становище изх. № 27/30.01.2013 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, в него също не се констатират нарушения на ищеца, освен това, че взима по-малко за извършените услуги, от колкото се следва по ценоразписа и решенията на БВС. Относно препоръката към него да издава финансов документ, то тя не се основава на установени от комисията нарушения, както и тя самата сочи, тъй като не е компетентна по тези въпроси, а има единствено напомнящо, превантивно значение.

По делото са приети Опровержение и Становище от бившия и настоящия кмет на Община Ивайловград, вероятно по повод горните жалби, като и двамата дават положителна оценка за работата на ищеца, включително по сведения на животновъди.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Тричковски и Я., тъй като са единни, вътрешно и помежду си непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства. Съдът отчита, че свидетелката Тричковска е сестра на ищеца, а свидетелят Т. - съпруг на сестра му.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите А. Ю. и Неверие Ю. тъй като в същността си са логични и не противоречат на останалите кредитирани доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля М. в частта, в която не противоречат на показанията на свидетелите Тричковски и писмените доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. относно това, че: ответникът сам си правил маркировка на животните; че лично бил платил за лечението на 7-те телета, нахапани от вълк; че, като правило, услугите извършвани от ищеца са заплатени; че след като бил намушкан от бика ищецът спрял дейността по вземане на кръв и туберкулинизация, тъй като тези показания противоречат на кредитираните показания на свидетелите Тричковски и писмените доказателства, които не са компроментирани с каквито и да е убедителни доказателства. Свидетелят Ахмед Юсеин сочи, че ищецът винаги е маркирал животните и не е давал марки, както твърди свидетелят М.. В този смисъл са и показанията на свидетелите Тричковски. Нещо повече свидетелката Тричковска сочи, че такава практика е имало, но при предишните ветеринарни лекари, обслужващи района, за което ищецът и тя били подавали сигнали срещу тях. Съдът отчита и че свидетелят М. е брат на ответника и което е по-важно има пряк материален интерес от изхода на делото, тъй като от показанията му се установява, че част от животните, които формално се водят на името на ответника, неформално са на свидетеля, поради което той е пряко материално заинтересован от изхода на делото.

За пълнота следва да се отбележи следното:

В писмената си защита пълномощникът на ответника, се позовава едиствено на показанията на свидетеля М., игнорирайки и/или извращавайки показанията на останалите свидетели, както и данните от писмените доказателства.

Несъстоятелни са аргументите на пълномощника на ответника, че ищецът не е могъл да извърши маркировка на животни през месец февруари, тъй като тогава те се намирали в с. Ветрушка, до което можело да се достигне само с високопроходим автомобил.

Самият свидетел М., на чиито показания се основава този довод, сочи ясно, че когато е било необходимо ищецът да отиде до с. Ветрушка, е бил превозван до там именно от свидетеля. Следователно не е било невъзможно извършване на маркирането от ищеца, ако хипотетично се приеме, че конкретната маркировка е извършена на животни, намиращи се неофициално в с. Ветрушка, а не в животновъдния обект в с. Глумово, съществуващ и до днес.

Показанията на свидетеля М. за това, кой е извършил маркирането са вътрешно противоречиви, поради което също съдът ги кредитира само в частта съответстваща на показанията на свидетелите Тричковски и Ахмед Юсеин. От една страна свидетелят М. твърди, че ищецът давал марки на ответника и последният сам ги поставял на животните. От друга страна казва: “Как да не съм присъствал, когато докторът е правил маркировката. Докторът без кола не може да отиде, с висока кола. Аз съм го карал с колата. Аз го вземам от разклона или идват в Доборско и от Доборско тръгваме за Ветрушка.” Тоест в тези показания се сочи, че ищецът е извършвал маркировка и е отивал със собствен транспорт до определено място, което означава, че е извършвал и пътни разходи.

Както бе посочено по-горе неавтентичността на подписа на собственика върху Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 и Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1 и други, е без особено значение за делото, тъй като от значение е удостовереното в документа в частта му на официален такъв, а не в частта му на частен документ. Поради тази причина, подписването на тези документи от някои от роднините на ищеца, не опровергава извършването на удостоверената в него от ищеца, в качеството му на длъжностно лице и в кръга на службата му, ветеринарномедицинска дейност.

По отношение на плащанията – не се установиха извършване на такива. Линията на защита, изразяваща се в това че ответникът платил, но ищецът не му издал платежен документ, не бе доказана. В този смисъл са единствено показанията на свидетеля М., който пряко свидетелства единствено за плащане извършено лично от него за лечение на 7-те телета. Както бе посочено, тези показания съдът не кредитира с доверие поради заинтересоваността на свидетеля и липсата на други доказателства, които да ги потвърдят.

Ако свидетелят е платил, следвало е да си осигури доказателства за това. В правото съществува правилото, че който плаща лошо, плаща два пъти. Лошо е плащането, което не може да е докаже.

Свидетелите А. Ю. и Н. Ю. не сочат, че са искали и ищецът им отказвал да издава платежни документи или разписки, а сочат само, че не им давал такива, като свидетелят Ахмед Юсеин изрично заявява, че той и не е искал такива документи.

По-горе бе посочено, че препоръката в Становище изх. № 27/30.01.2013 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, към ищеца да издава финансов документ, не се основава на установени от комисията нарушения, както и тя самата сочи, тъй като не е компетентна по тези въпроси, а има единствено напомнящо, превантивно значение.

Това, че според теоретичните показания на свидетеля Я., можело в системата на БАБХ да се регистрират дейности, които не са извършени, не означава, че ищецът го е вършил. Такива доказателства по делото не се събраха, освен некредитираните с доверение показания на заинтересования свидетел М..

Няма противоречие в показанията на свидетелката Тричковска. На свидетелката, при първоначалния разпит, просто не и е бил зададен въпрос свързан с инцидента със свидетеля М..

Без значение за дължимостта на цената на услугата е това, дали лечението на нахапаните от вълк телета е успешно, след като не се доказа, те да са умрели от недобросъвестно поведение на ищеца.

Без съществено значение е и това къде точно са извършени имунопрофилактичните меропроятия – в животновъдния обект в с. Глумово или и в с. Добърско.

Самият ищец не сочи твърдения в тази насока.

Официалните документи не съдържат данни за местоизвършване на мероприятията, а само данни за месторегистрацията на животновъдния обект.

Липсва разумна причина свидетелите Тричковски да лъжесвидетелстват за това къде са извършени мероприятията, именно защото това е без значение. Дължимостта на цената на услугите не е в зависимост от местоизвършването им.

Това, че свидетелите А. Ю. и Н. Ю. дават показания, че животните не се отглеждали в с. Глумово, не означава, че животните не са били докарани там за извършване на профилактичните мероприятия, без това да е станало достояние на тези свидетели.

Относно доводите на пълномощника на ответника, че ищецът не представил намиращи се в него доказателства – ищецът посочи и тези доказателства, бяха представени от Официалния ветеринарен лекар на Ивайловград, а самия ответник не представи поискания от собствения му защитник „Регистър на животновъдния обект” Образец ЗХОЖ-69, който, видно от Писмо на ОДБХ – Хасково № I-1039-ЗЖ/27.09.2016 г. се намира в животноводния обект и вписванията в него се извършват от собственика на животните.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Видно от установените, въз основа на събраните доказателства, факти, между ищеца, като ветеринарен лекар и ответника били налице трайни отношения по неформален, устен договор за ветеринарномедицинска услуга, по силата на който ищецът обслужвал възложените му от ответника животни, срещу задължението на ответника да заплати всички извършени ветеринарномедицински дейности, както и разходите на ищеца свързани с тях, включително пътните.

Ищецът доказа, че в изпълнение на договора, както и на държавната профилактична програма, през 2011 г. в полза на ответника е извършил маркировка на 24 броя животни, взел 50 кръвни проби за изследване за бруцелоза, извършил 65 броя диагностични изследвания за туберкулоза, изготвил и удостоверил декларация за 61 броя животни притежавани от ответника, лекувал му 1 крава и 7 телета нахапани от вълк. Тоест ищецът доказа иска си по основание.

Съдът намира, че исковете за установяване дължимостта на: 4 лева за маркировка на 4 броя животни, извършена на 21.02.2011 г.; 21 лева за маркировка на 11 броя животни, извършена на 27.02.2011 г.; 14 лева за маркировка на 6 броя животни, извършена на 24.07.2011 г.; 9 лева за маркировка на 3 броя животни, извършена на 15.10.2011 г.; 75 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 65 броя животни, извършено на 27.07.2011 г.; 50 лева за диагностично изследване на кръв на 50 броя животни, извършено на 24.07.2011 г., са доказани и по размер, чрез обсъдените по горе доказателства - Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, показанията на свидетелите Тричковски и Я., и Единен минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз

Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Съдът намира, че за останалите искове е налице именно хипотезата на чл. 162 от ГПК – искът бе доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, освен тези произтичащи от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, показанията на свидетелите Тричковски и Я.. Не са ангажиражи писмени доказателства за цените на ветеринарномедицинските услуги, предоставяни от ищеца, за попълване и удостоверяване на декларацията за притежавани животни, за лечението на крави телета от нахапване от вълк, както и за извършените пътни разходи.

Приетият по делото Единен минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз, явно не е изчерпателен относно предоставяните от лекарите услуги и лекуваните от тях болести, които се заплащат от собствениците на животни.

Съдът намира, че следва да определи размера на иска по своя преценка, без да взема заключението на вещо лице, като се съобрази с данните получени от Становище изх. № 22/18.11.2011 г. на Областната комисия по контрол и професионална етика – Хасково към БВС, показанията на свидетелите Тричковски и Я., които кредитира с доверие, както и данните от Единния минимален ценоразпис на извършваните ветеринарномедицински услуги на Българския ветеринарен съюз.

Съдът намира с оглед на установените по делото факти, че претендираните от ищеца размери на извършени услуги и разходи са в явно минимален и обоснован размер, поради което следва размерът на посочените искове да бъде определен в съответствие с претендирания от ищеца.

При така установените факти в тежест на ответника бе да докаже, че е заплатил дължимата сума, включително, че не е изпаднал в забава. Същият не стори това, поради което иска се явява доказан по основание и размер.

След като ответникът не е заплатил дължимите суми и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият дължи обезщетение за забава на ищеца в размер на законна лихва от деня на постъпване на Заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което в този ден е образувано Ч. гр. д. № 18/2016 г. по описа на ИгРС, а именно от 22.02.2016 г..

Поради горното, съдът намира исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за основателни, като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 517 лева, от които: 4 лева за маркировка на 4 броя животни, извършена на 21.02.2011 г., и 15 лева пътни разноски; 21 лева за маркировка на 11 броя животни, извършена на 27.02.2011 г., и 15 лева пътни разноски; 14 лева за маркировка на 6 броя животни, извършена на 24.07.2011 г., и 20 лева пътни разноски; 9 лева за маркировка на 3 броя животни, извършена на 15.10.2011 г., и 20 лева пътни разноски; 75 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 65 броя животни, извършено на 27.07.2011 г.; 50 лева за диагностично изследване на кръв на 50 броя животни, извършено на 24.07.2011 г.; 71 лева за изготвяне на 61 броя декларации за животни; 105 лева за лечение на 7 броя телета и 20 лева пътни разноски; 58 лева за лечение на 1 брой крава и 20 лева пътни разноски, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по Ч. гр. д. № 18/2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на Ч. гр. д. № 18/2016 г. – 22.02.2016, до изплащане на вземането.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сторените по Ч. гр. д. № 18/2016 г. по описа на РС – Ивайловград, съразмерно на уважената част от иска, разноски за държавни такси в размер на 25.00 лева и за банкови такси за извършване на плащането на държавната такса в размер на 6.00 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от иска, сторените по настоящото дело разноски за държавни такси в размер на 45.00 лева, както и разноски за възнаграждение на свидетел в размер на 40 лева и на адвокат в размер на 300.00 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Туберкулоза по говедата”, Справка „Имунопрофилактични мероприятия” за „Бруцелоза по говедата”, Декларация за идентификация за животни Образец КЗЖ – 96 № 1 от 21.02.2016 г., 27.02.2011 г. и 24.07.2011 г. и Списък на стопаните от с. Глумово, обл. Хасково, на чиито животни е извършено вземане на кръвна проба Образец КЗЖ – 1, извършено от ответника О.Н.М..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Н.М. с ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сумата 517 лева, от които: 4 лева за маркировка на 4 броя животни, извършена на 21.02.2011 г., и 15 лева пътни разноски; 21 лева за маркировка на 11 броя животни, извършена на 27.02.2011 г., и 15 лева пътни разноски; 14 лева за маркировка на 6 броя животни, извършена на 24.07.2011 г., и 20 лева пътни разноски; 9 лева за маркировка на 3 броя животни, извършена на 15.10.2011 г., и 20 лева пътни разноски; 75 лева за алергично диагностично изследване (ТБЦ) на 65 броя животни, извършено на 27.07.2011 г.; 50 лева за диагностично изследване на кръв на 50 броя животни, извършено на 24.07.2011 г.; 71 лева за изготвяне на 61 броя декларации за животни; 105 лева за лечение на 7 броя телета и 20 лева пътни разноски; 58 лева за лечение на 1 брой крава и 20 лева пътни разноски, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по Ч. гр. д. № 18/2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на Ч. гр. д. № 18/2016 г. – 22.02.2016, до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА О.Н.М. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по Ч. гр. д. № 18/2016 г. по описа на РС - Ивайловград за държавни такси в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и за банкови такси 6.00 (шест) лева.

ОСЪЖДА О.Н.М. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по настоящото дело за държавни такси в размер на 45.00 (четиридесет и пет) лева, за възнаграждение на свидетел в размер на 40.00 (четиридесет) лева и за възнаграждение на адвокат в размер на 300.00 (триста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: