Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград,06.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Т.Киркова

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 36 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Н.. В нея обяснява, че работи като ветеринарен лекар и в качеството си на такъв обслужвал животните на ответника Н.А. Дауд, ЕГН **********,***. През 2011г. извършил следните ветеринарно- медицински дейности: манипулации, мероприятия, изследвания, лечение за периода от 26.02.2011г. до края на 2011г. За тези ветеринарно-медицински манипулации ответницата му дължала обща сума в размер на 221.50 лв. Тя обещавала да плати сумата, но не го направила. Затова подал в Районен съд - Ивайловград срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано ЧГр.Д 20/2016г. по описа на Районен съд - Ивайловград. Във връзка с подаденото заявление Районен съд - Ивайловград издал заповед за изпълнение. След изпращане на същата до длъжника, в установения от закона срок, тя подала възражение срещу нея.

Заявява, че е налице правен интерес да предяви настоящия иск, с който моли да бъде установено по отношение на ответника Н.А. Дауд, ЕГН **********,***, че същата му дължи сумата в размер на 221.50лв., за което вземане била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по посоченото по-горе ЧГр.Д, оспорена от длъжника с възражение по чл.414 от ГПК.

Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Н.А. Дауд, ЕГН ********** ***, вземането на Н.Г.Н., ЕГН **********, за сумата в размер на 221.50лв., дължимо съгласно Заповед за изпълнение по ЧГр.Д № 20/2016г. по описа на Районен съд-Ивайловград, ведно със законната лихва за забава, считано от образуване на делото в съда до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на направените по делото разноски.

В сроковете по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор. Счита исковата молба за неоснователна, както и претендираната сума, тъй като за извършените ветеринарномедицински дейности - манипулации, мероприятия, изследвания и лечение било заплатено на ищеца - д-р Н. от нея в присъствието на синовете й Сабри Халил Мустафа и Ерхан Халил Мустафа. Твърди, че не дължи претендираната сума. Намира иска за недопустим, тъй като на основание чл.111, буква ”а” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасявали вземанията за възнаграждение за труд. Било видно от представената като доказателство справка за извършените ветеринарномедицински дейности, т.е. възнаграждения за труд, че те датират от 26.02.2011г., 07.07.2011г., 10.07.2011г. и 13.07.2011г..

Предвид изложените обстоятелства, моли съдът да остави без уважение исковата молба на д-р Н.Г.Н., ЕГН ********** за претендираното вземане по чл.422, ал.1 от ГПК като неоснователна и недопустима, както и да присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание и в писмени бележки ищецът поддържа претенцията си за дължимо плащане от страна на ответника. На свой ред ответникът Н. Дауд възразява, че ищецът трябва да докаже, че е извършвал услугите на нейните животни, т.к. той никога не бил издавал документи, като твърди, че при всяка манипулация е заплащала дължимото веднага и на место.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

В справка без дата, изготвена от ищеца за извършени от него ветеринарно – медицински дейности на животни на ответника е отбелязано, че на 26.02.2011г. е извършил маркировка на животни: 53 бр. по 0,50 лв.=26,50 лв. и 15 бр. по 3 лв.= 45 лв. Начислени са пътни разходи в размер на 15 лв. На същата дата ищецът е изготвил 106 броя декларации по 0,50лв.

На 07.07.2011г. е извършил маркировка на животни: Говеда 3 бр. по 3 лв.= 9 лв.; Овце 7 бр. по 0.50 лв. = 3,50 лв.

На същата дата – 7.7.2011г. е извършил диагностично изследване /кръв/ на овце: 53 бр. по 0,50 лв.=26,50 лв., начислени са и пътни разходи-15 лв.

На 13.07.2011г. е извършено алергично-диагностично изследване / ТБЦ/ на 5 бр. =10 лв.

На 10.07.2011г. е извършил диагностично изследване /кръв/ на говеда - 3 бр. по 1 лв .= 3 лв. Начислени са и пътни разходи -15 лв. Общата сума на извършените дейности е изчислена на 221,50 лв.

В справка за идентифицирани животни, изготвена от ищеца на 29.03.2015г. за поставяне на ушна марка за ДПЖ, извършена от ищеца е записано, че на 26.02.2011г. д-р Н. е извършил 68 броя маркирания на овце, като 53 са в срок, а 13 са посочени като премаркирани.

От приложените 53 броя Справки за движение е видно, че ищецът е поставил на 26.02.2011г. ушна марка ДПЖ на 53 броя овце, като 13 от тях са премаркирани с електронни марки на 04.05.2012г..

От справка за идентифицирани животни, изготвена от ищеца на 29.03.2015г. за маркирани животни от ищеца става ясно, че на 7.7.2011г. същият е поставил маркировка на 3 говеда и 7 овце, като в срок са извършени маркировките на овцете, а за говедата е посочено, че са извън срока.

Следват 10 броя Справки за движение за поставена на 7.7.2011г. ушна марка ЕПЖ на 3 броя говеда и 7 броя – овце.

По делото е приложена и справка от 10.08.2011г. за проведени от ищеца имунно-профилактични мероприятия – диагностично изследване за бруцелоза по овцете и козите, проведено на 7.7.2011г. в обект с епизоотично значение – Мустафа Ам, като в графа собственост на животните, не се открива името на ответника.

По делото е приложена и справка от 10.07.2011г. за проведени от ищеца имунно-профилактични мероприятия – алергично-диагностично изследване за туберкулоза по говедата, проведено на 13.7.2011г. в обект с епизоотично значение – Мустафа Ам, като в графа собственост на животните, не се открива името на ответника.

По делото е приложено писмо №8/7.7.2011г. до диагностична лаборатория – Хасково, с което ищецът е изпратил 117 кръвни проби – серум, взети от овце от с.Розино, за да бъдат изследвани за бруцелоза. Към него е приложен опис на идентификационните номера на животното, от което е взета пробата. В описа не са посочени собствениците на животните.

По делото е приет и протокол за изпитване №994А/10.08.2011г, от който е видно, че на 9.8.2011г. в Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково е получено писмо за вземане на проби №8/7.7.2011г., ведно с 117 броя образци/проби в лабораторията, като изпитването е извършено същия ден. То не е показало наличие на болестно състояние.

По делото е приложен и протокол №2 от 10.7.2011г. за извършено масово профилактично мероприятие – интрадермално изследване за туберкулоза на 96 броя говеда на частни стопани от с.Розино.

Водената от ищцовата страна свидетелка – Иванка Тричковска – сестра на ищеца, обяснява, че през месец февруари 2011г. са маркирали на ответницата 68 броя овце, на 7.7.2011г. взели кръв от животните и маркирали 5 говеда. На 10.8.2011г. извършили алергично-диагностично изследване. Свидетелката твърди, че след като са извършвали съответното мероприятие носели документите, за да се подпишат от собственика, т.к. на място, тяхното изготвяне било невъзможно. Описвали нещата и при отчета ходели и носели за подписване от собственика. Обяснява, че следвало тези документи да се съхраняват от тях в продължение на 5 години, но т.к. се местели многократно, не били налични. Смята, че не е възможно ответницата да е платила без ищецът да й е издал фактура и без тя да не знае.

Свидетелят Сабри Мустафа – син на ответницата обяснява, че ищецът никога не давал документ за извършеното и какво е правил точно, той не може да каже, но всичко било заплащано на момента. Той никога не оставял неплатена манипулация и никога не им издавал документ за заплатената сума. Обяснява, че вземал по-скъпо от ценоразписа, поради което 4-5 села написали жалба срещу него и в момента друг ветеринарен лекар обслужвал района. Като идвал не вземал от всички животни по 10мл. кръв, а по 50мл. само от няколко и я разделял в други шишенца. Това той го знаел т.к. бил до него и му помагал. Това правел и с неговите животни.

Беше разпитан и другият син на ответника Ерхан Мустафа, който потвърди, че при всяко идване на ищеца при животните на майка им е бил той или другите му двама братя, за да помагат и тя винаги е плащала след като лекарят й каже колко дължи. Ищецът не издавал документ за извършеното и заплатеното.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Договорът за услуга, какъвто е този за извършване ветеринарни манипулации, не е изрично уреден от закона, поради правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор.

Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Следователно договорът за изработка има за предмет овеществен труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически и/ или интелектуален труд. Съдът счита, че настоящият казус касае именно спор за изпълнение на сключен между страните договор за изработка, доколкото ищецът е вложил физически и умствен труд, извършвайки ветеринарни манипулации на животните на ответника, като последният се е задължил да ги заплати.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение, без да е необходимо съгласието да е обективирано в писмена форма.

Чл. 266 от ЗЗД задължава поръчващият да заплати възнаграждение за приетата работа. Ответната страна не отрича, че през 2011г. ищецът е обслужвал нейните животни, но категорично възразява да дължи заплащане за същите, т.к. ги е заплатила на място и веднага.

В тежест на ищеца е да докаже твърдяното от него, че е извършил посочените услуги – по вид, брой и време, а ответникът възражението си, че е извършил плащане за приетата работа.

От представените по делото писмени документи, след съпоставка на посоченото в справката, изготвена от ищеца на 29.03.2015г. за извършени манипулации на 26.02.11г. и приложените извадки от информационната система на БАБХ е видно, че на дата 26.02.2011г. ищецът е поставил ушни марки за ДПЖ на 53 овце на стойност 26.50лв. и 17 е пререгистрирал на 4.5.2012г., за което е извършил 15лв. транспортни разходи, за да достигне до с.Розино.

Пак от съпоставка на информацията, посочена в справката, изготвена от ищеца на 29.03.2015г. за извършени манипулации на 07.07.11г. и приложените извадки от информационната система на БАБХ е видно, че на дата 07.07.2011г. ищецът е поставил ушни марки за ЕПЖ на 3 говеда и електронни ушни марки на 7 овце, както е извършил 15лв. транспортни разходи.

В приложената по делото Справка от 10.08.2011г. за проведени от ищеца имунно-профилактични мероприятия – диагностично изследване за бруцелоза по овцете и козите, проведено на 7.7.2011г. в обект с епизоотично значение – Мустафа Ам не фигурира името на ответника, като собственик на някои от тях. Съдът сравни номерата на ушните марки на посочените в справката животни с тези от справките за движение за поставени на 26.02.11г. и на 7.7.11г. ушни марки на овце, собственост на ответника, но не откри съвпадение.

В Справка от 10.07.2011г. за проведени от ищеца имунно-профилактични мероприятия – алергично-диагностично изследване за туберкулоза по говедата, проведено на 13.7.2011г. в същия обект, не фигурира името на ответника, като собственик на някои от тях. След сравнение с номерата на ушните марки, поставени на говеда на ответника и тези, посочени в справката е видно, че има съвпадение на 3 бр. говеда. / 3бр. х 1лв./

Показанията на св.Тричкова не удостоверяват точно твърдяното в исковата молба и се разминават с приложените по делото писмени документи. От тях става ясно, че ищецът не е в състояние да удостовери, че собствениците са потвърдили с подписите си извършените манипулации.

Ответникът не представя писмени доказателства, че е заплатил извършените му услуги в потвърждение на показанията на водените от него свидетели.

Съдът намира, че не следва да дава вяра на показанията на свидетелите, водени от страните, доколкото те са техни близки родственици и са заинтересовани от изхода на делото.

Неоснователно е възражението на ответника за настъпила погасителна давност на вземането на ищеца, доколкото то няма характеристиките на възнаграждение за труд, а задължение по договор за извършване на определена услуга, за която се дължи заплащане, и за което важи общата погасителна давност съгласно чл.110 от ЗЗД.

След анализ на приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че ищецът не успя да докаже в пълен обем своята претенция. Убедителни са доказателствата за извършени услуги по животните на ответника - за поставяне на 26.02.2011г. на ушни марки за ДПЖ на 53 овце на стойност 26.50лв., за поставяне на ушни марки за ЕПЖ на 3 говеда и електронни ушни марки на 7 овце на обща стойност 12.5лв., за проведено имунно-профилактично мероприятие – алергично-диагностично изследване за туберкулоза по говедата на 10.07.11г. на стойност – 3лв., както и направените за трите манипулации транспортни разходи от по 15лв. за всяко.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи за сумата от 87 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от образуване на ЧГр.Д №20/2016г. на ИРС до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 221.50лв. като неоснователен.

С оглед на частичното уважаване на иска и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски по делото съобразно уважената част от иска в заповедното производство - в размер на 9.75лв. и в исковото производство – 126.75лв.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.А. Дауд, ЕГН ********** вземането на Н.Г.Н., ЕГН **********, за сумата в размер на 87лв., ведно със законната лихва за забава, считано от образуване на ЧГр.Д №20/2016г. на ИРС до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 221.50лв., дължимо съгласно Заповед за изпълнение по ЧГр.Д № 20/2016г. по описа на Районен съд-Ивайловград, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.А. Дауд, ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Г.Н., ЕГН ********** направените от него разноски по делото съобразно уважената част на иска в заповедното производство - в размер на 9.75лв. и в исковото производство – 126.75лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Хасково.

Районен съдия: