Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

Гр.Ивайловград 21.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ивайловградсият   районен съд, колегия в публично

заседание на двадесет и втори юни  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                             Председател:Т.Киркова

при секретаря М.Й. като разгледа докладваното от  съдията гр.дело №26 по описа на съда

за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            

Предявен е иск  с правно основание чл.108 от ЗС.

                          С  исковата молба ищците навеждат  следните  твърдения, на които основават накърнените си права.     Техните  общи наследодатели Г.Д. Т. и М. П.Т. на 26.05.1973г. в режим на СИО придобили с писмен договор /без нотариална заверка/, следния недвижим имот,  находящ се в село Камилски дол, а именно: 1.Къща;  2.Стара Къща;  3.Навес от 36 кв.м и 4. Дворно място от 700 кв.м. Имотът бил придобит от законните наследници на починалия Д. А. Т. - М. Д. И. и С. Д. С. за сумата от 4000 лева. Понастоящем имотът представлявал Поземлен имот 187, от квартал 24 по Подробния устройствен план и разписен лист на с.Камилски дол,  одобрен със заповед за улична регулация №220/29.03.1961г. и Заповед за дворищна регулация №331/22.03.1976г., за който бил отреден УПИ VII-187 с неуредени сметки в сроковете по §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, с площ от 700 кв.м. ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроената площ 96 кв.м., състояща се от първи етаж - една стая и складово помещение; втори етаж  - три стаи, складово помещение и коридор, при граници на имота:  улица; поземлен имот 190; поземлен имот 189 и поземлен имот 186. Предаването на фактическата власт върху  парцела и застроените в него сгради се  случило на същата дата - 26.05.1973г. Г.Д. Т. починал на 2 май 1977г. След неговата смърт съпругата му М. П.Т. останала  да живее в имота и да го владее като свой до смъртта си на 25.07.1999г.  Считат, че в полза на тяхната  майка и баба е изтекла придобивна давност върху процесния имот, тъй като тя го е владяла като свой от 26.05.1973г. до 25.07.1999г. Изтичането на придобивната давност имало за последица придобиване право на собственост в нейна полза, противоставима на предишния собственик, включително и на наследниците му. След смъртта й остават три деца - наследници - ищците А.Г.Д., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН ********** и П. Г.Д., ЕГН **********. На 20.11.2013г. П. Г.Д. починал и оставил за наследник сина си Г.П.Д., ЕГН ********** и съпругата си Р.П.Д., ЕГН **********. По този начин четиримата ищци се явявали съсобственици на горепосочения недвижим имот. П. Г.Д. живял  до смъртта си на 20.11.2013г. в имота. Твърдят, че не са имали спорове за собствеността на парцела и застроените в него сгради с никого, както и между тях  като съсобственици никога не е имало спор за ползването на имота. След смъртта на П. Г.Д. те,  четиримата ищци няколко пъти годишно посещавали имота безпрепятствено. През 2015г. установили,  че в имота са се настанили непознати хора, които им отказвали достъп до него. Същите твърдяли, че са собственици на парцела и застроените в него сгради. Направили справка и установили, че ответниците са  се снабдили с конст. нот. Акт,  Рег.№624/15.09.2015г., акт. №155, том.2, дело 180/2015г.,  вписан  в том №7933 на 15.09.2015г.  на съдия по вписванията и нотариус при РС Ивайловград - Милена Узунова. По силата, на който ответниците били  признати за собственици по наследство и давностно владение на горепосочения недвижим имот.

                           Молят съдът след като се увери в истинността на гореизложеното да признае за установено  по отношение на ответниците       Д.К.Д.,  ЕГН **********, К.К.Н., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН **********, че ищците  А.Г.Д., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН **********, Г.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д., ЕГН ********** са собственици на Поземлен имот 187 от квартал 24 по ПУП и разписен лист на с.Камилски дол, одобрен със заповед за улична регулация №220/29.03.1961г. и Заповед за дворищна регулация №331/22.03.1976г., за който е отреден УПИ VII -187, с неуредени сметки в сроковете по §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, с площ от 700 кв.м. ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 96 кв.м., състояща се от първи етаж - една стая и складово помещение; втори етаж - три стаи, складово помещение и коридор;  при граници на имота-улица;  улица; поземлен имот 190; поземлен имот 189 и поземлен имот 186, и да осъди  ответниците Д.К.Д., ЕГН **********, К.К.Н., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН ********** да им предадат владението върху гореописания недвижим имот.

         Молят на  основание чл.537 ал.2 ГПК съдът да отмени Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение Рег. №624/15.09.2015г.,  акт. №155 том.2, дело 180/2015г.,  вп. в том №7933 на 15.09.2015г. на съдия по вписванията и нотариус при РС Ивайловград-Милена Узунова, с който ответниците са признати за собственици на подробно описания по-горе недвижим имот. Претендират присъждане на деловодни  разноски.

                           В сроковете по чл.131 от ГПК ответниците депозират  писмен отговор. Възразяват, че искът е недопустим т.к. само собственици  можели да водят иск по чл.108 ЗС. Видно от исковата молба, ищците молели съдът да ги признае за собственици.  Тъй като към момента на предявяване на исковата молба ищците не били собственици, изрично признавали, че са изгубили владението и не го владеят към момента на подаване на исковата молба, те не притежавали активна процесуална легитимация, за да предявят настоящия иск.  Пак от исковата молба било видно, че ищците черпят права от наследодателите си Г.Д. Т. и М. П.Т., които  “придобили” с писмен договор, /без нотариална заверка/ недвижим имот, находящ се в с.Камилски дол,  а именно: Къща; Стара къща; Навес от 36 кв. м.; Дворно място от 700 кв. м., който понастоящем представлявал ПИ 187 от кв. 24 по ПУП на с.Камилски дол, подробно описан в исковата молба. Така нареченият “договор” нямал транслативно действие, той не можел да прехвърли собственост. Този договор нямал и характеристиките на  предварителен договор, той не можел да стане окончателен, тъй като не съдържал съществените изисквания на същия. Обясняват, че след смъртта на един от наследодателите на ищците - П. Г.Д.,  починал на 20.11.201Зг., ответниците   възстановили фактическата власт върху имота си, поради липсата на нужда у ищците и го владеели и до сега.

              В отговора се излагат аргументи относно основателността на иска. Ищците никога не  били придобивали собствеността на процесния имот. Позоваването им на изтекла придобивна давност в полза на наследодателите им не се подкрепяла  от представените с исковата молба доказателства. В тази връзка оспорват  истинността на представения документ - договор от 26.05.1973г. и молят съдът да открие производство по оспорване истинността /автентичността/ на подписите, положени върху договора и съдържанието на договора.  Твърдят, че липсвали   доказателства относно идентичността на приложения договор към ПИ 187 от кв. 24 по ПУП на с.Камилски дол. Оспорват твърдението на ищците, че вследствие владението на процесния имот от наследодателите им чрез Г.Д. Т. и М. П.Т., в полза на тяхната майка и баба /М. П. Т./ е изтекла придобивна давност и, че след смъртта на един от наследниците им П. Г.Д. - починал на 20.11.201Зг., четиримата ищци посещавали имота безпрепятствено.  Твърдят,  че ищците  били държатели на имота и упражняваната от тях фактическа власт не била спокойна, не била без съмнение. Те  пребивавали в него със знанието и съгласието на ответниците и техните наследодатели,  след като имотът на наследодателите им Г.Д. Т. и М. П.Т., находящ се в с.Камилски дол станал необитаем поради опасност от самосрутване на къщата, което и станало. Наследодателите на ответниците и самите ответници през годините  посещавали имота и изисквали  от държателите полагане на определени грижи за него.

             Твърди се също, че ответниците и наследодателите им  владеели имота към 1961г.,  когато ПУП на с.Камилски дол бил одобрен със Заповед за улична регулация №220/29.03.1961г. Владеели имота и към 1976г., когато била одобрена дворищна регулация със Заповед №331 /22.03.1976г. Владеели имота и след смъртта на П. Г.Д. - 20.11.201Зг., наследодател на част от ищците. Никога не се били отказвали от правото си на собственост. Ответниците  изисквали от П. Г.Д. да полага по­вече грижи за имота, той  бил пред изгонване от имота заради неполагане на необходимите грижи и опасността от погиване на имота в резултат на проява на груба небрежност от негова страна.

              На основание изложеното, молят съдът  да отхвърли иска като недопустим, а в случай, че приеме исковата молба за допустима, молят да го отхвърли  като неоснователен, както и искането за предаване владението на процесния имот на ищците. Претендират деловодни  разноски.

             В съдебно заседение страните поддържат застъпените в исковата молба и отговора становища, като ангажират  гласни доказателствени средства.

          Съдът не приема възражението за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищците т.к. те не били собственици, което  ги лишавало от възможността да търсят защита на правото си при условията на чл.108 от ЗС. Този аргумент е несъстоятелен по отношение предпоставките, определящи допустимостта на иска, доколкото това  възражение  е по същество на спора и касае неговата основателност.  Искането за връщане на вещта по отношение, на която лицето претендира право на собственост, може да бъде отправено от всеки и срещу всеки, който  държи вещта, доколкото това лице пречи за безпрепятственото владение на собствената вещ.

        В съдебно заседание на основание чл.193 от ГПК  беше открито  производство по оспорване истинността на частен диспозитивен документ – писмен договор от 26.05.1973г., относно автентичността на съдържанието му. В последния е посочено, че на  26.5.1973г. се е съставил този договор за покупко-продажба на недвижим имот между Г.Д. Т. от с.Камилски дол и от законните наследници на починалия Д. А. Т. от с.с. за продажба на недвижим имот, състоящ се от:  1.Къща – масивна, за живеене;  2.Стара къща – за ползване;   3. Навесче от 36 кв.м.;    4. Дворно място - 700кв.м.  В договора е записано, че посочените по-горе  имущества са собственост на наследниците  - М. Д. И. и С. Д. С. и, че те продават  горе изброените  недвижими имущества  на Г.Д. Т. за сума от 4 000лв. Продавачите  М. Д. И. и С. Д. С.  декларират, че долуположените  подписи са лично от тях. Следват подписи на купувач и продавачи.

        Съдът счита, че ответната страна не успя да обори истинността  – автентичността  на съдържанието на оспорвания частен диспозитивен документ - договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен  между Г.Д. Т. и законните наследници на починалия Д. А. Т..

           Съгласно чл.144 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

           При оспорване истинността на диспозитивните документи, включително частен диспозитиван документ,  възниква въпросът за валидността им, поради естеството  на изявлението, материализирано в тях, /то не е удостоверяващо/, поради което  те не могат да бъдат верни или неверни.    Ето защо с оспорването истинността на частен диспозитивен документ се атакува автентичността/ авторството на неговото съдържание.    Автентичен документ е този, който наистина материализира изявление на това лице, което се сочи за негов автор. Доколкото липсваха възможностите на съдебно-графологичната експертиза, съдът прецени показанията на разпитаните по делото свидетели, като косвени доказателства за целите на производството по чл.193 от ГПК. Свидетелите обясниха, допълвайки се и без да си противоречат, че от 1973г.  Г.Д. Т. и семейството му са живели в този имот, че са го закупили от  наследниците на Д. Т.. Те описаха постройките в имота, неговото местонахождението, а свидетелят Николай Кинев обясни, че наследодателят на ищците  Г.Д.  Т.  му е посочил  сумата, за която е закупил имота.  Съдът кредитира показанията на св. Кинев и на неговата съпруга св. Кинева с пълно доверие, т.к. те споделиха  какво е  породило интереса им към този имот, включително и относно продажната цена. Свидетелката Златева обясни как е попаднал в нея договора от 1973г., а св. Атанасов, че П. Т. е споделял с него, че баща му Г. Т. е платил имота.  След горното съдът приема, че оспорваният договор е съставен от лицата, които са го подписали и е доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези лица.

 

 

Факти по делото и Правни изводи

 

 

Съдът като взе предвид  разпоредбите на закона, приобщените  по делто доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа  и правна страна следното:    Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС  като се претендира придобито право  на собстваност на оригинерно основание – изтекла придобивна давност. Прави се искане за отмяна  на нотариален акт Рег. №624/15.09.2015г., акт. №155, том.2, дело 180/2015г.,  вписан  в том №7933 на 15.09.2015г.  на съдия по вписванията и нотариус при РС Ивайловград - Милена Узунова.

              За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищците да докажат,   че са собственици на вещта,  когато това право им се оспорва,    че не упражняват  фактическата власт върху нея и че ответниците я владеят без правно основание, като тези предпоставки, визирани  в нормата  на чл.108 от ЗС, трябва да са налице кумулативно.

             Съгласно нормата на чл.79 ал.1  от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот, при упражняване на недобросъвестно владение, какъвто е  настоящият казус, се придобива  в продължение на 10 години, като то следва да е несъмнено – осъществено по начин, който да разкрива ясно желанието  на владелеца да държи вещта като своя и явно – т.е. намерението на владелците  да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците, т.е. да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като  то недвусмислено е достигнало до собствениците.

              Ищците твърдят, че след като техните наследодатели Г.Д. Т. и М. П.Т. са закупили процесния имот на  26.5.1973г., чрез тях а и те самите са владяли имота явно като свой, необезпокоявани от никого до месец септември  2015г., след който момент не са били допускани до него.

             Същевременно  ответниците възразяват, че те са придобили имота по наследство и давностно владение, видно от записаното в НА 115, том 2, дело 180/15.09.2015г. правно основание, а ищците са били само държатели, като не  посочват под каква правна форма се е извършвало  държането.

             Следователно спорен  остава въпросът на какво основание са владели процесния  имот наследодателите на ищците и  те самите в продължение на повече от 40 години?

                                 От показанията на водените и от двете страни свидетели, които като цяло са еднопосочни, непротиворечиви и допълващи се, става ясно, че наследодателите на ищците Г.Д. Т. и М. П.Т. са закупили процесния имот през 1973г. от наследниците на починалия Д. А. Т.  - М. Д. И. и С. Д. С., подписвайки писмен договор, но не в изискуемата нотариална форма. Последните не са живели в процесния имот, което позволило купувачите да се настанят в него веднага, т.к. тяхната къща била на срутване. Г.Д. Т. починал на 2.5.1977г. В къщата продължили да живеят неговата съпруга  М. Т. и синът им П. Г.Д.. Другите двама от ищците К.Т. и А.Д. посещавали периодично имота, т.к. живеели в Стара Загора. М. Т. починала на 25.12.1999г. Другите двама ищци – Р.П.Д. и Г.П.Д. наследници на П. Д. също  живели в процесния имот в определен период от време. П. Д. умира на 20.11.2013г. След този момент никой от свидетелите не твърди със сигурност, че е виждал някой от страните да е посещавал и пребивавал в имота.

              Съгласно Тълкувателно решение №4 от 17.12.2012г.  на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК е възможно   да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. То приема, че позоваването не е  елемент на  придобивното основание  по чл.79 ал.1 от ЗН, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законоустановения срок. Настоящият правен спор осъществява обсъдения в ТР № 4 / 2012г. правен казус. По  отношение общия наследодател на ищците  - М. П.Т. е изтекла изискуемата от закона 10 годишна придобивна давност при недобросъвестно владение. Тя е живяла непрекъснато  в процесния имот и го е стопанисвала като свой, със съзнанието, че е закупен, считано от 1973г.  до деня на смъртта си 25.12.1999г. – в продължение на 26 години.  

                                    Ответниците не успяха да докажат   наличие на  твърдяното от тях правно основание - държане на процесния имот от ищците за тях.

                                    Следователно в полза на  ищците  се установи наличието на първата предпоставка за уважаване на претенцията за ревандикация на процесния имот – придобито  право на собственост  върху него,  възникнало по оригинерен ред – изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на наследодателя им М.  П.Т.. Другите две изисквания също са налице: установи се, че към момента на предявяване на иска и постановяване на решението, те  неупражняват  фактическата власт върху процесния имот, доколкото  не са допускани в имота, багажът им е изнесен, както и че ответниците го владеят без правно основание.

              По искането за предаване на владението  се установи,  че ответниците са установили своя фактическа власт върху имота, оспорвайки правата на  ищците, като владението им е без основание. Ето защо претенцията за възстановяване на собствеността и предаване на владението на процесния  имот-собственост на ищците, от ответниците, следва да се уважи.

              По отношение искането за отменяване на  Нотариален Акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение Рег. №624/15.09.2015г.,  акт. №155, том.2, дело 180/2015г.,  вписан  в том №7933 на 15.09.2015г.  на съдия по вписванията и нотариус при РС Ивайловград - Милена Узунова се установи следното:

                                    Нотариусът  извършва  обстоятелствена проверка  чрез разпит на свидетели. Ако той се убеди, че  лицето е действително собственик на имота, той  признава неговото право и му издава НА. Последният не  създава право на собственост, а само го удостоверява, доколкото съществува  преди датата  на НА и формално легитимира  собственика като такъв пред трети лица.  Снабдяването с НА по обстоятелствена проверка  не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. В този смисъл констативният  Нотариален Акт не съставлява  пълно  доказателство  за вписаното  в него щом по надлежния  съдебен ред  е признато нещо различно, какъвто е настоящият случай. Ето защо Нотариален Акт Рег.№624/15.09.2015г., акт. №155, том.2, дело 180/2015г.,  вписан  в том №7933 на 15.09.2015г.  на съдия по вписванията и нотариус при РС Ивайловград - Милена Узунова  за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение  следва да бъде отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК, като издаден в противоречие на закона.

                             Относно възражението на ответната страна за липса на изискуемата от закона форма на предварителен договор и на транслантивно  действие на   договора от 1973г., следва да се  напомни, че такова твърдение не е въвеждано. Ищците, видно от исковата молба се позовават на друго  правно основание, годно да ги направи собственици – изтекла 10 годишна придобивна давност.

                               Идентичността на имота, описан в  договор от 1973г. за покупко-продажба и процесния, се доказва както от всички свидетелски показания, така и от писмените доказателства – Данъчна Декларация, попълнена от наследодателката М. П.Т. през 1998г.  за процесния имот.

                               При този изход на делото  и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях  съдебно-деловодни разноски- 50 лв. - внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение от 50лв. за депозиране и вписване на исковата молба и заплатения адвокатски хонорар от по 400лева на всеки от тях.

                                      Мотивиран от изложеното съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

 

                         ПРИЗНАВА   ЗА УСТАНОВЕНО   по отношение на ответниците Д.К.Д.,  ЕГН **********, К.К.Н., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН **********, че ищците  А.Г.Д., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН **********, Г.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д., ЕГН ********** са собственици на Поземлен имот 187 от квартал 24 по ПУП и разписен лист на с.Камилски дол, одобрен със заповед за улична регулация №220/29.03.1961г. и Заповед за дворищна регулация №331/22.03.1976г., за който е отреден УПИ VII -187, с неуредени сметки в сроковете по §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, с площ от 700 кв.м. ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 96 кв.м., състояща се от първи етаж - една стая и складово помещение; втори етаж - три стаи, складово помещение и коридор;  при граници на имота-улица;  улица; поземлен имот 190; поземлен имот 189 и поземлен имот 186 .

                          ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦИТЕ Д.К.Д., ЕГН **********, К.К.Н., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН ********** ДА ВЪЗСТАНОВЯТ СОБСТВЕНОСТТА И  ПРЕДАДАТ  на ищците   А.Г.Д., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН **********, Г.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д., ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО на описания по-горе имот.

                         ОТМЕНЯВА  на основание чл537 ал.2 от ГПК нотариален Акт Рег. №624/15.09.2015г., акт. №155, том.2, дело 180/2015г.,  вписан  в том №7933 на 15.09.2015г.  на съдия по вписванията и нотариус при РС Ивайловград - Милена Узунова.

                      ОСЪЖДА  Д.К.Д., ЕГН **********, К.К.Н., ЕГН ********** и Д.С.Я., ЕГН **********, да заплатят на  ищците направените от тях  съдебно-деловодни разноски - 50лв. -внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение от 50лв. за депозиране и вписване на исковата молба,  а на всеки от ищците - А.Г.Д., ЕГН **********, К.Г.Т., ЕГН **********, Г.П.Д., ЕГН ********** и Р.П.Д., ЕГН ********** сумата от по 400лв., заплатено от тях  възнаграждение за процесуално представителство.

          ПРИЗНАВА за недоказано, извършеното от ответната страна оспорване истинността – автентичността  на частен диспозитивен документ – писмен договор от 26.05.1973г., за покупко-продажба на процесния  недвижим имот.

           Решението подлежи на обжалване  пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: