Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 02.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян П.

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 15/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Н.Г.Н. *** твърди, че е ветеринарен лекар и с ответника Х.П.К. ***, се намирали в правоотношение, по силата на което през 2011 г. предоставил на ответника ветеринарно-медицински услуги, а именно: маркировка на 24 броя овце за сумата 72 лева и на 52 броя кози за сумата 156 лева; диагностично изследване на кръв - 91 броя за сумата 45.50 лева, а през 2012 г. – 62 броя за сумата 31 лева, всичко на стойност 304,50 лева.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, ищецът предявил пред РС – Ивайловград заявление по чл. 410 ГПК въз основа, на което било образувано Ч. гр. д. № 108/2015 г., по което съдът издал заповед за изпълнение срещу ответника, който извършил възражение.

Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 304,50 лева, от които: 72 лева за извършена през 2011 г. маркировка на 24 броя овце; 156 лева за извършена през 2011 г. маркировка на 52 броя кози; 45.50 лева за извършени през 2011 г. 91 броя диагностично изследване на кръв; 31 лева за извършени през 2012 г. 62 броя диагностично изследване на кръв, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.12.2015 г. – датата на подаване на заявелението по чл. 410 от ГПК в съда, до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Капасъзова от АК - Хасково, поддържа иска.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът Х.П.К. , в писмен отговор уточнен в съдебно засдедание, оспорва иска по основание и размер.

Заявява, че козите и овцете, които ищеца твърди, че е обслужвал не са негови, а на трето лице, но той обаче е договарял с ищеца, последния да ги обслужва ветеринарно-медицински, като му заплаща съответните манипулации – маркиране, кръвни изследвания и прочие.

Твърди, че козите и овцете към 2011 г. – 2012 г. са 64 – 67 броя - 12 кози и 52 овце, а не, както ищецът твърди, 91 броя. Не знае ищецът да е вземал кръвни проби от животните, поради което оспорва иска. В същото време уточнява, че не е присъствал на маркирането и вземането на кръв. Твърди, че са се споразумели да плати 145 лева за маркиране на животните, които обаче ищецът не дошъл да си вземе. Заявява, че животните са на негова близка, но той се бил договорил с ищеца да ги обслужва срещу заплащане, дължимо от него. Признава, че са маркирани само 12 броя овце и 25 броя кози, която услуга не е е заплатил.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приложеното Ч. гр. д. № 108/2015 г. по описа на ИРС, същото е образувано по Заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което заявление е издадена Заповед № 1 от 04.01.2016 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцеца сумата 304.50 лева и законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заялението в съда - 30.12.2015 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски – 25 лева за държавна такса.

На 08.01.2016 г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, като на 13.01.2016 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в съда постъпило възражение от него срещу заповедта.

На 19.01.2016 г. на ищеца било съобщено за извършеното възражение и на 18.02.2016 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, той предявил иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът, видно от показанията на свидетелите Тричковска и Тричковски и приетите писмени доказателства, е ветеринарен лекар, който през 2009 г. бил разпределен и практикувал във Ветеринарен участък – с. Попско, съгласно изискванията на чл. 25 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, като е бил член и на Българския ветеринарен съюз, който определял цените на ветеринарномедицинските услуги.

Не е спорно между страните, а и от показанията на свидетелите Тричковска, Тричковски и Юсеин се установява, че между ответника и ищеца, се постигнало устно споразумение, по силата на което ищецът се задължил да извършва ветеринарномедицинско обслужване на животните /кози и овце/ на близка на ответника, която била с влошено психично здраве, а ответникът да заплаща извършените ветеринарномедицински услуги. Видно от показанията на свидетелката Тричковска, ответникът поискал животните да се запишат на негово име, което било сторено.

Не е спорно между страните, а и същото се установява отново от показанията на свидетелите Тричковска и Тричковски, че през 2011 г., съгласно уговореното между страните, ищецът с помощта на свидетелите, извършил маркировка на животните на близката на ответника, но тъй като последният нямал налични пари, не платил.

Видно от показанията на свидетелите Тричковска и Тричковски, и Справка за идентифицирани животни от Интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, маркираните животни, водени на името на ответника, били 24 броя овце и 52 броя кози, като единичната цена на маркировката била 3 лева. Маркировката била извършена на 15.10.2011 г.. В същия ден, видно от показанията на свидетелите Тричковска и Тричковски и приетите писмени доказателства /Справка от информационната система на БАБХ/, ищецът взел и кръвни проби от 91 броя живони /39 овце и 52 кози/, водени на името на ответника, които видно от Писмо за изпращане на взетите проби за изследване № 44 от 15.10.2011 г. с приложен към него Опис, и от Протокол за изпитване № 2276А/16.11.2011 г., били изпратени в Диагностична лаборатория на Областна дирекция „Безопасност на храните” /ОДБХ/ – Хасково за изследване за бруцелоза.

На следващата година – на 09.09.2012 г., ищецът, отново с помощта на свидетелите, взел кръв за изследване от 62 животни /16 овце и 46 кози/, записани на името на ответника /видно от показанията на свидетелите Тричковска и Тричковски и приетите писмени доказателства - Справка от информационната система на БАБХ, Протокол № 30 за извършено масово профилактично мероприятие/. Отново с Писмо за изпращане на взетите проби за изследване № 30 от 09.09.2012 г. с приложен към него Опис, пробите били изпратени в Диагностична лаборатория на ОДБХ – Хасково за изследване за бруцелоза, което било извършено и удостоверено с Протокол за изпитване № 2104А/21.11.2012 г..

Видно от показанията на свидетелката Тричковска, която водила книжата на ищеца през процесния период, Българския ветеринарен съюз определил цената на вземането на кръвна проба на 0.50 лева на брой, а цената на маркиране на животни - 3 лева на брой. Същото се извежда и от показанията на свидетеля Тричковски, който сочи, че цените били определени като „държавна такса”.

От показанията на свидетелите в съвкупност с писмените доказателства, се установява, че вземането на кръвните проби за изследване на бруцелоза е извършено в изпълнение на държавната профилактична програма по смисъла на чл. 46а и чл. 118 ЗВМД за 2011 г., утвърдена със Заповед № РД-09-3 от 4.01.2011 г. на Министъра на земеделието и храните /публикувана в ДВ бр. 13/2011 г./, точка 2.2.3.5 /т. 2.2.3.5.1 за женски животни в граничен район и т. 2.2.3.5.4. за мъжки животни/, и за 2012 г., утвърдена със Заповед № РД-09-776 от 17 септември 2011 г. /публикувана в ДВ бр. 82/2011 г./, също точка 2.2.3.5 /т. 2.2.3.5.1 за женски животни в граничен район и т. 2.2.3.5.4. за мъжки животни/.

Освен за маркирането на животните, ответникът не платил на ищеца и за вземането на кръвните проби през 2011 и 2012 г..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Тричковски, тъй като са единни, непротиворечиви, логични и се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Юсеин в частта относно броя на животните, тъй като противоречат на показанията на свидетелите Тричковски и на приетите писмени доказателства.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Видно от установените, въз основа на събраните доказателства, факти, между ищеца, като ветеринарен лекар и ответника били налице трайни отношения по неформален, устен договор за ветеринарномедицинска услуга, по силата на който ищецът обслужвал възложените му от ответника животни, които били собственост на близка на последния, срещу задължението на ответника да заплати всички извършени ветеринарномедицински дейности.

В изпълнение на договора през 2011 г. ищецът извършил маркировка на 24 броя овце и 52 броя кози, всяка на стойност по 3 лева или на обща стойност 228 лева. Отново в изпълнение на договора през 2011 г. ищецът взел 91 кръвни проби, а през 2012 г. – 62 броя кръвни проби за изследване за бруцелоза, всяка на стойност 0.50 лева или на обща стойност 76.50 лева.

При така установените факти в тежест на ответника бе да докаже, че е заплатил дължимата сума, включително, че не е изпаднал в забава. Същият не стори това, поради което иска се явява доказан по основание и размер.

След като ответникът не е заплатил дължимите суми и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият дължи обезщетение за забава на ищеца в размер на законна лихва от деня на постъпване на Заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което е образувано Ч. гр. д. № 108/2015 г. по описа на ИРС, а именно от 30.12.2015 г..

Поради горното, съдът намира исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за основателни, като следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 304,50 лева, от които: 72 лева за извършена през 2011 г. маркировка на 24 броя овце; 156 лева за извършена през 2011 г. маркировка на 52 броя кози; 45.50 лева за извършени през 2011 г. 91 броя диагностично изследване на кръв; 31 лева за извършени през 2012 г. 62 броя диагностично изследване на кръв, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.12.2015 г. – датата на подаване на заявелението по чл. 410 от ГПК в съда, до изплащане на вземането.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовата страна сторените по Ч. гр. д. № 108/2015 г. по описа на РС - Ивайловград разноски за държавни такси, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовата страна сторените по настоящото дело разноски за държавни такси съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.П.К. с ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сумата 304,50 /триста и четири лева и петдесет стотинки/ лева, от които: 72 лева за извършена през 2011 г. маркировка на 24 броя овце; 156 лева за извършена през 2011 г. маркировка на 52 броя кози; 45.50 лева за извършени през 2011 г. 91 броя диагностично изследване на кръв; 31 лева за извършени през 2012 г. 62 броя диагностично изследване на кръв, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.12.2015 г. – датата на подаване на заявелението по чл. 410 от ГПК в съда, по което е образувано Ч. гр. д. № 108/2015 г. по описа на РС – Ивайловград, до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Х.П.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по Ч. гр. д. № 108/2015 г. по описа на РС - Ивайловград за държавни такси в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Х.П.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** ***, сторените разноски по настоящото дело за държавни такси в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: